Р Е Ш Е Н И Е
№ 19 26.01.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
седемнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 389 по описа
на съда за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Г.В.М.,
ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №
142, ет.1 обжалва решение №1910з-1066/09.11.2021г. на началника на РУ – Кюстендил
при ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2, т.4-5
от АПК. Нарушението на формата на акта свързва с липса на точно описание на
фактическите и правни основания за издаване на решението досежно правната
квалификация и вида на наложената мярка по ЗЗДН, твърдение за хаотично
посочване на разпоредби от ЗОБВВПИ, липса на яснота има ли наложени мерки по
ЗЗДН и какви са същите, от кой орган са наложени, кога и спрямо кого.
Нарушението на материалния закон свързва с отменената от СРС с определение от
12.11.2021г. заповед за незабавна защита, което е равнозначно на обезсилване на
заповедта, поради което мярката за защита е загубила правно действие на
отпаднало основание. Несъответствието с целта на закона е поради противоречие с
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК във връзка с отменената с обратна сила
заповед за незабавна защита. Моли за отмяна на акта.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълва възраженията за
материална незаконосъобразност на акта с твърдението, че следва да се прави
разграничение между заповедта за защита и заповедта за незабавна защита поради
различната проверка, която прави районния съд преди тяхното постановяване,
което води до различна правна сила, като поддържа тезата, че понастоящем срещу М.
липсват наложени мерки за защита по ЗЗДН поради прекратяване на производството
по ЗЗДН, който факт като новонастъпил води до незаконосъобразност на оспореното
решение на органа.
В
писмен отговор ответният началник на РУ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил и
пълномощникът му в о.с.з. оспорват жалбата като неоснователна. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Оспореното
решение на началника на РУ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил е издадено при
условията на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ във връзка с писмо от СРС с
вх.№191000-16925/25.10.2021г. при преценка на обстоятелствата по чл.58, ал.1,
т.8 от ЗОБВВПИ по отношение на жалбоподателя Г.В.М.. Органът е взел предвид, че
на М. е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси с №20160220294 и срок на валидност до 06.09.2023г., което
се отнася за 2бр. ловно оръжие, а именно: ловна пушка „Б“ кал.12/76 с фабр.№*** и ловна карабина „Х“ кал.308 win
с фабр.№ и 3бр. КОО – пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25 с фабр.№, пистолет „Г“
кал.9х19 с фабр.№4 и пистолет „Б“ кал.22LR
с фабр.№. В съдържанието на решението е посочено, че с писмо
рег.№191000-17159/27.10.2021г. по рег.дневник на РУ – Кюстендил лицето е
уведомено по чл.26 и чл.34 от АПК за образуваното административно производство
и правото да се запознае с документите по преписката и да прави писмени искания
и възражения, като същият не е подал становище с приложени към него
доказателства. От представените доказателства и събраните в хода на служебната
проверка такива органът е установил, че спрямо М. са настъпили обстоятелства по
чл.58, ал.1, т.8 /наложена мярка по ЗЗДН/. Поради горното, на основание чл.155,
ал.1 от ЗОБВВПИ поради настъпване на посоченото обстоятелство и вече издадените
на лицето разрешения по реда на глава IV ЗОБВВПИ,
органът е формирал волеизявление за отнемане правото за носене, съхранение и
употреба на огнестрелно оръжие, боеприпасите и разрешенията за тях на основание
възникнали обстоятелства по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като е указал
изземване на оръжията с протокол и тяхното съхраняване по съответния ред на
чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, с възможност лицето да прехвърли собствеността или да
подаде съответното заявление за издаване на разрешение за дейностите. На
основание чл.60, ал.1 от АПК органът е допуснал предварително изпълнение на
решението.
Решението
е връчено на адресата на 11.11.2021г., а жалбата по делото е подадена чрез
администрацията на органа на 22.11.2021г.
Посоченото
в решението на ответника писмо от СРС с вх.№191000-16925/25.10.2021г.
представлява Заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН
№188/22.10.2021г. по гр.д.№53488/2021г. по описа на СРС, с която районният съд
е наложил мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на
жалбоподателя, а именно: задължил го е на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да
се въздържа от домашно насилие прямо И. В. Б, ЕГН ********** и Ц.Г. М, ЕГН **********
и му е забранил на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да се приближава на повече
от 50м до И. В. Б., освен в сгради на полиция, разследващи органи и съдебни
сгради, както и до нейното жилище, работно място и спортна зала с посочени
адреси. СРС е разпоредил връчване на препис от заповедта на страните и служебно
на РУ на полицията – Кюстендил за изпълнение. В съдържанието на заповедта е
посочено, че има действие до издаване на заповед за защита или отказ за такава,
респ. до прекратяване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт,
като същата не подлежи на обжалване.
С
Протокол за предупреждение УРИ 1910р-29825/28.10.2021г., на 26.10.2021г.
жалбоподателят е предупреден за издадената заповед за незабавна защита.
Видно
от ДЗ УРИ 1910р-29611/26.10.2021г. от мл.експерт /КОС/ при РУ – Кюстендил Я. Г.
С.до началника на РУ – Кюстендил, въз основа на посоченото писмо от СРС и
проверка в система ЕАР – КОС за притежавано от Милко разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие е предложено на основание чл.58, ал.1,
т.8 от ЗОБВВПИ да започне административна процедура за отнемане на издаденото
разрешение. Самото разрешение в заверен препис е приложено по преписката /вж.
л.16/.
С
писмо рег.№191000-17159/27.10.2021г. на органа, на основание чл.26, ал.1 от АПК
М. е уведомен за образуваното административно производство и за правото по
чл.34 от АПК.
С
предавателно-приемателен протокол УРИ 1910р-31117/11.11.2021г. М. е предал
огнестрелните оръжия по разрешението.
В съдебното производство по делото са
приобщени молба от 09.11.2021г. от молителките по гражданското дело И. В. Б.а
лично и като майка и законен представител на Ц. Г. М. за оттегляне на искането
за защита и определение №8626/12.11.2021г. по гр.д.№53488/2021г. по описа на
СРС за прекратяване на основание чл.232 от ГПК на производството по делото
поради оттегляне на искането. Определението е влязло в сила на 09.12.2021г. В
с.з. на 17.01.2022г. съдът е извършил констатация за идентичност между
оригинала на определението на СРС и копието, като последното е приложено по
делото.
В
посоченото съдебно заседание съдът е извършил констатация от представена от
жалбоподателя служебна карта, съгласно която М. е служител в МВР: в РДПБЗН –
Кюстендил, с дата на издаване на картата 14.12.2017г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателствени средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Оспореното решение
е индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата характер, т.к.
съдържа волеизявление за отнемане на правото за носене, съхранение и употреба
на огнестрелно оръжие, боеприпасите и разрешението за тях по отношение на
оспорващия. Съгласно чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ решението на органа подлежи на
съдебно оспорване по реда на АПК. Жалбата е подадена в срока по 149, ал.1 от
АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Във
връзка с предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореното
решение е законосъобразен административен акт. Съображенията за това са
следните:
По
компетентността на органа:
Решението
е издадено от компетентен орган. Началникът на РУ – Кюстендил е оправомощено от
закона длъжностно лице по см. на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ като орган, издал
разрешението за дейностите по чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ. Страните не спорят
относно компетентността.
По
формата на акта:
Решението
е издадено при спазване на установената за него писмена форма по чл.155, ал.1
от ЗОБВВПИ. Изпълнени са и общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В решението е посочено
фактическото и правно основание за неговото издаване, органа-издател,
адресатът, датата на издаване, има ясна разпоредителна част, ред за оспорване и
подпис на издателя.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за пороци във формата, водещи на самостоятелно
основание до незаконосъобразност на акта. Фактическото описание в решението е
свързано с полученото от СРС писмо от 25.10.2021г., обективиращо настъпило
обстоятелство по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ във вид на наложена мярка по ЗЗДН,
а правното основание – нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58,
ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. Пропуска в 5-тия абзац от решението относно правната квалификация
по чл.58, ал.1, т.8 без посочен закон се преодолява от останалото съдържание на
решението, в което нормата е свързана с ЗОБВВПИ, като съдържанието не навежда
на друг правен извод. Видът на наложената мярка по ЗЗДН, органът, който я е
наложил, датата и адресата на мярката не фигурират в оспореното решение, но
фактологически пропуска не представлява съществено нарушение на формата, т.к.
не води до неясно за адресата волеизявление и мотивите за това. Видно от Протокола
за предупреждение от 28.10.2021г., М. е запознат със заповедта за незабавна
защита, а с връченото съобщение от 27.10.2021г. по чл.26, ал.1 от АПК е
уведомен за началото на административното производството с правно основание,
което е във връзка с мярката по ЗЗДН и му е предоставено правото за запознаване
с доказателствата по реда на чл.34 от АПК. При това положение същият е имал
яснота за вида на административното производство и неговия предмет. Отделно от
това, в съдържанието на решението органът е цитирал писмото на СРС, представляващо
заповедта за незабавна защита, поради което е налице препращане към
съдържанието на заповедта, която е надлежно връчена на жалбоподателя.
По
процедурата:
При
издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Органът е образувал производството
служебно по повод постъпилата заповед за незабавна защита, уведомил е адресата
по реда на чл.26, ал.1 от АПК, събрал е относимите към преписката писмени
доказателства и въз основа на същите е формирал правния си извод за приложение
на основанието по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за
отнемане на издаденото разрешение. При издаване на оспорения акт са спазени
общите изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и за служебно събиране на доказателствата. Спазен и
принципа за истинност по чл.7 от АПК.
По
материалния закон:
Решението
съответства на материалния закон.
Хипотезата
за отнемане на издадено разрешение по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ на основанието по
чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ предполага качеството на жалбоподателя като лице,
спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН.
Нормата
на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е препращаща относно вида, основанието и реда за
налагане на мерките към правилата на ЗЗДН. Текстът на чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдържа
видовете мерки за защита от домашно насилие, а нормите на чл.16 и чл.18 от ЗЗДН
въвеждат две възможности за налагане на мерките – чрез заповед за защита, въз
основа на решение на съда и чрез заповед за незабавна защита, която се издава в
срок до 24 часа от получаването на молбата на пострадалия от домашно насилие. Заповедта
по чл.18, ал.1 от ЗЗДН не подлежи на обжалване и има действие до издаване на
заповедта за защита или отказа на съда /вж. чл.19 от ЗЗДН/.
В
казуса по делото, към момента на издаване на оспореното решение, срещу
жалбоподателят има издадена заповед за незабавна защита в рамките на
предвидения 3-годишен срок с наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Това обстоятелство е достатъчно основание за издаване на решението по чл.155,
ал.1 от ЗОБВВПИ, т.к. изпълнява материалноправното основание по чл.58, ал.1,
т.8 от ЗОБВВПИ. Началникът на РУ – Кюстендил действа в условията на обвързана
компетентност, което означава, че получавайки копието на заповедта за незабавна
защита, която е издадена в рамките на 3-годишния срок, е длъжен да издаде
решение за отнемане на разрешението за дейностите по ЗОБВВПИ. Видът на мярката
е без значение за произнасянето на органа. Съгласно чл.19 от ЗЗДН заповедта за
незабавна защита не подлежи на обжалване
и има действие до издаване на заповед за
защита или на отказа на съда. Следователно, с издаване на заповедта, същата представлява
влязъл в сила съдебен акт и е основание за издаване на оспореното решение. Самият
факт на налагане на мярката за защита от домашно насилие е достатъчно основание
да бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен за
законосъобразността на решението за отнемане на разрешителното.
Обстоятелството,
че с определението по делото на СРС, в сила от 09.12.2021г. съдът е прекратил
производството по делото и не е наложил мярка на основание чл.16, ал.1 от ЗЗДН
не променя факта, че за периода до влизане в сила на определението на СРС
жалбоподателят е с наложена мярка. С влизане в сила на определението на СРС
мярката е с прекратено действие, а не със заличено такова. Прекратяването на
мярката след издаване на оспореното решение няма обратна сила и не променя
материалната законосъобразност на акта съгласно чл.142, ал.1 от АПК, т.к. към
момента на издаване на акта са били налице материалноправните предпоставки за
неговото издаване. Прекратяването на мярката за защита не променя извода за
законосъобразност на акта, защото е изпълнено единственото относимо обстоятелство
мярката да е наложена през последните три години. В ЗОБВВПИ и ЗЗДН липсва
изрична разпоредба в обратна насока /вж. решение №10482/29.07.2020г. по
адм.д.№6207/2019г., решение №4631/21.04.2020г. по адм.д.№6208/2019г., решение
№9186/17.06.2019г. по адм.д.№2838/2018г., всички на VII
о. на ВАС/. Съдебната практика на ВАС отрича възможността прекратеното действие
на заповедта за незабавна защита да може да влияе върху законосъобразността на
акта след неговото издаване. Прекратяването на приложените мерки за защита не води
до отпадане на основанието за тяхното налагане, т.к. действието на
прекратяването е занапред и по същество не обезсилва издадената вече заповед,
нито проведеното съдебно производство и събраните доказателства, а се основава
на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата
от тяхното по-нататъшно прилагане /вж. решение №3399/08.03.2019г. на ВАС по
адм.д.№478/2018г., VII о./. Възраженията на жалбоподателя
за обратното са неоснователни, т.к. не държат сметка за действащата нормативна
уредба и трайно установената практика на ВАС по прилагане на основанието по
чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, цитирана по-горе. ЗОБВВПИ не прави разлика в реда,
начина на издаване и правно действие на заповедите по чл.16 и чл.18 от ЗЗДН, като
отчита единствено наличието на някоя от тях в предвидения 3-годишен срок.
По
отношение целта на закона:
Решението
е съответно на целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК,
противно на твърдението на оспорващия.
ЗОБВВПИ
е нормативен акт, който регулира обществени отношения, свързани с дейности с
общоопасни средства, поради което една от важните му цели е да бъде ограничен
рискът за безопасността на живота и здравето на хората. Едно от средствата за
постигане на тази цел е разпореденото с процесното решение отнемане на
разрешенията на основанието по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. Дейността, свързана
с огнестрелно оръжие, е източник на повишена опасност поради което същата е
поставена от държавата под специален разрешителен режим, като наложените
ограничения са изрично регламентирани в специалния ЗОБВВПИ. Всяко лице,
получило разрешение за дейности с огнестрелно оръжие е длъжно да познава закона
и да съобразява поведението си с нормативните разпоредби досежно условията за притежаване
на това разрешение. Обстоятелството, че жалбоподателят е служител в МВР не променя
приложението на режима по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ спрямо него.
На
основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.155,
ал.2 от ЗОБВВПИ съдът ще отхвърли оспорването.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на ОДМВР
- Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Г.В.М.
/с посочени лични данни/ срещу решение №1910з-1066/09.11.2021г. на началника на
РУ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА Г.В.М. *** деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: