НОХД№562/2014г.
МОТИВИ
Против
подсъдимия Н.Д.Т. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343
ал. 4, вр. ал. 3 б. „б", вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 30.07.2008г., в землището
на гр. Хасково, на първокласен път І-8 при километър 301.0, при управление на
МПС – лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с ДК № ********* /собственост на
„Уникредит Лизинг България” ЕАД гр. София/, в нарушение на правилата за
движение по пътищата /чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и ал. 2 „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”; чл. 21 ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км./час: Пътно превозно средство категория „В” – извън населено
место 90 км./час” и по непредпазливост причинил смъртта на ю. У., роден на ***г.
в гр. *****, Р. *****, бивш поданик на ****** ***** и телесна повреда на повече
от едно лице, а именно: шест средни телесни повреди на Д.Б., род. на ***г. в
гр. ****, **. *****, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно
за живота, което се дължи на контузията на мозъка и кръвоизлива под меката му
обвивка; разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
контузията на белите дробове и колекцията от въздух в гръдната кухина;
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
пукнатината в черния дроб в съчетание с паралитично запушване на червата;
трайно затруднение в движението на врата, което се дължи на счупване на седми
шиен прешлен; трайно затруднение в движението на снагата, което се дължи на
счупване на три гръдни прешлена и на ребра от двете половини на гръдния кош;
трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупването на
две метакарпални кости на ръката; средна телесна повреда на А.У., роден на ***г.
в гр. ******, кр. *****, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
снагата, което се дължи на счупване на първи поясен прешлен на гръбначния
стълб, както и лека телесна повреда на И.У., роден на ***г. в гр. ****, **. ****,
изразяваща се в контузия на главата и разкъсно контузна рана в дясната теменна
област.
В
съдебната фаза на процеса представителят на обвинението пледира за доказаност
на обвинението така, както е описано с обвинителния акт. С оглед налични
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства предлага определяне на
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Предлага прилагане на
чл. 66 ал. 1 от НК, като се определи изпитателен срок от 5 години. Предлага
налагането на наказание „лишаване от право да управлява МПС” между 2 и 3 години.
Подсъдимия и в
досъдебното, и в съдебно производство не се признава за виновен. Фактите не
били установени правилно. Моли за оправдателна присъда.
Защитата на
подсъдимия намира обвинението за недоказано. От една страна не била правилно
установена фактическата обстановка. Не било установено навреме наличието на
неравности по пътя, което в последствие не било възможно да се установи. Освен
това медицинската документация, установяваща получени увреждания от
пострадалите била получена по ненадлежен ред. На досъдебното производство
пострадалите били упълномощили като повереник адв. А., а медицинската
документация била предадена на разследващия орган от адв. Т.. Липсвал протокол
за аутопсията на ю. У., което пречело да се установи точната причина за смъртта
му. Не били събрани достатъчно факти нито за съдебно медицинската, нито за
автотехническата експертизи, което правело заключенията им недостоверни. При
наличните доказателства се явявало недоказано извършване на повдигнатото на Т.
обвинение, поради което се пледира за оправдателна присъда.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.07.2008г. св. С.Д. пътувал със
собствения си автомобил от Турция за Белгия. След него се движел У. ю.,
управлявайки собствения на съпругата му Б.Д. автомобил „Форд Мондео” с
белгийски регистрационен номер САY 004.
До него на предната дясна седалка седял синът му А.У., на задната лява седалка
седял другият му син И.У., а на лявата задна седалка седяла съпругата му Б.Д..
Около 11-17.30 часа двата автомобила приближавали Хасково. Двата автомобила се
движели със скорост 60-65 км. в час. В същото време подсъдимият Н.Т. ***.
Пътувал с лек автомобил „Мерцедес МЛ” с ДК № ******, Собственост на „Уникредит
лизинг България” АД гр. София. Т. се движел със скорост 134.71 км. в час. Около
километър 301,0 поради високата скорост Т. не успял да вземе левия завой и
излезнал на банкета по посока на движението си. Автомобилът му докоснал леко
мантинелата, ограничаваща пътя в дясно. Т. завил рязко в ляво, след това на
дясно и пак на ляво. Поради голямата скорост изгубил управлението над
автомобила. Автомобилът му започнал да се завърта наляво и да се плъзга по пътя
към платното за насрещно движение. Движещият се в предния автомобил С.Д.
забелязал идващия насреща автомобил и се опитал за избяга на дясно. Автомобилът
на Т. леко закачил този автомобил, но се стоварил върху управлявания от У. ю.
автомобил. Със страничната си предна дясна част автомобилът на Т. ударил
автомобила на ю. в предната лява част. В момента на удара скоростта на
автомобила на Т. е била 108.79 км. в час. От съприкосновението на двата
автомобила започнали да се получават еластични, а в последствие и пластични
деформации. В резултат на тези деформации наред с всичко останало била
прекъсната връзката на скоростомера на Т. и той се спрял на показанието 104 км.
в час. С оглед голямата скорост на
автомобила на подсъдимия, с оглед на това, че управляваният от ю. У. автомобил
се е движел в обратната посока макар и със съобразена скорост, както и с оглед
масите на автомобилите и натрупаната в тях кинетична енергия се е получил удар,
довел до тотално унищожение и на двата автомобила. След удара в автомобила на ю.
автомобилът на Т. се ударил в северната мантинела /обратната на посоката му на
движение/, след което напуснал пътното платно и преустановявил движението си
извън него.
В резултат на удара
са били причинени увреждания на пътуващите в автомобила „Форд Мондео”. ю. У. е
получил тежки увреждания. Била му е оказана спешна медицинска помощ, след което
е бил транспортиран в Кралство Белгия, където е бил лекуван, но в последствие
на 14.08.2008г. починал. Останалите пътуващи в автомобила са получили средни и
леки телесни повреди. Оказана им е била спешна помощ в Р България, след което
били лекувани и в Кралство Белгия, град *****. Общо получените увреждания са
как следва: причинена
смърт на ю. У., роден на ***г. в гр. *****, Р. *****, бивш поданик на ***** *****
и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: шест средни телесни повреди
на Д.Б., род. на ***г. в гр. ******, ***. ******, изразяващи се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на контузията на мозъка
и кръвоизлива под меката му обвивка; разстройство на здравето, временно опасно
за живота, което се дължи на контузията на белите дробове и колекцията от
въздух в гръдната кухина; разстройство на здравето, временно опасно за живота,
което се дължи на пукнатината в черния дроб в съчетание с паралитично запушване
на червата; трайно затруднение в движението на врата, което се дължи на
счупване на седми шиен прешлен; трайно затруднение в движението на снагата,
което се дължи на счупване на три гръдни прешлена и на ребра от двете половини
на гръдния кош; трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи
на счупването на две метакарпални кости на ръката; средна телесна повреда на А.У.,
роден на ***г. в гр. Генк, кр. Белгия, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на снагата, което се дължи на счупване на първи поясен прешлен на
гръбначния стълб, както и лека телесна повреда на И.У., роден на ***г. в гр.
Генк, Кр. Белгия, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно контузна рана
в дясната теменна област.
Така описаната
фактическа обстановка съставът на съда намира, че се доказва от събрания по
делото доказателствен материал. Като начало следва да се отбележи, че се явява
неоснователно възражението на защитата, че е имало повреда на пътя, която е
предизвикала пътно транспортното произшествие. В протокола за оглед на
местопроизшествие от 30.07.2008г. не е отбелязано наличието на никаква неравност
по пътя. Изготвения при огледа фотоалбум също не показва наличието на
неравности. Автоексперта Р., разпитан в съдебно заседание изрично уточнява, че
е присъствал на огледа на метопроизшествието, но не е констатирал наличието на
неравност по пътя. Освен това на отправено запитване Областно пътно управление
Хасково /в л. 122,125 и 127 от т. 3 на ДП/ отговаря, че през летния сезон на
2008г. не е имало ремонти в този участък на пътя и същият е бил в добро
състояние. Заключението на автотехническата експертиза се потвърждава от
данните, събрани при огледа на местопроизшествието. На снимките от фотоалбума
на лист 16 и 17 се вижда местото, където автомобилът на подсъдимия е докоснал
мантинелата. Виждат се и следите оставени от гумите на превозното средство на Т.,
които свършват в автомобила „Форд Мондео”. Снимките на двата автомобила дават
представа за колосалната енергия, действала при удара на двата автомобила. В
експертизата освен, че са определени скоростите на двата автомобила и механизма
на възникване на удара е определена и критичната скорост, при която автомобила
на подсъдимия не би поднесъл на завоя. Скоростта е определена на 105.16 км. в
час. Както бе посочено подсъдимият се е движел с над 134 км. в час. Поднасянето
и изгубването на управление е било обусловено от високата скорост. След
поднасянето и в опита да се овладее автомобила скоростта се намалява, но все
пак в началото на удара скоростта на автомобила на подсъдимия се е запазила до
108,79 км. в час. Установеният на 104 км. в час спидомер е потвърждение на
това. Не е съществен въпроса дали са 104 или 102 км. в час. Скоростомерите са
разграфени с чертички през 10 км. и показанието между две съседни черти се
определя окомерно. Зависи и от ъгъла от който се гледа. Дори показанието да е
102, то с нищо не променя изводите, направени от експерта. Спирането на
скоростомера на това показание е в резултат на пластичните деформации, водещи
до забавяне на скоростта. Това потвърждава, че преди този момент скоростта е
била по-голяма, каквото е и заключението на автотехническата експертиза. Не се
разколебава заключението на автоексперта от възражението на защитата, че били
дадени четири възможни отговора за механизма на причиняване на ПТП.
Първоначалното заключение е съдържало един отговор. След направено възражение и
искане за посочване на други отговори, направено при предявяване на
разследването от защитата се е стигнало
до даването на четири възможни отговора. Чрез анализ на доказателствата по
делото трите от тях са отхвърлени и е останал единствено възможният – този
описан по-горе. Нищо от възраженията на защитата и подсъдимия не оборва
заключението на автотехническата експертиза. Даденото еднолично заключение от
в.л. Р. се потвърждава и от заключението на назначената експертиза с разширен
състав. За пълнота следва да се отбележи, че не е основателна и възражението,
че не било установено автомобилът на подсъдимия да е влизал в съприкосновение с
автомобила на С.Д.. Разпитан на ДП пред съдия този свидетел потвършвада, че
автомобилът му е леко засегнат от автомобила на подсъдимия преди да се стовари
върху автомобила на ю. У.. Удара е бил действително като стоварване, поради
което неоснователно е и възражението за недостоверност в описанията на
свидетелите, които са били вътре в автомобила. Свидетелските показания са
четени и могат да се ползват за изясняване на фактическата обстановка, което е
и направено. Свидетелят С.Д. твърди в обясненията си, че подсъдимият след като
е напуснал пътното платно и излязъл на банкета завъртял волана на ляво, след
това на дясно и пак на ляво. Този епизод от фактическата обстановка съдът е
възприел от показанията на св. С.Д..
Съдът намира, че не
съществуват проблеми и при доказването на фактическата обстановка в съдебно
медицинската и част. Възражение на защитата е, че получената медицинска
документация, касаеща пострадалите не може да се ползва, тъй като е получена по
ненадлежен ред. По делото имало упълномощаване на адв. А. като повереник на
пострадалите, а документите били предадени от адв. Т., за когото нямало
упълномощаване. Следва да се отбележи, че в т. 2 от ДП на лист 110 е приложен
договор за правна защита и съдействие между пострадалите и адв. Д. А.. На
втората страница на документа е отразено, че пострадалите упълномощават адв. Д.
А. и адв. М.Т. да ги представляват. Положени са подписите и на двамата
адвокати. Документа не е оспорен. Адв. Т. е имал процесуалното право да
представя документи, касаещи лицата, които са го упълномощили да ги
представлява. Вярно е, че би било добре медицинската документация да се получи
от медицинските учреждения, провели лечението, а не от страни по делото. В
съдебно заседание съдът направи опит да събере документацията по този ред.
Въпреки положените усилия резултата беше повече от скромен. Търсейки информация
от болничните заведения, провели лечението съдът получи запитване от адвокат на
пострадалите каква е необходимостта от документите. Ако се разчиташе само на
съдействието на белгийската страна сериозна е била възможността делото изобщо
да не бъде приключено. Въпроса с европейското единство явно е на доста ранен
стадий.
Следва да се има
предвид, че при изготвянето на съдебномедицинските експертизи вещото лице се е
позовавало не само на получените от пострадалите документи. Те са били лекувани
и в България и документите от проведеното лечение са били на разположение на
вещото лице. От тях могат да се направят валидни и обосновани заключения. В
приложената медицинска документация на л. 40 до л. 90 в т. 3 на ДП се съдържат
документи от лечебни заведения от Белгия и етапни епикризи от български лечебни
заведения. На тяхна база вещото лице е дало заключение за получените
увреждания. След първоначалното установяване състоянието на ю. У. той е бил
транспортиран до Кралство Белгия. За него е получено само уведомление, че е
починал. Липсват данни от извършена аутопсия. Въпреки това, разпитан в съдебно
заседание д-р Е. в качеството си на вещо лице заявява, че наличната информация
е достатъчна да се приеме, че получените увреждания водят до смъртта на
получилия ги. Целта на възраженията на защитата са да се приеме допущането, че
смъртта може да е причинена от последващата медицинска интервенция и съответно,
че не е причинена от възникналото ПТП. Съгласно становището на вещото лице, дадено
в с. з. като спешна помощ се прави това и у нас, и в чужбина едно и също. За да
се пренесе пострадалият от една държава в друга, трябва да се прецени, че това
няма да застраши състоянието му. За транспортирането му явно такава преценка е
направена. От приложения на лист 71 от т. 3 на ДП доклад з спешен случай е
видно, че на 02.08.2008г. У. ю. е бил вече в болничното заведение Ост-Лимбург в
гр. Генк, Кралство Белгия. Видно от приложеното на лист 77 от т. 3 на ДП
удостоверение за смърт той е починал на 14.08.2008г. в гр. Генк. За да
игнорираме възможността последващите медицински манипулации да са спомогнали за
настъпването на смъртния резултат следва да си спомним изявленията на вещото
лице, че получените увреждания са били годни да причинят смъртта на
пострадалия. При това и без наличието на протокол за аутопсия следва да се
приеме наличието на причинно следствена връзка между получените в резултат на
възникналото ПТП увреждания и настъпилата смърт. Причинно следствената връзка е
налице и при получаване на телесните увреждания на Б.Д., А.У. и И.У., описани по-горе.
Гореописаната фактическа
обстановка, възприета от съда въз основа на целия доказателствен материал по
делото, дава на съда основание да приеме за безспорно и категорично доказано,
че подсъдимият
е извършил деянията, в извършването на които е обвинен, а именно престъпление по чл.
343 ал. 4, вр. ал. 3 б. „б", вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 30.07.2008г., в землището на гр. Хасково, на
първокласен път І-8 при километър 301.0, при управление на МПС – лек автомобил
„Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с ДК № С **** НА /собственост на
„Уникредит Лизинг България” ЕАД гр. София/, в нарушение на правилата за
движение по пътищата /чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и ал. 2 „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”; чл. 21 ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км./час: Пътно превозно средство категория „В” – извън населено
место 90 км./час” и по непредпазливост причинил смъртта на ю. У., роден на ***г.
в гр. Самсун, Р. Турция, бивш поданик на Кралство Белгия и телесна повреда на
повече от едно лице, а именно: шест средни телесни повреди на Д.Б., род. на ***г.
в гр. Генк, Кр. Белгия, изразяващи се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота, което се дължи на контузията на мозъка и кръвоизлива под
меката му обвивка; разстройство на здравето, временно опасно за живота, което
се дължи на контузията на белите дробове и колекцията от въздух в гръдната
кухина; разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
пукнатината в черния дроб в съчетание с паралитично запушване на червата;
трайно затруднение в движението на врата, което се дължи на счупване на седми
шиен прешлен; трайно затруднение в движението на снагата, което се дължи на
счупване на три гръдни прешлена и на ребра от двете половини на гръдния кош;
трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупването на
две метакарпални кости на ръката; средна телесна повреда на А.У., роден на ***г.
в гр. Генк, кр. Белгия, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
снагата, което се дължи на счупване на първи поясен прешлен на гръбначния
стълб, както и лека телесна повреда на И.У., роден на ***г. в гр. Генк, Кр.
Белгия, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно контузна рана в дясната
теменна област.
Деянието по всички
алинеи на чл. 343, вр. чл. 342 ал. 1 от НК е извършено при условията на непредпазливост - подсъдимият не
е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди. Въпреки, че е от категорията на непредпазливите, с оглед настъпилия резултат
законодателят е предвидил за
конкретния случай – чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „б” вр. чл. 342 от НК наказание лишаване
от свобода от три до десет години, което съгласно чл. 93 т. 7 от НК се
явява тежко по смисъла на закона. Макар че са
извършвани по непредпазливост подобни деяния с оглед масивността на управляваните превозни средства,
скоростите, с които се движат и акумулираните от тях енергии могат да доведат
до тежки поражения и щети и разкриват
белезите на завишена обществена опасност.
Деянието по чл. 343 от НК е уредено също в Глава ХІ „Общоопасни престъпления", Раздел II „Престъпления по транспорта и съобщенията".
За да се осъществи деянието е необходимо нарушение на правилата за движение,
при което се причинява резултат, предвиден в нормите на НК. Съобразно
постигнатия резултат деянията се квалифицират различно, съответно и
предвидените наказания са различни. За да го постави в същата глава от НК
законодателят е искал да
подчертае неговата значимост за обществените отношения, породени във връзка с осъществяването
на транспортна дейност.
Подсъдимият Н.Д.Т. е
роден на ***г***. Живее в същия град, български гражданин, грамотен, женен, неосъждан, пенсионер
по болест, ЕГН **********. Характеристичните данни за него са добри. Ползвал се с
добро име сред съседите, нямало данни да е нарушавал обществения ред. В
обкръжението му не фигурирали криминално проявени лица, не бил склонен към
системна употреба на алкохол и НУВ. Към момента на ПТП не е бил употребил
алкохол. При възникналото ПТП е получил средна телесна повреда – счупване на
ръка, от което продължава да страда. Като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства следва да се отчетат добрите характеристични данни и липсата на
осъждания. Като такива следва да се отчетат продължителния период от извършване
на деянието до произнасянето на съда, за което подсъдимият няма вина. Като
смекчаващо вината и отговорността обстоятелство съдът намери, че следва да се
цени и полученото увреждане от подсъдимия. Вярно е, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, но увреждането е налице и дава
отражение върху живота на подсъдимия. Като отежняващо обстоятелство следва да
се посочи тежестта на случая. Обвинението не е повдигнато по предложение второ
на чл. 343 ал. 3 б. „б” от НК, но фактически случаят е тежък. Тъй като не е
залегнало в квалификацията на деянието то може да се използва като отежняващо
обстоятелство. Посочените смекчаващи вината и отговорността обстоятелства не са
достатъчни да обусловят прилагането на чл. 55 от НК. Поради тази причина съдът
намери, че ще следва да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК при силен
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Водим от горното съдът определи минимално предвиденото наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 години.
С оглед характеристичните данни на подсъдимия,
с оглед и на неговата възраст, както и с оглед здравословното му състояние че
за поправянето и превъзпитаването на дееца не е необходимо той да изтърпява
ефективно определеното наказание, поради което изпълнението на същото бе
отложено с изпитателен срок от 4 години.
С оглед всичко
посочено съдът намери, че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 343Г от НК ще следва да наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от три години.
С оглед постановената
осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски. По отношение на веществените доказателства бе постановено връщане на
леките автомобили, участвали в ПТП на собствениците им.
С така определените на подсъдимия Н.Д.Т. наказания по вид, размер и начин на изтърпяване
съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на закона и ще се въздейства възпитателно и предупредително
както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия: