№ 236
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000133 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпили две
въззивни жалби от Д. З. АД и от Д. В. Б. срещу постановеното решение №
260322/21.09.21 г., изменено в частта за разноските с определение №
260017/10.01.22 г., по т.д. № 45 по описа за 2019 година на Окръжен съд
Стара Загора.
С обжалваното решение ответникът Д. З. АД е осъден да заплати на
ищцата Д. В. Б. следните суми:
- 80 000 лв., представляващи неизплатената част от дължимото се на Д.
В. Б. застрахователно обезщетение от общо 190 000 лв. за неимуществени
вреди от претърпените от нея болки и страдания вследствие нанесените и
травми при настъпило на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К.,
на път П* **, км. 330 + 300 пътно-транспортно произшествие, предизвикано
виновно от водача А. А. А., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при Д. З. АД по застрахователна полица *********** със срок
на валидност от 15:00ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 190 000 лв., считано от 23.01.2019
1
г. до 27.03.2019 г., както и законната лихва за забава върху сумата от 110 000
лв, считано от 28.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля този иск за разликата над сумата от 80 000 лв., до размер от 190
000 лв., като неоснователен поради погасяване на задължението от
застрахователното дружество чрез плащане на сумата от 110 000 лв. след
завеждане на делото, както и за разликата над сумата от 190 000 лв. до пълния
предявен размер от 220 000 лв.,
- 8 053,26 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди –
извършени от Д. В. Б. разходи по лечението и възстановяването и вследствие
на нанесените и травми от същото ПТП, за които са издадени следните
фактури за общо 7718,33 лв, а именно: Фактура №***/***г., Фактура
№***/***г.; Фактура №**********/01.08.2018г., Фактура №***/***г.,
Фактура №***/***г., Фактура №***/***г.; Фактура №***/***г., Фактура
№***/***г., Фактура №***/***г., Фактура №***/***г., Фактура №***/***г.,
Фактура №***/***г., Фактура №***/***г, Фактура №**********/***г.,
Фактура №***/***г., Фактура №***/***г., Фактура № ***/***г., фактура
№***/***г. както и 15 бр. фискални бонове за общо 334,93 лв., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 8 053,26 лв., считано от
23.01.2019г. – датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на
застрахователя по заведената на 22.10.2018г. застрахователна претенция по
чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане, като отхвърля този иск за разликата
над сумата от 8 053,26 лв. до пълния предявен размер от 8 227,26 лв.,
съставляваща 174 лв., платени за диоптрични очила по фактура № ***/***г. -
75.00 лв. и по ф-ра №***/***г. – 99 лв.,
- 6 830 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
вследствие на тотална щета на лек автомобил марка Т., модел Я. с ДК
********, собственост на Д.В. Б., вследствие същото ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата от 6830 лв, считано от 02.02.2021г., до
окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 9 607,20 лв. разноски по делото за държавна такса и
експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
Д. З. АД е осъдено да заплати на К. и С. – адвокатско дружество,
БУЛСТАТ:********* сумата от 6 753,20 лв с ДДС, адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатно в полза на ищцата Д.Б.
2
адвокатска помощ.
Д. В. Б. е осъдена да заплати на Д. З. АД сумата от 45,50 лв. разноски
по делото за експертизи и 78 лв. юрисконсултското възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и 24 лв. юрисконсултско
възнаграждение поради прекратяването на производството по делото по иска
за имуществени вреди за разликата над сумата от 6 830 лв. до пълния
предявен размер от 7 500 лв.
Решението е постановено при участието на АТ. АНДР. АТ. и ЕЛК. П.
АТ. – родители и законни наследници на починалия при ПТП водач А. А.,
като трети лица помагачи на страната на ответника Д. З. АД.
Жалбоподателят Д. З. АД обжалва решението в осъдителната му част.
Излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост в тази му част,
като иска в същата да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни в
претендираните им размери. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят Д. В. Б. обжалва решението в частта, с която се
отхвърля претенцията и за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 190 000 лв. до 220 000 лв. ведно със законна лихва, считано от 23.01.2019
г. до окончателното плащане. Излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тази му част и иска в същата да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което исковата претенция да
бъде уважена в пълния претендиран размер. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв ведно с ДДС.
Съответно са постъпили отговори за неоснователност на въззивните
жалби.
Пловдивски апелативен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка с наведените оплаквания и доводи на страните,
намира за установено следното:
Въззивните жалби са постъпили в срок от надлежни страни срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо следва да
бъдат разгледани по същество съобразно въведените оплаквания в тях, а те се
свеждат до определените размери на обезщетения за неимуществени и за
3
имуществени вреди.
От данните по делото се установява, че съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.432,
ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, нанесени на Д. В. Б. в резултат на ПТП, настъпило на
22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К., на път П* **, км. 330 +
300, виновно причинено от водача на лек автомобил марка О., модел А. с
ДКН ********, за който е била налице валидна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно
дружество.
Прието е в обжалваното решение, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по
обезвъзмездяване на нанесените на ищцата при процесното ПТП вреди -
неимуществени и имуществени, тъй като ПТП е причинено виновно от
водача на лек автомобил марка О., модел А. с ДКН ********, за което МПС е
била налице валидна към датата на събитието застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно
дружество. Прието е за неоснователно възражението на ответника за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалата.
Застрахователят е изплатил след завеждане на исковата молба, на
27.03.2019 г. по банков път сума от 110 000 лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Горните изводи не се оспорват от страните в подадените въззивни
жалби, като спорен е въпросът за размера, до който следва да бъдат уважени
исковете съобразно събраните по делото доказателства.
По отношение иска за неимуществени вреди:
От прието заключение на СМЕ, неоспорено от страните в тази му
част, по делото е установено, че пострадалата Д. В. Б. е получила следните
травматични увреждания като пряк и непосредствен резултат от процесното
ПТП: Разкъсване на тънките черва. Дифузен фекален перитонит. Разкъсване
на слезката. Кръвоизлив в коремната кухина. Счупване на десните напречни
израстъци на И, III, IV поясни прешлени и на тялото на IV поясен прешлен.
Разкъсването на слезката има единствено лечение с отстраняването и
4
по оперативен начин, което е осъществило медико-биологичния признак —
загуба на слезка, по смисъла на чл.128 НК (тежка телесна повреда).
Разкъсването на тънки черва с развил се дифузен фекален перитонит
са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по
смисъла на чл. 128 НК (тежка телесна повреда). Опасността е била
преодоляна единствено благодарение на своевременната и
високоспециализирана медицинска помощ. Не е било възможно разкъсването
на тънки черва с развил се дифузен фекален перитонит да се преодолее
спонтанно, без своевременна и високоспециализирана медицинска помощ.
Кръвоизливът в корема на ищцата е причинил разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 НК (средна
телесна повреда). Временната опасност за живота е била предотвратена
благодарение на оперативното отстраняване на слезката заради кървенето от
нея.
Счупването на десните напречни израстъци на II, III, IV поясни
прешлени и на тялото на IV поясен прешлен според СМЕ е причинило трайно
затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, по смисъла на
чл.129 НК (средна телесна повреда). Възстановяването трае около 12 месеца.
Ищцата е била оперирана с поставяне на метална стабилизация. Във
връзка с получената травма и принудително обездвижване, се е развило
усложнението дълбока венозна тромбоза на слабинно-бедрената вена вляво,
което е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота, по
смисъла на чл.129 НК (средна телесна подвреда).
Друго усложнение при ищцата вследствие на коремната травма е
абсцес в нея, който е бил лекуван чрез пункция и медикаменти. Абсцесът е
причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК
(лека телесна повреда). Възстановяването трае по-малко от 30 дни.
В острия период на травмата — през първия месец, болките са били
по-интензивни. Според медицинската документация, пациентката изпитва
непостоянни болки в гръбначния стълб в областта на счупения прешлен,
където са установени и дегенеративни изменения, дължащи се на нарушената
биомеханика на движението на снагата в тази област.
Загубата на слезката не може да се възстанови. В човешкия
5
организъм слезката представлява кръвно депо, поради което, с оглед липсата
и, при евентуална кръвозагуба, ищцата ще има по-малко компенсаторни
възможности за справяне с кръвозагубата, тъй като в общия случай, слезката
буквално се изстисква и увеличава обема на формените елементи. Затова на
пациенти без слезка не се препоръчва да кръводаряват.
Счупването на костни структури на десните напречни израстъци на
II, III, IV поясни прешлени и на тялото на IV поясен прешлен е възстановено
за около 12 месеца. Болковият вертебрален синдром, установен при ищцата,
се дължи на промяната в анатомичната форма на тялото на IV поясен
прешлен след зарастването и дегенеративните изменения вследствие на
променената биомеханика на движението в тази област. Болковият
вертебрален синдром, изразяващ се в непостоянни болки в поясната област,
няма изгледи да бъде излекуван напълно. Причината за това е
невъзможността за възстановяване на първоначалната анатомична форма на
счупеното тяло на IV поясен прешлен и дисковата протрузия на ниво L5-S1
(V поясен прешлен и I кръстцов), както и свързаните с променената
биомеханика на движението на гръбнака дегенеративни изменения.
Последните изследвания на ищцата сочат и наличието на дискова
протрузия на ниво L5-S1 на фона на артефакти от метална стабилизация,
настъпила заради обездвижването на по-горното ниво вследствие на
стабилизацията.
Усложнението дълбока венозна тромбоза на слабинно-бедрената
вена вляво при ищцата е било лекувано чрез съвременни средства и по този
начин е била елиминирана опасността за живота на ищцата.
Усложнението абсцес в коремната кухина след коремната травма
също е лекувано чрез съвременни методики и е било излекувано за по-малко
от 30 дни.
По делото са приети като писмени доказателства и медицинските
документи относно лечението на ищцата след ПТП, подробно описани и от
вещото лице, от които се установява, че ищцата неколкократно е била
хоспитализирана в различни болнични заведения:
На 22.07.2018 г. след катастрофата е приета по спешност в Клиника
по обща и оперативна хирургия при УМБАЛ П. Д. С. К. АД С. З..
6
В периода 06 - 15 август 2018 е хоспитилизирана в Клиника по
неврохирургия в същото болнично заведение, като на 16.08.2018 е
хоспитилизирина отново в същата клиника.
В периода 10 - 17.10.19 г. е хоспитализирана в гастроентерологично
отделение на УМБАЛ Ц. Й. - И*** ЕАД поради получен интраабдоминален
абцес. В същото отделение е пролежала повторно в периода 21.11.2019г. -
25.11.2019 г.
На 10.12.2019 г. Д.Б. е приета в клиника по неврохирургия към
УМБАЛ С. Г. ЕАД по повод получената след процесното ПТП фрактура на
Л4 прешлен с оплаквания за болки и скованост в областта на кръста.
По делото са събрани гласни доказателства във връзка с
претърпаните от ищцата болки и страдания - показанията на свидетелите Н.
И. А., кумец на ищцата, свидетеля П. В. П., директор на музея, в който
ищцата е работила преди ПТП.
Свидетелските показания са непротиворечиви и от същите се
установява, че след катастрофата ищцата е била в изключително тежко
състояние, с наранявания на гръбначния стълб, наранявания на главата,
обездвижена и много малки шансове да оцелее според информацията от
болничното заведение, първите дни била в интензивно, в безсъзнание; имала
отстранен далак и тежка травма на гръбначния стълб, за което щяло да се
наложат допълнителни операции; последвали редица операции; първоначално
не била контактна, реагирала само с очи; отслабнала драстично; преди
катастрофата Д. била усмихната, лъчезарна, позитивна, събирала се с хора,
била душата на компанията, а след инцидента не разговаряла с хора,
избягвала да говори, не искала да излиза, престанала да се усмихва, била
коренно променена, страхувала от всяко препятствие по пътя; не била в
състояние да се върне на работа, не се занимавала вече и с хобито си -
пчеларство; вече не можела да ходи нормално, трудно клякала, трудно се
изправяла; била отчаяна; преди ПТП не ползвала болнични, била здрава, а
сега постоянно страдала от болежки, като повече от година след инцидента не
се наблюдавало съществено подобрение и в емоционалното и състояние,
изпаднала в отчаяние за бъдещето си.
В резултат на получените увреждания ищцата е инвалидизирана,
като с Експертно решение №****/*** от ********г. на ТЕЛК при МБАЛ Д-р
7
Ат. Д. К., е освидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност за срок
от 3 г., до 01.07.2024 г., с водеща диагноза „Последици от счупване на
гръбначния стълб“, общо заболяване: „Състояние след фрактура на Л4 и
операция МОС – от Л1 до Л5 (блок прешлени), изразен функционален
дефицит; Увреждане на междупрешленните дискове в лумбалния отдел с
радикулопатия; Състояние след тромбофлебит ХВН на ДДК-IV ст. по СЕАР.“
Като противопоказни условия на труд, са посочени: тежък физически труд,
продължително ходене, принудителна работна поза, усукващи движения в
лумбалния отдел.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
направил изводи, че по делото са доказани претърпени сериозни болки и
страдания вследствие на получените множество увреждания - 2 тежки, 3
средни и 1 лека телесни повреди, извършените по повод тяхното лечение три
оперативни интервенции и настъпилите усложения, като са налице трайни
негативни последици за здравословното състояние на ищцата, подробно
описани по-горе, без да е налице пълно възстановяване. Напротив, ищцата е
освидетелствана с 50 % нетрудоспособност с цитираното ЕР за срок от три
години - до 26.7.24 г., т.е. негативните последици от претърпените телесни
увреждания продължават и към настоящия момент без изгледи за тяхното
пълно преодоляване. Определено е обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 190 000 лв., от който са останали
недоволни и двете страни.
Застрахователят счита този размер за прекомерно завишен,
несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на
съдебната практика в подобни случаи, като навежда оплаквания, че
първоинстанционният съд не е взел предвид редица обстоятелства: липсва
парализа, ампутация на крайници, загуба на органи, сетивност или друго,
което да обуславя постоянна инвалидизация, липсват данни за невъзможност
за възстановяване и водене на нормален живот, ищцата е самостоятелна и не
се нуждае от чужда помощ и/или болногледач, не се твърди да е резистентна
към болкоуспокояващи, каквито е приемала, а болкоуспокояващите силно
редуцират болковата симптоматика /т.е. изпитвала е болки за по-кратък от
твърдения период/. Счита, че твърдяното за налично постоянно депресивно
разстройство, страх от автомобили, липса на желание за социални контакти и
опасения, че никога няма да бъде пълноценен човек, не намират своята опора
8
в установените травми и здравословни последици. Ищцата не се нуждае от
чужда помощ, за да води нормален живот, нито е развивала спортна или
друга кариера, успеха на която да е застрашен от получените травми. Не се
установява основателна причина ищцата да продължава да търпи така
описаната симптоматика на посттравматично стресово разстройство. Така
определеният размер не кореспондира със съдебната практика за присъждане
на обезщетения за подобни вреди и икономическата конюнктура към момента
на настъпване на ПТП.
От своя страна, жалбоподателката Б., счита определения размер на
обезщетение за занижен. Счита, че в обжалваното решение са подценени
получените усложнения от уврежданията, обстоятелството, че не е налице
пълно възстановяване, както и перспективи за такова, изключително
негативното отражение върху психо-емоционалното и състояние, както и
обстоятелството, че няма да може да упражнява досегашната си работа
поради наличие на противопоказания за това, както и няма да може да се
занимава с хобитата си - пчеларство и пътувания, както и конкретната и
възраст - 48 години, на която би трябвало да е най-активна, да работи, да се
грижи за семейството си, да се среща с приятелите си.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът взема предвид, че при процесното
ПТП, ищцата е претърпяла множество сериозни телесни увреждания – 2
тежки телесни повреди, 3 средни и една лека, които освен това трайно са
оказали негативно въздействие върху здравето, живота и психиката на
пострадалата, от част от които, касаещи фрактури на гръбначния и стълб, тя
още не се е възстановила, като загубата на слезката изобщо и не би могла да
се възстанови. Част от уврежданията са били животозастрашаващи, ищцата е
била и в кома за известен период, като фатален изход е избегнат единствено
чрез своевременната медицинска и високо квалифицирана помощ. След
първоначалните медицински интервенции, са се наложили и допълнителни
такива, вкл. поради усложнения в причинна връзка с получените при ПТП
увреждания. След ПТП, до края на 2018 и през 2019 г., ищцата се е налагало
да постъпва неколкократно за лечение на получените травми и усложнения в
медицински заведения, а през 2021 г. е освидетелствена с намалена
работоспособност 50% за срок от 3 г. Според заключението от допусната по
9
делото СМЕ, тя никога няма да се възстанови от болковия вертебрален
синдром, дължащ се на промяната в анатомичната форма на тялото на IV
поясен прешлен, след зарастването и дегенеративните изменения вследствие
на променената биомеханика на движението в тази област, който според
вещото лице се характеризира с постоянна болка, която, дори да не е много
силна, никога няма да изчезне.
Установено е, че след процесното ПТП, ищцата станала друг човек,
затворена в себе си, отчаяна, като не е останала спомен от предишния весел,
засмян, активен човек, какъвто я описват свидетелите.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди
– по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинено увреждане, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, как се е възприело от
ищеца и се е отразило върху психиката и емоциите му, като се имат предвид
възрастта му, работоспособността му, както и всички относими обстоятелства
към случая. От значение са и нормативно определените лимити на
застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени
условия в страната. Така, при отчитане на всички тези критерии, съдът
намира, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП се явява сумата 190 000 лв. От тази сума
ответникът е заплатил 110 000 лв. след завеждане на делото, като следва да
заплати разликата до 190 000 лв., а именно 80 000 лв. До този извод е
достигнал и окръжният съд, като неговото решение в тази му част следва да
бъде потвърдено. В тази връзка настоящата инстанция споделя мотивите на
обжалваното решение, които са съобразени с материалния закон и със
събраните по делото доказателства.
По отношение иска за имуществени вреди - разходи за лечение,
лекарства и медикаменти:
При разглеждане на тази искова претенция първоинстанционният
съд се е позовал на заключението на СИЕ, както и на СМЕ, в което подробно
са описани всички представени по делото фактури и фискални касови бонове,
с посочване на съответните медикаменти и/или медицински консумативи,
като е мотивиран извод, че всички тези разходи са относими към
10
уврежданията от автозлополуката и възстановяването от тях, с изключение на
тези за очила.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че неправилно искът
е приет за доказан в уважения размер, тъй като за част от разходите са
приложени документи с неизвестен платец и/или с неясна връзка с
процесното събитие. Жалбоподателят счита, че след като липсва яснота кой и
в каква връзка е направил тези разходи, е необосновано да се приеме, че
същите представляват имуществена вреда, настъпила в патримониума на
ищцата /разходите можело да бъдат направени и от нейния съпруг, който
също бил пострадал при процесното ПТП/, каквито възражения са
поддържани и пред първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав намира тези оплаквания за
неоснователни. В първоинстанционното решение е направен подробен и
обоснован анализ на събраните в тази насока доказателства, който се споделя
от въззивната инстанция.
В заключението на вещото лице е направен категоричен извод, че
описаните стоки и услуги - лекарства, проходилка, медицински транспорт,
такса придружител, медицински консумативи, санитарни материали и други,
са във връзка с лечението на ищцата, проведено след ПТП. Този извод е
направен след обстоен анализ на претърпените от ищцата травми,
настъпилите усложнения и осъщественото лечение.
Всички фактури и фискални бонове датират от периода на активно
лечение на ищцата, през който тя е била неколкократно хоспитализирана
м.юли - м.декември 2018 г., в който период очевидно е имала нужда от
подобни медикаменти, медицински и други консумативи, вкл. тоалетни
принадлежности (мокри кърпи, памперси за възрастни, сапун и др.),
потребителски такси за медицински услуги. Представените фактури са на
името на ищцата и са придружени с касови бонове относно извършени
плащания на сумите по фактурите.
Налице са и касови бонове, за които няма издадени фактури, като
общата стойност на разходите по тези бонове съобразно заключението на
вещото лице, възлиза на 334,93 лв. В тези бонове също са посочени
медикаменти и санитарни материали, които са преценени от вещото лице като
относими към лечението на ищцата, като почти всички са от периода август -
11
септември 2018 г., а два са съответно от м. октомври и м. ноември 2018 г. -
т.е. също датират към период, в който ищцата е активно лекувана.
Фактическото им притежание от ищцата правилно е преценено от
първоинстанционния съд като доказателство, че се касае за разходи,
извършени от нея или за нейна сметка доколкото касовите бонове се
получават фактически от платеца на съответната стока или услуга, т.е. след
като ищцата разполага с тези документи, значи е извършила плащанията на
сумите за стоките и услугите, за които са издадени. В касовите бонове
технически няма възможност да се изпише името на купувача /за разлика от
фактурите/, но при положение, че закупените с тях стоки са относими към
лечението на ищцата, разходите са направени именно в активния период на
лечение, фискалните бонове се намират у ищцата и са представени от нея към
исковата молба, то няма основание да се приеме, че направените с тях
разходи нямат връзка с процесното ПТП и получените от ищцата увреждания.
Установено е, вкл. и от заключението на СИЕ, че общо изплатените
според суми по фактури и фискални бонове са в размер на 8 227,26лв. /осем
хиляди двеста двадесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, от която
сума са приспаднати платените суми за очила общо в размер на 174 лв., при
което искът е уважен за сумата 8 053,26 лв. ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2019 г., в която част решението се преценява от въззивния
съд като правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
По отношение иска за имуществени вреди във връзка с щетите по
МПС:
На база приетите заключения на вещи лица в първоинстанционното
производство в обжалваното решение е прието, че пазарната стойност към
22.07.2018 г. на лек автомобил марка Т. модел Я. с ДК******** възлиза 6 830
лв., като в случая е налице тотална щета, тъй като минималната сума за
възстановяване щетите по Т.та е по-голяма от средна пазарна стойност, за
която може да се закупи подобен автомобил към датата на произшествието,
поради което икономически не е съобразно възстановяването на лекия
автомобил. По отношение на запазените части на МПС съдът се е позовал
също на заключението на вещо лице, според което в случая практически е
невъзможно да се определи стойност на запазени части, тъй като реално
увредените детайли са много повече от описаните в "Опис- заключение за
12
вреди на МПС" и технически не е възможно да се определи кои точно
детайли са останалите/неувредените, за да се остойностяват. Преценено е и
обстоятелството, че процесният автомобил е снет от регистрация и е направен
извод, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя
за пълната пазарна стойност на автомобила, представляващ тотална щета.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се поддържат
оплаквания за допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в
недопускане на експертиза за установяване остатъчната стойност на
автомобила /за скрап/. Счита, че реалната вреда, претърпяна от ищцата, е
разликата между установената пазарна стойност и стойността за скрап, тъй
като за ищцата остава възможността да се ползва от последната, като не е
процесуално необходимо да е било въведено възражение, че ищцата вече се е
възползвала от стойността за скрап.
Ответникът е оспорил заключението в частта му, с която се посочва,
че не е възможно определянето на стойността на запазените части от
автомобила на ищцата. Поискал е вещото лице да даде допълнителен отговор
каква е стойността на МПС-то на ищцата за скрап (вторични суровини).
Въпросът не е допуснат от съда, тъй като нито е касаел определяне на
стойността на запазени части, нито е почивал на конкретни, своевременно
направени от ответника възражения по иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от тоталното увреждане на автомобила на ищцата, че
претендираното обезщетение следва да се намали със стойността на
автомобила при предаването му за скрап. Настоящата инстанция споделя тези
изводи, поради което и при наличие на тотална щета следва да се присъди на
ищцата сумата от 6 830 лв., за която е уважен предявения иск.
С оглед гореизложеното, въззивните жалби се явяват неоснователни,
тъй като не се установяват оплакванията срещу обжалваното решение. Ето
защо, те не следва да се уважават, като обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Що се касае до присъждането на лихви, разпоредбата на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за
неначисляване на лихви, не намира приложение в настоящия случай по
отношение на застрахователя.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба на застрахователя,
13
на пълномощника на ищцата следва да се заплати адвокатско
възнаграждение по приложен списък по чл.80 от ГПК и в съответствие с
обжалваемия интерес и чл.7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 5 406 лв. /по т.3,4 и 5 от списъка по
чл.80 ГПК/.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищцата, на
застрахователното дружество следва да бъде заплатено юрисконсулско
възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260322/21.09.21 г.,
изменено в частта за разноските с определение № 260017/10.01.22 г., по т.д.
№ 45 по описа за 2019 година на Окръжен съд Стара Загора, с което Д. З. АД
е осъдено да заплати на Д. В. Б. следните суми:
- 80 000 лв., представляващи неизплатената част от дължимото се на
Д. В. Б. застрахователно обезщетение от общо 190 000 лв. за неимуществени
вреди от претърпените от нея болки и страдания вследствие нанесените и
травми при настъпило на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К.,
на път П* **, км. 330 + 300 пътно-транспортно произшествие, предизвикано
виновно от водача А. А. А., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при Д. З. АД по застрахователна полица *********** със срок
на валидност от 15:00ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 190 000 лв., считано от 23.01.2019
г. до 27.03.2019 г., както и законната лихва за забава върху сумата от 110 000
лв, считано от 28.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля този иск за разликата над сумата от 80 000 лв., до размер от 190
000 лв., като неоснователен поради погасяване на задължението от
застрахователното дружество чрез плащане на сумата от 110 000 лв. след
завеждане на делото, както и за разликата над сумата от 190 000 лв. до пълния
предявен размер от 220 000 лв.,
- 8 053,26 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди –
14
извършени от Д. В. Б. разходи по лечението и възстановяването и вследствие
на нанесените и травми от същото ПТП, за които са издадени следните
фактури за общо 7718,33 лв, а именно: Фактура №***/***г., Фактура
№***/***г.; Фактура №**********/01.08.2018г., Фактура №***/***г.,
Фактура №***/***г., Фактура №***/***г.; Фактура №***/***г., Фактура
№***/***г., Фактура №***/***г., Фактура №***/***г., Фактура №***/***г.,
Фактура №***/***г., Фактура №***/***г, Фактура №**********/***г.,
Фактура №***/***г., Фактура №***/***г., Фактура № ***/***г., фактура
№***/***г. както и 15 бр. фискални бонове за общо 334,93 лв., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 8 053,26 лв., считано от
23.01.2019г. – датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на
застрахователя по заведената на 22.10.2018г. застрахователна претенция по
чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане, като отхвърля този иск за разликата
над сумата от 8 053,26 лв. до пълния предявен размер от 8 227,26 лв.,
съставляваща 174 лв., платени за диоптрични очила по фактура № ***/***г. -
75.00 лв. и по ф-ра №***/***г. – 99 лв.,
- 6 830 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
вследствие на тотална щета на лек автомобил марка Т., модел Я. с ДК
********, собственост на Д. В. Б., вследствие същото ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата от 6 830 лв., считано от 02.02.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
Осъжда Д. З. АД да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 5 406 лв. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Осъжда Д. В. Б. да заплати на Д. З. АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на АТ. АНДР. АТ. и ЕЛК. П.
АТ., родители и законни наследници на починалия при ПТП водач А. А., като
трети лица помагачи на страната на ответника Д. З. АД.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16