№ 198
гр. гр.Н., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200532 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод е образувано по повод жалбата
на Д. И., с посочен № **********, с адрес в гр. Н., кв. Ч.м. .“, № 37, против
Наказателно постановление № 22-0304-000696/03.08.2023 г. на Началник сектор към
ОДМВР- Бургас, РУ- Н., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, предложение 1 от същия закон, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата се навежда
довод за липса на вина за извършване на нарушението, като се моли за отмяна на
атакувания акт.
Административно- наказващият орган не изпраща представител, редовно
уведомен. Взема отношение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 1048073/02.08.2023 г. е съставен за това, че на същата дата, в 17.30 ч., в гр.
Н., по улица Първа, посока х. Свежест- х. Бохеми, до бензиностанция Петрол,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди” с рег.№ ......., немска регистрация,
собственост на трето лице, който бил с регистрационен талон и с регистрационни
табели с изтекъл срок на валидност на 18.07.2023 г. Това съставлявало нарушение на
1
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наред с това било установено на място, че водача управлява
МПС без да е правоспособен, но сред представяне впоследствие на валидно СУМПС, в
тази му част административно- наказателното производство било прекратено.
Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че
деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното
постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Актът и наказателното постановление са издадени от надлежни органи в рамките
на компетентността им, видно от приложените по делото заповеди.
В хода на съдебното производство по делегация бе разпитан свидетеля К., който
заяви, че на посочените в акта дата, час и място бил изпратен за съдействие на екип от
„Охранителна полиция“. На място било установено, че жалбоподателя управлявал
автомобил, който бил с поставени на съответните за това места две регистрационни
табели, които били с изтекъл срок на валидност на 18.07.2023 г. Свидетелят е посочил,
че с водача разговарял на руски език.
Съдът намира така издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
посочена като нарушена, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От страна на
административно- наказващият орган се твърди, че поставените на автомобила,
управляван от жалбоподателя, регистрационни табели били с изтекъл срок на
валидност на 18.07.2023 г. Това било установено от представеното от И. свидетелство
за регистрация на МПС, което му било върнато, поради което и по делото не можело да
се представи. Единственото доказателство в подкрепа на тези констатации са
показанията на св. К., които, съобразно изложеното от него по делегация пред СРС, са
доста общи, като само на места е налице конкретика. Други доказателства не са
ангажирани от страна на АНО въпреки дадените му указания в тази насока. Съдът
намира, че доколкото при съставянето на АУАН е било иззето свидетелството за
регистрация на МПС, е било напълно резонно на същото да бъде направено поне
копие, което евентуално да бъде предоставено при иницииран съдебен контрол на
издаденото наказателно постановление. Не става ясно поради каква причина това не е
било сторено, поради което съдът намира, че само показанията на св.К. не са
2
достатъчни да се приеме, че действително поставените на автомобила регистрационни
табели са били с изтекъл срок на валидност на 18.07.2023 г.
На следващо място не се доказа по несъмнен начин и субективния елемент от
нарушението, а именно знанието на водача, че управлява МПС с регистрационни
табели с изтекъл срок на валидност. Видно от посочването в АУАН и в НП, лекият
автомобил не е бил собственост на жалбоподателя. Липсата на предоставено по делото
свидетелство за регистрация на МПС с посочване на дата, до която регистрацията на
автомобила е валидна, възпрепятства възможността съда да прецени дали
жалбоподателя е можел да узнае това обстоятелство. Изложените в акта и в
атакуваното постановление факти и обстоятелства са изцяло в тежест на наказващия
орган да докаже наличието им, и предвид липсата на доказателства за безпротиворечив
извод в тази насока, следва да се приеме, че не може с категоричност да се установи, че
Д. И. действително е знаел, че управлява МПС с изтекла регистрация, респективно
нерегистрирано МПС по съответния ред. Няма спор по делото, че СРМПС е било
налично към момента на проверката, регистрационните табели на автомобила са били
поставени на съответните за това места, поради което няма как да се предполага, че
жалбоподателя е знаел, че управляваното от него превозно средство не се води
регистрирано по надлежния ред и въпреки това го е управлявало. В този смисъл липсва
умисъл в действията на жалбоподателя, което обстоятелство е довело до
незаконосъобразния извод, че от страна на жалбоподателя е налице извършено
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че по време на съставяне на
акта не му било разяснено на разбираем за него език в какво нарушение е обвинен, то
съдът го намира за неоснователно. На първо място не се ангажираха доказателства, от
които да се налага извод, че жалбоподателя не владее или слабо владее български език,
независимо от изричните указания в тази насока. На следващо място касационната
инстанция е имала възможност да се произнесе по този въпрос, приемайки, че в ЗАНН
не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което
не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на
опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на
вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Субсидиарното прилагане на нормите на
НПК, в частта относно задължението за назначаване на преводач, не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за
производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази
3
връзка, неприложима е и нормата на чл. 55, ал.4 от НПК, с която вече в българското
законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава- членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При
установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така
и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език
лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да
се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на
защита следва да се разглежда през призмата на принципа за върховенството на закона,
отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48 §2 от Хартата на основните права на
ЕС. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи
извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния
интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен
характер, част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд, в случай, че това се налага. Разгледани в своята
цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените
административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. Затова, сама по себе
си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. В този смисъл Решение № 843/12.05.2015 г. на АдмС- Бургас по КНАХД
№ 367/2015 г., както и Решение № 1319/10.07.2019 г. по КНАХД № 1394/2019 г. на
4
същия съд. Ето защо това възражение не следва да бъде споделено.
Въпреки посоченото в последния абзац обаче, изложеното в останалата част на
настоящия акт е достатъчно да се приеме, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-000696/03.08.2023 г. на
Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Н., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, предложение 1 от
същия закон, на Д. И., с посочен № **********, с адрес в гр. Н., кв. Ч.м. .“, № 37, са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5