МОТИВИ:
Предаден е на съд подсъдимия С.Р.С. ***, ЕГН **********
по чл. 343б ал. 1 НК и по чл. чл. 304а, предложение първо и трето във вр. с чл.
304 ал 1 НК- при условията на чл. 23 ал. 1 НК.
Съдебното следствие по делото премина по реда на чл.
371,т. 2 НПК, по изрично искане на подсъдимия. По ази причина и на основание
чл. 373 ал. , във вр. с чл. 281ал. 5 НПК бяха прочетени протоколите за разпит
на свидетелите по ДП; на основание чл. 283 НПК беше прочетено заключението на
съдебно техническата експертиза, както и се приеха и се прочетоха писмените
доказателства по делото / протокол от с. з. от 20. 09. 2016г./.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението, тъй както е предявено. Пледира за
осъдителна присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства- по вид
„лишаване от свобода“, а конкретно- с приложение института на условното
осъждане за първото предявено обвинение, ведно с кумулативното наказание по чл.
343гНК. Поддържа и второто обвинение, като пледира за приложение на чл. 55 НК.,
което наказание също да се отложи при условията на чл. 66 НК. Счита, че следва
да не прилага наказанието „глоба“, но да бъде приложена разпоредбата на чл. 53
ал. 1, б. „а“ НК. Накрая, и на основание чл. 23 ал. 1 НК предлага да бъде
определено едно общо наказание по двете присъди.
Подсъдимият лично и чрез своя защитник, признава
изцяло вината си. Моли съда за снизхождение.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и в пределите на Глава 29- чл. 371, т. 2
НПКсъдът приема за установено следното:
Подсъдимият С.Р.С. е правоспособен водач на МПС и
управлява л.а. ВАЗ 21061 с ДК№ А ***** ВК собственост на Ф.С.С. – негова
съпруга. Същите живеят в с. Трояново общ. Камено обл. Бургаска.
На 03.07.2016 г. отишли на гости на родителите на св. С.
в гр. Айтос, където се събрали и с други роднини. Подсъдимият употребил
алкохол. По негови твърдения изпил около 200-250 гр. ракия. Около 00.30 ч.
свидетелят Е.А., който му е баджанак, го помолил да ги закара до дома му с
колата, тъй като детето му заспивало, а нямало други роднини с МПС. Тъй като
жилището им се намирало близко, подсъдимият се съгласил. В колата освен св. А.
и детето се качил и св. А. и съпругата на подсъдимия, която се притеснявала, че
мъжът и е консумирал алкохол. След като оставили детето в дома на сестрата на С.,
четиримата решили да се върнат в дома на родителите за да си допият.
По същото време свидетелите Б.С., автоконтрольор към
РУП гр. Айтос - Т.Т. и И.Т. ***, за времето от 20,00 ч. на 03.07.2016 г. до
08,00 ч. на 04.07.2016, извършвали контрол в ж.к. „Странджа“ гр. Айтос. Движели
се л.а. „Опел Астра“ с рег.№ А *** ВА, собственост на полицията. Движейки се по
ул. „Странджа“ и около 00,49 ч. забелязали
автомобила управляван от
подсъдимия, който се движил по ул. „Детелина“ и завил по ул. „Странджа“
посока ул. „Луда Камчия“ като изскочил пред служебния автомобил на полицията.
Свидетелят Т.Т. подал светлинен сигнал. От своя страна с. се подчинил и отбил в
дясно като спрял колата. Свидетелят Б.С. - мл. автоконтрольор, веднага отишъл
до водача, представил се и поискал документи за проверка. Проверката се
извършила зад „Чобан чешма“ в същият район на гр. Айтос. Докато установявал
самоличността на водача и пътниците, С. усетил мирис на алкохол и поканил
водача да го придружи до служебният автомобил за да бъде проверен с техническо
средство – „алкотест дрегер 7410 +“ с №**** - технически
изправен. Свидетелят обяснил начина на работа, но водачът започнал да симулира
че вдишва въздух в апарата. Около 00,59 ч. на същата дата, свидетелите му направили
забележка, а подсъдимият бръкнал в джоба на панталона си и през отворен
прозорец на задна лява врата пуснал върху седалката на служебният автомобил
сумата от 50 евро - банкнота със сериен №***** равняващи се на 97,79 лв. по
официален курс за 1 бр. евро. Заявил на св. С., че парите ги дава да не го
проверява за алкохол, а да го пусне да си отиде. Св. Т. поставил белезници на
обвиняемия, след което уведомили ОД при РУП Айтос. Било им разпоредено да
запазят местопроизшествието до идването на ДОГ. Докато изчаквали идването на
разследващите подсъдимият сам пожелал да бъде изпробван с посочения по-горе
дрегер, който отчел 1,71 промила алкохол в кръвта. Изготвен бил талон за
медицинско изследване № 03122727, но С. отказал да даде кръв за анализ. На
водача бил съставен АУАН серия „Г“ № **** по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. След
идване на разследващите органи, банкнотата била иззета от държавният автомобил
с протокол за оглед на местопроизшествие а обвиняемият - задържан по ЗМВР за 24
ч.
