Р Е Ш Е Н И Е
№1807/3.4.2020г.
гр. Варна, 31.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретар Анелия Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10516/2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата си молба ищцовото
дружество „П.к.Б.“ ЕООД твърди, че предявява установителен
иск относно вземанията на заявителя по ДРЗ №*** срещу ответницата Г.Н. в общ
размер на 12 082.59лв., от които главница в размер на 2994,29лв.,
договорно възнаграждение в размер на 8922,91лв. и неустойка в размер на
165,39лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 4919/2019г. на Районен съд гр.Варна. Ищецът твърди, че на 20.09.2013г.
е сключен договор за револвиращ заем №*** между него като кредитор и
ответника като длъжник. Твърди, че общото задължение по договора е в размер на
12 169,72лв., включващо сума за изплащане на заема 3000лв. при срок на заема
48 месеца, размер на вноската
252,01лв., дата на погасяване 20-тия ден от месеца, годишен процент разходи
152,71%, годишен лихвен процент 98,52%, лихвен процент на ден 0,27%. Твърди, че
договора е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва. Твърди, че ищеца е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като е превел на 23.09.2013г. парична сума в общ размер на 3000лв. по посочената
от длъжника банкова сметка . ***, че на 05.12.2013г. ответницата е подала
заявление за промяна на погасителен плат към ДРЗ № ****, като е пожелала да бъдат отложени
3 погасителни вноски и на 11.12.2013г. между страните е сключен Анекс № 1 към
ДРЗ №***,
с който те се договарят да бъдат отложени погасителни вноски №2,3, 4 и ще бъдат
заплатени в края на погасителния план,. Сочи се, че длъжника не е изпълнявал
договорните си задължения и е направил 1 пълна погасителна вноска и една
непълна, с които е погасил задължение в общ размер на 266,01лв., като след
изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.10.3.1 от ОУ към ДРЗ на 20.05.2014г.
договора е прекратен от страна на ищеца поради неизпълнение на договорните задължения и е начислена неустойка в размер на
165,29лв.. Твърди, че на 21.05.2014г. до
длъжника е изпратено уведомително писмо, с което той е информиран че договора за револвиращ заем е едностранно прекратен, а задължението по
заема е обявено за предсрочно изискуемо, като крайният срок за погасяване на
кредита е изтекъл на 01.01.2018г. с изтичането на
който е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника в пълен
размер.
Предявява искане, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че Г.П.Н., дължи на „П.К.Б.“ ЕООД по ДРЗ № *** сумата в общ размер на
12 082,59лв., от които главница в размер на 2994,29лв., договорно
възнаграждение в размер на 8922,91лв., неустойка в размер на 165,39лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението и претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г.Н.,
е подал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Възразява, че ДРЗ не отговаря на изискванията
на чл.10, ал.1 вр. с ал.3 от ЗПК, като и че
приложената декларация от 19.09.2013г. във вр. с
обработката на лични данни и Общи условия те са представени с еднакъв шрифт и
формат с договора и не отговарят на шрифт
с размер 12. Твърди, че не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12
и т.20 от ЗПК. Възразява, че анекс към договора не отговаря на условията на
чл.47 ал.1 т.5-10 от ЗЗП и не е станала неразделна част от договора, поради
което ищецът не може да черпи права от него. Твърди, че не е посочена крайната
цена с включени всички лихви, данъци и такси и не са посочени всички
допълнителни разходи, които закона изисква да бъдат предоставени като
предварителна информация на клиента. Твърди, че ответницата не е приела условията
на договора. Оспорва да има извършено плащане от страна от ответника на
задължение по договора и същия да е влязъл в сила. Прави възражение за
нищожност на клаузите за ГПР и ГПЛ поради което лихва не е уговорена между
страните и такова задължение не е възникнало за ответницата. Твърди, че лихвата
по договора е уговорена в противоречие с добрите нрави тъй като надвишава
многократно размера на законната лихва. Прави възражение за недължима сума в
размер на 8922,91лв. сочена в иска като договорено възнаграждение. Твърди, че
събирането на такси и комисионни за дейности свързани с усвояването и
управлението на кредита е изрично забранено с нормата на чл. 10а ал.2 от ЗПК.
Прави възражение за погасено по давност вземане до дата 01.04.2016г. Направено
е и възражение за пълно погасяване на задължението поради изтекла давност. Моли
да се отхвърли предявения иск.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
Съдът след преценка на направените от
страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235,
ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения
иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№4919/19г. на
ВРС, ХХХІІІ състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответницата да заплати на
ищеца 2 994.29лв. главница по договор за потребителски кредит от 20.05.2014г.
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 29.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, 8 922.91лв. договорно възнаграждение,
165.39лв. неустойка, 13.88лв. законова лихва за времето от 2.11.2013г. до
20.05.2014г. и разноски по делото.
Ищеца за доказване на твърдението си
за възникване на договорното задължение е представил копие от договор за револвиращ кредит от 20.09.2013г. за сумата от
3 000лв., със срок от 48м. за погасяването му при месечни вноски 252.01лв.
посоченият договор е съпроводен с общи условия на кредитора, анекс
№1/11.12.2013г., погасителен план към него с който е уговорено последната
вноска за погасяване на кредита да е на 1.01.2018г.. Представено е и копие от
уведомително писмо на кредитора до длъжника с което се уведомява последния, че
падежа на задължението е настъпил, но длъжника остава задължен с непогасени
вноски в размер от 11 917.20лв. непогасена част от задължение, 13.88лв.
лихва за забава и 165.39лв. неустойка и се дава на Н. 14 дневен срок за
погасяване на задължението останало неполучено съгласно представената обратна
разписка.
Настоящия състав приема, че по отношение
на отпуснатия потребителски кредит за сумата от 3 000лв. между страните не
съществува спор, като сключеният между тях договор е с ясен предмет и съдържа
всички обичайни реквизити за договор за потребителски кредит, като по този
начин за сключилите го е възникнало редовно заемно договорно отношение. Твърдението
на ищеца за неплащане на главницата по договора е твърдение за отрицателен факт
останал необорен от ответника поради което съдът приема същото за доказано по
основание и размер и претенцията в тази и част следва да бъде уважена изцяло.
Що се отнася обаче до претенцията от
8 922.91лв. претендирана като стойност на
договорно възнаграждение присъдена и от заповедния съд в този и вид настоящия
състав приема, че тази сума не се дължи и не следва да се присъжда. Съдът
намира за напълно обосновани и останали не оборени от ищеца твърденията на ответниковия защитник, че всъщност липсват договорни клаузи
които да дават право на кредитора да търси заплащане на тази сума. Тя
значително надхвърля размера на отпуснатия кредит, като не кореспондира с
никакво поето задължение от кредитора. Представените доказателства не съдържат
конкретно упоменаване на основания за начисляване на „договорно
възнаграждение“, което да може да достигне посочения от ищеца размер. Основното
възнаграждение по заемните договори е договорната лихва, а за всички други
задължения по тях допустими от закона се изисква изрично упоменаване, както на
вида на задължението така и размера и начина на определянето и начисляването
му, а такива липсват както в представения договор за кредит, така и в общите
условия към него и в последвалия ги анекс. Освен това представените общи
условия на ищеца сочат на извода, че кредитополучателя не се е запознал с тях,
тъй като представеното копие не съдържа негов подпис. Липсва яснота и по
отношение на останалата трета претенция от 165.39лв. претендирана
като неустойка. Същата е начислена на неясно основание и поради това съдът
приема, че не се дължи.
Що
се отнася до възражението на ответника за настъпило погасяване на задължението
поради изтекла давност съдът приема, че следва да се обсъди и определи изтекла
ли е давността за вземането при условията на кратка тригодишна давност която
следва да се чете считано назад от 29.03.2019г.-датата на която в съда е депозирано
заявлението по реда на чл.410 от ГПК. При това положение всички задължения на
ответницата възникнали преди 29.03.2016г. се явяват погасени по давност, като в
конкретна сума това прави 471.48лв. и тя следва да се извади от признатата като
дължима по-горе главница от 2 994.29лв. и тогава дължимата се сума остава
в размер на 2 522.81лв., която единствено следва да се признае от съда
като дължима.
Ответницата
предвид частичното уважаване на претенцията и направеното искане следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и пропорционални разноски съответно от 81.83лв. по
заповедното производство и 268.25лв. по исковото производство.
При горните съображения Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „П.к.Б.“
ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, и
ответника Г.П.Н. ЕГН********** ***, че ответното физическо лице дължи на
търговското дружество сумата от 2 522.81лв. главница по договор за револвиращ заем от 20.09.2013г. изменен с анекс от
11.12.2013г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-29.03.2019г.
до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля претенцията за разликата до
търсените 2 994.29лв. поради погасяване на вземането по давност и за
сумите от 8 922.91лв. договорно
възнаграждение и 165.39лв. неустойка поради недоказаност по основание, заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда-2.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумите, всички те присъдени по заповедното гр.д.№4919/2019г. на
ВРС, ХХХІІІ състав, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г.П.Н.
ЕГН********** *** да заплати на „П.к.Б.“
ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумите от 81.83лв.
разноски по заповедното производство и 268.25лв. разноски по исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: