РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Перник, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500356 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260102/ 22.03.22 г. по гр.д. 816/20 г. районен съд Перник е постановил,
както следва:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕК Балкан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, срещу С. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2137,50 лв.,
представляваща ½ част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 121 от 22.10.2014 г.,
поради отпадане на основанието за задържането й, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕК Балкан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, срещу С. П. М., ЕГН **********с
адрес: ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2137,50 лв.,
представляваща ½ част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижими
1
имоти, обективиран в Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 121 от 22.10.2014 г.
поради отпадане на основанието за задържането й, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД.
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕК Балкан“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 1,
сумата 4275,00 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и пет лева/, представляваща ½ част от
неустойка по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален
акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 121 от 22.10.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., до окончателното й
изплащане, на осн. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на МЕК Балкан“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 1,
сумата 4275,00 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и пет лева/, представляваща ½ част от
неустойка по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален
акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 121 от 22.10.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., до окончателното й
изплащане, на осн. 92 ЗЗД.
Присъдени са и съответни разноски.
Против така постановеното решение в осъдителната му част по отношение на С. Г. и
С. М. е постъпила въззивна жалба от адв.Б.. В същата се твърди, че залегналата клауза в
пункт II на процесния нотариален акт за заплащане на неустойка в двойния размер на
продажната цена е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Уговореният
размер на неустойката е изключително висок и с това нарушава моралните правила,
накърнява добрите нрави, принципите на справедливостта, на доборосъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване. Договорената клауза за неустойка следва да бъде призната за нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно
обогатяване, като вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, като неустойката излиза извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са и придадени от страните. Алтернативно в случай, че
съда приеме, че уговорената неустойка в пункт II от процесния нотариален акт не е
нищожна, се моли да бъде намален нейния размер, като прекомерно завишен по смисъла на
чл.92, ал.2 от ЗЗД, до размера на действително претърпените вреди от ищцовото дружество,
а именно 2137,50 лева общо или по 1068, 75 лева за всеки от ответниците.
Постъпила е въззивна жалба и от „МЕК Балкан“. В същата се твърди, че Пернишкият
районен съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото
писмени доказателства. Съдията докладчик е подходил спрямо доказателствения материал
избирателно, като не са обсъдени всички доказателства. Не са обсъдени и нашите доводи и
възражения, наведени в исковата ни молба и в съдебно заседание, с което са нарушени
2
процесуално-правните норми, визирани в разпоредбата на чл.12 и чл.235 ал.2 от ГПК.
Независимо, че първоинстанционният съд в мотивите си се е застраховал приемайки, че е
преценил събраните по делото доказателства и доводите на страните, то същият е нарушил
визираните от него самия разпоредби: както по отношение преценката на всички писмени
доказателства, представени с исковата молба и тези в хода по делото: преки и косвени, така
и обсъждането им обстойно и цялостно, поотделно и в тяхната съвкупност, като една част от
тях не са ценени, без съдът да изложи мотиви за това, друга са разгледани фрагментарно, а
трета са с повърхностно маркирано съдържание; също така и по отношение доводите на
страните и тежестта на доказване-съдът не е взел предвид доказването тезите на страните в
процеса.
Според този жалбоподател необсъждането на факти и обстоятелства, които са от
съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на
процесуални правила, които водят до отмяна на обжалваното решение.
И двете страни са оспорили противните въззивни жалби.
Претендират се и разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От представения, като писмено доказателство нотариален акт № ***, том *, рег. №
***, дело № 121 от 22.10.2014 г. се установява, че между С. П. Г. и С. П. М., от една страна
като продавачи, чрез пълномощника им Е.Л.Х., и „МЕК БАЛКАН“ ЕООД, от друга като
купувач, е сключен договор за покупко продажба на 14 земеделски земи в землището на
с.***, обл.***, подробно индивидуализирани с идентификатор, площ и граници. Купувачът
е заплатил продажна цена общо в размер на 4275,00 лв. напълно и в брой преди изповядване
на сделката. Последното се потвърждава от приетите по делото пред районния съд разходни
касови ордери от 22.10.2014 г. С тях „МЕК БАЛКАН“ ЕООД е превел сума от по 2137,50 лв.
на всеки от продавачите.
С влязло в сила на 09.02.2018 г. решение № 1257/15.12.2016 г. по гр.д. № 200/2016 г.
на РС-Перник, е обявена, на основание чл. 76 от ЗН, за относително недействителна по
3
отношение на Д. М. И., ЕГН **********, сделката, обективирана в описания по- горе
нотариален акт за покупко-продажба с която С. П. Г., ЕГН:********** и С. П. М.,
ЕГН:**********, са прехвърлили на ответника „МЕК БАЛКАН" ЕООД, ЕИК:*********,
следните недвижими имоти: 1.Нива от 2.864 дка, пета категория, местност „***", имот №***
по карта на землището на с.***; 2.Нива от 0.200дка, четвърта категория, местност „***",
имот №*** по карта на землището на с.***; 3.Нива от 2.668 дка, четвърта категория,
местност „***", ИМОТ №*** по карта на землището на с.***; 4.Нива от 1.692дка, седма
категория, местност „***", имот №*** по карта на землището на с.***; 5.Нива от 3.416дка,
седма категория, местност ,***", имот №*** по карта на землището на с.***; 6.Нива от
3.727дка, седма категория, местност ,***", имот №*** по карта на землището на с.***;
7.Ливада от 5.403дка, седма категория, местност „***", имот №*** по карта на землището
на с.***; 8.Нива от 2.556дка, седма категория, местност „***", имот №*** по карта на
землището на с.***; 9.Ливада от 3.501дка, седма категория, местност „***", имот №*** по
карта на землището на с.***; 10.Ливада от 0.781 дка, девета категория, местност „***", имот
№*** по карта на землището на с.***, 11.Ливада от 0.552дка, девета категория, местност
„***", имот №*** по карта на землището на с.***; 12.Нива от 2.000дка, девета категория,
местност „***", имот №*** по карта на землището на с.***; 13.Нива от 3.021 дка, девета
категория, местност „***", имот №*** по карта на землището на с.***; 14.Нива от 1.969дка,
четвърта категория, местност „***", имот №*** по карта на землището на с.***. Със същото
решение е признато за установено по отношение на „МЕК БАЛКАН" ЕООД,
ЕИК:*********, че Д. М. И., ЕГН:**********, е съсобственик на посочените 14 недвижими
имоти и „МЕК БАЛКАН" ЕООД, ЕИК:********* е осъден да й предаде владението върху
тях.
По делото е налична молба от 08.09.2021 г. с която ищецът заявява, че договорът за
продажба между страните е развален на 09.02.2017 г.– датата на обявяването му за
недействителен и на това основание разменените престации следва да бъдат върнати.
Така установените факти са безспорни. Те се основават на официални документи.
Абсолютно неоснователни са възраженията на жалбоподателя „МЕК Балкан“ за това,
че събраните по делото доказателства не са обсъдени обстойно, като същевременно не им е
придаден смисъла, който те действително имат.
С оглед на установените факти правилно първия съд приема, че нa 22.10.2014 г.
между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на недвижими имоти. Правилен е и извода, че ищцовото дружество е
изправна страна по тази сделка, тъй като е заплатило покупната цена изцяло.
В точно приложение на материалния закон са изложените от районния съд последици
на решение № 1257/15.12.2016 г. по гр.д. № 200/2016 г. на РС-Перник с което е обявена, на
основание чл.76 от ЗН, за относително недействителна по отношение на Д. М. И. процесната
сделка за продажба на недвижими имоти. Това решение не влияе върху действителността на
договора, сключен между страните по настоящото дело, като с неговото постановяване този
договор не може да се счита развален автоматично. Съгласно чл.87, ал.3 ЗЗД договорите с
4
които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти се развалят по съдебен ред.
Именно поради това изявлението на ищцовото дружество инкорпорирано в молба от
08.09.2021 г. с която се заявява едностранно, че договорът за продажба между страните е
развален считано от 09.02.2017 г. не може да породи такъв ефект. Като е развил подробни
доводи в тази насока районния съд е приложил правилно закона. В тази част обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Не така обаче стои въпроса с решението в останалата му част, касателно иска по
чл.92 ЗЗД.
Районния съд е приел, че продавачите- ответници не са изпълнили задължението си
по договора за прехвърляне на правото на собственост върху имотите в пълен обем. С оглед
на това, съдът приема, че в полза на купувача е възникнало вземане за неустойка в двоен
размер на продажната цена, така както е уговорено в пункт втори на нотариален акт № ***,
том *, рег. № ***, дело № 121 от 22.10.2014 г. Тези правни доводи са принципно правилни.
Още пред районния съд особения представител на ответниците е направил две
възражения- за нищожност на горепосочената клауза в хипотезата на чл.26, ал.1 предл. трето
ЗЗД и алтернативно за намаляване на неустойката по реда на чл.92, ал.2 ЗЗД. Тези
възражения се поддържат и пред настоящата инстанция с въззивната жалба. Районния съд
изобщо не се е занимал с тези въпроси, а е трябвало. Липсата на произнасяне по
възражението за нищожност на клаузата за неустойка представлява нарушение на
процесуалните правила, но предвид на правомощията на въззивния съд по чл. 271 от ГПК,
това не е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция.
След собствен разбор на доказателствата по делото настоящата инстанция намери
възражението за нищожност за неоснователно.
Соченото от адв.Б. разрешение дадено с решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.С. не може да бъде приложено
автоматично и за настоящия казус. Практиката на Върховния съд по приложение на чл.26
ЗЗД касателно неустойката по същество е противоречива. Например, в едни решения се
приема, че когато не е определен краен срок на процентно, подневно определена неустойка
това само по себе си води до нищожност /Решение № 544/29.05.2006 г. по т. д. № 31/2006 г.
на ВКС, ТК, II отд./, в други точно обратното /Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 395/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К./. Общото за цялостната практика по този
въпрос е становището в което се приема, че преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай и то към
момента на сключване на договора- решение по чл. 290 ГПК - № 88/22.6.2010 г. по т. д. №
911/2009 г. на ВКС, I т. о./.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа
на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие
на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или
5
неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената
допустимост в тази хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й - като
глобална сума или процент от главицата, на базата за начисляването й - съотношение между
задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката
или на липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на
продължителността на неизпълнението, респ. възможни са и други критерии.
Именно при така очертания подход и рамки настоящия състав не съзря основания за
нищожност в настоящия казус. Уговорената неустойка е в точно определен размер, което по
принцип е изгодно за длъжника, защото той знае предварително този размер и се е съгласил
с него. На следващо място, фиксирания размер не се увеличава съразмерно на забавата, а
остава константна величина. По тези съображения възражението за нищожност на клаузата
за неустойка по чл.26, ал.1 предл. трето ЗЗД е неоснователно.
Основателно обаче е възражението за прекомерност на предвидената неустойка и то
по съображенията изложени в жалбата. Действително, настъпилите вреди за ищеца не се
съразмеряват с цялата покупна цена по договора за продажба, а с нейната половина. Това е
така, защото „МЕК Балкан“ ЕООД остава собственик на една втора от всички процесни
имоти. От друга страна обаче намалението на неустойката е неоправдано да се сведе до
сумата от 2137.50 лв. За ищцовото дружество освен паричното изражение на частта за която
е отстранено от собствеността, вреди са настъпили и от невъзможността да ползва
закупените земеделски земи в тяхната цялост, както и от воденото съдебно производство по
реда на чл.76 ЗН. Не на последно място е и обстоятелство, че ответниците са знаели при
сключване на процесния договор, че към този момент има още един наследник.
При всичко така изложено по- горе настоящия състав намира, че уговорената
неустойка между страните следва на основание чл.92, ал.2 ЗЗД да се намали до размер общо
на 6000 лв. или по 3 000 лв. за всеки от ответниците.
Именно в този смисъл следва да се коригира и решението на районния съд.
С оглед изхода на делото следва да се коригират и присъдените разноски, а на адв.Б.
да се изплати внесения хонорар за особен представител.
Ответниците дължат всеки по 327.15 лв. съобразно уважената част от исковете.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 260102/ 22.03.22 г. по гр.д. 816/20 г. районен съд Перник,
както следва:
ОТМЕНЯ В ЧАСТТА с която е ОСЪДЕНА С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „МЕК Балкан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, сумата 1275.00 лв. /представляваща разликата
между действително дължимите 3 000 лв. и присъдените с решението 4275,00 лв./,
представляваща ½ част от неустойка по договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 121 от 22.10.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., до
окончателното й изплащане, намалена на осн. 92, ал.2 ЗЗД.
ОТМЕНЯ В ЧАСТТА с която е ОСЪДЕН С. П. М., ЕГН **********с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на МЕК Балкан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, сумата 1275.00 лв. /представляваща разликата между
действително дължимите 3 000 лв. и присъдените с решението 4275,00 лв./, представляваща
½ част от неустойка по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 121 от 22.10.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., до окончателното
й изплащане, намалена на осн. 92, ал.2 ЗЗД.
ОТМЕНЯ В ЧАСТТА с която е ОСЪДЕНА С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „МЕК Балкан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, сумата 10.51 лв. /разликата между действително
дължимите разноски от 327.15 лв. до присъдените 337,66 лв./.
ОТМЕНЯ В ЧАСТТА с която е ОСЪДЕН С. П. М., ЕГН **********с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „МЕК Балкан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, сумата 10.51 лв. /разликата между действително дължимите
разноски 327.15 лв. до присъдените 337,66 лв./, представляваща разноски за производството
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
На адв.Н. Б. да се изплатят 300 лв. хонорар за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7