Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ………2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А.Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9955 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Л.З.П. против „З. „А.”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищцата твърди, че на 13.11.2015 г., около 14:15 ч., претърпяла
пътно-транспортно произшествие, като пешеходец, по вина на водача на товарен
автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № ********- Е.В.Г.. Моторното превозно средство се движело в
посока от ул. „Хан Крум“ към бул. „Патриарх
Евтимий“, като на кръстовището с ул. „Г. С. Раковски“ водачът предприел маневра
„завиване наляво“. Същевременно ищцата пресичала ул. „Г. С. Раковски“ отдясно
наляво по посока на движението на автомобила, при което настъпила катастрофата.
Ищцата претърпяла следните телесни повреди – контузия на главата и лицето, контузия на
гръдния кош и корема, контузия на десен лакът, изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на лявото коляно, поставена й била имобилизация. Твърди, че получените увреждания
представлявали временно разстройство за здравето, неопасно за живота, а
навяхването на коляното довело до трайно затруднение на движението на ляв долен
крайник за период, по-дълъг от 30 дни. Ищцата твърди, че отговорността на
водача на процесното МПС била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“от ответното дружество по
полица №11115000863073/23.03.2015г. със срок на валидност от 23.03.2015г. до 22.03.2016г. От
телесните повреди ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания. Стойността на претърпените неимуществени вреди определя на
30 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.11.2015г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поведението на водача на автомобила не било виновно и противоправно; оспорва да са настъпили вреди за ищцата; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между твърдяните от ищцата вреди и процесното пътно-транспортно произшествие; поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от ищцата, която предприела
пресичане на необозначено място и навлязла внезапно на пътното платно, в
нарушение на правилата за движение по пътищата; твърди, че ищцата страдала от предходни заболявания и
имала съпътстващи травми, които оказали влияние на продължителността на възстановителния период; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът
следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. вина на
дееца. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при извършено непозволено увреждане, вината
на деликвента се предполага до доказване на
противното.
Страните не спорят, че отговорността на водача на т.а „Фиат Скудо“, с рег. № ********е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното
дружество към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
От заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява, че произшествието е настъпило в района на Х-образно
кръстовище с двупосочно движение, с по една лента във всяко направление.
Наличната вертикална сигнализация на
място е пътен знак Б-2 „Стоп“ на ул. „Неофит Рилски“, а хоризонталната
сигнализация – осева непрекъсната линия тип М1. Механизмът на настъпване на
произшествието е следният: на Х-образно кръстовище водачът на автомобил „Фиат Скудо“ се е движел в
посока към Центъра в дясната част на пътното платно на ул.“Неофит Рилски“.
Преди навлизането в кръстовището, водачът на автомобила е спрял на пътен знак
„Стоп“. Отляво по ул. „Георги Раковски“ е спрял неизвестен автомобил, имащ
предимство, който е дал знак, че пропуска „Фиат Скудо“, поради което
водачът на „Фиат Скудо“ е потеглил към кръстовището
за извършване на маневра “ляв завой“ и за престрояване за движение към бул.“Патриарх
Евтимий“. При достигане на половината на
пътното платно и пресичане на осевата линия със скорост на движение от 14
км/час или 11км/час, автомобилът леко косо е ударил движеща се отдясно наляво пешеходка
с предната лява част на автомобила. След удара пешеходката е паднала в ляво на
около 1м., а автомобилът е спрял. Причина за настъпване на произшествието,
според вещото лице, е както поведението на водача на автомобила, така и
поведението на пешеходката/ищцата/. Водачът на автомобила се е движел с
по-висока скорост от необходимата за извършване на маневрата и не е
възприел пешеходката, като опасност на
пътното платно, когато е навлязла отдясно наляво. Пешеходката е навлязла на пътното платно с бърз ход и е
пресякла отдясно наляво, без да се увери, че водачът на автомобила я е възприел
на пътното платно и намалява скоростта на движение.
От показанията на св. Е.Г. – водач на процесния
автомобил, се установява, че катастрофата е настъпила, докато е извършвала
маневра “ляв завой“ на кръстовище. Колите от другите платна спрели, за да я
пуснат да направи завой. Тръгнала да завива, когато внезапно пред нея изскочила
ищцата. Същата излязла внезапно зад спрял пикап. Свидетелката
не забелязала ищцата на тротоара в нито едни момент, докато осъществявала маневрата.
Счита, че колата се е движила със
скорост от 5 км/час.
В своите показания св. И.Н. – очевидец на катастрофата, описва същия
механизъм на настъпване на произшествието – лека кола излязла от ул.“Неофит Рилски“, дала ляв
мигач, за да завие наляво по ул.“Раковски“ в посока „Патриарх Евтимий“. В
дясното платно на ул.“Раковски“ се движел тъмен ван, който видимо дал знак на
колата да завие пред него. От другата страна също имало кола, която също дала
знак на автомобила, който искал да завие наляво, че може да извърши маневрата.
Ищцата стояла на отсрещния тротоар и изглеждала видимо изплашена, гледала в
различни посоки. Тръгнала да пресича, но автомобилът извършил маневра “ляв
завой“ и се е получил сблъсък. Свидетелката заявява, че тя и пострадалата имали
еднаква видимост към пътя и разположените на него автомобили.
С оглед на автотехническата експертиза и показанията
на свидетелите очевидци Г. и Н., съдът приема
за доказано по делото, че поведението на водача на автомобила „Фиат Скудо“, с рег. № ********– Е.Г., е било противоправно и
виновно. Същата е нарушила чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, както и чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Същите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че при пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла
следните увреждания: контузия на лявата скула на лицето с подкожен кръвоизлив,
навяхване на лявата колянна става. Получените
увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. По отношение на навяхването на лявата колянна
става е поставена обездвижваща ортеза за 30 дни. По
делото няма представени медицински документи за настъпили усложнения през време
на лечебния процес. С оглед тежестта на травмите, при нормално протичане на
лечебния процес, се очаква пълно възстановяване на ищцата. Възможно е
навяхването на лявата колянна става да провокира
болки в коляното при натоварване и промяна на времето.
От показанията на св. С.- дъщеря на ищцата, се установява, че непосредствено
след инцидента ищцата е имала оток на лявата част на лицето, отоци на крака и
коляното, синини. Ищцата била изключително стресирана, тъй като не комуникирала
с дъщеря си, което било нетипично за нея. В болницата й поставили шина на
крака, давали й обезболяващи. Когато я изписали от болницата, била в инвалидна количка.
По време на домашното лечение не можела да ходи, лежала, не можела да се
обслужва самостоятелно. Свидетелката я придържала, когато ходела, купила й
бастун. Около месец и половина - два свидетелката помагала на майка си да се
обслужва. След катастрофата ищцата изпитвала тревожност, не можела да спи.
Наложило се да се консултира с психиатър, който й изписал успокояващи
лекарства. Оплаквала се от болки в крака, коляното и се притеснявала от раната
в областта на лицето. Отокът на лицето й бил голям, поради което лекарите не могли
да я снимат веднага. Съмнявали се да няма счупване на носа. Оказало се, че няма
счупване. След катастрофата ищцата променила походката си, притеснявала се да
пресича. Придвижвала се сама, не било необходимо някой да я съпровожда.
Непрекъснато се оглеждала, когато била навън. Лекували белега на лявата
половина на лицето с лазер в клиника. Лечението продължило около половин година
но белегът не изчезнал напълно, а това
потискало ищцата.
Съдът не кредитира показанията на св. С.в частта, в която
твърди, че ищцата е получила белег от катастрофата, който е лекувала с лазер.
По делото няма ангажирани други доказателства за наличие на белег на лицето на
ищцата след катастрофата, нито са представени медицински документи за лечение
на белега с лазер. Липсват и медицински документи ищцата да е лекувана от
психиатър и да е приемала изписани от него лекарства, поради което съдът не
кредитира показанията на св.С.в посочените части, като съобрази
обстоятелството, че същата е дъщеря на ищцата и е заинтересувана от изхода на
делото.
С оглед заключението на медицинската експертиза и частично
кредитираните показания на св. С.съдът приема, че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното
пътно-транспортно произшествие.
Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на
пътно-транспортното произшествие - 76 г., вида на телесната повреда – лека
телесна повреда, изразила се в контузия на лявата скула на лицето с подкожен
кръвоизлив и навяхване на лявата колянна става, продължителността на лечебния и възстановителен
период - около 30 дни за колянната става, вида на
проведеното лечение – поставяне на обездвижваща ортеза
за 30 дни, обстоятелството, че през възстановителния период ищцата е разчитала
на помощта на дъщеря си, преживеният от пострадалата стрес по време на катастрофата и негативните
преживявания по време на лечението – същата е изпитвала тревожност след произшествието,
не е можела да спи, страхувала се е, когато е пресичала улицата. От друга
страна, съдът отчете обстоятелството, че по делото няма данни за настъпили
усложнения от лечението. Според медицинската експертиза, с оглед тежестта на
травмите, при нормално протичане на лечебния процес, се очаква пълно
възстановяване на ищцата.
Като отчете горепосочените обстоятелства, съдът определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
на основание чл.52 от ЗЗД, от 9 000лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пресичала на необозначено за това място и навлязла
внезапно на пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съдът намира възражението за основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 113, ал. 1, т.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да
навлязат на платното за движение се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства, а съгласно чл.114, т.1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение. От заключението на автотехническата
експертиза и показанията на св. Г. и Н. се установява, че ищцата е навлязла внезапно на
пътното платно с бърз ход, пресичайки отдясно наляво, без да се увери, че водачът
на спрелия автомобил я е възприел и е намалил скоростта си на движение. Същевременно
ищцата е имала видимост към автомобила и при преустановяване на движението си и
отдръпване назад на половин метър е могла да предотврати настъпването на
пътно-транспортното произшествие /становище на вещото лице от автотехническата
експертиза в съдебно заседание от 14.02.2018г./.
Като отчете спецификите на конкретния механизъм
на настъпилото пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да бъдат внимателни
и предпазливи към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците, съдът прие, че
приносът на водача на автомобила
е значително по-голям от приноса на
пешеходката, която е пресичала пътното платно, като определи процент на съпричиняване на вредите – 20%.
Тъй като съдът определи
размер на обезщетение за неимуществени вреди от 9 000лв., при прилагане на процент
на съпричиняване от 20 %, общият размер на дължимото
от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 7 200 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 30 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените разноски в размер на 192лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 300.20
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат адв. В.Н. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 343.20лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
по сметка на СГС, държавна такса в размер на 288 лв. върху уважената част от
иска, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 36лв., съобразно уважената
част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.З.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 7 200лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от лека телесна повреда: контузия на лявата
скула на лицето с подкожен кръвоизлив и навяхване на лявата колянна
става, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2015г.
по вина на водача на т.а „Фиат Скудо“, с рег. № ********– Е.В.Г., по време на действие на застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от
13.11.2015г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество А.“АД да заплати на Л.З.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 192лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Л.З.П. да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.“АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 300.20 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество А.“АД да заплати на адв. В.Н. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 343.20лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество А.“АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 288 лв., а на
СГС разноски за вещи лица в размер на 36лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :