Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ................
гр. София, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Н. Светославова, като разгледа
докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 2475 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК:
Образувано е по искова молба подадена от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „О.5.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, „К.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, и „Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***.
Предявени за съвместно разглеждане при условията на евентуално обективно и
субективно съединяване са следните искове:
1./ иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК срещу „О.5.“ ЕООД, „К.И.“ ЕООД и „Р.“ ООД за установяване спрямо
всяка една от ответните страни, че ищецът „К.Б.“ ЕАД е притежател на правата
върху домейн К..bg, регистриран на 27.10.2008 г. от „О.5.“ ЕООД при „Р.“ ООД;
като
при условията на евентуалност от ищеца са предявени за разглеждане и следните други искове :
1./ иск с правно основание чл. 76,
ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу ответника - „К.И.“ ЕООД за установяване на факта на
осъществено от страна на ответника нарушение на правата на ищеца върху марка
„класа“ – словна с рег. № 72310, регистрирана от Патентното ведомство за клас 9
– електронни публикации, клас 16 – печатни произведения, периодични издания и
печатни публикации, клас 38 – електронни бюлетини, клас 39 – печатни издания и
клас 41 – онлайн публикуване на периодични издания и текстове, което нарушение
е извършено чрез използването в търговската дейност на ответника на
наименованието „К.“ за обозначаване на предоставяни от него
информационно-новинарски услуги на интернет страницата К..bg; и
2./ иск с правно основание чл. 76,
ал. 1, т. 2 ЗМГО срещу „К.И.“ ЕООД за осъждането му да преустанови
нарушението на правата притежавани от ищеца върху марка „класа“ – словна с рег.
№ 72310, регистрирана от Патентното ведомство за клас 9, клас 16, клас 38, клас
39 и клас 41.
В исковата
молба ищецът посочва, че е издател на хартиено и електронна
издание на вестник „КЛАСА“, за който на 15.01.2013 г. от Националната
библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“,
действаща в качеството си на Българска национална агенция за ISSN, му е
присъден международен стандартен сериен номер (ISSN) 1313-1818, служещ за
идентификация на изданието в поддържания от Международния център за ISSN в
Париж Р. на всички издания в световен мащаб. Посочва, че е притежател на
словната марка „класа“, рег. № 72310, регистрирана от Патентното ведомство за
клас 9 – електронни публикации, клас 16 – печатни произведения, периодични
издания и печатни публикации, клас 38 – електронни бюлетини, клас 39 – печатни
издания и клас 41 – онлайн публикуване на периодични издания и текстове, със
срок на регистрацията до 31.05.2027 г. Изтъква и това, че след проведени в
началото на 2009 г. с ответното дружество
- „О.***“ ООД преговори между ищеца и посочения ответник се сключил
договор, по силата на който на ищеца били прехвърлени притежаваните от „О.***“
ООД права върху регистрирания от него на 07.11.2008 г. при „Р.“ ООД домейн - К..bg.
Така на 01.04.2009 г. за сключената продажба „О.***“ ООД издало на ищеца
фактура на стойност 12 000 лв., задълженията по която били погасени от него с
платежно нареждане датиращо от 13.04.2009 г. След извършването на продажбата се
сочи, че „О.***“ ООД е осигурило на ищеца достъп до придобития домейн, като му
е предоставило съответните потребителско име и парола. Същевременно в ИМ се
твърди, че ищецът е започнал да публикува електронното издание на издавания от
него вестник „КЛАСА“ на посочения домейн, като това продължило до началото на
м. юли 2013 г., след което достъпът бил преустановен, защото „О.***“ ООД
сменило паролата за достъп до електронната страница, с което действие достъпът
на ищеца до нея бил преустановен. Допълва се и това, че на 11.07.2013 г. „О.***“
ООД продало домейна - К..bg в полза на трето дружество - „Н.“ ЕООД (понастоящем
„К.И.“ ЕООД), като прехвърлянето било отразено от „Р.“ ООД в поддържания от
него Р. на интернет страници в областта „bg.“. За да защити правата си върху
обсъждания домейн ищецът сочи, че е отправил до ответника - „О.***“ ООД
нотариална покана с искане да му се възстанови регистрацията на сайта К..bg, в
отговор на което представителят на ответника Е.Д.е отговорил, че достъпът до
домейна ще бъде възстановен на „К.Б.“ ЕАД на 16.07.2013 г., което обаче така и
не станало. Навежда се и твърдението, че с решение от 19.08.2013 г. на
функциониращата арбитражна комисия към „Р..БГ“ молбата на ищеца за прекратяване
на регистрацията на сайта www.К..bg в полза на ответника „К.И.“ ЕООД била
оставена без уважение. На 09.07.2013 г. ищецът регистрирал в поддържания от „Р.“
ООД Р. домейн classa.bg, на който започнал да публикува електронното издание на
вестник „КЛАСА“. Излага се и това, че до края на 2013 г. на използвания от „К.И.“
ЕООД домейн К..bg е поддържан архив на
издаваните от „К.Б.“ ЕАД електронни издания на вестник „КЛАСА“, които издателят
е публикувал на домейна classa.bg. Освен това в същия период на домейна К..bg
са публикувани и статии, идентични с тези публикувани от него на домейна
classa.bg, изготвени от журналисти, ангажирани от „К.Б.“ ЕАД. Внася се и
уточнението, че към момента на упражняване на ИМ пред СГС функционират и двете
интернет страници – К..bg се използва от „К..бг И.“ ЕООД, като на него се
поддържа информационен (новинарски) интернет сайт, а classa.bg се ползва от „К.Б.“
ЕАД като на него също се поддържа новинарски сайт, и успоредно с това, считано
от декември 2014 г. и електронно издание на в-к „Класа“. Акцентира се върху
това, че визуално двата сайта са идентични. С оглед на изложеното към съда е
формулирано искане по отношение на ответниците да бъде установено, че ищецът е
титуляр на правата върху домейна К..bg. В условията на евентуалност по
отношение на „К..бг И.“ ЕООД е поискано да бъде установено твърдяното нарушение
на правата на ищеца върху регистрираната словна марка „класа“, извършено от
този ответник, чрез използването в търговската му дейност на наименованието „К.“
за обозначаване на предоставяни от дружеството инфармоционно-новинарски услуги
на интернет сайт с домейн К..bg, а така също този ответник да бъде осъден да
пресутанови нарушението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника - „О.5.“ ЕООД. Цитираното дружество твърди, че е притежавал на
правата върху домейна К..bg, считано от датата на регистрацията му – 27.10.2008
г., до прехвърлянето им на „Н.М.“ ЕООД, факт осъществил се на 10.07.2013 г.,
което е било придружено от отразяването на промяната при „Р.“ ООД на следващия
ден. Оспорва твърденията на ищеца, че обсъжданият домейн е бил прехвърлен към
определен момент /през 2009 г./ в полза на ищеца - „К.Б.“ ЕАД. Счита, че
представената от ищеца фактура датираща от 01.04.2009 г. не касае договор за продажба
на домейна К..bg, доколкото в същата е отбелязано единствено „продажба на
домейн“ без да са посочени допълнителни индивидуализиращи предмета на договора
елементи. В подкрепа на твърденията си, че домейнът не е бил прехвърлян на „К.Б.“
ЕАД ответникът сочи, че ищецът никога не е разполагал с нарочна регистрация при
„Р.“ ООД. При условията на евентуалност, доколкото от регистрацията на домейна
през 2008 г. до предявяването на процесния иск са изтекли повече от девет
години, ответникът счита, че правата на ищеца върху домейна К..bg са погасени
по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника - „К..бг И.“ ЕООД, с който се излагат възражения
срещу допустимостта и основателността на предявените искове. Тази страна се позовава на решение от 19.08.2013 г.,
постановено по арб. д. № 140/2013 г. от арбитражна комисия на „Р.“ ООД, с което
било постановено, че домейнът К..bg принадлежи на „К..бг И.“ ЕООД, съответно спорът
за правата върху него се явявал разрешен със сила на пресъдено нещо. Със същото
решение се обосновава и недопустимостта на евентуално съединения иск, доколкото
в същото било посочено, че името на регистрирания домейн не съвпадало с пълното
име на регистрираната марка на ищеца. По отношение на основателността на главния иск ответникът посочва, че домейнът К..bg
никога не е бил прехвърлян на ищеца, съответно същият не е бил регистриран като
притежател на съответните права спрямо цитирания домейн в „Р.“ ООД. Оспорва, че с поддържането на сайта
К..bg се извършва някакво нарушение на правата на ищеца върху регистрираната от
него словна марка „класа“, като отрича
наличието на смислово сходство между регистрирания на негово име домейн и притежаваната
от ищеца марка. Формирайки защитната си теза този ответник се спира и на
обстоятелството, че домейнът и словната марка се изписват на различни езици.
Счита сходния облик на поддържаната от него интернет страница - К..bg с
използваният от ищеца за публикуване на издавания от него в-к „Класа“ сайт
classa.bg, както и тяхното съдържание за обстоятелство некореспондиращо към
правата на маркопритежателя.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника
- „Р.“ ООД, с който същия оспорва
пасивната си легитимация да отговаря по предявения срещу него иск. Твърди, че
не оспорва правата на ищеца върху регистрирания от него домейн К..bg, като
посочва, че с решението по арб. д. № 140/2013 г. единствено са приложени
правилата на чл. 11.3 от общите условия приети от „Р.“ ООД, според които ищецът
не е разполагал с правото да иска арбитриране на домейна, изразяващо се в
заличаване на регистрирания моментен притежател и предоставяне на възможност на
поискалия арбитриране да придобие правата върху съответния домейн, тъй като
между регистрираната от него словна марка „класа“ и домейна К..bg не е налице
необходимото пълно съвпадение.
Съдът като
разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира
следното:
Видно от приложеното като писмено доказателство по делото удостоверение от
15.01.2013 г. издадено от Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, се
констатира, че в качеството си на Българска национална агенция за ISSN, за
хартиеното и елктронното издание на в-к “КЛАСА” в полза на ищеца е присъден
международен стандартен номер за продължаващи издания (ISSN) - 1313-1818,
служещ за недвусмислената идентификация на продължаващото издания в Р.а на
изданията в световен мащаб, поддържан от Международния център за ISSN в Париж.
Като писмено доказателство по делото е представено и свидетелство за
регистрация на марка от 30.11.2009 г., издадено от Патентното ведомство на
Ребпублика българия, видно от което на 27.11.2009 г. е била регистрирана
слована марка “КЛАСА” с рег. № 72310, заявена на 31.05.2007 г. със срок на
закрила до 31.05.2017 г. В документа е посочено, че притежател на марката е
ищцовото дружество – „К.Б.“ ЕАД, както и че марката е регистрана за стоки и
услуги в клас 9 (електронни публикации), клас 16 (хартия, картон и стоки от
тези материали, които не са включени в друг класове; печатни произведения;
материали за подвързване на книги; фотографии; канцеларски принадлежности;
канцеларски лепила и лепила за домакински цели; материали за художници, четки
за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели);
учежни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковки
(които не са включени в други класове); печатарски букви; клишета; периодични
издания; печатни публикации), клас 38 (телекомуникации, електронна поща;
електронни бюлетини [телекомуникационни услуги], изпращане на съобщение;
информационни агенции), клас 39 (разнасяне на съобщение и печатни издания) и
клас 41 (образование; обучение; развлечение; спортна и културна дейност; онлайн
публикуване на периодични издания; публикуване на текстове (с изключение на
рекламни текстове)).
От представена по делото справка от информационната система на официалния
администратор на домейните в областта „.bg“ – „Р.“ ООД, е видно, че на
27.10.2008 г. дружеството - „О.***“ ООД е подало заявка за регистрация на
домейн носещ името „К..bg“, без предоставяне на документи, удостоверяващи
основанието за ползване, както и че регистрацията е извършена на 07.11.2008 г.
В справката на администратора е отбелязано също така и това, че на 11.07.2013
г. правата върху домейна са били прехвърлени от регистранта в полза на трето
лице, а именно втория ответник – „К.И.“ ЕООД, като на 22.08.2013 г. цитираното
дружество е представило документ, удостоверяващ основание за ползване на името
на домейна.
По делото е представена и справка от информационната система на „Р.“ ООД
по отношение на домейн носещ наименованието „classa.bg“, видно от която същото
е регистрирано на 09.07.2013 г. по заявка за регистрация, подадена на
05.07.2013 г. от ищеца – „К.Б.“ ЕАД.
Съобразно данъчна фактура с № 1 от 01.04.2009 г., издадена от „О.5.“ ЕООД
и адресирана към получател - „К.Б.“ ЕАД се установява, че е извършено
фактуриране на доставка за сумата от 12 000 лв., като в графата
„наименование на стоката /услугата“ е отбелязано „продажба на домейн“.
Фактурата е подписана за ответното дружество – „О.5.“ ЕООД от управителя му – Е.Д.,
както и за ищеца, от неговия управител – М.Г..
По делото е представено платежно нареждане от 13.04.2009 г., от което се
установява, че на същата дата “К.Б.” ЕАД е превело по сметка на “О.5.” ЕООД
сумата от 12 000 лв., а за основание на извършеното плащане е посочена фактура
№ 1 от 01.04.2009 г. с пояснението, че се касае за продажба на домейн.
От съдържанието на приобщената Справка от информационната система на „Р.“
ООД се разбира, че към 01.04.2009 г. на името на “О.5.” ЕООД са били
регистрирани четири домейна – homeland.bg, К..bg, kal.bg, както и gega.bg.
По делото е представен договор от 01.03.2009 г. за управление на сайт,
сключен между ищеца, като възложител, и “Х.К.К.” ЕООД, в качеството на
изпълнител, с което съглашение изпълнителят се е задължил да осигурява
ежедневното програмно обезпечаване и обновяване на страницата на в-к “Класа” в
интернет – К..bg за срок от една година, срещу което възложителят се е задължил
да му заплаща месечно възнаграждение в размер на сумата от по 10 000 лв. При
сключването на договора изпълнителят е представляван от управителя си – Е.Д..
По делото е представен и договор от 06.08.2009 г., сключен между ищеца,
като възложител и “Х.К.К.” ЕООД, като изпълнител, с който изпълнителят се е
задължил да организира и осъществява дейност по набиране на реклама за в-к
“Класа” и неговата страница в интернет – К..bg, за срок от една година, срещу
което възложителят се е задълил да му заплаща комисионна в размер на 10 % от
рекламните постъпления.
Съгласно справка изведена от счетоводството водено при ищеца - “К.Б.” ЕАД
е видно, че за периода от 22.07.2009 г. до 01.06.2011 г. ищецът е заплатил в
полза на дружеството - “Х.К.К.” ЕООД сума в общ размер на 256 736 лв., което е
сторено, като изпълнение на договорното задължение за заплащане на
възнаграждение във връзка с поддръжката и обслужването на сайт и изработването
на софтуер. От справката се установява също така и че за периода от 19.05.2011
г. до 03.07.2013 г. ищеца е осъществил плащане в полза на “О.5.” ЕООД на сума в
общ размер на 98 228 лв., като за отделните плащания е посочено, че са
извършени във връзка с договор за обслужване на сайт.
Според ангажирания по делото договор от 05.06.2012 г., сключен между “О.5.”
ЕООД, като праводател, и “Н.М.” ЕООД (понастоящем – “К.И.” ЕООД), като
правоприемник, е видно, че “О.5.” ЕООД се е задължил да прехвърли в полза на “Н.М.”
ЕООД правата си върху домейн наименованието “К..bg”, ведно с тези върху
архитектурата на сайта, като в срок до 31.07.2013 г. следва да предприеме
необходимите действия за осигуряване на възможността за ползване на домейна,
както и за отразяване на прехвърлянето в “Р..БГ” ЕООД.
По делото е представена нотариална покана, адресирана до “Х.К.К.” ЕООД, “О.5.”
ЕООД и техния управител – Е.Д., с която управителят на ищцовото дружество – М.Г.,
позовавайки се на твърдението, че “К.Б.” ЕАД е действителният собственик на
правата върху домейн носещ името - К..bg, изисква от адресатите на изявлението
да предприемат неоходимите действия във връзка с прехвърлянето на регистрацията
на домейна водена при “Р..БГ” ЕООД на негово име.
От приложената по делото разпечатка от проведена между служители на ищеца
и управителя на “О.5.” ЕООД – Е.Д., електронна кореспонденция, чиято
автентичност не се оспорва от страните, се разбира, че на 14.07.2013 г., в
отговор на получената нотариална покана, г-н Д. е известил ищеца, че домейна К..bg
ще му бъде предоставен на разположение, считано от 16.07.2013 г.
По делото, във връзка с искания на всяка от страните, са събрани и гласни
доказателства посредством проведените разпити на свидетелите: К.К., М. С., Л.В.,
М.Г.и К.Г..
Разпитан, свидетелят К. заявява, че в периода от 2009 г. до 2013 г. е бил
служител на „К.Б.“ ЕАД, където е заемал длъжността „системен администратор“,
чиято функция се изразявала в осигуряването на техническата поддръжка на
сърварите. Посочва, че при изпълнение на служебните си задълженията е
разполагал с потребителско име и парола, осигуряващи му възможността за
технически достъп до домейна К..bg, включващ възможността да влияе върху
съдържанието на материалите, поместени на домейна, както и да мигрира домейна
на друг сървър. Достъпът му е бил преустановен някъде през лятото на 2013 г.,
когато домейнът е бил преместен на друг сървър, до който „К.Б.“ ЕАД нямало
достъп.
При разпита си свидетелят С. заявява, че за период от около четири години
е бил служител на „К.Б.“ ЕАД, където заемал длъжността „системен
администратор“, заедно със свидетеля К.. Работата му се изразявала в поддръжка
на сайта К..bg и на сърварите, като достъпът до домейна се осъществявал с
потребителско име и парола. На сайта можели да качват информацията, която им
била предоставяна от журналистите, да създават профили и да трият информация.
Колегата му К.К. разполагал с администраторски права, като свидетелят не отговарял
за това. В един момент достъпът им до домейна бил преустановен.
Разпитан, свидетелят В. заявява, че до 2009 г. е бил служител на „К.Б.“
ЕАД, където работел като директор на разпространението на в-к „Класа“, а след
това, до 2013 г. бил служител на „О.***“ ООД, като и в двата периода разполагал
с достъп до домейна К..bg и се занимавал с неговата поддръжка. Посочва, че с
пълен достъп до домейна К..bg разполагало „О.***“ ООД, като служителите на „К.Б.“
ЕАД разполагали с редакторски достъп, т.е. такъв, който им давал възможността
да качват информация. Не му е известно дали освен К..bg на името на „О.***“ ООД
са били регистрирани и други домейни.
При разпита си свидетелят Г.заявява, че през 2012 г. е работил по
подръжката на домейна К..bg като администратор за г-н Е.Д., за когото
свидетелят твърди, че по това време е бил управител и собственик на сайта.
Посочва, че е запознат с обстоятелството, че по някое време сайтът е бил
прехвърлен в полза на друго друужество. Твърди, че като администратор не е
разполагал с права да проследява дали въпросния сайт е бил трансфериран от един
сървър към друг.
При разпита си свидетелят Г. посочва, че дружеството “К.Б.” ЕАД му е
познато, като там работели негови приятели от детинство. Домейните К..bg и
classa.bg са му известни, като твърди, че няма финансови отношения по повед
дейността, която се извършвала чрез означаваните с тях сайтове. Твърди, че не
са му известни търговските дела на Е.Д.по отношение на двете цитирани домейн
имена.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице инж. Д.Д., в
резултат на допусната съдебно-маркова експертиза, което съдът намира за
подробно аргументирано, логично и обосновано. От заключението се установява, че
предвид фонетичната идентичност, визуалното сходство в средна степен и
смисловата идентичност, между домейн наименованието К..bg и регистрираната словна
марка „КЛАСА“ е налице висока степен на сходство. Наред с това се установява,
че между услугите, предлагани от ответното дружество „К.И.“ ЕООД на интернет
сайта с домейн К..bg, от една страна, и услугите, за които е регистрирана
словната марка „КЛАСА“, и които се предоставят от ищеца на интернет сайта с
домейнт classa.bg, от друга, е налице идентичност. Посочва се, че стоките
електронни публикации от клас 9 и периодични издания и печатни публикации от
клас 16 са сходни с услугите, предоставяни от “К.И.” ЕООД чрез сайта с домейн К..bg,
както и на тези, предоставяни от ищеца чрез сайта с домейн classa.bg. Предвид
сходството на сравняваните знаци – регистрираната словна марка „КЛАСА“ и домейн
името К..bg, както и наличието на идентичност на сравняваните услуги, вещото
лице стига до заключение, че е налице висока степен на вероятност потребителите
на услугите, предоставяни чрез сайта с домейн К..bg, да бъдат заблудени, че
ползват информационно-новинарските услуги, предоставяни от “К.Б.” ЕАД под
словната марка „КЛАСА“. Предвид сходния начин на поднасяне на информацията –
цветова, визуално и функционално, предвид на това, че се използват знаци с много
висока степен на сходство, и предвид идентичността на предлаганите чрез двата
сайта услуги, е налице вероятност от объркване на потребителите относно
действитения произход на услугите – т. е. потребителите на услуги, предлагани
на сайта с домейн К..bg, да бъдат заблудени, че ползват информационно-новинарските
услуги на “К.Б.” ЕАД, предлагани под марката „КЛАСА“ на сайта с домейн
classa.bg.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По главните
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предметът на спорното материално право по главните искове е съсредоточен в установяването на правата на ищеца по
отношение на домейн носещ наименованието - К..bg срещу всеки един от
ответниците – “О.5.” ЕООД, “К.И.” ЕООД, и “Р.” ООД.
Разрешаването по същество на спора, предполага на първо място да бъде
изяснен въпросът за характера на поставеното за разглеждане като предмет на
делото субективното материално право, за което се твърди да е притежание на
ищеца. Това изисква да бъдат обсъдени проблемите отнасящи се до обекта,
страните и съдържанието на провоотношенията, които възникват по повод осигуряването
на възможност за ползване на домейн имена в интернет.
Правното положение на домейн имената, както и на разпоредителните сделки
с правата върху тях, не са предмет на нарочна нормативна уредба в българското
обективно право. Самото понятие домейн се използва за обозначаване на
наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството,
зад който може да е налице уебсайт, да се предоставят услуги като електронна
поща, да са инсталирани комуникационни услуги и др. Всеки домейн е част от
електронна база данни, Р., администриран от „системата за имена на домейни“
(„Domain name system“). Административните данни на домейна се поддържат от
определен оператор на Р. – организация, която управлява регистрацията на
домейни в рамите на областите, за които е отговорен, контролира политиката на
разпределяне на домейн имена и работи технически с потребителите. Домейн
имената се управляват йерархически от американскатта неправителствена организация
„Служба за присвояване на имена и адреси в Интернет“ (Internet Corporation for
Assigned Names and Numbers – ICANN), която от своя страна делегира права по
отношение на домейни към всички останали регистри на домейн имена, като администрирането
на националния домейн от първо ниво “.bg” е делегирано на търговското дружество
“Р.” ООД.
Нематериалният характер на домейн имената ги отличава значително от вещите,
което не позволява разглеждането им като обект на право на собственост, в
същинския смисъл, който се влага в това понятие от правото. Отсъствието на материален субстрат при домейн имената, от друга страна,
макар и да ги доближава до обектите на интелектуална собственост, само по себе
си не е достатъчно да оправдае разглеждането им като такива. Не всеки
нематериален обект е обект и на интелектуална собственост. Последните
представляват широк кръг от нематериални блага, които се ползват от закрилата
на правото именно като такива. Домейн имената не възникват като резултат от
творческа дейност, което изключва разглеждането им като обект на авторски или
сродни на тях права. Макар и да се доближава до някои от обектите на
индустриална собственост и особено до означенията като марките и фирмените
наименования, домейнът не представлява обект на такава закрила. Означенията, за
разлика от домейн имената, са признати за обекти на права на интелектуална
собственост и се ползват със закрила от правото именно като такива. Общото
между означенията и домейн имената е в отличителната функция, която изпълняват.
Подобно на марките и фирмените наименования, макар и непосредствената им
функция да се състои в обозначаването на определен адрес в интернет, домейн
имената също могат да служат като отличителни обозначения в търговските
отношения. За разлика от тях обаче, домейните не са уредени в закона като
самостоятелен обект на интелектуална собственост. Друга характерна отлика между
означенията, като самостоятелни обекти на индустриална собственост, и домейн
имената е в липсата на предвидена в закона процедура, в която да са уредени
редът и условията, при които законът им осигурява закрила, и което е характерна
отлика за обектите на индустриалната собственост изобщо. Българското
законодателство обаче не урежда такава процедура по отношение на домейните – регистрацията
и поддържането на домейн имена се явява услуга, която се извършва от
частноправни субекти, при изключително ограничени възможности за
осъществяването на контрол от страна на държавните органи и институции.
От изложеното следва, че българското законодателство не урежда домейн имената
като самостоятелни обекти на абсолютни субективни права, каквито са вещите при
вещни права, авторските произведения, резултат от творческа дейност, при
авторските и сродните им права, както и патентите, полезните модели,
означенията и др. за отделните права на индустриална собственост. Предвид това,
че конкретното домейн наименование възниква и съществува единствено, доколкото
същото е регистрирано от оправомощената за това организация, която в
случая с националния домейн „.bg“ е „Р.“ ООД, и доколкото, правата на регистранта, се състоят в
асоциирането на регистрирания на негово име домейн с определен IP адрес от администратора
на съответния Р., то тези права разкриват характеристиките на вземане към съответния
администратор, произтичащо от сключения с него договор за регистрация на
домейн. Въз основа на този договор не се учредяват или прехвърлят права на
интелектуална собственост, като между страните възникват единствено обигационни
права и задължения. На общо основание, доколкото това не протоворчи на закона
или на естеството им, тези права са прехвърлими.
По делото не се спори, че въз основа на подадена от „О.5.“ ЕООД на 27.10.2008 г. до „Р.“ ООД заявка за регистрация на домейн в областта „.bg“, по
повод регистрацията и поддръжката на домейн наименованието К..bg между страните
е възникнало облигационно правоотношение. Сключеният между „О.5.“ ЕООД и „Р.“ ООД договор разкрива характеристиките
на договор за услуга, подвид на договора за изработка – за регистрация и
поддръжка на домейн, по силата на който администраторът се задължава да осигури
възможност на регистранта да ползва интернет адреса, означен със съответното
домейн име, за определен период от време срещу заплащането на възнаграждение.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че след
като домейнът К..bg е бил
регистриран на името на „О.5.“ ЕООД, между него и ищеца „К.Б.“ ЕАД е сключен
договор за прехвърляне на правата върху него. За това свидетелства на първо
място представената по делото фактура от 01.04.2009 г., издадена от „О.***“ ООД
за сумата от 12 000 лв., представляваща негово вземане към „К.Б.“ ЕАД по
договор за продажба на домейн, както и от приложеното по делото платежно
нареждане от 13.04.2009 г., от което се установява, че ищецът е платил, така установеното
с фактурата задължение в цялост. Действително нито във фактурата, нито в
платежното нареждане е отбелязано изрично, че договорът за прехвърляне на
домейн касае именно процесният такъв, а не някой от другите три, за които се
установява да са били регистрирани на името на „О.5.“ ЕООД към датата на
издаване на фактурата. Изводът в посока, че именно правата върху поставения на
съдебен коментар домейн са пили предмет на разпоредителна сделка се потвърждава
по недвусмислен начин от останалите доказателства приобщени по делото. Така от
представения договор 01.03.2009 г. за управление на сайт, се вижда, че още
преди придобиването на правата върху домейна, ищецът е
сключил договор за ежедневното програмно обезпечаване и обновяване именно на уебсайта
К..bg, на който ще се публикува интернет изданието на в-к „Класа“, като този
договор е сключен с търговско дружество - „Х.К.К.“ ЕООД, като собствеността
върху капитала на цитирания търговски субект се притежава, респективно същото
се управлява отново от лицето, което се явява собственик и управител на „О.5.“
ЕООД – Е.Д.. Наред с това в подкрепа на извода, че фактурата от 01.04.2009 г. касае
именно домейна К..bg, навежда и
разменената впоследствие – през 2013 г., кореспонденция между ищеца и „О.5.“
ЕООД, видно от която управителя на „К.Б.“ ЕАД е поискал от ответното дружество
и неговия управител възстановяване на достъпа до процесния домейн, в отговор на което управителят
на ответника му е изпратил електронно съобщение, в което е заявил, че
поисканият достъп до домейна К..bg ще му бъде възстановен до 16.07.2013 г.
Очертаните фактически отношения дават основание на съда да приеме, че през 2009
г. между „К.Б.“ ЕАД и „О.5.“ ЕООД е бил сключен договор имащ за предмет именно
прехвърляне на права върху домейн с наименование – К..bg.
Договорът, с който регистрантът прехвърля правата си към „Р.“ ООД,
произтичащи от сключения между тях договор за регистрация и поддръжка на
домейн, осигуряващи му възможността да ползва съответното домейн име,
представлява договор за прехвърляне на вземане, и като такъв се урежда от
правилата за цесията, съдържащи се в нормата на чл. 99 и сл. от ЗЗД. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с постигане на съгласието между страните,
доколкото законът не въвежда изискване за форма. За момент на постигане на
съгласието в процесния случай следва да се възприеме датата - 01.04.2009 г., на
която „О.5.“ ЕООД е издало фактурата, установяваща вземането му към „К.Б.“ ЕАД за
сумата от 12 000 лв., представляваща възнаграждение по договора за
прехвърляне на правата върху домейна, доколкото тази фактура е подписана от
органните представители на всяка от двете страни. От този момент приобретателят
по договора – „К.Б.“ ЕАД, е придобило правата върху домейна К..bg, с които
праводателят му – „О.5.“ ЕООД е разполагал по отношение на „Р.“ ООД, и които
произтичат от сключения между последните две дружества договор за регистрация и
поддръжка на домейн.
Неоснователно е въведеното от ответника - „О.5.“ ЕООД, че правото на
притежание върху обсъждания домейн е отпаднало от правната сфера на ищеца, дори
и да е било придобито към даден момент, защото се е погасило, поради изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД. Действително предвид това, че се
прие, че спорното материално право на домейн име е от категорията на
облигационните, то спрямо същото на общо основание би могло да се прилага
института на погасителна давност, но легитимиран да направи подобно позоваване
се явява единствено длъжника по това право, а именно – „Р.“ ООД, който в случая
не се е възползвал от същото, а възражението се прави от друг правен субект –
първоначалния носител на правото - „О.5.“
ЕООД. Това изключва необходимостта от допълнително изследване на въпроса, дали
погасителна давност е текла, за какъв период, респективно дали е била
прекъсната посредством някой от способите уредени в ЗЗД.
Напразно е и възражението за придобиване на основание придобивна давност
на коментираното право върху домейн име, защото доколкото вече се спомена не се
касае за право от категорията на вещните права, а до облигационно по характера
си право, което не може да бъде обект на придобиване по давност.
От изложеното се формира заключение, че считано от 01.04.2009 г. в
отношенията си с „О.5.“ ЕООД, ищецът „К.Б.“ ЕАД следва да се счита титуляр на
прехвърленото му облигационно вземане към „Р.“ ООД, осигуряващо ползването на
домейна К..bg.
С оглед на това предявеният от „К.Б.“ ЕАД срещу ответника - „О.5.“ ЕООД
установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
До различни изводи за титулярството на правата върху процесния домейн
стига обаче съдът що се касае до отношенията породени между ищеца и другите
двама ответници – „К.И.“ ЕООД и „Р.“ ООД.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника и третите лица от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от
предишния кредитор. Законът отдава значение единствено на уведомяването, извършено
от досегашния кредитор, като обстоятелството, че длъжникът е узнал за цесията
по друг начин, в т.ч. поради съобщаването му от новия длъжник, е ирелевантно за
действието на цесията в отношенията на лицата, различни от страните по договора.
По делото не се твърди, съответно и не се установява „О.5.“ ЕООД да е уведомило
„Р.“ ООД за извършеното прехвърляне на правата му като регистрант на домейна К..bg в полза
на ищеца, макар и на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за него да е възникнало такова
задължение. Напротив, установява се, че „О.5.“ ЕООД е известило „Р.“ ООД за
извършеното впоследствие прехвърляне на домейна К..bg в полза
на ответника „К.И.“ ЕООД. С това правата на „К.И.“ ЕООД по отношение на
процесния домейн са консолидирани, от една страна в отношенията му с длъжника,
който в случая се явява „Р.“ ООД, а от друга – в отношенията му с всички трети
лица, включително и с ищеца.
От изложеното се формира правен извод, че в отношенията на ищеца „К.Б.“
ЕАД с ответниците „К.И.“ ЕООД и „Р.“ ООД, същият не следва да се счита титуляр
на правата върху домейна К..bg, представляващи вземане към „Р.“ ООД за
осигуряване ползването и поддръжката на домейна. С оглед на това предявеният от
„К.Б.“ ЕАД срещу „К.И.“ ЕООД и „Р.“ ООД установителен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода по предявения срещу ответника „К.И.“ ЕООД главен иск и
приетата негова неоснователност, настоящият състав намира, че по отношение на
съединените за разглеждане в условията на евентуалност искове е настъпила
вътрешнопроцесуалната предпоставка за произнасяне.
По иска с
правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1:
Основателността на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на
факта на нарушението, предполага на първо място да бъде установено, че ищецът е
носител на твърдяното субективно материално право върху обект на индустриална
собственост, което с оглед изложените в исковата молба обстоятелства
представлява право върху търговска марка. На следващо място по делото следва да
бъде установено, че от страна на ответното дружество са извършени действия,
които биха могли да бъдат квалифицирани като нарушение на правото върху
процесната марка.
Понятието за марка, като обект на правото, е дефинирано в разпоредбата на
чл. 9 от ЗМГО, която определя марката като знак, позволяващ да бъде представен
графично и способен да отличава стоките или услугите на определено лице от тези
на други лица. Законовата дефиниция разкрива основните функции на марката – от
една страна тя се използва за свързването на определени стоки или услуги със
съответното лице, което ги произвежда, съответно предоставя, а от друга за да
разграничи тези стоки или услуги със сходни на тях, но произхождащи от други
лица. Такива знаци биха могли да бъдат думи, включително имена на лица, букви,
цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация
от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Изброяването
в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би
могъл да бъде използван като марка. Субективното право върху марката възниква с
регистрацията ѝ, считано от датата на подаване на заявката, като самата
регистрация се извършва в рамките на административно производство развиващо се
пред Патентното ведомство.
От приетото като писмено доказателство по делото Свидетелство за
регистрация на марка от 30.11.2009 г., издадено от Патентното ведомство, се
установява, че по заявка на ищеца - “К.Б.” ЕАД, подадена на 31.05.2007 г., е
извършена регистрация на словна марка „КЛАСА“ с рег. № 72310 за стоки и услуги
от клас 9 (електронни публикации), клас 16 (хартия, картон и стоки от тези
материали, които не са включени в друг класове; печатни произведения; материали
за подвързване на книги; фотографии; канцеларски принадлежности; канцеларски
лепила и лепила за домакински цели; материали за художници, четки за рисуване;
пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учежни
материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковки (които не
са включени в други класове); печатарски букви; клишета; периодични издания;
печатни публикации), клас 38 (телекомуникации, електронна поща; електронни
бюлетини [телекомуникационни услуги], изпращане на съобщение; информационни
агенции), клас 39 (разнасяне на съобщение и печатни издания) и клас 41
(образование; обучение; развлечение; спортна и културна дейност; онлайн
публикуване на периодични издания; публикуване на текстове (с изключение на
рекламни текстове). Датата на която е извършена регистрацията е 27.11.2009 г.
От изложеното следва, че считано от датата на подаване на заявката – 31.05.2007
г. ищецът е придобил изключително право върху процесната словна марка „КЛАСА“.
На основание чл. 20, ал. 1 ЗМГО така придобитото право се ползва със защита за период
от десет години течащи, считано от датата на подаване на заявката, като в ал. 2
на същата разпоредба е уредена възможност регистрацията да бъде подновявана
неограничен на брой пъти за следващи десетгодишни периоди. Десетгодишния период
на закрила на процесната марка е изтекъл на 31.05.2017 г., т.е. преди датата на
подаване на исковата молба – 04.08.2017 г., и доколкото по делото не са
представени доказателства свидетелстващи за подновяване на регистрацията, то следва,
че понастоящем правата на ищеца върху процесната марка са погасени. Независимо
от обстоятелството, че към настоящия момент правото на ищеца върху обсъжданата
марка не се ползва със защита, доколкото предмет на делото е установяването на
нарушение към момент, към който срокът на защита все още не е изтекъл, то
следва да се приеме, че ищецът разполага с релевантното за спора и
упражняваната от него искова защита качество на маркопритежател към една част
от относимия по делото период.
На следващо място по делото следва да бъдат установени обстоятелствата,
на които ищецът основава твърденията си, че от страна на ответното дружество са
извършени действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като нарушение на
правото върху регистрираната на негово име марка.
Съдържанието на правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от
ЗМГО включва възможностите на притежателя ѝ да я използва, да се
разпорежда с нея както и да забрани на трети лица без негово съгласие да
използват в търговската си дейност знаци, които са идентични с марката, за
означаване на стоки или услуги, които са идентични с тези, за които тя е
регистрирана, а в случай, че използваните от третите лица знаци са идентични
или сходни с марка и се използват от тях за означаване на стоки или услуги,
идентични или сходни с тези, за които е тя е регистрирана, използването е
недопустимо единствено в случай, че по този начин се създава вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с
марката. На последно място на третите лица е забранено да използват знак, който
е идентичен или сходен с марката, дори и означаваните с него стоки да не са
идентични, нито сходни с тези за които съответната марка е регистрирана, стига
по-ранната марка да се ползва с известност на територията на Република България
и неоснователното използване на знака да е от естеството да доведе до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер на по-ранната марка
или да ги увреди.
Формите, в които би могло да се състои използването на марката по смисъла
на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в
поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на
стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с
тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът
или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и
реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда
гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично се посочва, че
използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по
начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява
нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на
което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките
на настоящото производство искове.
Безспорно е между страните, а и се установява от събрания по делото
доказателствен материал, в т.ч. писмени доказателства и свидетелски показания,
че след 11.07.2013 г. ответникът „К..бг И.“ ЕООД предоставя информационно-новинарски
услуги на уебсайта с домейн К..bg., на който адрес в интернет по-рано такива услуги
е предоставял ищецът.
За да се направи извод, че поведението на ответника, изразяващо се в
предоставянето на новинарски услуги в интернет чрез сайта К..bg, представлява нарушение на правото на ищеца върху регистрираната към
съответния период словна марка „КЛАСА“, следва да се извърши сравнение между
обозначението, индивидуализиращо уебсайта – К..bg, от една
страна, и марката, от друга, при което да се установи дали те са идентични или
сходни, доколкото това обстоятелство е предпоставка за неправомерния характер на
всеки от посоченитв в чл. 13, ал. 1 ЗМГО начини на използване. При преценката
си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключението
на вещото лице изводи по изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза. Наред
с това се отчитат сходствата и различията между използваното от ответника
домейн име и регистрираната марка във визуална и фонетично отношение, като се
преценява създаваното от тях общо впечатление у потребителя.
В пределите на осъществяваното сравняване между регистрираната търговска
марка „КЛАСА“ с доминиращия елемент от домейн името К..bg – „К.“, се установява, че между тях е
налице фонетична идентичност, като изписването на домейн името с двойно „s“, осигурява идентичното с
„класа“ прочитане и на такива езици, при които тази буква би се произнесла като
българско „з“ ако беше оградена от гласни. Така
независимо от езиковата квалификация на потребителите знаците „класа“ и
„ К.“ биха имали еднакво звучене. Едновременно с това при съпоставката на
двата словни елемента се налага извода за определено визуално сходство, дължащо
се на почти еднакваа дължина на думите и присъствието на идентичната за
латиницата и кирилицата буква „а“ на два пъти и в двата знака. Що се касае до
анализа позициониран върху наличието на смислово сходство между сравняваните
знаци се установява, че въпреки че думата „К.“ сама по
себе си няма превод на популярните за българските потребители езици, те
еднозначно биха възприели думата „К.“ като такава със смислово значение на „класа“, което е и значението на
регистрираната марка „класа“, а това извежда аргумент за съществуването и на
смислова идентичност между сравняваните знаци. С оглед фонетичната идентичност,
визуалното сходство в средна степен и смисловата идентичност между сравняваните
знаци, то генералното заключение, което трябва да се направи във връзка с
изследваната предпоставка е, че е налице висока степен на сходство на домейн
името „К..bg“ и регистрираната от ищеца словна марка „КЛАСА“.
С оглед на така констатираното сходство между използваното от ответника
домейн име К..bg и притежаваната от ищеца словна марка „КЛАСА“, за да се направи извод за
неправомерно използване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, следва да бъде извършена
съпоставка на услугите, за които процесната марка е регистрирана, и тези, за
които по делото се установи да се предоставят от ответното дружество на
уебсайта - К..bg. В резултат от извършеното
съпоставяне, по делото се установява, че между информационно-новинарските
услуги, предлагани от ответното дружество “К.И.” ЕООД на интернет сайта с
домейн К..bg, от една страна, и услугите, за които е регистрирана словната
марка “класа”, и които се предоставят от ищеца
на интернет сайта с домейн classa.bg, от друга, е налице идентичност.
Следователно, доколкото в пределите на спора категорично се установи, че
процесната търговска марка е във висока степен сходна на използваното от
ответника домейн име, както и че услугите, за които марката е регистрирана, са идентични с информационно-новинарските
услуги в интеренет, предоставяни от ответника на уебсайта с домейн К..bg, се
налага извод за наличието на използване по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО.
За да бъде така констатираното използване квалифицирано като нарушение на
процесното субективно марково право, на последно място е необходимо да бъде
проведено доказване, че за кръга от потребители, към който са насочени тези
услуги, съществува вероятност за объркване, което включва възможността за
свързване на домейн името К..bg с регистрираната словна марка „КЛАСА“.
Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1,
т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешно възприятие
за произхода на съответните услуги, в резултат от което те да формират
убеждение, че услугите, обозначени с регистрираната марка, и тези, означени с
използваното от ответника домейн име, произхождат от едно и също лице или
икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява
с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния,
относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната
категория услуги.
Предвид на това, че ищецът използва регистрираната словна марка „КЛАСА“
за означаване на предоставяните от него информационно-новинарски услуги чрез
печатното издадние в-к „Класа“, както и чрез електронното издание на вестника,
публикувано на уебсайта с домейн classa.bg, както и на това, че
ответното дружество използва домейн името К..bg, за
означаване на уебсайта, на който то, от своя страна, предоставя информационно-новинарски
услуги, следва, че релевантния кръг на протребителите на услуги, предоставяни
от ответника, попада изцяло в обхвата на кръга на потребителите на същите
услуги, предоставяни от ищеца. С оглед на тези обстоятелства и предвид
установената висока степен на сходство между регистрираната словна марка и
домейн името на уебсайта, използван от ответника, и идентичността на
сравняваните услуги, то следва да се приеме, че съществува висока вероятност за
объркване на средния потребител на такива услуги, т.е. потребителите на услуги,
предлагани от „К..бг И.“ ЕООД на уебсайта с домейн К..bg да бъдат
заблудени, че ползват информационно-новинарски услуги, предоставяни от „К.Б.“
ЕАД, предлагани по регистрираната за идентични услуги словна марка „КЛАСА“.
Съобразявайки фактическия състав на гражданскоправната защита по чл. 76,
ал. 1, т. 1 ЗМГО, предвидена като средство за защита срещу нарушения, и с оглед
всичко изложено съдът намира, че по делото се установява, че в дейността си по
предоставяне на информационно-новинарски услуги ответното дружество използва
домейн името К..bg, за което се установява да е сходно с регистрираната словна марка
„КЛАСА“, за означаване на услуги, идентични с тези, за които марката е
регистрирана, при което възниква вероятност за объркване у потребителите.
Така установените обстоятелства водят до извод за използване на марката
по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, извършено от ответното дружество - „К..бг
И.“ ЕООД, чрез предоставяне на информационно-новинарски услуги на уебсайта с
домейн К..bg в периода от 11.07.2013 г. – датата, на която ответникът е регистриран
като титуляр на правата върху домейна, до 31.05.2017 г. – датата, до която
правата на ищеца върху марката са се ползвали със закрила. Доколкото се осъществява
без да е налице съгласието на притежателя на съответната търговска марка, това
използване представлява нарушение на правата, с които ищецът е разполагал върху
този обект на интелектуална собственост за съответния период. Предвид това
разглежданият иск за установяване на нарушение на субективното право върху
марка, като иск за установяване на факт с правно значение, предявен на
основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 124, ал. 4, предл. второ ГПК се
явява доказан по своето основание, което налага същият да бъде уважен.
По иска с
правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО:
За да се направи извод за основателност на иска за преустановяване на
нарушението, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с констатираните
действия, в които се изразява нарушението, по делото следва да се установи още
и дали към датата на приключване на устните състазания правата на ищеца върху
регистрираната марка все още е ползват със закрила, както и дали разкритото
нарушение продължава да е налице.
Съгласно чл. 20 ЗМГО срокът, за
който правата върху регистрираната марка се ползват със закрила е десетгодищен,
считано от датата на подаване на заявката, като регистрацията може да бъде
подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на нарочна
процедура. В процесния случай от представеното по делото свидетелство за
регистрация на марка се установява, че ищецът е заявил регистрацията на
словната марка „КЛАСА“ на 31.05.2007 г., от което следва, че срокът на действие
на регистрацията е изтекъл на 31.05.2017 г. Не се установява обаче, ищецът да е
предприел съответните действия, необходими за подновяване на регистрацията на
марката. В този контекст, макар и по делото да се установява, че към датата на
приключване на устните състезания ответното дружество - „К..бг И.“ ЕООД не е
преустановило дейността си по предоставяне на информационно-новинарски услуги
на уебсайта с домейн К..bg, то доколкото към този момент правата на
дружеството-ищец върху словната марка „КЛАСА са погасени и не се ползват със
закрила, настоящият състав намира, че искът по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед крайния изход на разглеждания спор и своевременно въведеното от
ищеца процесуално искане за присъждане на разноски, придружено с доказателства
за реалното им извършване, то разноски следва да бъдат присъдени единствено в негова
полза. Общият размер на установените като извършени от ищеца разноски възлиза
на сумата от 3 080 лв., от които 480 лв. – държавна такса, 600 лв. –
депозит за съдебно-маркова експертиза и 2 000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед уважената част от предявените главни искове, в тежест
на отвеника „О.5.“ ЕООД следва да бъдат възложени 1/3 от разноските на ищеца за
държавната такса и адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер на сумата
от 826,66 лв. Поради отхвърлянето на главния иск срещу ответника - „К.И.“ ЕООД
и уважаването на единия от предявените срещу него два евентуални иска, то в
тежест на този ответник следва да бъдат възложени 1/6 от разноските на ищеца за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и 1/2 от разноските за
съдебно-марковата експертиза, възлизащи в общ размер на сумата от 793,33 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, срещу „О.5.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, че „К.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* е титуляр на правата върху домейн
името - К..bg, представляващи вземане към „Р.“ ООД за осигуряване ползването и
поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за регистрация и
поддръжка на домейн, сключен по заявка, подадена на 27.10.2008 г. от „О.5.“
ЕООД, което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител - „О.5.“ ЕООД в
полза на „К.Б.“ ЕАД, въз основа на сключен договор с дата - 01.04.2009 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „К.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** и „Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
главни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено спрямо „К.И.“ ЕООД и „Р.“ ООД, че „К.Б.“ ЕАД е титуляр на правата
върху домейн името К..bg, представляващи вземане към „Р.“ ООД за осигуряване
ползването и поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за
регистрация и поддръжка на домейн, сключен по заявка, подадена на 27.10.2008 г.
от „О.5.“ ЕООД, което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител - „О.5.“
ЕООД в полза на „К.Б.“ ЕАД, въз основа на сключен договор с дата - 01.04.2009
г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1
ЗМГО, предявен от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „К.И.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, че ответното
дружество – „К.И.“ ЕООД е извършило нарушение на притежаваното от ищеца – „К.Б.“
ЕАД право върху регистрирана търговска марка „КЛАСА“, словна, с рег. № 72310, с
дата на заявяване 31.05.2007 г., регистрирана на 31.05.2007 г. за стоки и
услуги от клас 9, клас 16, клас 38, клас 39 и клас 41, чрез предоставянето на
информационно-новинарски услуги на уебсайт с домейн К..bg в периода от 11.07.2013 г. – датата, на която ответникът е регистриран
като титуляр на правата върху домейна, до 31.05.2017 г. – датата, до която
правата на ищеца върху марката са се ползвали със закрила.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „К.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, за осъждане на
„К.И.“ ЕООД да преустанови нарушението на правото върху регистрирана търговска
марка „КЛАСА“, словна, с рег. № 72310, с дата на заявяване - 31.05.2007 г.,
регистрирана на 31.05.2007 г. за стоки и услуги от клас 9, клас 16, клас 38,
клас 39 и клас 41, чрез предоставяне на информационно-новинарски услуги на
уебсайт с домейн името - К..bg.
ОСЪЖДА „О.5.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 826,66 лв., представляваща сбор
от направени от ищеца съдебни разноски в производството, развило се пред
настоящата инстанция, съответна на уважената част от предявените спрямо
визирания ответник искове.
ОСЪЖДА „К.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 793,33 лв., представляваща
сбор от направени от ищеца съдебни разноски в производството, развило се пред
настоящата инстанция, съответна на уважената част от предявените спрямо
визирания ответник искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: