Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр. Плевен,11.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и осми
октомври ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА
година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Велислава
Трифонова
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 3 по описа за 2020 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с предмет отрицателен
установителен иск по 124,ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 150 и чл.151 от ЗЗД.
Образувано по ИСКОВА МОЛБА
Вх. Рег. № №
Вх. рег. №499/ 13.01.2020г., изпратена по подсъдност от
Районния съд гр. Плевен. Подадена е от С.П.П.
– С., от гр. Плевен, чрез пълномощника си адвокат В.К. ***, против : “***”
АД, ЕИК ***с
адрес: гр.София, бул.“***” № 14 и „***“
ЕООД, ЕИК ***с адрес: гр. Плевен, бул. „***“ № 87, ***, представлявано от
управителя Д.Л.С..
Моли съда да постанови решение
,с което да признае за установено по отношение на двамата ответници, че
ипотечното право на ответника „***“ АД, обективирано в нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека № 113, том ХІІІ, рег. № 13410, дело № 18718
2007г на Нотариус С.И.с рег. № 015 на НК , вписан в АВ /СВ- Плевен, под акт №
61, том ХІІ дело 12335/2007г. не съществува поради погасяване по давност на обезпеченото му с това право вземане на „***“
АД срещу ответника ***“ ЕООД. Иска се присъждане и на деловодните разноски.
Твърденията на страните:
Твърди се в исковата молба,
че ищецът С.П.П. – С. е собственик на АПАРТАМЕНТ № 10 /десет/, , представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 65722.660.275.2.10 и административен адрес:
гр.Плевен, бул.”***” № 11 /единадесет/, вх.”Б”, на VI /шестия/ етаж, състоящ се
от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и килер, със застроена площ от 94,00
/деветдесети четири/ кв.м., при съседи: изток-двор, север-стълбище и апартамент
на П.Г.Х.и П.Г.М., запад-улица, юг-апартамент на В.М., отдолу-апартамент на Н.С.М.,
отгоре-покрив, заедно с принадлежащото му избено помещение в западната страна
на мазето с площ от 8,00 /осем/ кв.м. при съседи: коридор, улица и командно
помещение, както и 1/48 /една четиридесет и осма/ идеална част от стълбището,
общата избена част, общата таванска част, външната °Ана инсталация, външната
канализация, външната ел. мрежа до ел.таблото, както и 1/285 /една двеста
осемдесет и пета/ идеална част от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя, съставляваща парцел XXII /двадесет и втори/ в стр.кв. 349 /триста
четиридесет и девет/ по плана на гр. Плевен.
Твърди се от ищеца ,че за обезпечаване
на банков кредит на ответника „***“ ЕООД предоставен от “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД, а понастоящем с наименование “***” АД, ищецът
е учредила договорна ипотека
върху гореописания недвижим имот с Нотариален акт № 113, том XIII, рег.№ 13410,
дело № 1871/2007 г. на Нотариус С.И.с рег.№ 016 на НК, вписан в АВ/СВ-Плевен
под акт № 61 том XII дело№ 12336/2007 г., вх.рег.№ 18779/25.10.2007 г.
Сочи се в ИМ ,че поради
неплащане на погасителните вноски по кредита, вторият ответник е изпаднал в
забава и на 23.11.2011 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди
се в ИМ, че първият ответник се снабдил
със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
5641/12.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 7836/20011 г. по описа на Плевенският районен
съд за вземането си по договора за кредит, която влязла в сила. Въз основа на
същата заповед на 12.12.2011г. на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД е бил издаден изпълнителен лист . На
основание издадения изпълнителен лист, по молба на банката ответник, тогава с
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, е образувано изпълнително производство срещу ответника „***“
ЕООД, без в нея да е посочен изпълнителен способ. Образувано е Изпълнително
дело № 2011***0401049/ 2011г. при ЧСИ Н.В.гр. Плевен.
Твърди се в ИМ, че По същото
дело са били искани и извършени следните изпълнителни действия:
Молба Вх.№ 00175/09.01.2012
г. за вписване на възбрана; Писмо изх. № 01014/07.02.2012 г. до КАТ-Плевен за
запор на МПС ; Писмо изх. №
01011/07.02.2012 г. до АВ/ИР-Плевен за вписване на възбрана ; Молба вх.№ 4476/30.07.2012 г. за запори на
сметки в банки; Молба вх.№ 4466/28.07.2014 г. за опис на движими вещи; Молба
вх..№ 5106/28.08.2014 г. за запор на сметки в банки и опис на движими
вещи; Молба 6х.№ 7886/13.12.2017 г. за
запор върху вземанията по изпълнителното дело.
Сочи се също така от ищеца
,че с влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнителното производство
от 03.01.2018 г. ЧСИ Н.В.е констатирала, че по изпълнително дело №2011***0401049/
2011г. последната молба за извършване на изпълнителни действия от страна на
взискателя е от 28.07.2014 г. и повече от две години не са били искани изпълнителни
действия, поради което е прекратено изпълнителното производство на основание.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Сочи се също така в ИМ ,че с Молба вх. peг.№ 4543/22.08.2019 г.
депозирана пред ЧСИ Н.В., ответникът “***”
АД е поискал образуване на ново изпълнително производство срещу ***“ ЕООД за
събиране на сумите по същия изпълнителен лист с изпълнителни способи: вписване
на възбрана и публична продажба на ипотекирания имот и запор на банкови сметки
на втория ответник. Образувано било Изпълнително дело № 2019***0400454/2019 г.
по описа на ЧСИ Н.В.. По това
изпълнително дело на 28.11.2019 г. бил извършен опис на жилището на ищцата,
служещо за обезпечение вземането на банката срещу втрия ответник.
Ищецът твърди, че вземането на ответника „Юробанк Бълария“ АД по Заповедта
за незабавно изпълнение № 5641/ 12.12.2011г. по ч.гр.д. 7836/ 2011г. на РС-
Плевен , и издадения въз основа на нея изпълнителен лист срещу втория ответник е погасено по давност,
който е изтекъл на 23.11.2016 г. със следните доводи:
-Последното изпълнително
действие ,прекъсващо давността е по Молба вх..№ 5106/28.08.2014 г. за запор на
сметки в банки и опис на движими вещи. След тази дата визскателят не е искал
извършване на изпълнителни действия и такива не са били предприето от съдия
изпълнител, поради което Изпълнителното дело 2011***0401049/ 2011г. при ЧСИ Н.В.гр.
Плевен е прекратено по силата на закона на 28.08.2016г. по силата на
чл.433,ал,1,т.8 от ГПК, а с постановлението си от 03.01.2018г ЧСИ Н.В.само е
констатирала това обстятелство;
-С прекратяването на Изп. дело № 2011***0401049/ 2011г. всички
предприети по него изпълнителни действия са обезсилени по право с обратна сила
и те не се считат произвели правно
действие, т.е. не са прекъснали давността. Поради това, давността е започнала
да тече от дата на изискуемост на вземането на банката -23.11.2011г., когато
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, защото молбата за образуване на
изпълнителното дело от 27.12.2011г. не съдържа посочване на изпълнителен способ
и не я прекъснала.
С оглед горните твърдения
ищецът счита ,че за него, като ипотекарен длъжник, е налице правен интерес на
основание чл.124 ГПК и чл.150-151 от ЗЗД да предяви отрицателен установителен
иск, за признаване между ищцата и
ответниците,че не съществува ипотечното
право на „***“АД, противопоставимо
на ищеца, обективирано в Нот. акт за
учредяване на договорна ипотека № 113,
том ХІІІ, рег. № 13410, дело № 1871/ 2007г. на Нотариус С.И., вписано в АВ под
акт 61, том ХІІ, дело 12336/2007г, вх. рег. Д 18779/ 25.10.2007г., тъй като
обезпеченото с това право, главно вземане на първия ответник срещу „***“ ЕООД е
погасено по давност.
С оглед горните твърдения ,сочи
се от ищеца ,че погасителната давност за това вземане е започнала да тече от датата на която вземането е станало
изискуемо – 23.11.2011г. ,защото молбата
за образуване на изпълнителното дело от 27.12.2011г. не я е прекъснала ,тъй
като не съдържа посочване на изпълнителен способ. Поради това, давността не е
прекъсвана Твърди се от ищеца ,че петгодишния давностен срок за погасяване на
обезпеченото с ипотеката вземане на банката срещу втория ответник, е изтекъл на
23.11.2016г.
Ищецът счита ,че за него е
налице правен интерес на основание 124
ГПК и чл.150-151 от ЗЗД да предяви отрицателен установителен иск, за признаване
между ищцата и ответниците,че не
съществува ипотечното право на „***“АД, противопоставимо
на ищеца, обективирано в Нот. акт за
учредяване на договорна ипотека № 113,
том ХІІІ, рег. № 13410, дело № 1871/ 2007г. на Нотариус С.И., вписано в АВ под
акт 61, том ХІІ, дело 12336/2007г, вх. рег. № 18779/ 25.10.2007г., тъй като е
погасено по давност обезпеченото с това право, вземане на първия ответник срещу
„***“ ЕООД.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от ответника „***“ ЕООВ
е постъпил отговор на исковата молба, подаден от управителя Д.С..
С отговора на исковата
молба, ответникът заявява,че признава така предявения иск. Сочи се в отговора
,че ипотечното право на банката –
ответник е погасено, поради погасяване по давност вземането на банката,
установено със Заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 7836
/2011г. на РС- Плевен.
Твърди е от втория отевтник ,че прекратяването на Изп. дело № 2011***0401049/2011
г. по описа на ЧСИ Н.В.поради перемпция е довело до обезсилване на всички
извършени по него изпълнителни действия.
С отговора ответникът моли
съда да разгледа делото в негово отсъствие, а също така да не бъде осъждан за разноски ,тъй като
признава иска и не е станал причина за предявяването му.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК от ответника „***“ АД е
постъпил отговор на исковата молба, подаден чрез
пълномощника му адвокат Г.Д..
С отговора на ИМ ответникът
оспорва предявените искове, които счита за неоснователни и недоказани, поради
което моли да бъдат отхвърлени от съда.
Сочи се в отговора на
исковата молба(ОИМ), че на 25.10.2007г. между „***" АД /с предходни
фирмени наименования „Юробанк И Еф Джи България" АД и „Българска Пощенска
Банка" АД/ и кредитополучателя *** ЕООД, ЕИК ***, представляван от Д.Л.С.,
е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL 9030. След
това е сключен Анекс от 29.10.2009г., неразделна част от Договора за кредит.
Твърди се също така с отговора ,че съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за
обезпечаване на всички вземания на Банката, които произтичат от договора, е
учредена в полза на същата ипотека върху недвижим имот съгласно Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека N2 113, Том XIII, Peг. N2 13410, дело №
1871/2007г. на нотариус С.И.с peг. N 016 в регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията-Плевен под Акт N 61, том XI, N от дв. вх. per. 18779/25.10.2007г.
Сочи се също така , че
вторият ответник – кредитополучател по сключения договор за банков кредит, не
изпълнявал точно задълженията си да заплаща дължимите месечни вноски по
кредита, с оглед на което банката е подала
Заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК пред Районен съд - гр. Плевен,
образувано е ч.гр.д. N2 7836/2011 г. на основание на което са издадени Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист. На основание посочения изпълнителен титул е образувано
изпълнително дело N 2011***0401049 по описа на ЧСИ Н.В., с peг. № *** на КЧСИ,
като след неговото прекратяване е образувано ново изпълнително дело № 2019***0400454
при същия съдебен изпълнител.
С отговора се
възразява от ответника „***“ АД ,че вземането му срещу „***“ ЕООД, произтичащо от
договора за кредит не е погасено по давност,тъй като счита ,че погасителната
давност е прекъсната с подаването на молбата на 27.12.2011г. за образуване на
изпълнително дело. Позовава се на съществуващата съдебна практика преди постановяването
на ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г.,според която подаването на молба за
образуване на изп. дело, както и искането за имуществено проучване на длъжника,
дори самата молба за издаване на изпълнителен лист, представляват действия по предприемане на
принудително изпълнение.
Възразява се също така от ответника ,че след образуването на
първото изпълнително дело през 2011г. по него са били поискани множество
изпълнителни действия от взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя , съгласно чл.18,ал.1 ЗЧСИ, които валидно са прекъснали
погасителната давност. Обосновава
възраженията си , като се позовава на съдебна практика на ВКС в периода 2017 -2019г, съгласно която
последващите тълкувателни решения нямат обратно действие.
С отговора ответникът моли
съда да отхвърли предявените от ищеца искове ,като неоснователни.
По делото е постъпило допълнително писмено становище
от ответника „***“ АД, с което
се оспорва твърденията и признанията на втория ответник , направени с отговора
на исковата молба.
Възразява се в
допълнителното становище,че твърденията на втория ответник нямат характер на признания,
тъй като с тях несе признават неизгодни за него обстоятелства. С оглед на това , моли същите да не бъдат
вземане предвид.
С отговора на исковата молба са представени като
писмени доказателства, заверени
от ответника копия от следните документи: Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“
BL9030/ 25.10.2007г.; Приложение № 1 Анекс
от 29.10.2009г. и погасителен план; Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 113, т.ХІІІ дело
1871/2007г на С.И..
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК от ищеца не е постъпила
допълнителна искова молба, поради което размяната на книжа между страните
е приключила.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК вр. чл. 150 и чл. 151 ЗЗД.
С определение по реда на чл.374 от ГПК, съдът се е произнесъл по допустимостта
на иска. Изготвил е проект за доклад по
делото, като е разпределил доказателствената тежест и дал възможност на
страните, да заявят становища по доклада в седмодневен срок от връчването му.
Указал е на страните за кои обстоятелства не ангажират доказателства, като им е
дал възможност да ги представят.
Видно от обстоятелствената част и петитум на
исковата молба, предмет на разглеждане е
предявен отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 150 и чл. 151 от ЗЗД във вр. с чл. 439 ГПК, с
който ищцата като ипотекарен длъжник оспорва предприетото срещу нея
принудително изпълнение срещу нейния недвижим имот, ипотекиран в обезпечение на
дълга на ответника„*** „
ЕООД- длъжник по изпълнителното дело,
поради погасяване на вземането на обезпечения кредитор по давност.
С този иск
ипотекарният длъжник упражнява свое право, а не правото на длъжника по
основното правоотношение, от което са породени обезпечените вземания. В случая
не е налице хипотезата на предявяване на чужди права пред съд по смисъла на чл.
26, ал. 2 ГПК. Затова длъжникът по материалното правоотношение, от което е
възникнало обезпеченото вземане е ответник по иска, заедно с обезпечения
кредитор. Тъй като решението следва да бъде еднакво за страните по материалното
правоотношение, същите имат качеството на необходими другари (чл. 216, ал. 2 ГПК) и тяхната процесуална легитимация е съвместна.
Ищцата е ипотекарен
длъжник, обезпечила със свой собствен имот изпълнението на чуждо задължение.
Съгласно изричния императив на чл. 429, ал. 3 ГПК субективните предели на
изпълнителния лист в този случай се разпростират и срещу нея, доколкото
взискателят е насочил изпълнението срещу собствен на ищцата имота, предмет на
обезпечението.
Като ипотекарен длъжник ищцата няма
самостоятелно задължение към взискателя. Нейната отговорност съществува
доколкото съществува и отговорността на длъжника. Разпоредбата на чл. 151 ЗЗД й дава възможност да противопостави
на кредитора всички възражения, с които разполага самият длъжник -„***“ ЕООД, в едно исково
производство. В случая се позовава на разпоредбата на чл.150,ал.1 ГПК, във вр. с чл.116,б.“в“ от ГПК, като
твърди, че задължението на втория ответник по издадения изпълнителен лист е
погасено по давност. Това е единствена й
възможност за защита от действията на съдия – изпълнител, с които се засяга
правото й на собственост, тъй като тя не е била страна в заповедното
производство.
Правният интерес на
ищцата от провеждане на отрицателния установителен иск,
основаващ се на недължимост на основното
вземане поради погасяването му по давност, произтича от това, че при
евентуалното му уважаване съдебният изпълнител следва да зачете силата на пресъдено
нещо и да прекрати изпълнителното производство. В този случай тя ще запази
имота в своя патримониум.
Допустимостта на исковата защита в подобна
хипотеза е споделена и от касационната инстанция в цитираните нейни актове –
решение 153/29.12.16 г. по т. д. № 896/15 г., ІІ г. о и определение
457/27.09.17 г. по ч. т. д. № 2021/17 г. на І т. о. на ВКС.
Ето защо предявеният иск
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В първото по делото заседание, ищецът, чрез
пълномощника си – адв. В.К. е заявил ,че поддържа предявения иск, както и
всички обстоятелства изложени в исковата молба и направените доказателствени искания. Съдът е приел за окончателен , изготвения
проект за доклад по делото.
На основание ч. 219,ал.1 от ГПК по искане на ответника „***“
АД ,като трето лице помагач е конституирано АД“Колект“ БГ“ ЕАД ЕИК***, в
качеството му на цесионер на вземането на първия ответник по договора за кредит
,сключен с „***“ЕООД.
В писмено становище , ответникът ***“ АД ,чрез пълномощника си – адв. Г. Д., е
заявил,че поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли съда да
отхвърли предявения иск ,като неоснователен и недоказан.
В представените писмени
бележки, ищецът,чрез пълномощника си -
адв. В. К. ,излага подробни доводи, относно основателността на предявения иск.
Позовава се на съдебната практика, която посочва конкретно и счита ,че в случая
намира приложение ТР № 2/ 26.06.20`4г. на по тълк. д. № 2/ 2013г на ОСГТК на
ВКС, т.10 и т.14.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА:
Ответникът
***“ЕООД признава фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба.
Не се спори между страните и това се установява от приетия като писмено доказателство
Договор за банков кредит“Бизнскредит
BL9030* 25.10.2007г (л. 20-34) ,че ответникът „***“АД, с предходно
наименование „Българска пощенска банка“АД е предоставил на „***“ ЕООД кредит в
размер на 57 000 евро за срок от 180 месеца.
Безспорно е също така между страните, видно от приетия ,
като писмено доказателство по делото Нот.
акт № 113, том ХІІІ, рег. № 13410н.д. 1871/2007г на Нотариус С.И.(л.
48-49) ,че посоченият в исковата молба собствен на ищеца имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 10 /десет/, с административен адрес: гр.Плевен, бул.”***” № 11 /единадесет/,
вх.”Б”, на VI /шестия/ етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня,
клозет и килер, със застроена площ от 94,00 /деветдесети четири/ кв.м., е
ипотекиран като обезпечение за вземането на „***“ АД срещу „***“ ЕООД произтичащо
от сключения между ответниците договор за
банкот кредит “Бизнскредит BL9030 от 25.10.2007г
От приложеното, като писмено доказателство
поделото ч.гр.д. № 7836/ 2011г. на РС- Плевен се установява ,че банката е
обявила за изцяло и предсрочно изискуем кредита на 29.09.2011г., с покана за
изпълнение до „***“ЕООД, връчена на длъжника с обратна разписка (л. 25,26
ч.гн.д. 7836/ 2011г) Видно от заявлението
по чл.417 ГПК, извлечението от счетоводните книги на взискателя за състоянието на дълга по кредита е към
23.11.2011г. (л.2-6 ч.гр.д., том 2) . Вземането на първия ответник по Договор
за банков кредит“Бизнес продукт“ BL9030/25.10.2007г станало изискуемо на 23.11.
2011г., както е посочено в Заявлението по чл.417 ГПК и Заповед за незабавно изпълнение № 5641/
12.12.2011г и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 7836/2011г (том 2).
Не се спори между страните ,че на основание
издадения в заповедното производство изпълнителен лист, първият ответник е
образувал изпълнително дело № 2011***0401049
пред ЧСИ Н.В.– Плевен
Видно от приложените като писмени
доказателства(т.2 - приложение) заверени копия от документите в Изп.дело N 2011***0401049,
по същото са поискани и извършени следните изпълнителни действия:
Молба Вх.№ 00175/09.01.2012 г. за вписване на
възбрана;
Писмо
Изх.№ 0103/07.02.2012г за наложена
възбрана върху недвижимия имот
Апартамент 10 в гр.Плевен, собственост
на С.П.П. и Поземлен имот 5, кв.14 от
4119.кв.м. в гр. Пордим;
Писмо изх. № 01014/07.02.2012 г. до
КАТ-Плевен за налагане запор на МПС;
Писмо изх. № 01011/07.02.2012 г. до АВ/ИР-Плевен
за вписване на възбрана;
Молба вх.№ 4476/30.07.2012 г. за запори на
сметки в банки.
Молба вх.№ 4466/28.07.2014 г.
за опис на движими вещи.
Молба вх.№ 5106/28.08.2014 г.
за запор на сметки в банки и опис на движими вещи.
Молба 6х.№ 7886/13.12.2017 г. за запор върху
вземанията по изпълнителното дело.
С
Постановление от 03.01.2018 г. ЧСИ Н. В.е констатирала , че последната молба за
изпълнителни действия от взискателя е постъпила на 28.08.2014г и повече от две
години не са поискали изпълнителни действия, поради което това изпълнително дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК .
С молба Вх. рег. № 4543/ 26.08.2019 г.
банката ответник поискала образуване последващо
изпълнително дело на основание същия Изп. лист, издаден в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7836/2011г. на РС- Плевен. ЧСИ
Н.В.е образувала ново Изп.дело № 2019***0400454 по същия изпълнителен лист. С
Молбата на взискателя са посочени
изпълнителни способи – вписване на възбрана
върху ипотекирания имот на ищцата и насрочван на продан .Видно от служебно изисканите и приложени
като писмени доказателства, заверени копия от документите в Изп.дело № 2019***0400454,
на ЧСИ Н.В.(т.2) , на 28.11.2019 г. бил извършен опис на
жилището на ищцата, служещо за обезпечение вземането на банката срещу втрия
ответник. Насрочена е публична продажба на имота на ищцата по Изп.дело № 2019***0400454
на ЧСИ Н. В., като изпълнителните действия са спрени от съда с влязло в сила
определение № 42/ 13.01.2020г.г. на ОС- Плевен постановено в настоящото дело, на основание ч.397,ал.1,т.3
от ГПК.
Спорни
по делото са въпросите:
Основният въпрос е
погасено ли е по давност вземането на „*** „ АД срещу „***“ ЕООД,
произтичащо от Договор за банков кредит „бизнес кредит“ BL9030/25.10.2007г., за
което банката се е снабдила със Заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
7836/2011г. на РС- Плевен.
Спорен е също въпросът от кой момент е започнала да тече погаситената
давност.
Възражението на ответника „***“ АД е, че оспореното вземане съществува,
не е погасено по давност, тъй като след установяването му същият е предприел
действия по неговото принудително събиране. В отговора на ИМ сочи, че с молбата
за образуване на първото изпълнително дело – 27.12.2011г. давността е
прекъсната и е започнала да тече нова погасителната давност .
Съдът
намира това възражение за неоснователно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок. Съгласно чл. 117, ал.
2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като
съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва при
предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително
производство, при условие, че те са уважени. Давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение съгласно чл. 116 б.
"в"ГПК.
Спорен е също така въпросът, кое от предприетите от ответника
действия по принудително изпълнение прекъсва погасителната давност.
Ищцата твърди, че
ипотечното право на „*** „ АД( да се удовлетвори принудително от продажбата на
ипотекирания имот), обективирано в горепосочения Нот.акт № 113/ 2007г. на Нотариус С.И.за учредяване на договорна
ипотека, обезпечаваща вземането на първия ответник, не същестува, тъй като обезпеченото с ипотеката, вземане на
банката е погасено подавност .Твърди, че
общата погасителна давност е започнала
да тече от датата на неговата изискуемост,
когато кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем 23.11.20011г. и е
изтекла преди първото действие , годно да я прекъсне, предприето по Изп. дело № 2019***0400454/ 2019 г. Счита
,че всички действия по прекратеното Изп. дело № 211***0401049/2011г. не са прекъснали давността, тъй като са
обезсилени по право, поради прекратяването му по силата на закона на 28.08.2016
г.поради непоискани от взискателя и неизвършени изпълнителни действия в
продължение на две години. Позовава се на настъпилата „перемпция“ , на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, довела до обезсилване по право на всички
извършените до този момент изпълнителни действия, които не са прекъснали
давността.
Въпросът за
погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и следващите и важи за всички
правоотношения. В случая вземането на ответника „***“ АД, обезпечено с
договорната ипотека, произтича от сключения с „***“ ЕООД Договор за банков
кредит, е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение , по посоченото ч.гр.д. № 7836/2011г по описа на Районния съд –
Плевен и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Този съдебен състав
споделя разбирането отразено в ТР 2/26.06. 2015г на ОСГТК на ВКС, че за разлика
от исковото производство, в което с предявяването на иск се прекъсва и спира давността, в заповедното
производство, снабдяването на взискател със заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист не прекъсва давността.
Съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/ 2015г
на ВКС, по т.д. № 2/ 2013г., т.14, новия
ГПК урежда заповедното производство, като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен
лист НЕ ПРЕКЪСВА давността. Тя се прекъсва едва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК . Предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
давността не се счита прекъсната със заявлението.
По изричната
разпоредба на закона – чл. 116, б.“в“ ЗЗД, която изключва каквото и да било
разширително тълкуване, давността се
прекъсва само с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Прието
е с посоченото ТР № 2/ 2015г на ОСГТК на ВКС , че в изпълнителният процес не
могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими
за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес
давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен
способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по
изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно
решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността а именно: "Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица“.
Съгласно същото ТР № 2/
26.06.2015г на ВКС, не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността: „ образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчван на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др." В т. 10. от Тълкувателното решение е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по право
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Обявява за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В този смисъл прекъсване на
давността настъпва при предприемане на което и да е изпълнително действие -
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на
опис и оценка на вещ.
Следователно, законодателят не е поставил
като условие за прекъсване на давностния срок, постигане на резултат от
съответно изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение,
осребряване на описани вещи и т.н. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника „***“ АД, направено с отговора на исковата молба, че
в случая следва да се приложи обявеното
за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд.
ТР № 2/
2015г. по т.д. № 3/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е обнародвано на 26.06.2015г. и намира приложение спрямо висящите към този
момент изпълнителни производство. От така установените факти е видно ,че
последното изпълнително действие по Изп.дело № 2111***0401049/2011г. на ЧСИ Н. В.е
било предприето на 28.08.2014г., въз основа на Молба Вх. № 5106/ 28.08.2014г.
за запор на сметките на длъжника „***“ ЕООД в банки и опис на движими
вещи. След тази дата, в продължение на
повече от две години първият ответник не е поискал извършване на изпълнителни
действия, нито съдебният изпълнител е предприел такива действия по своя
инициатива. Ето защо, по силата на
закона – чл.433,ал.1,т.5 от ГПК, това изпълнително
дело е прекратено , на 28.08.2016г., а ЧСИ с постановлението си от 2018г само е
констатирал това обстоятелство.
Видно е, че към момента на обнародване ТР№ 2/
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС , изпълнителното дело все още е било висящо и
поради това, задължителни за съда по настоящото дело се явяват разрешенията дадени имено с него, а
не с ППВС № 3/ 18.11.1980г.обявено за изгубило сила. В случая намират
приложение разрешенията дадени в т.10 и т.14 от ТР № 2/ 26.06.2015г на ОСГТК на
ВКС.
С оглед разпоредбите на чл. 114,ал.1 от ЗЗД ,
чл.116в ЗЗД, задължителната тълкувателна
практика на ВКС и въз основа на установените факти, съдът намира за доказано по делото,че началният момент, от който е започнала да
тече общата петгодишна погасителна давност за вземането на ответника по издадения лист е 23.11.2011г.,след обявяване
кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
По материалноправния въпрос
счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителните действия,
предприети от банката по прекратеното Изп. дело №20111***0401040 /2011г., съдът
намира ,че следва да се отговори отрицателно.
В настоящия случай прекъсване на давността не е
настъпила нито с издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, нито
с образуване на изпълнителното производство по Изп. дело №20111***0401040
/2011г на ЧСИ Н. В., тъй като в молбата на взискателя не се иска предприемането
на изпълнително действие. Давността не е прекъсната с изпращането на призовка за доброволно
изпълнение, нито с получаването й от длъжника, нито с изготвяне на справки
относно имущественото състояние на длъжника. По силата на закона – чл.433,ал.1,т.5 от ГПК, на 28.08.2016г. изпълнителното
дело е прекратено. Както бе посочено по-горе,
извършените след прекратяването на изп. дело на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК
изпълнителни действия – молба от 13.12.2017г г., с искане за запор върху
вземанията на длъжника по изп. дело от
2011г., като извършени след прекратяването на изпълнителното производство по
силата на закона, са недопустими и съответно не могат да бъдат съобразявани.
Ето защо, съдът приема за доказано от ищеца, че
към 13.12.2017г., когато е подадена
молбата за запор върху вземанията на длъжника, изпълнителното производство по
Изп.д. № 20111***0401040 /2011г., вече е
било прекратено, по силата на закона/чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/, тъй като е
изтекъл двугодишния срок от последното
изп. действие и поради това , с тази молба, погасителната давност не е
прекъсната от взискателя „***“ АД.
Следващите
действия, предприети от „***“АД за принудително събиране на обезпеченото с
ипотека вземане срещу „***“ЕООД са от
22.08.2019 г. С молба Вх. рег. № 4543/ 22.08.2019 г. с която първият
ответник е поискал образуване на ново
изпълнително дело срещу втория ответник, за събиране на сумите по същия
изпълнителен лист. Образувано е ИД №2019***0401049/ 2019г. при ЧСИ Н. В..( т.2-
приложение) С молбата са посочени
следните изпълнителни способи: вписване
на възбрана и публична продажба на ипотекирания имот; запор на банкови сметки
на втория ответник .
В тази
връзка, задължителни за съобразяване са мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, с които са дадени разяснения, че каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от тях плащания.
От горното следва изводът,
че в хипотезата на прекратено по
право принудително изпълнение, както се посочи и по-горе, всички предприети
изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не могат да имат
нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Така че те също не са прекъснали давността, дори и да са били от вида
на посочените в чл.116 б.”в” ГПК, съгласно задължителното за прилагане и
съобразяване ТР № 2/ 2013г на ОСГТК на ВКС.
Обезсилването на
изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно
действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен акт. . В
този смисъл е Решение № 285/ 06.10.2015г
на ВКС, ІV г.о по гр.д. № 1953/ 2015г.; Решение № 42/ 26.02.2016г. по г.д. №
1812/ 2015г на ІV-то г.о ВКС.
Ответникът „***“ АД на 22.08.2019 г. е подал
молбата за образуване на ново
изпълнително дело № 2019***0400454/ 2019г с приложен изпълнителния лист за
вземането, предмет на прекратеното
изпълнително дело № 20111***0401040/2011г.,но след изтичане на петгодишния
давностен срок по чл. 110 ЗЗД. на
23.11.2016 г. , погасил правото на му на принудително изпълнение .
ЧСИ е насрочила за опис на недвижим имот,
собственост на ищцата и публична продан, непроведена поради издадената по
настоящото дело обезпечителна заповед за спиране на изпълнението.
Предвид
горното, съдът намира за доказано по делото от ищеца, че
давностният срок за правото на принудително
събиране вземането на първия ответник за главница, лихви и разноски, за което се е
снабдил с изпълнителен от лист от 12.12.2011г. на несъдебно основание по
ч.гр.д. № 7836/2011г. по описа на РС- Плевен , предмет на Изп. дело № 2019***0400454
на ЧСИ Н. В., е петгодишен с начало 23.11.2011г.- датата на изискуемостта му
(чл.114 ал.1 ЗЗД) , когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем и е изтекъл на 23.11.2016 г. година,
преди образуването на това второ по ред изпълнително дело. Ето защо, предприетите по изпълнителни действия по това изпълнително
дело не са произвели правно действие и
не са прекъснали вече изтеклата погасителна давност за принудително
изпълнение на вземането по издадения
изпълнителния лист.
Предвид така установените
факти, съдът намира за доказано по делото , че „*** „ ЕООД не дължи на ***
„АД сумата от 64517.37евро, сумата
4584.70 лева, представляващи вземане по изпълнителен лист от 12.12.2011г.,издаден
на несъдебно изпълнително основание по
ч. гр.д. № 7836/ 2011г. на Плевенския районен съд, предмет на Изп. дело № 2019***0400454
по описа на ЧСИ Н.В.., рег.№ ***, с район на действие – ОС Плевен, обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот,
собственост на ищцата С.П. П., представляващ
Апартамент 10 с административен адрес в гр. Плевен, бул.“***“ № 11,
вх.“б4, на ет. VІ, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и
килер със застроена площ без стълбището 94 кв.м. ,поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
След като е погасено по
давност вземането на „***“ АД срещу *** ЕООД, което е обезпечено с
ипотеката върху имота, собственост на ищцата, то на основание чл. 150,ал.1 от ЗЗД, погасява се и ипотеката ,т.е. правото на ипотекарния кредитор,обективирано
в Нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том ХІІІ, рег. № 13410,
дело № 1871/2007г на Нотариус С.И.рег. № 016 на НК.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, така, както е предявен
С
оглед основателността на иска, основателно е искането на ищцата за присъждане
на заплатените разноски – за държавна такса ведно с такса превод - .656.98 лв.
и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. Предвид
фактическата и правна сложност на делото,и осъществените от адв. В.К. действия
за правна защита и съдействие, на ищзата, съдът намира,че адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата не е прекомерно.
Мотивиран от
горното, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ,на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 150,ал.1
и чл. 151 от ЗЗД, по отношение на ответниците,“***“АД, ЕИК ***и „***“
ЕООД, ЕИК ***, че НЕ СЪЩЕСТВУВА
ипотечното право на,“***“АД „
обективирано в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том ХІІІ,
рег. № 13410, дело № 1871/ 2007г. на Нотариус С.И.с рег. № 015 на НК , вписан в
АВ /СВ- Плевен, под акт № 61, том ХІІ дело 12336/2007г.,вх. рег.18779/25.10.2007г.,
поради погасяване по давност на обезпеченото с това право вземане на „*** срещу „***“ ЕООД, по изпълнителен лист от
12.12.2011г.,издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч.гр.д.
№ 7836/ 2011г. на Плевенския районен съд, предмет на Изп. дело № 2019***0400454
по описа на ЧСИ Н.В.., рег.№ ***, с район на действие – Окръжен съд - Плевен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.,“***“АД, ЕИК
***, със седалище и адрес гр. София, бул.“*** „ № 14 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.
П. ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
4659.98 лева , деловодни разноски в това производство за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВНИЯ СЪД гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД: