РЕШЕНИЕ
№ 260026
26.07.2021 г., град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 28.06.2021 г. при секретаря Катя Станоева като разгледа
докладваното от съдията Татяна Тодорова гр. дело № 84 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.“ и чл. 86 ЗЗД.
И.М.И. чрез неговата майка и законен предстaвител Ц.К.Ц.
претендира да бъде осъден ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД – гр.
София да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 30000.00 лева по
застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на К В. Ц.
- негов дядо, настъпила в следствие на ПТП на ***, причинено от Ю.Х.Ч., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника
Ищецът твърди, че на ***, К В. Ц. - негов дядо починал
в резултат на пътно-транспортно произшествие, около 13:30 ч. на ПП-1, Е-79, км.
420+800 в района на гр. *** в посока от село *** към гр. ***, като дядо му бил
пътник в МПС управлявано от Ю.Ч., който предприел изпреварване и се ударил в
движещ се в обратната посока (в своето платно) товарен автомобил. Твърди, че
дядо му е починал незабавно. Твърди, че след смъртта на дядо си бил в постоянен
стрес и скръб за неговата нелепа и внезапна загуба. Бил в много близки
отношения на обич, разбирателство и привързаност, характерни за отношенията
между дядо и внук. Позовава се на ТР 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС.
Ответника-застраховател оспорва иска по основание и
размер. Излагат се твърдения за неясен механизъм на ПТП. Оспорват се твърдените
неимуществени вреди и връзката им с инцидента, като се оспорва наличие на
особено близка връзка между починалия и ищеца. Правят се възражение за
съпричиняване на вредите от страна на починалия, като се твърди непоставяне на
предпазен колан. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява
се от адв. Д., която поддържа предявения.
Ответника в съдебно заседание чрез упълномощените си
представители – ю.к. З. моли съда да постанови решение, с което иска да бъде
отхвърлен, като им се присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от фактическа
и правна страна
следното:
Не се спори, а и от приложения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **, се установява, че на ***, около 11:30
часа, на път I, Е-79, при километър 424+800 е
настъпило ПТП между участник 1 - ППС с рег. № ***, марка „Ситроен“, модел „Ксантия“,
с водач Ю.Х.Ч., ЕГН ********** и участник – 2 - ППС с рег. № ***, и полуремарке
рег. № ***, марка „ДАФ“, модел „ФT95XФ430“, с
водач Н.В.М., при което е пострадал К В. Ц., ЕГН ********** – починал. В
обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено, че Ю.Х., управлявайки
собствения си л.а. в посока с. *** – гр. *** започва маневра изпреварване, при
която се блъска в предна дясна част на товарен автомобил „ДАФ“, който се движи
в посока от гр. *** към с. *** и по този начин настъпва ПТП, при което возещия
се пътник в л.а. на предна дясна седалка – К Ц. е починал на място.
От приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява, че механизмът на
настъпване е следният: състав на ППС се движи в дясната лента на път I-1 (гледано в неговата посока), със скорост от 88 км/ч
в посока към гр. ***. В същото време в обратна посока (към гр. ***) и също в
неговата лента се движи л.а. „Ситроен“ и предприема изпреварване (навлиза в
лява лента) на група неустановени МПС. В момента, в който разстоянието между
двете МПС е около 148-149 метра водачът на състава от ППС предприема екстремно
намаляване на скоростта. Коридорите на движение на двете МПС се препокриват и
следва удар, челен, ексцентричен, кос, който е изцяло в лентата на движение на
състава от ППС. Л.А се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и
отскачайки се установява на мястото описано при огледа. Състава от ППС
продължава движението си с леко отклоняване надясно и спира на около 69 м. след
удара. Скоростта в момента на удара (входяща скорост) на състава от ППС е била
69-70 км/ч, а на л.а. – около 105 км/ч.
В съдебно заседание вещото лице авто-техник пояснява,
че мястото на ПТП-то представлява път от едно платно с две ленти за движение,
като всяка посока разполага с една лента за движение. Сочи, че поради липсата
на достатъчно данни какво е ограничението на скоростта в района на настъпилото
ПТП, ограничението на скоростта в процесния участък е от 90 км/ч. за лекия
автомобил и 80 км/ч. за ТИР, като е категоричен, че скоростта не е определяща
за настъпилото ПТП.