Видно от изпълнена съдебно-техническа експертиза
представената за сравнение банкнота
с номинал 50
евро със сериен
№ ****** емисия 2002 г. е истинска./л.24-26/.
Видно от писмо рег.№ 3286р-10735 екз.2/18.03.2016г.
описаното техническо средство - алкотест
дрегер 7410 +“ с № *****, с което
подсъдимият е тестван за наличие на алкохол в кръвта е технически изправно и
годно за употреба /л.39-40/.
Видно от ежедневна ведомост и седмичен график
свидетелите Т.П., И. Т. и Б.С. са били на смяна на 03.07.2016 г. от 20 ч. до 08
ч. на 04.07.2016 г. /л.41-44/.
Видно от справка за нарушител за периода 2001-2014 г.,
подсъдимият е бил наказван многократно /л.37-38/ за нарушения по ЗДвП.
Видно от длъжностни характеристики за старши полицай и
младши автоконтрольор /л.32-35/, свидетелите полицаи имат качеството на
длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК - изпълняват служба в
държавно учреждение. Свидетелят С. съгласно длъжностна характеристика за младши
автоконтрольор участва в борбата срещу престъпността, охранява обществения ред
и разследва ПТП. Предотвратява и пресича нарушения по пътищата и обществения
ред, проверява редовността на документи на водачи на ППС и др. лица, използва в
ежедневната си работа технически средства за осигуряване на безопасност на
движението като осигурява законосъобразна експлоатация на същите, изготвя
документи свързани с административно наказателната дейност и разследването на
ПТП , оказва съдействие на други полицаи и др., които определят отговорното му
служебно положение.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие,
съдебно техническа експертиза, длъжностни характеристики, справка за нарушител по
ЗДвП, свидетелство за съдимост, ежедневна ведомост и седмичен график, писмо
рег. № 3286р-10735 екз2/18.03.2016г. АУАН № ***** и Талон за медицинско
изследване №0312727 с подписи на обвиняемото лице /л.5-6/, гласни доказателства
- показания на свидетелите Б.Т.С. - мл. автоконтрольор, Т.Т. - мл. инспектор
ООР, И. Т. - мл. инспектор ООР, М.А., Ф.С. и Е.А., както и самопризнания на
обвиняемото лице /л. 17-23/. Както беше посочено по- горе, всички тези
доказателства бяха надлежно събрани на съдебното следствие, включително и при
условията на чл. 373 ал. 3 НПК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема обвиненията за безспорно доказани. Гореизложената фактическа
обстановка, от обективна и субективна страна, сочи наличието на две
престъпления, осъществени при условията на реална съвкупност по чл. 23, ал. 1 НК - осъществил две отделни престъпления, преди да е осъждано за някои от тях. От
обективна страна:
1/ На 04.07.2016 г. около 00,49 ч. по ул. „Детелина“ с
посока за движение ул. „Луда Камчия“ № 1 в гр. Айтос, управлявал МПС м. „ВАЗ
21061“ с ДК№ А **** ВК собственост на съпругата му - Ф.С., с концентрация на
алкохол в кръвта 1,71 промила, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Алкотест дрегер 7410 +“ с № ****, технически изправен. От субективна
страна деянието е извършено при наличие на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези
последици. Той е съзнавал съзнавал, че е употребил алкохол, 200-250 гр. ракия,
като правоспособен водач и, че нарушава императивната забрана на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, която забранява на водачите да управляват ППС след употреба на
алкохол, наркотици и други упойващи вещества. В крайна сметка е осъществил
съставомерното деяние на чл. 343 Б, ал. 1 от НК.
2/ Подсъдимият С. е осъществил от обективна и
субективна страна и съставът на чл. 304 А, пр. 1 и 3 вр. чл. 304, ал. 1 от НК,
а именно:
От обективна страна, на същата дата и по същото време
и място в гр. Айтос, зад „Чобан чешма“ предложил и дал подкуп /дар/ сумата от
50 евро в една банкнота с номинал 50,00 евро със сериен № *****, равняващи се
на 97,79 лв. по официален курс за 1 бр. евро 1,95583 лв., на длъжностно лице
заемащо отговорно служебно положение - младши автоконтрольор при РУ Айтос, изпълняващ
функция по контрол на автомобилният транспорт, за да не извърши действия по
служба - да го изпробва с техническо средство - алкотест дрегер, и да не му
състави АУАН, във връзка с констатирано нарушение в качеството му на водач на
л.а. м. „ВАЗ 21061“ с рег.№ А****ВК - управление на МПС след употреба на
алкохол.
Изпълнителните деяния са извършени при наличието на
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият е имал за цел избягване
на наказателна отговорност по ЗАНН и НК за нарушение на ЗДвП, чрез неизвършване
на проверка от длъжностното лице за наличие на алкохол в кръвта. Съзнавал е че Б.Т.С.
- мл. автоконтрольор, има качеството на длъжностно лице заемащо отговорно служебно
положение изразяващо се в обстоятелството че упражнява контрол на автомобилния
транспорт по ЗДвП и неговите правомощия в това му качество - да изготвя АУАН, с
което открива АНП и сигнализира при наличие на предпоставки за дирене на
наказателна отговорност за престъпления от общ характер.
Подсъдимият е санкциониран многократно за нарушения по
ЗДвП в периода 1999-2007 г. През 2014 г. е санкциониран два пъти за нарушение
на чл. 137А от ЗДвП относно задължението да ползва обезопасителен колан. Същият
е с чисто съдебно минало /оправдан/, което в едно с направените самопризнания и
липсата на наказания по ЗАНН за 2015-16
г. следва да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства при
определяне на наказанието.
Като причина за извършване на деянието следва да се
посочи демонстративното пренебрежение към законите в страната,но и
предизвикателно порочното отношение на обществото, склонно към корупция.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът се съобрази както
с високата степен на обществена опасност на самото деяние с оглед вида на
обществено посегателство и широкото му разпространение в обществото към
настоящия момент по смисъла на чл. 36 НК, така и с императивните разпоредби на
чл. 54 НК. Съобрази ниската степен на обществена опасност на самия деец предвид
разкаянието му. Ето защо съдът реши да определи наказание на подсъдимия при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към законовия минимум и по
двата текста на закона. Така, по отношение на първия текст, по който подъсъдимият
беше признат за виновен- чл. 343б ал. 1 вр. с чл. 54 НК съдът го осъди на шест
месеца лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 373 ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а ал. 1 НК
редуцира за срок от четири месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на така
определеното окончателно наказание, на основание чл. 66 ал. 1 НК, съдът отложи
за срок от три години, тъй като намери, че към настоящия момент процесът на
поправяне и превъзпитание у дееца вече е започнал.
По отношение на второто наказание, по което
подсъдимият беше признат за виновен- по чл. 304а, предложение първо и трето вр.
с чл. 304 ал. 1 НК, съдът наложи на подсъдимия наказание от една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева., като на основание чл. 373
ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а ал. 1 НК редуцира наказанието лишаване от свобода
за срок от осем месеца. По посочените по- горе съображения, на основание чл. 66
ал. 1 НК съдът отложи изтърпяването на наказанието „ лишаване от свобода“ за
срок от три години.
При постановяване на присъдата си съдът не констатира
каквито и да било изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
което не приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Размерът на наложената глоба е в
минимален размер по смисъла на НК.
На следващо място съдът приложи разпоредбата на чл. 23
ал. 1 НК и определи едно общо наказание- в размер на най- тежкото от двете, а
именно лишаване от свобода в размер на осем месеца и глоба в размер на 100
лева. На основание чл. 66 ал. 1 НК отложи наказанието лишаване от свобода за
срок от три години.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
съдът наложи на подсъдимия и кумулативното наказание „лишаване от право да
управлява МПК“ за срок от три години.
На основание чл. 53 ал. 1, б.“А НК съдът отне в полза
на Държавата сумата, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на
престъплението, а именно банкнота с номинал 50 евро.
Накрая с присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата направените от нея разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК