РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. София , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503764 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 5182 от 28.08.2020г., постановено по гр.д. №15408/2017г.,
СГС, I ГО, 16 състав е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да
заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поотделно на всеки от двамата ищци
С. И. С. и М. И. С. сумата от по 66 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
смъртта на тяхната майка Р. Б. С., настъпила като последица от
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 06.03.2017 г., на път ПП I Е-
79, в района на км. 381, Брежанска детелина, причинено по вина на П. Ц. Д.,
водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с peг. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
27.11.2017 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение,
като е отхвърлил предявения от всеки от ищците иск за разликата над
присъдените 66 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. като
неоснователен. С решението СГС, I ГО, 16 състав е осъдил
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, поотделно на всеки от тримата ищци С. И. С., М. И. С. и Д. И. С. в
качеството им на наследници на починалия в хода на процеса първоначален
1
ищец И. Д. С. сума от по 22 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от И. Д. С. неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания в резултат на смъртта на неговата съпруга
Р. Б. С., настъпила като последица от пътнотранспортно произшествие от
06.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
27.11.2017 г. до окончателното плащане на застрахователното обезщетение,
като е отхвърлил предявения от всеки ищец иск, съобразно наследствената им
квота, за разликата над присъдените 22 000 лв. до пълния претендиран
размер, в размер от по 50 000 лв., като неоснователен. С решението СГС, I
ГО, 16 състав е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати
общо на тримата ищци С. И. С., М. И. С. и Д. И. С. съдебни разноски от 176
лв. С решението СГС, I ГО, 16 състав е осъдил Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на процесуалния
представител на ищците - адв. Я. Д., съобразно уважената част от исковете,
сумата от 4633,20 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ. С решението СГС, I ГО, 16 състав е осъдил ищците С. И. С.,
М. И. С. и Д. И. С. да заплатят на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в общ размер
на 112 лв. С решението СГС, I ГО, 16 състав е осъдил Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете,
държавна такса в размер на 7920 лв.
Срещу решението в неговите отхвърлителни части е подадена въззивна
жалба от ищците, чрез процесуалния им представител, с релевирани
оплаквания за неправилност, поради несъобразяване с материалния закон,
трайната практика и при несъобразяване със събраните доказателства във
връзка с релевираното възражение за съпричиняване. В жалбата се твърди, че
определеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливост по чл.
52 от ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията на ищците,
както и последиците от претърпените вреди. Релевира се оплакване, че съдът
не е взел под внимание, че в представената влязла в сила присъда има
констатация, че пешеходката се е намирала на пътното платно, тъй като
автомобилът й е аварирал със спукана гума. Излага се становище, че поради
това нейното поведение не е било самоцелно пресичане на пътното платно, а
с оглед създалата се аварийна ситуация. В жалбата се релевира възражение,
че дори да се приеме, че е налице съпричиняване, то определеният размер от
45% е завишен, тъй като поведението на деликвента спрямо пострадалия е
много по-укоримо. Поддържа се, че законът с много по-голяма строгост
подхожда към противоправното поведение на водачите на МПС, пред това на
останалите участници в движението по пътищата, тъй като управлението на
МПС представлява дейност, която по естеството си е свързана с повишена
обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й
е по-укоримо. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което
да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и да
2
постанови друго, с което да уважи предявените искове в пълните
претендирани размери, ведно със законната лихва. Предявява се претенция за
присъждане на направените разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, е подал отговор,
с който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли същата
да бъде оставена без уважение.
В открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния им
представител, поддържат подадената въззивна жалба и молят същата да бъде
уважена. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, прави
искане жалбата да бъде оставена без уважение, като поддържа подадения
отговор.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените при
условията на активно субективно съединяване искове са с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на по 150
000лв. за претърпените от тримата ищци неимуществени вреди от смъртта на
тяхната съпруга и майка, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 06.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Нормата на чл. 432, ал.1 КЗ
предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”. При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние.
С обжалваното решение СГС, І ГО, 16 състав, е уважил частично
предявените главни искове. В мотивите на своето решение, съдът е приел, че
ищците са доказали предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, за да
бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е, че ответното
застрахователно дружество е доказало възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, като е преценил, че приносът
на починалата е 45 %.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части. Решението на СГС в осъдителните му части като необжалвано е влязло
в сила. Поради това основанието на предявения иск е установено със сила на
пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на
застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищците, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, спорът на страните пред
въззивната инстанция се съсредоточава върху въпросите за правилното
приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД.
С цел установяване на действителните отношения между ищците и
починалата, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели. От показанията на свидетелката В. П. се
установява, че с ищцата С. са приятелки от 20 години, поне 2-3 пъти
седмично се виждат. От показанията й се установява, че майката на С. била не
само родител, но и приятел на своята дъщеря, С. и свидетелката си споделяли
всичко с пострадалата, С. за всичко се допитвала до майка си, връзката им
била много повече от връзка между майка и дъщеря, била изключително
силна. От показанията на свидетелката се установява, че С. разчитала много и
на помощта на своята майка при отглеждането на своето малко дете. От
свидетелските показания се установява, че С. много тежко е изживяла вестта
за смъртта на своята майка - плачела непрекъснато, не искала да излезе от
стаята си, в очите й се четяла огромна скръб и болка. След смъртта на майка
й С. се променила коренно-преди била усмихната и весела, а към момента не
е на себе си- станала изнервена, затворена и депресирана, разделила се е с
мъжа си и изпитвала затруднения при отглеждането на детето си.
Свидетелят В. В. – приятел на М., излага, че и тримата ищци са
изживели много тежко загубата на Р. С.. От показанията му се установява, че
починалата била доктор, била любимка на хората в селото, помагала на сина
си в отглеждането на децата, М. много разчитал на своята майка, не само с
помощ, но и със съвети, били задружно семейство. От показанията на
свидетеля, че установява, че след смъртта на д-р С. съпругът й И. С.
психически се променил и станал затворен. Преди всеки ден ходел в кафето,
където приятели се събирали да играят шах, а след случилото се спрял да
излиза, изгубил теглото си, не бил въобще същият, предал се психически и
скоро след това и той починал. От показанията на свидетеля се установява, че
в различни периоди децата са живеели заедно с родителите си, а
непосредствено преди инцидента не са били в едно домакинство, но са се
събирали по празници, не е имало противоречия между членовете на
4
семейството, винаги са били усмихнати и приветливи.
Въззивният състав изцяло кредитира показанията на двамата свидетели,
тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления,
взаимно се допълват и не си противоречат.
При така изяснените конкретни обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция достига до извода, че в процеса на доказване ищците успяха да
проведат пълно и главно доказване на твърдените от тях неимуществени
вреди в резултат на смъртта на тяхната съпруга и майка.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е
обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
Според практиката на ВКС, възрастта на починалия не съставлява
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, доколкото сама
по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и
претендиращия обезщетение. /така решение № 124 от 14.07.2016 г. по т.д. №
2056/2015г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
След, като взе предвид горните постановки, както и установените от
свидетелските показания действителни отношения между членовете на
семейството на Р. С., внезапното настъпване на смъртта й, цялостното
негативно отражение на събитието върху психо-емоционалното състояние на
ищците и като съобрази преобладаващата съдебна практика относно
присъжданите в сходни случаи обезщетения, приема, че справедливото
обезщетение за ищеца-съпруг на починалата и нейните деца възлиза на по
130 000лв. за всеки един от тях. По делото се установи, по категоричен начин,
че съпрузите са били дълги години заедно, отгледали са своите две деца, били
5
са задружно семейство, а след смъртта на съпругата съпругът спрял да
общува с приятели, променил се, отслабнал и психически се сринал, предал
се. По отношение на ищците-син и дъщеря на починалата, по безспорен начин
се установи, че между тях са съществували чудесни взаимоотношения и
двамата са търсили съветите на своята майка, били са много близки,
починалата е била много жизнена и до смъртта си им е помагала в
отглеждането на децата им. И двамата ищци са се променили коренно след
смъртта на своята майка и до настоящия момент не могат да преживеят
случилото се. Основателно е възражението на жалбоподателите, че при
определяне на справедливото обезщетение първостепенният съд не е отчел в
достатъчна степен близките отношения, които са съществували между
ищците и починалата, както и промените, които са настъпили у всеки един от
тях. За да остави без уважение жалбата в останалата й част, настоящият
съдебен състав съобрази обществено въведения критерий за справедливост в
обезщетяването на вреди, настъпили от застрахователно събитие към 2017 г.,
както и съдебната практика в други подобни случаи.
По отношение на релевираното оплакване за неправилност на
решението относно приетия процент на съпричиняване.
От приетата и неоспорена съдебна автотехническа експертиза, се
установява, че ПТП е настъпило на прав участък, около 21 ч. в тъмната част
на денонощието, на главен път Е79, в района на пътен възел „Брежани“, с
посока от гр. Благоевград към с. Кулата, при неограничена видимост и суха
пътна настилка, извън населено място. Според описания механизъм, преди
момента на сблъсъка шофьорът е карал с 93,81 км/ч, при разрешени 60 км./ч,
като е възприел пешеходката, но е решил да я заобиколи. Предвид тази
скорост ударът е щял да настъпи дори и водачът да е предприел спиране, а не
заобикаляне, тъй като обсегът на осветяване на фаровете му не е позволявал
пълно спиране. Максималната скорост, при която е било възможно
предотвратяването на удара е била 71,70 км/ч. Съгласно експертизата
причина за настъпване на ПТП е не само превишената скорост, но и
поведението на починалата, която е пресичала на място, което не е
предвидено за пешеходци, при възможност да възприеме приближаващия
автомобил и да го пропусне.
Настоящият въззивен състав изцяло кредитира фактическите изводи на
вещото лице, тъй като същият е отговорил компетентно и обективно на
всички релевантни въпроси. С оглед на конкретно установените данни и при
съвкупна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства,
въззивният съд приема, че пешеходката е нарушила разпоредбата на чл. 113,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, и чл. 114, т. 2 от ЗДвП: несъобразяване с приближаващите
се пътни превозни средства при пресичане извън населено място по
двулентов двупосочен път, когато в близост не е имало пешеходна пътека,
както и при ограничена видимост, тъй като произшествието е настъпило в
6
тъмната част на денонощието. От една страна, водачът е шофирал с
превишена скорост в тъмната част на денонощието, което е отнело
възможността му за своевременна реакция. От друга страна, пешеходката е
пресичала на необозначено за това място, извън населено място, където
поначало не се предполага появата на пешеходци. Починалата е следвало да
отчете горните обстоятелства, още повече, че обективно е имала възможност
да забележи светлините на приближаващия лек автомобил, поради което е
следвало да го пропусне, несъздавайки предпоставки за ПТП. Действително,
както се сочи в жалбата на ищците, ЗДвП поставя по-засилени изисквания
към водачите на МПС, но при съобразяване на конкретните обстоятелства,
въззивният състав приема, че самата пострадала сериозно е допринесла с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат. С оглед на това
приема, че приносът й е 45%.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че определеният
размер на съпричиняване е завишен, тъй като съдът не бил взел предвид, че в
мотивите на представената влязла в сила присъда е било прието, че
пешеходката се е намирала на пътното платно, тъй като автомобилът й е бил
аварирал, поради което нейното поведение не е било самоцелно пресичане на
пътното платно. На първо място, това твърдение се въвежда за първи път с
въззивната жалба и разглеждането му би довело до недопустимо произнасяне.
Следва да се посочи, че влязлата в сила присъда има доказателствено
значение за вината и противоправността на деянието само на извършителя на
престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поведението
на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението. Всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици на деянието,
включително и съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед принципа
за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да бъдат
установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без
значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Следователно гражданският съд не може да формира изводите
си въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, нито
въз основа на интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на
присъдата. Следва да се посочи, че дори и да бъде разгледано това твърдение,
то видно от диспозитива на присъдата наказателният съд е приел, че
виновният водач е причинил смъртта на неправилно пресичащата от дясно на
ляво по посока на движение на лекия автомобил пътното платно пешеходка Р.
С.. В тази връзка въззивният състав приема, че не са налице основания, които
да доведат до намаляване процента на съпричиняване от страна на
пострадалата.
След приетия процент на съпричиняване дължимото от ответника на
ищците обезщетение е както следва: 71 500 лв. за С.С., 71 500 лв. за М.С. и
7
71 500 лв. за наследниците на И. С., а именно: за С.С. - 23 833.33лв., за М.С. –
23 833.33лв. и за Д.С. - 23 833.33лв.
При тези изводи въззивната инстанция следва да постанови решение, с
което да отмени решението на СГС, ГО, 16 състав в частта, в която исковите
претенции са отхвърлени за разликата над сумата от 66 000 до 71 500 лв. – за
ищците С.С. и М.С. и за разликата над сумата от 22 000лв. до 23 833.33лв. за
всеки един от ищците С.С., М.С. и Д.С., като разликата в размер на по 5
500лв. – за първите двама ищци и в размер на по 1833.33лв. за останалите
ищци, като наследници на починалия в хода на производството И. С.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2017г. до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за разноски: Решението на първата
инстанция следва да бъде отменено и в частта, в която ищците са осъдени, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплатят на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлените искове над размера на сумата от 104.67лв. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. Д. допълнително адвокатско
възнаграждение пред СГС в размер на 386.10лв., а по сметка на СГС
допълнително държавна такса в размер на 660лв., на основание чл. 78, ал.6
ГПК, а на ищците допълнително още 14.67лв. – разноски пред първата
инстанция, съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
Пред въззивната инстанция, с оглед частичната основателност на
жалбата на ищците, ответникът следва да бъде осъден да заплати, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. на адвокат Д. адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие в размер на 533.94лв.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати
по сметка на САС държавна такса в размер на 330лв.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5182 от 28.08.2020г., постановено по гр. д. №
15408/2017г. от СГС, ГО, 16 състав, в частта, в която предявеният от С. И. С.
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над размера
на сумата от 66 000лв. до 71 500лв., както и в частта, в която предявеният от
М. И. С. иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над
размера на сумата от 66 000лв. до 71 500лв, както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от С. И. С., М. И. С. и Д. И. С. в качеството им на
наследници на починалия в хода на процеса първоначален ищец И. Д. С. иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 22 000 лв. до 23 833.33лв –
8
за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 27.11.2017г. до окончателното плащане, както
и в частта, в която С. И. С., М.И. С. и Д. И. С. са осъдени да заплатят на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски над размера на сумата от 104.67 лв., като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поотделно на всеки един от
двамата ищци С. И. С. с ЕГН ********** и М. И. С. с ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №28, ет. 1, чрез адв. Я. Д.,
допълнително сумата от по 5 500лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
смъртта на тяхната майка Р. Б. С., настъпила като последица от
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 06.03.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 27.11.2017 г. до окончателното
плащане на застрахователното обезщетение.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поотделно на всеки един от
тримата ищци С. И. С. с ЕГН **********, М. И. С. с ЕГН ********** и Д. И.
С. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №28, ет.
1, чрез адв. Я. Д., в качеството им на наследници на починалия в хода на
процеса първоначален ищец И. Д. С. допълнително сумата от по 1833.33 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки
и страдания в резултат на смъртта на неговата съпруга Р. Б. С., настъпила
като последица от пътнотранспортно произшествие от 06.03.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 27.11.2017 г. до окончателното
плащане на застрахователното обезщетение.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд, допълнително сума в размер на 660лв. - държавна
такса, а по сметка на Софийски апелативен съд сума в размер на 330лв. –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
ал.1, т.2 от ЗАдв, на адв. Я. Д. допълнително сумата от 386.10лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие пред първа инстанция, както и да заплати сумата от
533.94лв. - за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред САС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати общо на тримата ищци С. И. С.,
М. И. С. и Д. И. С. съдебни разноски пред СГС допълнително още 14.67 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5182 от 28.08.2020г., постановено по гр.
9
д. № 15408/2017г. от Софийски градски съд, ГО, 16 състав в останалите
обжалвани части.
Решението като необжалвано е влязло в сила в осъдителните части.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10