Като причината за настъпване на ПТП вещото лице сочи, изпреварването
от л.а., без да има достатъчно място за безопасно приключване на предприетата
маневра „изпреварване“. При скорост на движение на л.а. от 104-105 км/ч. при
предприетата от него маневра „изпреварване“, според вещото лице, няма
превишение на скоростта и същата е по-скоро правилно избрана от неговия водач,
но за извършването на тази маневра едно от условията е безопасност на нейното
изпълнение, и като подусловие е бързината – бързо да бъде извършена маневрата и
бързо да се прибере в своето платно. Пояснява, че ако е предприета маневрата
„изпреварване“ скоростта на изпреварващия автомобил следва да бъде с 10-15
км/ч. по-висока от скоростта на изпреварваното МПС, за да може маневрата да
бъде изпълнена безопасно. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че л.а. е
предприел маневрата „изпреварване“ на група от ППС, но липсват данни точно
колко са тези ППС. Липсват и данни предприелият маневрата „изпреварване“ л.а.
да не е имал възможност да възприеме насрещно движещите се ППС. Няма данни и за
намалена видимост, ТИР-ът е по-голямо МПС, и атмосферните условия не са били
предпоставка за настъпване на ПТП-то. Според вещото лице причината за
настъпване на ПТП - то е грешна преценка на водача на лек автомобил „Ситроен“,
а ПТП-то би могло да бъде избегнато, ако водачът на лек автомобил „Ситроен“ не
е предприел маневрата „изпреварване“, като в конкретния случай, макар водачът на лек
автомобил „Ситроен“ да е предприел внезапно намаляване на скоростта, пак ще
настъпи удар между двете ППС, а водачът на ТИР-а не е имал възможност да спре
преди удара, но се е опитал да намали скоростта, тъй като има спирачна следа от
ТИР-а на мястото на ПТП, от където следва извода, че същият е намалил скоростта
си на движение.
Експертизата сочи, че при аутопсията на К В. Ц. е
установена тежка черепно-мозъчна травма в съчетание с други увреждания, довела
до състояние несъвместимо с живота. Смъртта е настъпила бързо и е била
неизбежна. Между настъпилата смърт и получените травматични увреждания е налице
пряка, постоянна, непосредствена връзка. Уврежданията са получени в резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет, каквито могат да се получат при ПТП в лек
автомобил именно: врата, таван, седалка, греда на автомобила, колан. Косото
кръвонасядане описано по гърдите отпред в ляво, счупените ребра, контузията на
десния бял дроб и кръвонасяданията по дясно рамо, сочат, че са причинени от
колана на автомобила, като при огледа на автомобила е установено срязване на
колана в основата. Повечето от уврежданията по трупа са отпред 5и от дясно и отговарят
да са получени при станалото ПТП.
С оглед отговорите на приетата комплексната съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза, преценена съвкупно с останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът приема за безспорно установено, че на ***, около
11:30 часа, на ПП-I, Е-79, при километър 427+700, между
гр. *** и гр. *** е настъпило ПТП между ППС с рег. № ***, марка „Ситроен“,
модел „Ксантия“, с водач Ю.Х.Ч., ЕГН ********** и ППС с рег. № ***, и
полуремарке рег. № ***, марка „ДАФ“, модел „ФT95XФ430“, с водач Н.В.М., като вина за настъпилото ПТП
има водачът на л.а. „Ситроен“ – Ю.Х.Ч., който в нарушение на чл.42, ал.2, т.2 и
т.3 от ЗДвП е предприел маневра „изпреварване“, на група от автомобили без необходимия
за това свободен път за прибиране на л.-а. „Ситроен“ в дясната лента, има
достатъчно място за безопасно приключване на предприетата маневра, от което е
последвал челен удар, който е настъпил изцяло в лентата за движение на т.а.
(насрещно движещ се), вследствие на което е причинена смъртта на пострадалият К
В. Ц.. С оглед на тези данни по делото, безспорно е установено настъпилото ПТП,
неговата противоправност, както и вината на Ю.Х.Ч. и причинната връзка между
деянието и настъпилата смърт на К В. Ц..
Не е спорен и факта, че към момента на извършване на
деянието собственикът на л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № *** е
имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Виена
Иншурънс Груп“ АД, по застрахователна полица с начална дата на покритие – 24.03.2014
г. и крайна дата на покритие до 24.03.2015 г., в който период попада и датата
на произшествието – ***2014 г.
От приложеното удостоверение за раждане се установява,
че ищецът е роден на *** г. от майка Ц.К. И. и баща М. И.М., а от приложеното
удостоверение за наследници се установява, че Ц.К.Ц. е законен наследник –
дъщеря на починалия К В. Ц.. С оглед на тези данни, безспорно се установи, че
починалия е дядо по майчина линия на ищеца – И.М.И., като няма спор и, че не е
получавал обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
тълк. д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания.
В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че най-близките
на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Независимо
от това и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за
абсолютно, като в тълкувателното решение се сочи, че то не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 от ЗЗД. В тази връзка в тълкувателното решение е посочено, че от гледна
точка на чл.52 от ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, очертан в двете постановления, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, но само ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969
г. на Пленума на Върховния съд, следва да се допуска като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение
за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е.
нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при
семейната връзка или връзката родител-дете, и не водят до логично
предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Следва да бъде установено, че създалата се
между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива
за съответната родствена връзка. В този
контекст в тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност,
надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между
починалия и баби/дядовци и внуци, като е разгледана и разликата между нея и
обичайните виждания за нея. В него е посочено, че в традиционните за
българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, което само по себе си е
прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на
обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Посочена е необходимостта допълнително да са
налице и конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е посочено за
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик, като в заключение е посочено, че за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В исковата молба се твърди, че след смъртта на дядо си
и към момента на нейното подаване ищецът е в постоянен стрес и скръб за
неговата нелепа загуба, като се твърди, че И.И. е бил в много близки отношения
на обич, разбирателство и привързаност, характерни за отношенията между дядо и
внук. В допълнителната искова молба, с оглед твърденията в отговора на исковата
молба за липса на изключителност на болките и страданията на ищеца, които да
налагат репариране на предявените искове, в допълнителната искова молба ищецът
е оспорил твърденията на ответника досежно липсата на изключителна близост и
привързаност между И.И. и дядо му.
В тази връзка по делото по искане на ищеца е разпитана
свидетелката М.В.К. – първа братовчедка на майката на ищеца, която в
показанията си сочи, че преди да почине К е гледал внуците, ходил е при Ц. да гледа
И., защото тя е била студентка в ***, и идвал в месеца да го гледа по
три-четири пъти, като оставал по една седмица до десет дни. Сочи, че майката на
ищеца живеела в гр. *** и пътувала до гр. ***, и след като записали ищеца на
училище, дядото пак идвал да го гледа. Твърди, че ищеца често ходел в ***, в
месеца по 10 дни, заедно с майка му, а след смъртта на дядото, внуците много
тежко този факт. Сочи, че ищецът като разбрал за смъртта на дядо си, заедно с
другите две внучета на една сватба, на която дядото трябвало да кумува много
плакал и когато и да се заговори за този човек всички плачели.
След анализ на събраните по делото доказателства –
гласни и писмени, се установява, че към момента на смъртта, починалият К Ц. е
бил на ** години, а ищецът на * години. Двамата са живеели в отделни
домакинства, в различни населени места, като дядото е помагал в отглеждането на
ищеца.
От показанията на свидетелката К. се установи по
безспорен начин, че между ищеца и починалият му дядо К Ц. е имало изградена
близка духовна и емоционална връзка, но тези показания преценени съвкупно с
останалия събран по делото доказателствен материал, не могат да доведат до
извод, за наличие на особено близка житейска връзка между дядото и ищеца. Тази
така изградена връзка между дядото и внука е се е развивала през годините на
растежа на ищеца. Ищецът е понесъл тежко загубата на дядо си, плакал е много на
една сватба, на която дядото е трябвало да кумува, и когато и да се заговори за
смъртта на дядото всички плачели, но от показанията на свидетелката преценени
съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал, не може да се
обоснове извод за наличие на особено близка и трайна житейска връзка между
ищеца и починалият му дядо.
От така събраните по делото писмени и гласни
доказателства, не се установява, отношенията между ищеца и починалият му дядо,
да са били от такова естество, че да създадат връзка, по – дълбока или различна
от обичайната за дядо и внук. Не се установи по между им да е имало нещо
изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от
което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка
емоционална връзка, която да е довела до търпени от ищеца морални болки и
страдания от смъртта на дядо си, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. В случая не се
установи наличие на такава връзка, която да разкрива различни белези от
обичайните за този вид отношения. Не се доказаха конкретни житейски
обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална
близост между ищеца и дядо му по смисъла на тълкувателното решение, която да
поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К В. Ц.. Пребиваването
на внука в дома на дядото, полагането на грижи от дядото в процеса на
отглеждане на внука, включително месечното оставане на К в дома на дъщеря,
подпомагайки отглеждането на ищеца, за които свидетелства М.К., са израз на
типичното за българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и
възпитанието на внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата между
дядото и неговия внук родствена връзка. По делото не се установи в правната
сфера на ищеца да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет
и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи внук по
повод загубата на обичания от него дядо. Скръбта от загубата на близък човек е
нормално и естествено състояние на празнота и липса на този човек. Недоказването
на критериите, възприети от ОСНГТК, като основание за присъждане по
справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън
най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление №
4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, води до извода, че ищеца
не е активно материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение,
поради което не може да бъде направен извод за приложение на изключението в тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, а именно
доказаност на изградена с починалия особено близка и трайна житейска връзка. С
оглед на това предявения иск следва да бъде отхвърлен. В този смисъл е и Решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т.
д. № 291/2020 г., II т. о.
При това положение не е необходимо да се разглеждат
останалите възражения на ответника по основателността на претенциите, както и
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Що се отнася до възражението на ответника за
погасяване по давност на предявения иск, то съгласно чл.110 от ЗЗД вземането се
погасява по давност с изтичане на пет годишен давност срок. В конкретния
случай, давността е започнала да тече от датата на деликта – *** и пет годишния
давностен срок изтича на 16.09.2019 г., а исковата молба е подадена по пощата с
пощенско клеймо от 13.09.2019 г. и входирана в съда на 16.09.2014 г. При това
положение искът е предявения в предвидения от закона пет годишен давностен срок
по чл.110 от ЗЗД и не е погасен по давност, а въведеното в тази насока
възражение от ответника е неоснователно.
С оглед изложеното неоснователна се явява и
претенцията за законна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД. Претенцията по чл.86 от ЗЗД
е акцесорна и е в зависимост от основателността на главния иск, а в настоящия
случай, съдът е намерил главният иск за неоснователен, поради което и тази
претенция е неоснователна. С оглед неоснователността на акцесорният иск не
следва да се въвежда противопоставеното от ответника възражение за неговото
погасяване по давност.
По
разноските:
Ищецът и ответникът са направили искания за присъждане
на разноски по делото, за което ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК.
Предвид изхода на делото ищеца дължи заплащане на
направените от ответника разноски в настоящото производство.
В представения по делото списък на разноските
ответникът е претендирал такива в размер общо на 1050.00 лева, от които 600.00
лева –депозит за комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза и
450.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. От съдържащите се в делото данни
се установява, че ответникът е направил разноски за допуснатата по негово
искане КСМАТЕ в размер на 600.00 лева.
Досежно претендираното юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450.00 лева, следва да се има предвид следното:
На основание
чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПрП. Съдът като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от
делата с подобен предмет, намира че на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде
определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
тъй като в хода на делото ответника е бил защитаван от юрисконсулт, който е
изготвил отговор на исковата молба и допълнителен такъв, като е взел участие
само в едно от проведените по делото 13 открити съдебни заседания.
В горния смисъл на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 700.00 лева, от които 600.00 лева – депозит за комплексна
съдебна авто-техническа и медицинска експертиза и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху
ищеца.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
И.М.И., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен предстaвител Ц.К.Ц., с ЕГН ********** *** искове с
правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.86 от
Закон за задълженията и договорите против
ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5 за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30000.00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“
за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на неговия дядо
– К В. Ц., ЕГН **********, настъпила в следствие на ПТП на ***, причинено
виновно от Ю.Х.Ч., с ЕГН **********, като водач на МПС - л.а. марка „Ситроен“,
модел „Ксантия“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност като автомобилист е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата
на процесното ПТП, до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА Ц.К.Ц., с
ЕГН **********, в качеството и на майка и законен предстaвител на И.М.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншуранс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Позитано“ № 5 сумата от 700.00 (седемстотин) лева,
представляваща направени от ответното дружество съдебно-деловодни разноски за
производството пред настоящата първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: