№ 341
гр. Русе, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
в присъствието на прокурора П. Сл. С.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520103305 по описа за 2024 година
Ищецът Я. Б. Я. твърди, че с постановление на прокурор при Районна прокуратура
Русе срещу него било образувано досъдебно наказателно производство № 1592/2022 г. на
РРП, че бил извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 06.05.2022 г.
управлявал лек автомобил ****** в с. ****** и бил проверен от автоконтрольори към РУ
Ветово при ОД на МВР – Русе за употреба на наркотици с апарат „Дрегер“. Проба № 11,
отчела положителен резултат за наличие на амфетамин. На ищеца бил съставен Акт №
43431/07.05.2022 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване. Служителите на ОД
на МВР – Русе го отвели до УМБАЛ „Канев“ Русе, където дал кръв и урина за изследване.
Той бил сигурен, че не е употребявал какъвто и да е наркотик и не бил вписал в акта
възражение, защото нямал опит. Било му отнето СУМПС, работел като строителен
работника в строителна фирма “Интис“ ООД, и т. к. живеел в с. ****** в къщата на
родителите си постоянно пътувал ежедневно до гр. Русе. От неговото село имало и други
строителни работници от същата фирма и затова управителя на фирмата му предоставил
служебен микробус, с който да превозва себе си и другите строители до Русе и обратно.
Когато останал без СУМПС, той и всичките му колеги от с. ****** били сериозно
затруднени с придвижването си до Русе, тъй като автобусите не били удобни. Той се
стресирал за себе си и за колегите си, когато закъснеели за работа, имали недоразумения с
ръководството на фирмата, заплашвали ги с наказание, защото затруднявали за работния
процес. Той започнал лично да заплаща билетите за автобус. Бил предупреден, че ако
допусне и малко нарушение на трудовите правила щял да бъде уволнен. От притеснение
вдигнал кръвно налягане, но за това не съобщил пред работодателя, за да не бъде уволнен.
1
Кръвното му се нормализирало след като се установило, че не бил употребявал наркотици.
Той скрил, защо останал без СУМПС, обяснявал навсякъде, че не бил наркоман и не вземал
наркотици, но хората го гледали със съмнение. Някои негови колеги, съседи и роднини
започнали да го отбягват. Той живеел на село, там хората започнали да го гледат като
престъпник-напкоман, бил уронен авторитета и престижа на цялото му семейство.
Родителите му също тежко преживели срама и те започнали да се съмняват в него. Понякога
имали нужда от превоз до лекар или за други спешни нужди, но той не можел да ги закара.
Свидетелството му за управление на МПС му било отнето на 06.05.2022 г. и върнато на
22.11.2023 г., т. е. му било отнето неправомерно за срок от 1 година, 7 месеца и 16 дни. С
Постановление № 2592/13.01.2023 г. на РРП било прекратено ДП № 1592/2022 г. Счита, че с
тези действия прокуратурата му нанесла неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановление №
2592/13.01.2023 г. по описа на РРП за прекратяване на подаденото производство.
Иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на Постановление № 2592/13.01.2023 г. по описа на РРП
за прекратяване на подаденото производство.
Ответникът – Прокуратурата на Република България счита предявения иск за
неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 09.05.2022 г. било образувано бързо производство № 457-БП-42/2022 г. по описа
на РУ-Ветово при ОДМВР-Русе, досъдебно Бързо производство преписка № 1592/2022 г. на
РРП, тъй като на 06.05.2022 г. около 23.05 часа на ул. Стара планина в с. ******, автопатрул
на РУ-Ветово спрели за проверка л. а. марка Джип, модел Чероки, с рег. № ******,
управляван от ищеца, като при извършена проверка за употреба на наркотични вещества и
техни аналози с техническо средство Drager Drug Test 500, уредът отчел наличие на
анфетамин.- престъпление по чл.343, ал.3 от НК.
Видно от Протокол за извършена експертиза №22/ТКХ-326/06.12.2022 г. по по
посоченото досъдебно производство на РРП, в предоставените за изследване кръвна проба и
урина взети от ищеца не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и
наркотични вещества.
С Постановление от 13.01.2023 г. по досъдебно наказателно производство- пр. пр. вх.
№ 1592/2022 г. на РРП/ДП №42/2022 г. на ОДМВР-Русе , то било прекратено, поради липса
на извършено престъпление от общ характер.
На ищеца бил съставен АУАН №п 43431/07.05.2022 г. за това , че виновно нарушил
чл.5, ал.3, пр.2 по ЗДВП- управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като му било иззето СУМПС и контролния талон.
Със Заповед за налагане на ПАМ №22-045-00056/09.05.2022 г. на ВПД Началник
2
група към ОДМВР-Русе, РУ Ветово, била наложена на ищеца ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от
ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
отговорността за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според свидетеля Б. З. З., трета братовчедка на ищеца, живуща в с. ******, те се
виждали почти всяка вечер. На 06.05.2022 тя заедно с С. Ш. Д. му се обадили да отиде да ги
вземе, защото те нямали шофьорски книжки и да ги остави на барчето в селото. Полицаите
били спрели на около 20 м. от барчето, той оставил момичетата на барчето, тръгнал и
полицаите го спрели пред очите им. След като му взели книжката, всички на село говорили,
че бил наркоман, че карал под въздействието на наркотици, а пък той даже и алкохол не
употребявал. Отношението на съселяните към Я. много се променило, гледали го накриво,
избягвали го, говорели за него. Той бил депресиран, вдигнал кръвно, това продължило около
2 години. След като си взел книжката и като всичко излязло наяве, че не бил вземал
наркотици мнението на хората се променило. Сега бил по-добре от преди, но преди не можел
да ходи на работа защото му отнели книжката, колегите му от село и от близките села го
обвинявали, понеже той ги карал със служебния микробус на работа. Бил притеснен,
депресиран, с високо кръвно. Родителите му били възрастни хора, имащи нужда от лечение,
а пък той не можел да ги заведе на лекар. Съселяните преди това го смятали за добър човек,
а когато разбрали, че бил употребявал наркотици се отдръпнали. Това било малко село и
почти всички се познавали и си споделяли, че бил наркоман.
Св. С. Ш. Д. съсед на ищеца, изнася данни, че с него се познавали от 6 години. През
2022 г. му взели книжката, защото бил вземал наркотици. Свидетелката и приятелка и Б. З.
помолили ищеца, който бил неин братовчед да отиде да ги вземел и да ги закарал на барчето
в силото. Оставил ги на барчето и някъде след около 20 м. го спрели полицаи. Ммичетата се
зачудили, какво става и после разбрали, че му взели книжката след като го тествали за
наркотици и пробата била положителна. Това, той го преживял много тежко, защото бил
шофьор във фирмата, в която работел и возел работници от тяхното село и от близките села
до гр. Русе, за да отидат на работа. След като му взели книжката заради наркотици всичко се
обърнало наопаки, колегите му започнали да го гледат накриво и да се съмняват в него, а той
нямал как да докаже, че не бил употребявал наркотици и така от стрес започнал да вдига
кръвно, не му останали дори приятели на село, само свидетелките го викали за кафе. Хората
се отдръпнали от него, даже и родителите му. Те казвали, че бил наркоман и това много му
тежало. Оплаквал се от високо кръвното налягане. След като му върнали книжката, защото
не бил вземал наркотици, нещата се променили, много му олекнало. След този случай
неговите роднини, даже и родителите му се съмнявали в него. Тежко му било, че и най-
близките вече не му вярвали. Всички оплаквания били заради отнемането на книжката за
наркотици, както и че резултатите много се забавили, повече от година и половина, и че
хората го наричали наркоман, понеже всички се познавали в селото.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
3
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице - т. е
отговорността на държавата е обективна (чл. 4 от ЗОДОВ).
Установи се, че е било проведено наказателно производство, прекратено поради
липсата на престъпление от общ характер.
Макар и досъдебното производство да не е било образувано срещу конкретно лице и
ищеца да не е привлечен в процесуалното качество на обвиняем, ищецът е търпял вреди от
наказателното преследване. Установи се от приложеното досъдебно производство
№1529/2022 г. по описа на РРП, че е било образувано на 09.05.2022 г. за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, осъществено именно с деянието на ищеца при
извършената му проверка от полицейските служители – управление на личния му автомобил
след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал направения му тест.
Както приема съдебната практика, ако ищеца е единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството е образувано, то той търпи вреди от незаконно
обвинение, дори и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем (в този смисъл е и
Решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ВКС IV г. о.).
Ето защо, съдът приема, че ищеца неминуемо е претърпял неимуществени вреди от
проведеното наказателно производство. Всяко наказателно преследване се отразява на
психическото състояние на лицето спрямо което е проведено. Следва да бъде извършена
конкретна преценка относно обема, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, които се намират в пряка причинна връзка с конкретното
незаконно обвинение и в тази връзка за размера на обезщетението, което би могло да ги
репарира, при съобразяване законовия и обществен критерий за справедливост.
Независимо от факта, че по образуваното досъдебно производство №1529/2022 г. по
описа на РРП ищецът не е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК и наказателното производство не е образувано срещу конкретно лице, съдът приема, че
същият е претърпял неимуществени вреди в резултат на така образуваното и прекратено
наказателно производство. ДП е образувано на 09.05.2022 г. за извършено престъпление,
осъществено именно с деянието на ищеца при извършената му проверка от полицейските
служители – управление на личния му автомобил след употреба на наркотични вещества,
какъвто резултат е показал направения му тест. В решение на ВКС № 425 от 01.12.2015 г. по
гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о. е прието, че ако ищеца е единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние, за което производството е образувано, то той търпи вреди от
незаконно обвинение, дори и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем. В цитираната
4
съдебна практика ВКС се е позовал и на други подобни решения, а именно решение №
341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г., IV-то гр. о., където е прието, че фактът на
прекратяване на наказателното производство, поради липса на доказателства за извършено
престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ/сега т. 3 от ЗОДОВ/, макар и
да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на обвиняем.
В този смисъл искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан по основание. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази, че престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК, за което е образувано ДП не е тежко, предвиденото наказание е лишаване от свобода от
1 до 3 години и глоба. Ищецът не е привличан като обвиняем и не са му налагани никакви
ограничения под формата на мерки за процесуална принуда, като досъдебното производство
от образуването му на 09.05.2022 г. до прекратяването му на 13.01.2023 г. е приключило
период от 8 месеца. През този период ищецът е търпял неимуществени вреди, свързани с
негативни изживявания, вкл. и поради факта, че е от малко населено място с. ******, където
хората се познават и в селото се е разчуло, че е управлявал автомобила си след употреба на
наркотици, хората са го наричали наркоман, което неминуемо се е отразило на психиката му
и той се е чувствал зле, вдигнал е кръвно, изпитвал е притеснения, срам и неудобство от
близки и познати.
Съобразно практиката на ВКС размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо
място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви
процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени
действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен
срок и др. От значение за размерът на обезщетението са вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
за неговото развитие (решение № 18 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 2721/2013 г., ІV г. о.).
Изхождайки от горния критерий и преценявайки събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, съдът съобрази по в случая следните
обстоятелства:
Извършените на досъдебното производство процесуални действия са били свързани
единствено с провеждането на разпит на двама полицейски служители в качеството на им
свидетели и снемане обяснение на ищеца.
Съдът намира, че останалите действия, за които ищеца твърди в исковата молба, че са
му причинили болка и страдание- търпяна Принудителни административни мерки –
отнемане на свидетелство за управление на МПС, не са свързани с незаконното обвинение,
за което отговаря ответника. Това са действия, свързани с осъществяването на
административна дейност – от органите на МВР, а не на правосъдна дейност – от
5
разследващи органи, съд и прокуратура, поради което вредите от тях могат да се
претендират по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу надлежния ответник и пред компетентния
административен съд.
Съдът приема, че конкретните психо-емоционални състояния, които е преживял
ищеца в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, за което отговаря прокуратурата
са установените от гласните доказателства – притеснение от уронване на авторитета му пред
близки и познати; неудобство пред хората от място в което живее, където е станала известна
информацията за случилото се.
Това състояние е продължило 8 месеца - докато е траело наказателното преследване.
При преценка интензитета и продължителността му, съдът намира, че размера на
дължимото за репариране на търпените болки и страдания обезщетение следва да се
определи на 3 000 лв. Съдът счита, че този размер удовлетворява и обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявената искова претенция за
неимуществени вреди се явява основателна и доказана до размера на сумата от 3 000 лв. и
като такава следва да бъде уважена. В останалата част до пълният й размер от 5 000 лв.
претенцията се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
Предвид горното, съдът счита, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ответната
прокуратура следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на незаконното
обвинение. Върху главницата е дължима законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както е прието и в т. 4
от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС или в случая от 29.11.2023 г.
/постановлението е било връчено на 22.11.2023 г. и е влязло в сила на 29.11.2023 г./.
Исковата претенция за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран
размер от 5 000 лв. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 606 лв., съразмерно уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да
заплати по иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Я. Б. Я., ЕГН ********** от с.****** ,ул.******,
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за
което е водено досъдебно Бързо производство вх. №1592/2022 г. на РРП, прекратено с
Постановление от 13.01.2023 г. г. поради липсата на престъпление, ведно със законната лихва
6
върху тази сума, считано от 29.11.2023 г., както и сумата от 606 лв.- разноски за
производството, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за претърпените неимуществени вреди
за горницатата над 3 000 лв. до 5 000 лв., ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7