Р Е Ш
Е Н И Е
№ 128
гр. Враца, 9.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI-ти състав,
в публично заседание на 20.04.2023 г.
/двадесети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 76 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано по жалба
на М.В.М. ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗПАМ/ №23-0288-000006/21.01.2023г. на ПИ, РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, с
която на основание чл.171,т.2а,б.„б“ ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка “ прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ******* за срок от 10 месеца. С жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неоснователна и незаконосъобразна. Посочва се, че към датата на управление
на автомобила лицето е било правоспособен водач, но не и собственик на
посоченото МПС. Не се съдържа и конкретен срок за изтърпяване на ПАМ, в
нарушение на чл.59,ал.2,т.5 и т.7 АПК. Не е уведомен собственика на МПС за
образуваното производство по прилагане на ПАМ, което е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на заповедта.
В с.з. жалбоподателя
се явява лично. Поддържа жалбата с изложените в нея съображения, алтернативно
да бъде намален срока. Моли да му бъдат върнати номерата на автомобила.
Ответникът не
изразява становище по жалбата.
По делото са
представени писмени доказателства. Прието е заверено копие от административната
преписка по оспорената заповед.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за
прилагане на ПАМ №23-0288-000006/21.01.2023г. на ПИ, РУ-Козлодуй към
ОДМВР-Враца на жалбоподателя М.М. е приложена ПАМ „прекратяване на
регистрацията на ППС л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** **** за срок от 10
месеца“. Като правно основание за приложената ПАМ е посочена разпоредбата на
чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП. В мотивите за
издаването и е прието, че на 21.01.2023
г. около ********* жалбоподателя
управлява собствения си автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******образец */ с
концентрация на алкохол в издишания въздух 1.33 промила, установена с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARРМ 0751, издаден му е
и талон за медицинско изследване №******. Прието е, че с това деяние
жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на
основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП му е наложена описаната
по-горе принудителна административна мярка. Със заповедта са отнети 2 бр.
рег.табели № ******* и СРМПС №***********.
От приложената в
заверено копие административна преписка, се установява, че на жалбоподателя е
съставен АУАН № АД566067/21.01.2023г., послужил като основание за издаване на
оспорената ЗППАМ.
От приложен талон за
изследване №******** е видно, че е отчетена положителна проба за алкохол 1,33%, за което жалбоподателя е запознат срещу подпис и без
възражение. Налице и протокол за извършено
медицинско изследване и вземане на проби за употреба на алкохол по отношение на
жалбоподателя, в който също е отразено резултат от употреба на алкохол 1,33%, с
който лицето се е запознато срещу подпис.
Със Заповед №369з-199/26.01.2022г. на Директора на
ОДМВР – Враца са оправомощени
длъжностните лица от ОДМВР – Враца да прилагат принудителни административни
мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б. „а“ и т.6 от ЗДвП. Представена е
и справка за нарушител/водач за лицето М. В.М..
Към жалбата от
жалбоподателя е приложена молба за кредит и от същата е видно, че се касае за
потребителски кредит за закупуване на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав в съответствие с изискванията
на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения акт на всички основания по
чл.146, т.1-5 вкл. от АПК, извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице-адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване
съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Оспорената заповед за
налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и
териториална компетентност, съгласно представената заповед
№369з-199/26.01.2022г. на Директора на ОДМВР – Враца. Оспорената заповед е издадена при спазване на
изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а
именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59,
ал.2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й,
като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на
управляваното от него МПС, концентрацията на алкохол в кръвта, установена с техническо
средство. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може
жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване
на приложената му ПАМ. С оглед на изложеното заповедта не е и нищожна.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е
налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т. 2а,
б.„б“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС. Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6
месеца до една година (хипотезата в настоящия случай). При издаване на заповед
от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
следователно при установяване наличието
на предпоставките по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, които в случая са установени от съставения
АУАН, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „Прекратяване
регистрацията на ППС“. От събраните доказателства безспорно се установява, че на
посочената в заповедта дата и място
жалбоподателя е управлявал
процесния лек автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,33
промила, отчетена чрез техническо средство и резултати от талон за кръвна
проба, в нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
Възражението
на жалбоподателя, че към датата на нарушението е управлявал л.а., но не е и
собственик на същия е неоснователно. Видно от приложената към жалбата молба за
кредит се касае за потребителски кредит
за закупуване на автомобил. От същата
не се установява, че жалбоподателя не е
собственик на автомобила, както и че същия е собственост на кредитодателя
в *. С молба
за кредит не се установява собствеността върху автомобила. От
представеното СРМПС/образец * / е видно, че жалбоподателя е собственик на
автомобила, поради което и правилно спрямо него е наложена ПАМ по ЗДвП с
издадената заповед.
Не се споделят и
възраженията, че в разпоредителната част на заповедта не се съдържа конкретен
срок за изтърпяване на ПАМ, в нарушение на чл.59,ал.2,т.5 и т.7 от АПК. От
същата е видно, че ПАМ е наложена за
срок от 10 месеца. Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът
на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав.
Съответно по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока
степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за
определяне на по продължителен период на наложената ПАМ, който в случая
правилно е определен от органа в размер
на 10 месеца. Не са налице основания за изменение на наложената ПАМ в минимален
размер, с оглед установения размер от
1,33%. В тази насока и искането на жалбоподателя е неоснователно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта
за прилагане на ПАМ е в установената от закона форма, с всички изискуеми
реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон,
с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2,т.3 и т.4
от АПК. Същата е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето
на участниците в движението, като се
осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона
за движението по пътищата. Заповедта следва да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна, а жалбата, като неоснователна следва да се
отхвърли.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.В.М. ***, против ЗАПОВЕД
за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0288-000006/21.01.2023г. на ПИ,
РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: