Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….07.2019
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско дело № 1017
по описа за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г срещу Решение № 61/11.04.2019 год.,
постановено по гр. дело № 529/2018 год. по описа на РС-Девня, с което са отхвърлени
предявените от „Енерго – Про
Продажби” АД – Варна срещу А.С.А.
ЕГН ********** от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът А.С.А. от гр. Варна
дължи на ищеца „Енерго – Про Продажби” АД – Варна следните суми: 942, 05 лева –
главница за незаплатена ел. енергия по фактура № ********** от 22.11.2017 г.,
за периода от 13.07.2015 г. до 12.07.2016 г. за обект с абонатен № **********,
находящ се на адрес: гр. Девня, ул. „*****” 20, по партида с кл. №**********;
11, 51 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.12.2017 г. до
25.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 163 от 16.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по 410 ГПК по ч. гр. дело № 285/2018 г. на РС
– Девня.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна А.С.А., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка
на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
От
„Енерго – Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” №
258, ”Варна Тауърс-Г”, срещу А.С.А. ЕГН
********** *** предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът А.С.А. от гр. Варна дължи
на ищеца „Енерго – Про Продажби” АД – Варна следните суми: сумата от 942, 05 лева, представляваща цена
на доставена и незаплатена ел. енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в гр. Девня, ул. ***** № 20 за
периода 13.07.2015 год. – 12.07.2016 год. по фактура № *********/22.11.2017
год., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда
– 19.02.2018 год. до окончателното
и́ изплащане и сумата от 11, 51 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 942, 05 лева за периода 13.12.2017 г. до 25.01.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 285/2018 год. по описа на РС – Девня.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество по сключен между страните при общи
условия договор за проджба на ел. енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се в гр. Девня, ул. ***** № 20. Отношенията между страните се
регламентират от ОУ ДПЕЕ на „Енерго - Про продажби” АД, приети на основание чл.
98а ЗЕ. На 12.07.2016 год. в присъствието на двама свидетели е извършена проверка
на електромера, отчитащ доставяната до обекта на А.А. ел. енергия, при която са снети
показанията му и е констатирано количество ел. енергия от 6717 кВтч в отчетен
регистър 1.8.6., който не е активиран за търговски отчет. Посоченото количество
ел. енергия е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено.
Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която
след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена
външна намеса в тарифната му
схема – наличие на преминала ел. енергия от 6717 кВтч по тарифа 1.8.6,
която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите
изисквания. Посоченото количество ел. енергия от 6717 кВтч е остойностено с
фактура № **********/22.11.2017 год. С писма, към които са били приложени
констативния протокол и издадената фактура, ответникът е бил уведомен за
задължението му към ищцовото дружество, но плащане не е извършено. Според ОУ на ДПЕЕ ответникът дължи и обезщетение за
забава върху неплатените на падежа суми за ел. енергия, като размерът на
обезщетението за забава върху сумата от 942, 05 лева за периода от деня на
забавата – 13.12.2017 год. до 25.01.2018 год. е 11, 51 лева.
За удовлетворяване на вземанията му в размерите, посочени по –
горе, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 163/160.3.2018 год. по ч. гр. дело №
285/2018 год. по описа на РС-Девня. В срока по чл. 414,
ал. 1 от ГПК длъжникът и ответник в настоящото производство е възразил писмено
срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя и правния интерес на
ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземанията му към ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът А.А. чрез
процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като не е консумирал твърдяното от ищеца количество
ел. енергия; липсва правно основание за заплащането и́; сумата не е
определена правилно; към датата на съставянето на становището за начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ответника липсва нормативна
уредба, предвиждаща възможност ищцовото дружество да начислява допълнителни
количества ел. енергия по партидите на клиентите, на които доставя ел. енергия,
с оглед отмяната от Върховния административен съд на чл. 1 до 47 от ПИКЕЕ (2013
год.) и на ОУ на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ от 2014 год. Твърди се, че действалите към
момента на изготвяне на становището за начисляване на допълнителни количества
ел. енергия норми на чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 год.) са нищожни – поради допуснати
изключително съществени нарушения на административно производствените правила
от страна на административния орган – КЕВР, приел цитираните ПИКЕЕ (2013 год.),
изразяващи се в липсата на публикуване на мотиви (или доклад) към проекта за
ПИКЕЕ, в съответствие с изискванията на ЗНА, както и поради това, че приемайки
цитираните ПИКЕЕ (2013 год.) КЕВР е излязла извън делегираната и́ с нормата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ компетентност. Ответникът настоява съдът да се
произнесе инцидентно по валидността на цитираните норми на ПИКЕЕ (2013 год.) съгласно
чл. 17, ал. 2 ГПК. Навежда също, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50
от ПИКЕЕ (отм.), въз основа на която по партидата на ответника са начислени
допълнителни количества ел. енергия. Твърди още, че не е присъствал на
извършената на 12.07.2016 год. проверка на електромера, измерващ доставяната до
обекта му ел. енергия, протоколът не носи негов подпис, поради което и
констатациите в протокола са му непротивопоставими; твърди, че не е спазен и
срокът по чл. 675а, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239/24.10.2003 год., обн. ДВ, бр. 98/07.11.2003
год., според която срокът от демонтажа на електромера до извършването на
метрологична експертиза от БИМ не трябва да надвишава два месеца, а в случая
метрологичната проверка от БИМ е извършена след повече от една година и три
месеца от демонтажа на електромера, поради което и резултатите от
метрологичното изследване, материализирани в протокола от метрологичната
проверка са дискредитирани и протоколът няма процесуална стойност. Навежда още,
че БИМ не притежава лицензиран софтуер, закупена от фирмата – производител на
процесния електромер, чрез който да извърши софтуерно прочитане на паметта на
електромера, поради което и не може да се приеме, че в случая е налице реално
предаване на вещ – не е налице доставено до обекта на абоната количество ел.
енергия, чието заплащане той дължи на дружеството-доставчик. Твърди и че на
процесния електромер не са извършвани периодични проверки съгласно сроковете,
установени в Закона за измерванията, поради което и не може да се приеме, че
неизправността на измервателния уред е причинена от потребителя, а се дължи на
неизпълнение на задълженията на „Енерго Про Мрежи“ АД (сега
„Електроразпределение Север“ АД) да заяви в срока по ЗИ електромера за
периодична метрологична проверка.
По тези съображения счита, че не дължи
процесните суми, настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
по делото, че ответникът е
потребител на ел. енергия по сключен с ответното дружество договор при Общи
условия за продажба на ел. енергия, с клиентски номер ********** във връзка с
продажба на ел. енергия за обект с абонатен номер ********** и адрес на
потребление: гр. Девня, ул. „*****” 20.
Според представен на л. 10-11 от делото на РС-Девня констативен протокол № 1102178/12.07.2016 год., на посочената дата служители на „Енерго-Про
Мрежи” АД (понастоящем „Електроразпределение Север“ АД-Варна) са извършили
техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1102 0110 0844 8060, монтиран
на обекта на ответника в гр. Девня, ул. ***** № 20, при която са отчетени
показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 24049 кВтч; 1.8.2 – 56828 кВтч;
1.8.3 – 0000 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч; 1.8.5 – 000000 кВтч; и 1.8.6 –
6717 кВтч и 1.8.0 – 87049 квтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба с № 285733 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
отсъствието на ответника, в присъствието на двама свидетели, с посочени три
имена и без други индивидуализиращи ги данни – напр. точни адреси и/или ЕГН.
Извършената от БИМ, РО Русе
метрологична експертиза, материализирана
в протокол № 1029/09.11.2017 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на
електромера е констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера –
установено е наличие на преминала ел. енергия на тарифа 6 (1.8.6) – 6717 кВтч,
която не е визуализирана на дисплея, поради което и електромерът не съответства
на техническите характеристики.
Съгласно представеното по делото
становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол
от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 6717 кВтч за периода 13.07.2015 год. – 12.07.2016
год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
**********/22.11.2017 год. за сумата от 942, 05 лева.
От констативен протокол № 292047/29.09.2010
год. (л. 35 от делото на РС-Девня) е видно, че на посочената дата на обекта на ответника
е монтиран електромера с фабричен номер №
1102 0110 0844 8060. В протокола не е отразено какви са били показанията
на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.6 и 1.8.0. Отразени
са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за
дневна тарифа), които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1102 0110 0844 8060, монтиран на обекта на ответника,
е от одобрен тип; преминал е метрологична проверка преди монтажа.
Метрологичната годност на този тип електромери и шест години и към датата на
проверката на 12.07.2016 год. е бил в срок на метрологична годност. Ответникът
е битов абонат и отчитането на потребената от обекта му ел. енергия е по две
тарифи – нощна и дневна. За да има „отчет“ в тарифа, която не е заводски
определена да се визуализира на дисплея е необходимо електромерът да се
препрограмира. Това се осъществява при известна парола за достъп до второ ниво
и специализирана техника за въздействие през оптичния порт.
В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че в протокола год. за монтаж на електромера от 29.09.2010 год. са
отразени само показанията на заводско програмираните тарифи – за дневна и за
нощна ел. енергия, съответно – втора и първа тарифа, които са били с нулеви
показания. На практика това означава, че показанията по всички тарифи са били
нулеви.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда
и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., но към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ответника на дата 12.07.2016 год. са
били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните
Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на
Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са
отменени. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г.
IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към
момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до
обекта на ответника ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) също са били част от
действащото право.
Възраженията и доводите на
ищеца относно валидността и законосъобразността на ПИКЕЕ (2013 год) не могат да
бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като както се посочи цитираните
ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт, а тези актове са извън обхвата на чл. 17,
ал. 2 ГПК. В
обхвата на цитираната норма попадат само индивидуалните административни актове.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези
(„условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които
доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия
по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са –
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда
или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ);
установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на доказателствата по
делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 6717
кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ответника по
следните съображения:
Не е установено, че при монтажа на
електромера с фабр. № 1102 0110 0844 8060 обекта на ответника на дата
29.09.2010 год. отчетен регистър 1.8.6 и регистър 1.8.0 (т. нар. сумарен регистър) са били
с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.6) е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на отчетен регистър 1.8.6 при монтажа на електромера (което
очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или
неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може
да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски
отчет регистър (1.8.6) от 6717 кВтч е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Изявленията на вещото лице в
съдебно заседание, че след като при монтажа на електромера на дата 29.09.2010
год. показанията за първа и втора тарифа са били нулеви, на практика това
означавало, че показанията по всички тарифи са били нулеви, по същество
съставляват предположения, не намират опора в други ангажирани в процеса
доказателства, поради което и съдът не приема този факт като елемент от
фактическата обстановка по делото.
По тези съображения сумата от 942,
05 лева, съставляваща
стойност на служебно начислено количество ел. енергия за периода 13.07.2015
год. – 12.07.2016 год., за обект, находящ се в гр. Девня, ул. *****
№ 20, с абонатен № **********,
за която сума ищцовото дружество е издало фактура № **********/22.11.2017 год., е недължима.
С оглед
изложеното искът за сумата от 942, 05 лева е неоснователен.
Предвид
неоснователността на иска относно главното задължение, неоснователен е и
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 11, 51 лева, съставляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата от 942, 05 лева за периода от
13.12.2017 г. до 25.01.2018 г.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се
присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300
лева (триста и седемдесет лева) – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/11.04.2019
год., постановено по гр. дело № 529/2018 год. по описа на РС-Девня, с което са
отхвърлени предявените от „Енерго –
Про Продажби” АД – Варна срещу А.С.А.
ЕГН ********** от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът А.С.А. от гр. Варна
дължи на ищеца „Енерго – Про Продажби” АД – Варна следните суми: 942, 05 лева –
главница за незаплатена ел. енергия по фактура № ********** от 22.11.2017 г.,
за периода от 13.07.2015 г. до 12.07.2016 г. за обект с абонатен № **********,
находящ се на адрес: гр. Девня, ул. „*****” 20, по партида с кл. №**********;
11, 51 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.12.2017 г. до
25.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 163 от 16.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по 410 ГПК по ч. гр. дело № 285/2018 г. на РС
– Девня;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на А.С.А. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.