О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ……..
гр. София, 19.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търг. дело № 976 по описа за 2019 година,
взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба, вх. № 68282/23.05.2019 г., предявена от „И.1.“
ООД, ЕИК ******, срещу „И.И.“
ЕООД, ЕИК ******, за отмяна на взетите от едноличния собственик на
капитала решения, обективирани в протокол от 20.05.2019 г., евентуално за
прогласяване на нищожността им.
Ищецът твърди, че е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, по партидата на което в
търговския регистър било подадено заявление А4, вх. № 20190523105242 за
вписване на промени в управлението и представителството
на дружеството, промяна на адреса на управление и обявяване на изменен
устройствен акт, основани на решения на едноличния собственик на капитала - „И.1.“ ООД, които обаче били взети от
некомпетентен орган. Тези решения, свързани с изменения на устройствения акт и
промяна на адреса на управление на дружеството следвало да бъдат взети не от
органния представител на дружеството – едноличен собственик на капитала на „И.И.“ ЕООД - И.Г.З., а от неговия
волеобразуващ орган – общото събрание на съдружниците на „И.1.“ ООД. А общо събрание на съдружниците на
„И.1.“ ООД изобщо не
било проведено. Протоколът, обективиращ решенията на едноличния собственик бил
подписан единствено от И.З.като управител, без участието на другия съдружник в „И.1.“ ООД Я.З.. Това сочело, че била
опорочена процедурата по вземане на решенията, които били незаконосъобразни, а
при условията на евентуалност се твърди да са нищожни, поради вземането им от
лице без представителна власт по отношение на „И.1.“ ООД: към 20.05.2019 г. И.З.нямал
качеството управител на „И.1.“
ООД, тъй като бил освободен, но решението не било вписано по партидата на
дружеството, поради спиране на охранителното производство с акт на съда. Във
вътрешните отношения обаче освобождаването на управителя произвело ефект и И.З.не
представлявал „И.1.“
ООД, съответно взети от И.З.решения от името на „И.1.“ ООД били нищожни.
При тези твърдения предявява
искове за отмяна на тези решения, евентуално за прогласяване на нищожността им.
От страна на ответника, в
срока по чл. 367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, връчена му при
приложение на фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Съдът при преценка процесуалната
допустимост на предявените искове, съобрази следното.
Предмет на производството
са единствено конститутивни искове за отмяна на взети от самия ищец „И.1.“ ООД в качеството му на
едноличен собственик на капитала на „И.И.“
ЕООД решения. Сочените в исковата молба и уточнителната такава
фактически твърдения не обуславят извод да са предявени искове при
квалификацията на чл. 124 ГПК за установяване нищожност на взети от едноличния
собственик решения. Сам ищецът твърди, че процесните решения от 20.05.2019 г.
са взети от „И.1.“ ООД в
качеството му на едноличен собственик на капитала, но същото било
представлявано от лице, без представителна власт по отношение на „И.1.“ ООД - Илия Златанов, тъй като той бил
освободен от длъжността управител. Така в определение №460/09.11.2018 г. по
частно търг. дело № 2487/2018 г. на ВКС, постановено по идентичен казус с
участие на настоящия ищец в дъщерно дружество, е разяснено, че критерият
нищожност на решение на общо събрание на съдружниците (респ. на едноличния
собственик на капитала по чл. 147, ал. 2 ТЗ) ищецът механично пренася от
разпоредбите на ЗЗД.
По отношение на решенията
на общото събрание са неприложими квалификациите за недействителност на
сделките по ЗЗД, а специфичните критерии, въведени с ТЗ. Порочните решения на
ОС са отменяеми, а квалифицирането им като нищожни е допустимо само по
критериите на ТЗ.
При опорочаване на процедурата по свикване и провеждане на ОС, е налице
процесуална незаконосъобразност и взетото решение е отменяемо, а не нищожно -
TP №1/2002 г. на ОСТК на ВКС.
Изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, че И.З.няма качеството управител на „И.1.
"ООД, съответно няма право да го представлява и взема решения по чл. 65, ал.
3 ТЗ, е твърдение за отсъствие на представителна власт при свикването и
провеждането на общото събрание. Така обосновано това обстоятелство следва да
се квалифицира като водещо до незаконосъобразност на решението, защитата срещу
което е посредством конститутивния иск за отмяната му.
В определение № 669/06.12.2018
г. по частно търг. дело № 556/2018 г. на ВКС, постановено отново по повод
върната искова молба на „И.1.“ ООД, предявена
срещу „И.И.“ ЕООД, също е
прието, че когато едноличният собственик на капитала на еднолично
търговско дружество е друго търговско дружество, правата на едноличен
собственик (вкл. тези от компетенциите на ОС) упражнява лицето, което има право
да представлява юридическото лице - принципал. В случая вписванията в
търговския регистър сочат, че всеки един от двамата управители Я.З. и И.З.представлява
заедно и поотделно „И.1.” ООД, поради което и има качеството на волеобразуващ
орган на едноличното търговско дружество „И.И.“
ЕООД, като този орган в никакъв случай не е общото събрание на
съдружниците в „И.1.” ООД.
Несъответно на обявения
устройствен акт на „И.И.“ ЕООД
е твърдението на ищеца, че общото събрание на съдружниците на дружеството-принципал
е волеобразуващ орган на едноличното дъщерно дружество. Следователно „И.1.”
ООД, чрез който и да е от двамата си управители, е властен да отмени решенията,
взети в качеството на едноличен собственик на капитала на „И.И.“ ЕООД, поради което няма
право на иск за отмяна на подлежащите на отмяна от самия него решения на
едноличното търговско дружество.
В обобщение: правен
интерес е налице, когато при уважаването на предявен иск, силата на присъдено
нещо на съдебното решение ще породи за ищеца правни последици като рефлектира
върху обема и съдържанието на притежаваните от него и права и правнозащитими
интереси като едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
Конститутивният иск по чл.
74 ТЗ може да бъде предявен от съдружник, респективно акционер в търговско
дружество. Когато обаче търговското дружество е еднолично дружество с
ограничена отговорност, правата на едноличния собственик на капитала в
ответното дружество се упражняват от органите на едноличния собственик на
капитала – в случая органите на “И.1.” ООД, на основание чл. 65, ал. 3 ТЗ. При
упражняването на тези права се спазват нормите на чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137 ТЗ. По реда на чл. 74 ТЗ не могат да се атакуват решенията на едноличния
собственик на капитала – търговското дружество “И.1.” ООД, които то е взело
чрез своя волеизявяващ орган – вписания в Търговския регистър управител (така и
определение № 410/24.06.2009 г. по ч.т.д. № 281/2009 г. по описа на ВКС, Т.К.,
II Т.О.).
В случая именно ищецът “И.1.”
ООД упражнява правата на общо събрание на съдружниците в дружеството „И.И.“ ЕООД, на основание чл. 65,
ал. 3 ТЗ, доколкото няма данни за изрично упълномощено лице за това и именно
това дружество („И.1.“ ООД)
взема решенията от компетентността на общото събрание на „И.И.“ ЕООД, съгласно чл. 147, ал.
2 вр. чл. 137 ТЗ. Тези решения по твърденията в исковата молба са взети от
КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН (едноличния собственик на капитала), но поради процесуална
или материална незаконосъобразност биха били отменяеми, но без необходимост от
приложението на реда на чл. 74 ГПК.
Ако отменяемо (по смисъла
на TP №1/2002 г. на ОСГК на ВКС) решение е взето от едноличния собственик на
капитала, то няма никаква пречка това решение да бъде ревизирано извънсъдебно от
същия този едноличен собственик на капитала (още повече, че не е вписано в
търговския регистър). Съдружникът и акционерът са само част от персоналния
състав на колективен орган – общо събрание и поради това само тяхната воля не е
достатъчна за ревизиране на взето от колективния орган решение, което налага
провеждането на иск по чл. 74 ТЗ. Точно обратното важи за едноличния собственик
– волята на един единствен правен субект („И.1.“
ООД) представлява воля на компетентния орган в „И.И.“ ЕООД. Затова при допуснато противоречие
на взето решение със закона или устройствения акт на дъщерното дружество няма
никаква необходимост от намесата на съда – едноличната воля на собственика е
достатъчна за коригиране на собствените му решения. Това сочи, че не са налице нарушени
права на едноличния собственик „И.1.“
ООД, които да изискват съдебна намеса по реда на чл. 74 ТЗ. След като е възможно
взетите решения да бъдат ревизирани от същия правен субект, предявил
конститутивните искове, то последните са лишени от правен интерес и налагат
връщане на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. №
68282/23.05.2019 г., предявена от „И.1.“
ООД, ЕИК ******, срещу „И.И.“
ЕООД, ЕИК ******, за отмяна на взетите от едноличния собственик на
капитала решения, обективирани в протокол от 20.05.2019 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: