Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 231 09.06.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на десети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Минка Петкова и с участието на
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 400
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на В.Т.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.К.
- САК, със съдебен адрес ***, против Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-001/
10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт № П-16002420051984-003-001/
20.03.2020г., издаден от С.П.П.на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 237/
28.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на
жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО за периода
01.01.2016г. - 31.12.2016г. в общ размер на 21 529.19лв., както и лихви
към тях в размер на 6 345.19лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата
необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят твърди, че необосновано и незаконосъобразно е предприетото
от приходната администрация определяне на данъчните му задължения по особения
ред на чл.124 от ДОПК. Оспорва, извода на органите по приходите, че са налице обстоятелства,
сочещи съществуването на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
Поддържа, че тези основания не се установяват от събраните, в хода на
проведената ревизия, доказателства. Възразява срещу опредЕ.та от ревизиращите
органи данъчна основа за облагане, респ. осигурителен доход. Изтъква, че тя е
опредЕ. неправилно, въз основа на експертиза за пазарната стойност на придобития
недвижим имот в с. Малка Верея, въпреки наличието на годни доказателства за
стойността на имота, посочена в нотариалния акт и извършеното плащане в същия
размер по банков път. Сочи за необоснован и извода на органите по приходите, че
заявеният произход на сумата от 19000 лв., заплатена за покупката на недвижимия
имот, не е доказана от ревизираното лице. Оспорва направената в хода на
ревизионното производство експертиза и установената с нея стойност на
недвижимия имот. С подробно изложени в жалбата съображения, е направено искане
Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., поправен с Ревизионен
акт № П-1600242002420051984-003-001/ 20.03.2020г., потвърден изцяло с Решение №
237/ 28.05.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, да бъде изцяло отменен,
като незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в
представено по делото писмено становище.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419004479-020-001 от 11.07.2019г., издадена
от С.П.П.на длъжност Началник на сектор /л. 283 по делото/, на основание чл.112
и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на В.Т.Д. ***, ЕГН **********,
като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се
- за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Извършването на ревизията е възложено
на М.Г.Г.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Л.Д.Д. – старши
инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три
месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419004479-020-001/
11.07.2019г. е връчена на В.Д. на 18.07.2019г., видно от приложената обратна
разписка/л.280 от делото/. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на
ревизия /ЗИЗВР/ №Р-16002419004479-020-002/ 17.10.2019г./л.281/ на началник
сектор при ТД на НАП С.П.П., обхватът на ревизията е останал в същите параметри
и от същите лица, като е определен срок на завършването й до 18.12.2019г. Заповедта
за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на ЗВР, са издадени в
електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на С.П.П.в
посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП – Пловдив. Не се спори за валидността на подписа към датата на полагането
му, като в тази насока е представен CD-R /в кориците на делото/.
С цел установяване на
факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията,
са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на
отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно
задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи
за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са
подробно описани в РД.
Ревизията е предхождана
от извършена на В.Т.Д. проверка за съпоставяне на имуществото и доходите на
физическото лице /ПСИДФЛ/, приключила с Протокол № ПФ-16002418000747-073-001/
04.07.2019 г./л114-л.119/. Този протокол и доказателствата, събрани в хода на
проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с протокол №
Р-16002419004479-П73-001/18.11.2019 г./л.110 от делото/. При тази проверка е
била извършена съпоставка на получените приходи с извършените разходи от В.Т.Д.
за 2016г., при което е констатирано превишение на направените разходи над
получените приходи, както и че получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за проверявания период.
Въз основа на
извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – М.Г.Г.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Л.Д.Д. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ Р-16002419004479-092-001/ 30.12.2019г. С Ревизионния доклад, в
резултат на извършените процесуални действия /ПСИДФЛ, насрещни проверки и др./,
приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият
екип е предложил по отношение на ревизираното лице В.Т.Д. да бъдат установени
размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.; за вноски за ДОО, за ЗО и за
ДЗПО-УПФ за 2016г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и е подписан с електронни подписи от М.Г.и от Л.Д., като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като
разпечатка и на оптичен носител.
Констатирано е, че В.Т.Д.
е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени от него през
данъчната /календарна/ 2016 година, попадащи в обхвата на ревизията.
При ревизията е
установено, че В.Д. и съпругата му И.Д.са придобили имот в село Малка Верея,
общ. Стара Загора, съгласно нотариален акт № 61/19.07.2016г./л.270/,
представляващ поземлен имот за индивидуално застрояване с площ 1,960 дка,
заедно с всички постройки и подобрения, в това число жилищна сграда, с площ
203,18 кв.м. и 400,17 кв.м. разгъната застроена площ, завършена в груб строеж
за сумата 19 000.00 лв., която сума е изплатена на продавача А.С.П.в деня
на подписване на нотариалния акт по банков път.
От Община Стара Загора
с писмо изх.№ 10-11-5645/ 15.05.2019г./л.130 и сл. от делото/, в хода на
предходната проверка, са били представени строителни книжа за имота: Акт обр.
14 от 19.09.2016 г. за приемане на конструкцията на строежа с възложител В.Д..;
Констативен акт 15 за установяване годността за приемане на строежа от
25.10.2016 г., с който е приета построена жилищна сграда с гараж и ограда със
застроена площ 242,83 кв.м. и разгъната застроена площ 626,40 кв.м., ажурена
ограда с височина до 2,20 м.
Въз основа тези
доказателства и дадените обяснения от ревизираното лице, ревизията е направила
извод, че в посочения имот И.и В. Д. са извършвали допълнителни СМР, след
покупката му.
При предходната
проверка е бил представен нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот
от 26.07.2016г./л.233 от делото/ за процесния имот срещу паричен заем от
110 000.00лв. за довършителни СМР със заемодател - кредитор Е. И. З. и
заемополучател - длъжник В.Д. и ипотекарен длъжник И.К.Д.. Срокът за превод на
заемната сума по банковата сметка на заемополучателя е до 26.09.2016г. с краен
срок за погасяване 26.07.2018г. При анализа на движението на паричните средства
по банковите сметки на проверяваното лице е констатирано, че В.Д. е получил
банков превод от кредитора - Е. З. в размер на 34 000.00лв. на 09.08.2016г.
Останалата част от заемните средства са внесени по банковата сметка на В.Д. от Е.
З. през 2017г. В РД е посочено, че датите на получения превод и направената
вноска по сметката на проверяваното лице не кореспондират с посочените в
договора условия и срокове, съгласно който преводът на заемните средства е следвало
да се направи до 26.09.2016г. Констатирано е че общия размер на заемната сума,
съгласно договора е 110 000.00лв., а преведената и внесена сума от
заемодателя е общо в размер на 111 000.00лв., т.е. с 1 000.00лв. в
повече от договореното. От анализа на представените документи и банкови
извлечения, органите по приходите са констатирали, че няма върнати парични
средства по заема. РЛ също е потвърдило, че към момента парите по заема не са
върнати.
При тази предхождаща
ревизията проверка, органите по приходите са получили данни, че по отношение на
процесния имот има предявени претенции от лицето Ю.М., бивша съпруга на
продавача – А.П.. По този
повод, на същата е била извършена насрещна проверка, приключила с Протокол №
П-16002419060858-141-001 от 30.04.2019г./л.142/ При насрещната проверка, с вх.
№ 1755/ 23.04.2019г./л.147/ са били представени писмени обяснения, в които Ю.М.
е заявила, че къщата в с. Малка Верея, която е била на три етажа е продадена в напълно
завършен вид. Посочва, че семейство П. се е нанесло в нея през м.юли 2014г. Ю.М.
/П./ описва, че къщата е била изграждана и са извършвани довършителни работи по
нея в продължение на 3 години - от 2011г. до 2014г. Изтъква, че сградата още
през 2014г. е била с подово отопление, с изградена хидротермална система,
сондажен източник, с монтирани конвектори в цялата къща за охлаждане на
помещенията, инсталирани слънчеви колектори, изградена и оборудвана кухня, хол,
всекидневна, мокро помещение, пет спални, ателие/офис. В писмените си обяснения
Ю.М. твърди още, че е извършена продажба на имота е фиктивна, на нереална цена
от 19 000.00лв., като това е направено с цел да бъде лишена тя и синът й
от полагащата се част от семейното жилище при развода. Оспорва твърдението на
сем. Д., че са извършили довършителни дейности по къщата и че са получили
ипотечен кредит за довършителни работи в размер на 110 000лв. от лице, което не
разполага с посочената сума. Като доказателство за твърденията си Ю.М. е
представила обява в сайт за продажба на недвижими имоти/л.149 от делото/,
публикувана от А.П. на 22.10.2016г. за продажба на посочения имот в с. Малка
Верея за сума в размер на 374 000 евро.
В РД е отбелязано, че
твърденията на Ю.М. се различават от вписаните данни по НА № 61/19.07.2016г.,
съгласно който е извършена продажбата на имота на сем. Д..
В хода на ревизията,
във връзка с
отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16002419004479/25.07.2019 г./л.259/, от В.Д. с писмо вх. №
К8-965#1/29.08.2019г./л.265/, са предоставени писмени обяснения, в които
заявява че потвърждава цялата информация в подадените от него документи и
декларации в хода на извършена проверка, приключила с Протокол №
ПФ-16002418000747-073-001/04.07.2019г./л.114/. Посочва, че придобитият имот в
село Малка Верея, общ. Стара Загора е придобит в „груб стоеж“, срещу сумата от
19 000 лева, внесена по банков път по банкова сметка ****на 19.07.2016г.
Относно налични парични средства в брой към 01.01.2016г. и към 31.12.2016г.
изтъква, че не е предоставил точна информация, тъй като семейството му не си е
водило счетоводство, а и не е било длъжно. Във връзка със закупения недвижим
имот в с. Малка Верея уточнява, че платената за него сума от 19000 лева, са
лични спестявания – негови и на съпругата му, които са съхранявали в дома си и
същите са били налични в брой към 01.01.2016г. Средствата били спестени през
целия им трудов стаж, но не са съхранявани в банка. Посочва, че имотът в с.
Малка Верея е закупен в груб строеж и по него впоследствие са извършвани
довършителни работи - монтаж на врати, дограма, гипсокартон, и др. Лицето посочва,
че със съпругата му нямат задължение да водят счетоводство и не са запазили
разходни документи за закупуване на строителните материали. За полаганият труд
са заплащали на работници и майстори на ръка. Изтъква, че немалка част от
довършителните работи е извършвал лично и с помощта на близки роднини без
заплащане.
От ревизиращите органи
е установено, че за ревизирания период В.Т.Д. е работил по трудови
правоотношения от 01.01.2016 г. до 11.04.2017 г. в ***и е получил нетни доходи
за 2016 г. в размер на 4 066.17 лв.
Въз основа на направена
справка в информационната система на НАП, документирана с протокол №
15117686/28.03.2019 г./л.153/ е констатирано, че през периода от 2012г. –
2015г. лицето е било наето по трудови правоотношения и е получавало трудово
възнаграждение в размери от 350.00 лв. до 500.00 лв. месечно. Изтъкнато е, че
тези доходи са в размер, който би покрил необходимите средства за заплащане на
разходи за храна и комунални услуги, поради което органите по приходите са
направили извод, че не биха могли да се генерират наличности на парични
средства в брой към 01.01.2016г. Посочено е, че липсват данни за получени други
доходи от лицето за този период. Поради което, ревизиращият екип, по аргумент
на чл.164 от ГПК е приел, като налични в началото на ревизирания период парични
средства в размер на 5 000.00 лв.
По отношение на разходите в РД е констатирано, че в хода на ревизията В.Т.Д., освен данни за направените разходи за покупката на недвижим имот в с. Малка Верея, не е предоставил документи за извършени разходи за издръжка и живот. Въз основа на справка в ИМ на НАП, документирана при предходната проверка с Протокол № 1517686/ 28.03.2019г./л.153/, са констатирани извършени такива разходи от лицето през 2016г., по фактури основно от М-тел и нотариални услуги в размер общо на 1339.20лв.
Въз основа на така
установените данни органите по приходите са намерили, че при съпоставка
разходите на лицето надвишават доходите му за ревизирания период. Посочено е,
че лицето е придобило имущество - поземлен имот и жилищна сграда в село Малка
Верея, за което е използвало парични средства от доходи, недекларирани по
законовия ред. Установено е несъответствие между декларираните и придобити от
лицето доходи и неговото имуществено и финансово състояние и направените
разходи. В.Т.Д. не е посочил реални данни за източниците на средствата,
послужили за финансиране на несъответствието. За да обосноват това свое
заключение, ревизиращите органи не са кредитирали, даденото обяснение за
спестени средства в началото на 2016г. в размер на 19000 лева, колкото е
покупната цена на процесния имот. Изложените обстоятелства са квалифицирани
като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и с
Уведомление с № Р-16002419004479-113-001/ 18.11.2019г. по чл.124, ал.1 ДОПК/л.105/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – наличие на данни за
укрити приходи или доходи, и несъответствие между декларираните и/или
получените приходи имущественото, и финансовото състояние на лицето, основата
за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
ревизирания период, ще бъде опредЕ. по реда на чл. 122 от ДОПК, както и че
осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за ревизирания
период ще бъде определен по реда на чл.
122 – чл. 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне
на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК
е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16002419004479-139-001/18.11.2019г./л.107/.
Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002419004479-040-002/
18.11.2019 г./л.250/, с което е изискано представяне на декларация по чл.124,
ал.3 от ДОПК относно имущественото му състояние за ревизирания период – 2016г.
Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени на 20.11.2019г., видно от приложената
обратна разписка/л.249 от делото/. В тази връзка, от страна на ревизираното
лице, с вх. № 94-00-7742/ 04.12.2019г./л.252/, е подадено възражение, с което
се оспорва избрания, от органите по приходите, ред за определяне на дължимите
данъци. Счита, че са представени достатъчно доказателства и обяснения, от които
е видно наличието на семейни спестявания в началото на ревизирания период. Към
възражението е приложена и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за
2016г./л.255-л.257/., в която е деклариран доход от трудови правоотношения от ***без
посочена сума и получен заем от Е. З. в размер на 34000 лв. В декларацията е
посочено и притежаваното недвижимо имущество - апартамент в гр. Стара Загора,
придобит през 2004г. и къща в груб строеж в село Малка Верея, придобита през
2016г. за сумата от 19000 лв.
Позовавайки се на
чл.122, ал.2, т.7 от ДОПК, органите по приходите са определили пазарни цени на
недвижимо имущество придобито от лицето, чрез възложена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза. С Акт за възлагане на експертиза №
Р-16002419004479-01-001/24.10.2019г./л.71/ е възложено изготвяне на пазарната
цена на закупеният поземлен имот за индивидуално застрояване с площ от 1,960
дка, заедно с всички постройки и подобрения в имота в т. ч. и жилищна сграда,
завършена до етап груб строеж със застроена площ от 203,18 кв.м. и разгърната
застроена площ от 400,17 кв.м. към датата на придобиването му с Нотариален акт
№61/19.07.2016г. Предвид липсата на представени документи от страна на
ревизираното лице за стойността на материалите и труда, необходими за
извършване на довършителните дейности, на експертизата е възложено и определяне
стойността на извършените СМР в имота от датата на придобиването 19.07.2016г.
до края на 2016г. С вх. № ВхР-3776#5/ 08.11.2019г./л.79 и сл./ е представено заключение
за извършена експертна оценка по реда на чл.60 от ДОПК от лицензиран оценител Д.С.Х..
В експертизата се сочи, че е изготвена в съответствие с § 1 т. 8 от ДР на ДОПК
и по методите на § 1 т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба №
Н9/14.08.2006 г. В нея, използвайки възстановителния метод(метод на разходите)
и сравнителния(пазарен) метод, експертът е определил пазарни цени на имота,
както следва: пазарната цена на поземлен имот № 0086040 в землището на село
Малка Верея – 38 900.00 лв.; пазарната цена на двуетажна жилищна сграда,
етап – груб стоеж – 101 500.00 лв.; стойност на СМР от 19.07.2016 г. до
31.12.2016 г. – 252 600.00 лв., в т.ч. жилищна сграда – 136 200.00
лв., таван – 73 600.00 лв., гараж – 13 600.00 лв., ограда, септична
яма и подобрения – 27 600.00 лв.
При определяне на
данъчната основа за ревизирания период, органите по приходите са взели предвид
1/2 от пазарната цена на процесния недвижим имот в с. Малка Верея или сума в
размер на 196 500.00 лева, тъй като същият е придобит в режим на СИО.
В резултат на
направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и
направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи е
установено несъответствие за 2016 г. в размер на 154 890.40
лв. Несъответствието на приходите и разходите през ревизирания период е
представено в РД в табличен вид. Въз основа на тези констатации органите по
приходите са приели за облагаем доход на лицето така установеното несъответствие
и след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена основа за
облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.
Въз основа на приетото
за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК,
допълнително са установени и задължения за ЗОВ за 2016г. в резултат на
установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл.
124а ДОПК, при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване
за ревизирания период
Ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице на 11.02.2020г., видно от приложената обратна разписка/л.
62 от делото/.
На основание чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№ К7-6/
27.02.2020г./л.42/, с което се оспорват изцяло констатациите и направените
изводи. Твърди се, че не са налице условия за извършване на ревизията по реда
на чл.124 от ДОПК поради липса на посочените обстоятелства на чл.122, ал.1, т.2
и т.7 от ДОПК. Ревизираното лице изтъква, че неоснователно не са приети
обясненията му относно обстоятелството, че сумата за покупката на недвижимия
имот в с. Малка Верея в размер на 19000лв. е от лични спестявания. Оспорва и
направената експертиза за определяне на пазарната цена на закупения поземлен
имот заедно с изградената в него сграда до степен „груб строеж“, както и тази
на довършителните работи. Посочва, че в експертизата и РД не е определено какви
довършителни работи са извършени за изпълнение на сградата след придобиването
й. Твърди, че при покупката, първи и втори етаж от сградата са били завършени
до замазки и шпакловки, с изградени инсталации, а само последният етаж е на тухли
и с поставен покрив. Уточнява, че при приемането на сградата с Акт обр.15, тя
не е била във вида, в който е при извършване на експертизата. Посочва, че към
края на 2016г. са били изпълнени само минимално изискуемите по закон
довършителни работи. След това той, заедно с брат му са продължили довършването
на сградата с предоставени им от Е. З. заемни средства през 2017г. Като
доказателства, че претенциите на Ю. И./бивша съпруга на А.П./ към процесния
имот са неоснователни и същите са били отхвърлени от съда, към възражението, са
представени решение №15/ 08.02.2019г. на Апелативен съд Пловдив постановено по
гр. д. №670/2018г., както и Определение № 29/17.01.2020г. на ВКС, II отд.,
постановено по гр. дело № 2399/2019г./л.44-л.49/.
От издателите на РА,
това възражение е прието за неоснователно. Изтъкнато е, че както по време на
ревизията, така и с настоящото възражение не са представени документи в
подкрепа на твърдението, че заплащането на цената на процесния имот е станало
със средства от лични спестявания. Посочено е, че въз основа на направения в РД
анализ на получаваните от лицето доходи през един разумен предходен период, не
е установена възможност да бъдат спестени средства в сочения размер. Не са
възприети и възраженията на ревизираното лице относно опредЕ.та пазарната цена
на закупения поземлен имот заедно с изградената в него сграда до степен „груб
строеж", както и тази на довършителните работи. Изложени са съображения,
че твърденията на В.Д. за вида, в който е била сградата при закупуването й,
съответно към края на 2016г. са противоречиви. В РА е посочено, че за да бъде
приета сградата с Акт обр. 15, същата е трябвало да отговаря на определени
изисквания, които ако не са били налични при закупуването, са постигнати от
лицето след това. Изтъкнато е, че Акт образец 15 е констативен акт, с който се
удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти. Въз основа
на това е прието, че строежът е завършен и към дата 25.10.2016 г. СМР са
изпълнени от лицето, при което са вложени труд и материали. Именно с оглед на
това и поради липса на представени документи от страна на лицето за стойността
на материалите и труда, необходими за извършването на строителните работи, е
прието и представеното с вх. № ВхР-3776#5/08.11.2017г. заключение за извършена
експертна оценка по реда на чл.60 от ДОПК от лицензиран оценител Д.С.Х..
От издателите на РА не
са приети и твърденията, че довършителните работи в имота са били извършени с
личен труд и с този на брат му Д. Т.Д., като в тази връзка е посочено, че за изпълнението
на една част от дейностите е необходима специализирана строителна техника.
Отделно от това се сочи, че за извършване на твърдените СМР, са необходими и
определени човекочасове труд, които двамата братя не са могли да положат, тъй
като през 2016г. са били назначени по трудов договор на 8-часов работен ден в следните
дружества: В.Т.Д. в ***, а Д. Т.Д. в ***.
С оглед на изложеното,
констатациите и изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на
РА в тяхната пълнота, поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и
на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от С.П.П.на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство
Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., поправен с Ревизионен
акт № П-16002420051984-003-001/20.03.2020 г. за поправка на РА, с който по
отношение на В.Т.Д. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите
за просрочие към тях, изчислени към 10.03.2020г., както следва: данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. – 14 817.89лв. и
лихва в размер на 4 301.65лв.; вноски за ДОО за 2016г. – 3 329.64лв.
и лихва в размер на 1 013.76лв.; вноски за ЗО за 2016г. – 2 081.02лв.
и лихва в размер на 633.77лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2016г. – 1 300.64лв.
и лихва в размер на 396.01лв. или общо задължения в размер на 27 874.38лв.,
от които 21 529.19 лева главници и лихви за просрочие към тях в размер
общо на 6 345.19лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от С.П.и от М.Г.,
като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като
разпечатка и на оптичен носител.
Ревизионен акт №
Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г. и Ревизионен акт №
П-16002420051984-003-001/20.03.2020 г. за поправка на РА, са връчени на В.Д. на
13.03.2020г., съответно на 28.03.2020г., съгласно приложените по делото
известия за доставяне/л.50 и л.41/.
В срока по чл.152, ал.1
от ДОПК В.Д. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с
подадена на 25.03.2020г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 94-00-2284/ 25.03.2020г.
С Решение № 237/ 28.05.2020г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло Ревизионен акт №
Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002420051984-003-001/20.03.2020 г. за поправка на РА. С решението на
Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован
направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен
начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като се
сочи, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при
условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало
констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на
ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи
за необоснованост и незаконосъобразност на РА, са приети за недоказани и
неоснователни. Обсъдени са възраженията на ревизираното лице, че приетата от
органите по приходите експертна оценка на стойността на придобитото имущество
не е прецизна. Според решаващия административен орган, в разпоредбата на чл.
122, ал. 2, т. 7 от ДОПК е предвидено, че органите по приходите (включително и при
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК) определят основата за облагане след
анализ на „… капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на
придобиването”. В тази връзка е посочено, че при наличните по време на
ревизията данни и факти, органите по приходите правилно са възложили експертиза
по реда на чл.60 и следващите от ДОПК за определяне на пазарната цена на
съответното имущество. В хода на ревизията не били представени от В.Д. точни
справки и документи за количеството и стойността на материалите, използвани за
довършителните дейност, както и за количеството и стойността на необходимите
строителни работи, за да може обектът да достигне необходимата степен на
готовност. Изтъкнато е, че в изготвеното експертно заключение подробно са
описани и посочени извършените действия, проверените документи и обсъдените
данни и факти в тях, характеристиките на имотите, констатациите, използваните
справочници, методи и изчисленията на цените и стойностите на строителните
работи. Посочено е също така, че пазарната цена е опредЕ. въз основа на методи,
залегнали в Наредба № Н 9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане
на методите за определяне на пазарните цени.
По отношение на
допълнително установените с РА задължителни осигурителни вноски в решението е
прието, че задълженото лице не е представило доказателства за произхода на
средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи. С оглед на
това е обоснован извод, че размерът на установеното превишение на извършените
от ЗЛ разходи над доказаните приходи/доходи, правилно е приет от ревизията като
осигурителен доход за цялата година.
С оглед изложеното е
прието, че обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което
органът потвърждава начисления данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и
определените от органа по приходите задължения за ЗОВ на жалбоподателя в
качеството му на самоосигуряващо се лице за 2016г. върху установения с
ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на
база дохода с недоказан произход, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с
чл. 6, ал. 8 и ал.9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, както и прилежащите
лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК. Изтъкнато е, че правилно в конкретния случай при определяне на
задълженията за ЗОВ на В.Т.Д. за 2016г. е приложено ограничение до максималния
месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за съответната
година, тъй като осигурителният доход по трудово правоотношение и установеният
с ревизията облагаем доход го надвишават.
Решение № 237/ 28.05.2020г.
на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на В.Д. на 03.06.2020г.
/л. 18 от делото/.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето А.С.П..
Свидетелят А.С.П.,
заявява, че познава жалбоподателя, тъй като през 2016г. му е продал собствената
си къща в незавършен вид. Пояснява, че къщата не е била завършена напълно, може
би на 50-60%, като е имала два етажа, мазилка, а около къщата ажурна ограда -
мрежа. Посочва, че след продажбата В. е продължил довършителните работи и е
вдигнал още един етаж. До колкото е запознат от телефонни разговори с В. и от
посещенията си на място, през 2016г. е бил положен гипсокартон, фини шпакловки,
камък по стълби по коридори, паркети, бои, подови настилки, топлоизолация по
таваните. Заявява, че всички тези довършителни работи са били направени, след като
той е продал къщата. Свидетелят твърди, че самите ремонти и довършителни
дейности, са били извършени физически от В. и неговия брат, който бил
технически ръководител, със собствен труд, като не са наемани хора за това.
Посочва, че при приемането на сградата с Акт 16 е имало направен трети
подпокривен етаж с покрив, като е било завършено много повече от това, което е
било към датата на продажбата. Твърди, че довършителните работи са продължили и
през 2017г.
Във връзка с
направеното оспорване от жалбоподателя, на изготвената в хода на ревизията
оценителна експертиза и за изясняване на обстоятелствата по делото е допусната,
назначена и изпълнена съдебно-оценителна експертиза/л.386-л.390 от делото/,
която да даде отговор на въпроса, каква е пазарната цена на процесния недвижим
имот, както и да определи стойността на довършителните работи, извършени по
имота след закупуването му до края на ревизирания период/края на 2016г./ Вещото
лице, изхождайки от вида и състоянието на оценявания поземлен имот и жилищна
сграда, е определило пазарната им стойност, използвайки метода на възстановителната
стойност/метод на разходите/ и метода на пазарните сравнения. По този начин
експертизата е определила пазарната стойност на процесния имот в общ размер на
88 500.00 лева към м.07.2016/датата на придобиване/, представляваща средно
претеглената стойност между стойностите, получени от двата приложени метода с
теглови коефициенти. За да определи тази пазарна цена, вещото лице е използвало
данните от приложените по делото строителни книжа, както и предоставените му
проекти от жалбоподателя и продавача на имота – А.П., разпитан като свидетел по
делото. Експертизата е установила степента на завършеност на сградата към
датата на изповядване на сделката, като подробно са описани изпълнените и
неизпълнените СМР. Въз основа на това е прието, че при определяне на пазарната
оценка същата следва да бъде намалена с 53% за строителни недостатъци –
неизвършени СМР, което е и сторено. В експертизата е посочено още, че пазарната
стойност на двуетажната жилищна сграда в незавършен вид е съобразена с
постигнатите пазарни цени в зависимост от категорията на населеното място, в
която се намира ПИ, както и с предлаганите и извършените покупко-продажби в
региона. Отчетени са и съществуващите ограничения за ползването на ПИ, както и
липсата на нормален достъп до асфалтов път. По отношение стойността на
довършителните работи, извършени по имота след закупуването му и до края на
ревизирания период /края на 2016 г./, вещото лице е извършило изчисление на
отделните количества на СМР по одобрения проект от 2015г. в двуетажната жилищна
сграда с обитаем тавански етаж. Експертизата е констатирала, че през процесния
период е извършено преустройството на таванския етаж, който е пригоден за
живеене, съгласно одобрения проект. Демонтирани са били гредите от покривната
конструкция и е извършено надзиждане до височина 2,30 м. на всички зидове.
Излят е ст.бетонов пояс на фасадните зидове за заздравяване на конструкцията.
Изпълнена е вътрешна мазилка по стените. Изпълнени са вътрешните преградни
зидове и таваните с гипсокартон „Кнауф“ на метална конструкция с изолация.
Изпълнени са шпакловки по стени и тавани и боядисване с латекс. Изпълнена е
дървена покривна конструкция с покриване от керемиди, както и покривно
водоотвеждане, съобразно одобрения проект. Количествата изчислени СМР са
посочени в Приложение № 1 към експертизата. Остойностяването е извършено по
средни пазарни цени в строителството взети от Справочника на „Стройексперт“
ЕООД гр. София - кн. 3/2016 г. - м. октомври 2016 г. и от проучвания в
строителни фирми от гр. Стара Загора. Посочено е, че общата стойност на
довършителните работи възлиза на 18 500.00 лв. Прието е, че други СМР през
процесния период не са извършвани.
При изслушване на
експертизата, на въпроса имало ли е писмени доказателства по отношение степента
на завършеност, вещото лице отговаря, че действително в случая има приложено
удостоверение за въвеждане в експлоатация от месец октомври 2016г., т.е. два
месеца след извършената покупко-продажба. В тази връзка пояснява, че
въвеждането в експлоатация не означава, че са завършени всички довършителни
работи в отделните помещения на сградата. Сочи, че условие за въвеждане в
експлоатация на една сграда е достатъчно тя да бъде завършена по БДС, което
означава, че може да не са положени никакви настилки, т.е. на циментова
замазка, след което се полагат всякакъв вид подови настилки, като по стените
може да не са полагани все още никакви облицовки, даже и да не е положено
боядисване, достатъчно е стените да се въведат до стъкло, което е аналогично и
за таваните; дограмата трябва да е завършена изцяло, фасадата да е завършена,
както и всички общи части на сградата, ако има такива, като се има предвид
стълбище, естествено, и трябва да е завършен покрива. Вещото лице посочва, че
към октомври 2016г. сградата е била въведена в експлоатация в този вид, като
изтъква, че единственото доказателство, от което се вижда степента на
завършеност е един подписан Акт обр. 14, който представлява протокол, в който
се удостоверява, че е завършена носещата конструкция на сградата – изпълнени са
всички основи, колони, плочи и греди и от покривната конструкция може да не е
изпълнен целия покрив, а както в случая е било – са положени част от гредите,
носещ елемент от покривната конструкция. Останалата част от покрива – керемиди,
греди, според вещото лице не е част от Акт обр.14, тъй като това са
довършителни работи. Пояснява, че именно след този Акт обр.14 се разрешава
изпълнението на всички останали дейности, какъвто е и смисълът му. Според
вещото лице технологично не е възможно за периода от покупката/19.07.2016г./ до
края на 2016г., сградата да е била изпълнена във вида, в който е към момента на
експертизата.
Заключението е оспорено
от процесуалния представител на ответника, тъй като в хода на ревизионното
производство такава експертиза вече е била извършена, както и по съображения,
че изводите на вещото лице не почиват върху събраните в хода на производството
годни писмени доказателства, а се базират в голямата си част на свидетелските
показания.
По делото е приета и
съдебно-счетоводна експертиза/л.416-л.421 от делото/, която да даде заключение
за размера на дължимия от жалбоподателя данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, съотв. за размера на дължимите ЗОВ за 2016г., като експертизата
вместо приетите с ревизионния акт разходи за придобиване на недвижимия имот в
с. Малка Верея, да ползва данните от приетата съдебно-оценителна експертиза относно
стойността на извършените СМР по имота през 2016 г. и цената на имота в груб
строеж към момента на придобиването му. Съобразно поставените задачи, експертизата
е дала заключението си в два варианта, като при първия, в изчисленията си е
ползвала данните само за ½ от стойността на разходите за довършителните
работи, извършени след покупката на имота, а за пазарна стойност на имота е
ползвала тази, посочена в нотариалния акт. При втория вариант, експертизата е
използвала данни за ½ от стойността на оценката на имота, извършена от
експертизата в размер на 88 500 лева плюс ½ от стойността на
довършителните работи в размер на 18 500 лева или обща стойност от
53 500 лева/½ от 107 000лв./. Останалите данни, необходими за
отговор на поставените въпроси /получени от жалбоподателя доходи и направени
разходи/ експертизата е ползвала тези от ревизионния акт. При изчисленията по
първата задача вещото лице не установява превишение на разходите на приходите,
съответно не е определило дължими данък и ЗОВ. При втория вариант, вещото лице
е констатиран недостиг на парични средства/превишение на разходите над
приходите/ в размер на 11 890.43 лева, която сума е приета за основа за
определяне на дължимия данък и размерите на дължимите ЗОВ.
Това заключение на ССчЕ,
също е оспорено от процесуалния представител на ответника с доводи, че вещото
лице е работило по конкретни варианти, посочени от жалбоподателя, както и
поради обстоятелството, че е ползвало данните единствено от изслушаната по
делото оценителна експертиза.
Въпреки направените
оспорвания на заключенията и по двете експертизи, съдът ги възприема изцяло,
тъй вещите лица са отговорили подробно, компетентно, обективно и обосновано и са
дали заключение по всички поставени въпроси.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-001/
10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт № П-16002420051984-003-001/
20.03.2020г. за поправка на РА, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното:
Оспорването на РА №
Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002420051984-003-001/ 20.03.2020г. за поправка на РА, потвърден с Решение №
237/ 28.05.2020г. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, като направено в
законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /л.65-л.67 от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на
ревизия – С.П.П., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Хасково/,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Представена
е и Заповед №171.22/ 05.11.2012г., издадена на основание чл.82, ал.3 от ЗДСл,
от която е видно назначаването на С.П.П.на длъжността началник сектор в отдел „Ревизии“
в ТД НА НАП Пловдив. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419004479-020-001
от 11.07.2019г. и ЗИЗВР № Р-16002419004479-020-002/ 17.10.2019г., са издадени
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря
на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – С.П..
Възложената ревизия на В.Д.
е извършена от определените със ЗВР № Р-16002419004479-020-001 от 11.07.2019г.
органи по приходите – М.Г.Г.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Л.Д.Д. – старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК
със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането
на ревизията и за съставянето на
Ревизионен доклад № Р-16002419004479-092-001/ 30.12.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата
на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил
ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен
със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., поправен с Ревизионен
акт № П-16002420051984-003-001/ 20.03.2020г. за поправка на РА, е издаден от С.П.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на В.Т.Д. със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002419004479-020-001 от 11.07.2019г. и от М.Г.Г.на
длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията
със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с
материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална
компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.
Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Както посочените
по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад №
Р-16002419004479-092-001/ 30.12.2019г. и издаденият въз основа на него РА №
Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002420051984-003-001/ 20.03.2020г. за поправка на РА, са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани
с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по
делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/.
В случая от представените доказателства се установява, че подписалите
документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното
съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени
като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице
основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен
акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване
на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
Не се установяват при
извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 30.12.2020г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването
на ревизионния акт.
В жалбата се сочат
допуснати съществени процесуални нарушения, което възражение на жалбоподателя
не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи
съждения, че органите по приходите не са установили обективно и безпристрастно,
в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизията, съответно не
са направили обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства,
поради което формираните изводи за несъответствие на декларираните доходите с
извършените разходи, са основани на предположения, но не и на убедителни
доказателства.
Съдът намира тези
възражения за неоснователни. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия
и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира
защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията,
събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и
правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на
ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им
правомощия. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК
доказателства, като относимостта и значението им за установените публични
държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма
основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната
администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и
обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за
тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е
накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може
да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият
не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави
изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и на безпристрастност
на ревизиращите органи.
По съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения
ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена
от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа
/осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК
/на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното
производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към опредЕ. от него по
реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи,
респ. когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период.
В нормата на чл.124,
ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при
извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство
със съдебно разпореждане от 22.07.2020г.
В случая, за
провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните
предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателя
оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на
данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно
производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията
на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на
основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за
установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за
установяване на задълженията за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ за
ревизирания период.
Констатациите на
ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на
ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, са
обосновани с установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние
на В.Д. от гл.т. на получени от него доходи и направени през 2016г. разходи за
придобиване на недвижимо имущество, което с ревизията е определено като
получени, но укрити доходи.
Съдът приема, че
събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват
и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като
основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а
от ДОПК.
Както беше посочено
съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема, че е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК
истинност на направените от органите по приходите фактически констатации
досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след
анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 - т.16, като
органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от
нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи
основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение
на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане,
въведени в съответния материален закон.
В конкретния случай, за
да оправдае разходното превишение лицето е поддържало още в ревизионното
производство, че е разполагало към 01.01.2016г. със сума в размер на 19000
лева, представляваща семейни спестявания, която сума е била налична в брой и с
която е закупен процесния имот в с. Малка Верея, така както е отразено в приложения
по делото нотариален акт.
В тази връзка съдът
намира, че при формирането на началното салдо не следва да се включи сумата от
19 000.00лв. към 01.01.2016г., тъй като не е доказано парични средства в
този размер да са налични към началото на ревизирания период. Макар и да звучи
логично твърдението, че тези средства са спестени от семейството в един
продължителен период от време, в резултат от трудовата дейност на съпрузите, по
делото не се ангажираха конкретни доказателства в тази насока. От представената
декларация/л.231 от делото/ от жалбоподателя и съпругата му, както и от
данните, събрани в хода на ревизията за получени, съответно обложени с данъци
доходи, не се установява двамата съпрузи да са получавали възнаграждения, които
да им позволят сума в сочения размер да бъде спестена. Видно от протокол №
15117686/ 28.03.2019г./л.153 от делото/ била е направена справка в
информационната система на НАП, при която е установено, че през периода 2012г.
– 2015г. лицето е било наето по трудови правоотношения и е получавало трудово
възнаграждение в размер 350.00 лв. – 500.00 лв. месечно, като не са установени
данни за получени други доходи за този период. В тази връзка съдът споделя
извода на органите по приходите, че получаваните от лицето доходи са в размер,
който би покрил необходимите средства за заплащане на разходи за храна и
комунални услуги, но не са достатъчни да се генерират наличности на парични
средства в брой към 01.01.2016г. От представените извлечения по банковите
сметки в ПИБ АД, също не се установява сума в сочения размер да е била налична
в началото на 2016г. Не са представени и други доказателства за съхраняването
на средствата по друг начин, още по-малко са ангажирани доказателства за
налични спестени средства. В този смисъл твърденията в жалбата са необосновани.
Отделно от това, както бе посочено, жалбоподателят не е получавал други доходи,
освен тези по трудово правоотношение, включително и за периодите преди
ревизирания, а е извършил разходи на значителна стойност – за финансиране на покупката
на недвижим имот и извършване на довършителни работи по него. Следователно,
правилно органите по приходите са приели, че сумата в размер на 19000 лева не е
била действително налична в ревизираното лице към 01.01.2016г.
На следващо място
спорен по делото е въпроса относно разходите
за придобиване на недвижим имот и разходите за довършителни работи. Не се спори,
че с нотариален акт № 61/19.07.2016г./л.270/, жалбоподателят В.Д. е закупил от А.П.
недвижим имот, находящ се в с. Малка Верея, общ. Стара Загора, в местността ***,
представляващ поземлен имот за индивидуално застрояване с площ 1,960 дка,
заедно с всички постройки и подобрения, в това число жилищна сграда, с площ
203.18 кв.м. и 400.17 кв.м. разгъната застроена площ, завършена в груб строеж
за сумата 19 000.00 лв., която сума е изплатена на продавача по банков път
в деня на подписване на нотариалния акт.
Органите по приходите
са приели, че посочената в нотариалния акт цена от 19 000.00 лева, не е
действително платената по сделката, поради което е възложена експертиза по чл.
60 ДОПК за определяне на пазарната му стойност към датата на придобиване и тази
на довършителните работи за периода 19.07.2016г. - 31.12.2016 г.
Този подход съда намира
за правилен, като неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателя,
че цената на имота е надлежно документирана, платена по банков път и в този
смисъл е реална. В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че пазарната
цена на придобитото имущество е доказателствено релевантен факт за установяване
на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и в същото време е обстоятелство от
значение за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 1 ДОПК, установено с
т. 7.
Според експертното
заключение/л.79 и сл./ възприето в ревизионния акт, пазарната цена на
придобития по време на брака недвижим имот е в размер на 140 400 лева(за земята
и жилищната сграда на етап - груб строеж). Пак според експертизата, изготвена в
хода на ревизията, пазарната стойност на довършителните работи е в общ размер
на 252 600.00 лева, в това число 136 200 лева за жилищната сграда,
73 600 лева за тавана, 13 600 лева за гаража и 27 600 лева за
външни съоръжения – ограда, септична яма и подобрения. ). Поради това в
разходите на лицето за 2016г. е включена сумата от 195 500 лева,
представляваща ½ от опредЕ.та от обща пазарна стойност в размер на
393 000 лева, включваща разходите за придобиване и подобрение на
недвижимия имот в с. Малка Верея. В този контекст жалбоподателят е оспорил пред
настоящата инстанция експертизата, изготвена в хода на ревизията, определяща
пазарната стойност на имота и стойността на извършените допълнителни и
довършителни работи. Съобразявайки, че за правилното установяване на данъчните
задължения на ревизираното лице от основно значение е пазарната цена на
закупения недвижим имот и извършените допълнителни и довършителни работи, по
делото бе назначена съдебно–оценителна експертиза.
Макар и двете оценителни
експертизи да са използвали идентични методи по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. при
определяне пазарната цена на придобития през 2016 г. недвижим имот, съдът
намира, че тази изпълнена в съдебното производство е по-прецизна и всеобхватна
по отношение на използваните данни. От извършената в хода на ревизията
експертиза, по никакъв начин не може да се установи при каква степен на
завършеност е оценена сградата към датата на покупката, т.е. в какво конкретно
състояние е била тя. За разлика от съдебно-оценителната експертиза, в нея
липсва конкретно описание какви СМР са били извършени, в каква степен и кои от
тях не са били изпълнени. Съдебно-оценителната експертиза съдържа подробно и
детайлно описание на всички елементи, които са релевантни за оценяването. Имено и поради това в нея е прието, че опредЕ.та
пазарна стойност следва да бъде намалена с 53% за строителни недостатъци – с неизвършени СМР, подробно описани в
заключението. Обосновано, както въз основа на строителните книжа по делото,
така и въз основа на свидетелските показания, вещото лице е определило в каква
степен на завършеност е била сградата към датата на продажбата й – 19.07.2016г.
Неоснователни в тази връзка
са възраженията, на процесуалния представител на ответника, че изводите на вещото
лице са направени в голямата си част само на база свидетелските показания по делото.
От друга страна степента на завършеност, по смисъла на § 5, т.46 от ЗУТ, може
да се установява с всички допустими доказателствени средства.
Освен това следва да
бъде отбелязано, че при използване на метода на пазарните сравнения експертът в
ревизионното производство се е задоволил да представи единствено три оферти за
парцели в региона. Самите оферти представляват предложение за сключване на
договор, но от тях не може да се установи действително договорени, съответно
осъществени продажби на тези цени. Пазарна цена не може да бъде определяна въз
основа на офертни цени, ценоразписи, статистически данни и пр. Също така никакво
пазарно сравнение не е извършено, дори и на база оферти, между цени за жилищни
сгради в региона. Такива сравнения са направени именно в съдебно-оценителната
експертиза като са представени в табличен вид, а вещото лице е посочило цени на
извършени сделки, както по отношение на поземлени имоти, така и на жилищни
сгради.
На следващо място в
експертизата, извършена в хода на административното производство, липсва анализ
и безкритично е прието, че всички СМР, които според самата нея са в значителен
обем/на стойност 252600 лева/, са били изпълнени към 31.12.2016г. Не е
съобразен нито вида и обема на извършените СМР, нито технологичното време,
необходимо за да бъдат същите изпълнени.
Ето защо не може да
бъде възприето и становището на приходната администрация, че при приемането на
сградата с Акт обр. 15 строежът е бил изпълнен и завършен към тази дата -
25.10.2016 г. и съотв. СМР са били изпълнени от лицето, при което са вложени
труд и материали. В тази връзка, съдът споделя становището на вещото лице по
съдебно-оценителната експертиза, че въвеждането в експлоатация не означава, че
са завършени всички довършителни работи в отделните помещения на сградата, още
повече, че в процесния констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа от 25.10.2016г./л.100 и сл./, липсват констатации в тази насока. За
напълно обоснован съдът намира и извода на съдебната експертиза, че технологично
не е възможно, за периода от покупката/19.07.2016г./ до края на 2016г.,
сградата да е била изпълнена във вида, в който е към момента на експертизата,
обосновавайки го с времето, необходимо за извършване на съответните СМР.
Използвайки метода на
възстановителната стойност/метод на разходите/ и метода на пазарните сравнения,
вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е определило пазарната стойност
на процесния имот в общ размер на 88 500.00 лева към м.07.2016/датата на
придобиване/, представляваща средно претеглената стойност между стойностите,
получени от двата приложени метода с теглови коефициенти. Съдебната експертиза
е дала оценка и на довършителните работи, извършени за периода 19.07.2016г. –
31.12.2016г., като количествата изчислени СМР са посочени в Приложение № 1 към
експертизата. Остойностяването е извършено по средни пазарни цени в
строителството взети от Справочника на „Стройексперт” ЕООД гр. София - кн.
3/2016 г. - м. октомври 2016 г. и от проучвания в строителни фирми от гр. Стара
Загора. Посочено е, че общата стойност на довършителните работи възлиза на
18 500.00 лв.
При това положение
съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-оценителната експертиза като
обективно, безпристрастно и обосновано, съответстващо на останалите доказателства
по делото. Вещото лице е изложило изводите до които е достигнало, прегледно,
последователно, логически издържано и ясно. Според съда, със заключението е
даден систематичен, пълен и конкретен отговор на поставените въпроси с висока
степен на категоричност. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител на ответника, че вещото лице е изказало предположения
и не е дало конкретен отговор на поставените въпроси, още повече, че за
ответника е съществувала възможността, регламентирана в чл.201 от ГПК, от която
той не се е възползвал. От друга страна направеното оспорване на заключението
от процесуалния представител на административния орган е изцяло бланкетно. Не е
направено доказателствено искане и за назначаване на експертиза по чл.200, ал.3 ГПК - за назначаване на друго вещо лице или повече вещи лица.
С оглед на изложеното,
имайки предвид, че имотът е закупен по време на брака и съобразявайки
стойностите, получени от експерта, изпълнил съдебно-оценителната експертиза, следва
в разходната част за процесната 2016г. да бъде включена сумата от 53 500 лв.,
представляваща половината от сбора от пазарна стойност на имота към датата на
придобиване на имота (19.07.2016г.) при степен на завършеност „груб строеж“ в
размер на 88 500 лв. и от общата стойност на извършените допълнителни и
довършителни работи за периода 19.07.2016г. – 31.12.2016г., опредЕ. в размер на
18 500 лева.
При така установените
факти съдът приема, че следва да бъдат взети предвид изчисленията на вещото
лице дадени във втория вариант на изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
при който е налице превишение на извършените разходите над получените доходи в
размер на 11890.43 лева, а не както са прели приходните органи 154890.43 лева.
Изразходваните парични средства от 11 890.43 лв. са с недоказан произход
(за тях не са установени съпоставими получени в брой парични средства) и следва
да бъдат обложени по ЗДДФЛ. Всъщност, следва да се отбележи, че икономическата
невъзможност да се посрещат разходи в брой без доказани налични парични
средства в брой води до обоснования извод, че такива средства са били налични
за данъчно задълженото лице към момента на разходването им, като е неясен
произходът им, при което е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
С оглед установеното
несъответствие /превишение на разходите над приходите/ за ревизирания период –
2016г. в размер на 11890.43 лева, са налице предпоставките за определяне на
задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г., при възприемане размера
на установената сума по превишението на разходите над приходите, като подлежащи
на облагане недекларирани доходи с неустановен произход. По съображения,
които ще бъдат изложени по-долу в решението, че установеният по реда на чл. 122
и сл. ДОПК по отношение на В.Д. като облагаем доход с неустановен произход за
2016г., не представлява осигурителен доход, върху който се дължат задължителни
осигурителни вноски за ЗОО, ЗО и ДЗПО - УПФ, при определяне на общата годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, не следва да се приспадат изчислените от
вещото лице в заключението /л.416-л.421 по делото, вариант 2/ като дължими ЗОВ
по годишно изравняване за фонд ДОО, за фонд ЗО и за фонд ДЗПО - УПФ във връзка
с посочените по-горе облагаеми доходи с неустановен произход. В този смисъл за
2016г. данъчната основа за облагане е в размер на 16 408.41 лв.(сбор от
доходите по трудово правоотношение - 4517.98 лв. и разходите с недоказан
произход – 11 890.43 лв.), върху която следва пряк данък в размер на 1640.84
лв. След приспадане на внесения данък от 451.81 лв. остава данък за внасяне в
размер на 1189.03 лева.
По отношение
установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ съдът съобрази следното:
Фактическите констатации
и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на такива задължения
са обосновани с обстоятелството, че на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО
ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по см. на чл.5,
ал.2 от КСО В.Д. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да
внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като доходът, върху който се
дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от
трудова дейност /чл. 6, ал.2 от КСО/. Въз основа на констатацията, че
извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите на лицето за
ревизираните периоди, обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите
над приходите като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и
произход, ревизиращите органи са приели, че върху тези доходи с неустановен
произход се дължат ЗОВ от В.Д. като самоосигуряващо се лице и които доходи
формират осигурителен доход, спрямо който следва да бъде приложен размера на
окончателните осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 и чл. 157, ал. 6 от КСО и
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В закона обаче липсва презумпция, по силата на
която установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК доход с неустановен
произход се счита за осигурителен доход на осигурено по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лице и за който доход лицето да дължи окончателни осигурителни вноски по
материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, според
която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на доходите, които законът
изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл.10 от КСО осигурителен
доход е само доходът от трудова дейност. А установеното на основание чл. 122,
ал.2 от ДОПК превишение на разходите над получените и/или декларираните
доходите на физическото лице, не се презумира от закона като доход от трудова
дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо се лице. Следва да се посочи, че
за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход /респ. осигурителен доход/
до доказване на противното по силата на чл.123 от ДОПК, е необходимо органите
по приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него
или ако направените от лицето разходи и от свързаните с него лица явно и
съществено превишават размера на получените средства. В случая наличието на
някоя от хипотезите на чл.123, ал.1 от ДОПК не е доказано в хода на
ревизионното производство /липсват каквито и да е установявания и подкрепени с
доказателства констатации за явно съществено превишаване стойността на
имуществото на лицето с приходи/доходи или явно съществено превишение на
разходи над получени средства/, поради което необосновано ревизиращите органи
са презумирали наличието на осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ при
прилагането на чл.123, ал.1, във вр. с чл.124а от ДОПК. По делото няма каквито
и да е било данни, още по-малко доказателства, че установеният недостиг
/превишение на разходите над приходите/, формиращ установения доход с
неустановен произход, е от трудова дейност, вкл. и от дейност като
самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО. След като не е доказано,
че установеното превишение на разходите над получените доходи представлява
доход от трудова дейност и съотв. осигурителен доход на ревизираното лице в
качеството му самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, не
се дължат ЗОВ в предвидените от закона размери за самоосигуряващи се лица. В
този смисъл е налице последователна съдебна практика - Решение № 5324 от
27.04.2017г. на ВАС по адм. дело № 6334/2016г., Решение № 6618 от 7.05.2019г.
на ВАС по адм. дело № 642/2019г., Решение № 14818 от 4.11.2019г. на ВАС по адм.
дело № 7610/2019г. и др.
Въз основа на
изложените съображения съдът приема, че оспореният РА № Р-16002419004479-091-001/
10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт № П-16002420051984-003-001/ 20.03.2020г.
за поправка на РА, потвърден с Решение № 237 от 28.05.2020г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, с
която по отношение на В.Т.Д. са установени задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО и
ДЗПО-УПФ/ за 2016г. и прилежащите лихви за просрочие към тях, като издаден в
нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменен.
Ревизионният акт в частта за установените по отношение на В.Д. задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. следва да бъде
изменен, като бъде намален размера на задълженията до посочения по-горе размер
за 2016г. – 1 189.03лв/. Съответно следва да бъдат намален и размера на
акцесорното задължение за лихви към 10.03.2020г. при определянето им чрез
използването на електронния лихвен калкулатор на НАП.
При прилагането на
чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на
отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя В.Д. се следва присъждане на
разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 1 401.25
лева /от общо направените и доказани такива в размер на 1 475.00 лева - за
внесена държавна такса в размер на 5 лева; за внесено възнаграждение за вещо
лице за изпълнената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лева;
възнаграждение за съдебно-оценителна експерти в размер на 370 лева и за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева/. На
ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.8, ал.1 т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето
от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 75.14 лева.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на В.Т.Д., ЕГН ********** ***, Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-001/
10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт № П-16002420051984-003-001/
20.03.2020г., издаден от С.П.П.на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 237/ 28.05.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в частта, с която
отношение на В.Т.Д. са установени осигурителни задължение за 2016г. и лихвите
за просрочие към тях, изчислени към 10.03.2020г., както следва: вноски за ДОО
за самоосигуряващи се лица в размер на 3329.64 лева и лихва в размер на 1013.76
лева, за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица в размер на 2081.02 лева и лихва
в размер на 633.77 лева и вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица в
размер на 1300.64 и лихва в размер на 396.01 лева, като незаконосъобразен.
ИЗМЕНЯ по жалба на В.Т.Д., ЕГН ********** ***, Ревизионен акт №
Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002420051984-003-001/ 20.03.2020г., издаден от С.П.П.на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 237/
28.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с която отношение на В.Т.Д. са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. и лихви за просрочие към
тях, изчислени към 10.03.2020г., като НАМАЛЯВА
размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. от
14817.89 лева на 1189.03 лева, както и размера на прилежащите лихви от 4301.65
лева на 345.18 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната
агенция за приходите, да заплати на В.Т.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 1 401.25
/хиляда четиристотин и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски, съразмерно на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В.Т.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от
75.14 /седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: