ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. Смолян , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500124 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 ГПК
Постъпила е частна жалба с вх.№490/01.03.2021г. от В.А. Б.от гр.Неделино
чрез адв.В. против определение №20009/27.01.2021г. по гр.д. №65/2020г. по
описа на районен съд гр.Златоград,което счита ,че е незаконосъобразно и
необосновано Установява ,че от фактическа страна с решение №
20142/30.11.2020 г. постановено по гр.д. № 65/2020 г. по описа на районен съд
град Златоград съда се произнесе като е признал за установено на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.А. Б. ЕГН **********, адрес: : обл. Смолян, общ.
Неделино, гр. Н., ул. „Кокиче" № 5 не дължи на „С. Г. Груп" Еднолично
акционерно дружество ЕИК:**правоприемник на преобразуваното дружество
С.Г. Груп ООД с ЕИК** за сумата от 275,21 лв., във връзка с договорни
отношения, възникнали между ищеца В.А. Б. и Мобилтел ЕАД (трето
неучастващо по делото лице),осъдил е на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, В.А.
Беширов да заплати на „С. Г. Груп" Еднолично акционерно дружество ЕИК:
** сумата от 360 лева - адвокатско възнаграждение.Счита ,че според
действащият ГПК не съдържа разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.
70 от ГПК (отм.)Поради това пред първоинституционния доверителят му е
депозирал молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на горното
решение в частта на разноските, като в полза на доверителя му присъди
съдебно деловодни разноски, а по отношение на ответника да бъде отменено
решението в частта в която са му присъдени разноски с решението от районен
съд гр.Златоград .
Твърди ,че с обжалваното определение № 20009/27.01.2021 г.
постановено по гр.д. № 65/2020 г. по описа на районен съд град Златоград
молбата на доверителя му за изменение на решение № 20142/30.11.2020 г.
1
постановено по гр.д. № 65/2020 г. по описа на районен съд град Златоград в
частта на разноските е оставена без уважение.Намира ,че обжалваното
определение на районен съд гр.Златоград е неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост, постановено
в противоречие с приетия и приобщен доказателствен материал по
делото.Счита , че съда превратно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, доколкото не са налице в кумулативност и двете предпоставки,
визирани в сочената разпоредба.Намира ,че от приобщения доказателствен
материал по делото безспорно се установява , че ответното дружество с
поведението си е дало повод за завеждане на гр.д. № 65/2020 г. по описа на
районен съд гр.Златоград. А след като е дал повод за завеждане на делото, то
направеното признание на иска ,вече не го освобождава от задължението да
заплати направените съдебно деловодни разноски по делото.Счита ,че
направеното признание на ответника е правен абсурд и противно на добрите
нрави поведението на ответника да претендира разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.Това счита ,че е така, защото, първо, с
извънпроцесуалното си поведение „С. Г. Груп" Еднолично акционерно
дружество ЕИК: ** е дало повод за предявяването на иска, като претендирало
изпълнение на дълга, а след това с първото си процесуално действие
дружеството е признало иска, т. е. несъществуването на дълга. Счита ,че би
било противно на добросъвестността, ако в този случай на ответника бъдат
присъдени разноските по делото (чл. 3, изр. 1 ГПК), които освен това в случая
надхвърлят размера на дълг.За да постанови горния съдебен акт и осъди
доверителя му на съдебно деловодни разноски районния съд е приел че
действията на на кредитора, с които той кани длъжника да плати
съществуващото задължение, макар за част от него, или за цялото, да е
изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.Моли съда да обърне
внимание ,че дали едни действия са правомерни или не от страна на
ответника не се включват в понятието да не е давал повод за завеждане на
делото съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК.Намира ,че в случая по делото не е
налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да бъдат възложени
разноските по уважения иск на ищца в полза на ответника.Липсва
предпоставката-с поведението си ответника „С. Г. Груп" ЕАД
,правоприемник на Мобилтел ЕАД да не е бил дал повод за завеждането на
иска.Моли съда да обърне внимание ,че в случая тъкмо извънпроцесуалното
поведение на ответника „С. Г. Груп" ЕАД е било причината за завеждането на
отрицателния установителен иск пред районния съд от доверителя му. Ето
защо разноските в исковия процес пред районен съд гр.Златоград следва да
бъдат възложени на общо основание върху ответника по реда на чл. 78, ал. 1
ГПК.Моли съда да обърне внимание ,че от приложените по гр. д. № 65/2019
г. по описа на районен съд гр.Златоград писмени доказателствени средства е
видно, от една страна, че ответника „С. Г. Груп" ЕАДе уведомил доверителя
му и е изискал от него плащане на въпросния дълг по извънсъдебен ред.
Уведомяването на длъжника в случая доверителя му сочи, че цесионера
2
възнамерява да иска изпълнение на дълга.Счита ,че в противен случай
уведомяването би било безпредметно, тъй като то е предпоставка за
изпълнение от длъжника на новия кредитори Твърди ,че ответното дружество
е поканило няколкократно доверителя му да изпълни процесния дълг. С оглед
на това доверителя му е била мотивиран да предяви отрицателния
установителен иск, за да се установи със сила на пресъдено нещо, че той не
дължи предявеното за плащане вземане.
Счита за неправилно и съждението, че извънсъдебната покана до длъжника
да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба." Извънсъдебната покана, както и всяко друго изявление от
лицето, твърдящо, че е кредитор, с което изявление претендира едно свое
вземане срещу лицето, което го оспорва, намира ,че винаги е повод за
предявяване на отрицателен установителен иск от последното лице, тъй като
ще се обективира правен спор между двете лица, който ще е породен от
изявлението на първото лице (когато искът се предявява от лицето, към което
е отправено изявлението - твърдения „длъжник") или от отказа на второто
лице (когато искът се предявява от твърдящия качеството си на „кредитор" по
материалното правоотношение). След като изявленията на страните водят до
обективиране на правен спор, то всяко от тези изявления е повод за завеждане
на делото и обуславя правния интерес от воденето му, както бе посочено по-
горе.Счита ,че в случая въпроса е правен и настоящия съдебен състав следва
да даде отговор дали извънсъдебната покана до доверителя му , съдаржаща се
в кориците по делото да плати на ответника, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки е повод за завеждане на дело от длъжника. Дали
това поведение на ответника е повод за завеждане на дело.Намира ,че винаги
извънсъдебната покана за плащане на едно вземане, включително и това
,което е погасено по давност, предизвиква повод за отричането на вземането
по исков ред от длъжника . Самият длъжник може да се позове на изтеклата
погасителна давност, с която лишава кредитора от възможността да реализира
по принудителен ред вземането си, чрез възражение или чрез иск. Законът не
създава задължение за длъжника да предявява възраженията си, включително
и тези за изтекла погасителна давност, пред кредитора си извънсъдебно,
поради липсата на въведено специално рекламационно производство, поради
което негов е изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез
възражение по предявен срещу него иск.Следователно, доколкото кредиторът
е уведомявал длъжника за съществуването на вземането и го е претендирал
извъсъдебно,счита ,че не е налице една от двете предпоставки за прилагане
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът кредитор да не е дал повод
за спора. Счита ,че той дължи разноски на длъжника, дори с отговора на
исковата молба да е признал иска на длъжника.Освен това намира ,че
съдебната практика приема, че когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатьчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК
3
На следващо място ответника с отговора на исковата молба както и
със писменото становище оспорва иска като процесуално недопустим и в
условията на евентуалност в случай, че съда приеме иска за допустим, да се
постанови решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК и да се
възложат разноските върху ищеца. Тоест налице е оспорване на искаСчита
,че доверителя му съгласно чл. 154 от ГПК с всички относими и допустими
доказателствени средства е установил , че ответника с поведението си е дал
повод за завеждане на делото.В тази връзка по делото се установява от
представения електронен документ съгласно чл. 184 от ГПК че ответника е
предприел действия по събиране на вземането си, правил е изявления за
събиране на вземането си, отправял е извън съдебни покани с които е
претендирал своето вземане, предмет на настоящото гражданско дело.Счита
,че районния съд е допуснал и съществено процесуално нарушение като не е
допуснал своевреминното отправено искане за разпит на свидетели. Със
същите тези свидетелски показания счита ,че са щели да се установят
многократните телефонни обаждания, граничещи с тормоз на доверителя му
от страна на ответника за претенциите му по отношение на процесната сума.В
тази връзка лично адв.В. в качеството си на адвокат на доверителя му преди
образуване на делото твърди че водил телефонен разговор със служител на
ответното дружество, с което му заявил че претенциите им са погасени по
давност и не следва да заявяват такива спрямо доверителя му, на което му
било отговорено ,че те като кредитори няма да престанат да си търсят
вземането и ще звънят на доверителя му, когато си поискат.
Твърди ,че образуването и воденето на настоящото дело от доверителя му е
израз на грижливо водене на собствените му работи при наличие на
противоречива съдебна практика и при многократно повтаряща се и
поддържаща у ищеца постоянно притеснение ,конкретна заплаха на ответното
дружество че ще събере вземането си чрез съдебни дела, съдебни
изпълнители. Счита ,че с постановения съдебен акт по гр.д. № 65/2020 г. по
описа на районен съд гр.Златоград в частта ,в която доверителя му е осъден за
заплащане на разноските на ищеца се възлага една завишена и необоснована
отговорност, която не почива и на закона, да извърши преценка към момента
на предявяване на иска си, дали за ответника съществува или не възможност
за извънпроцесуална принуда или изпълнителен титул. Намира ,че в
настоящия казус, превратно е тълкувано и волеизявлението на ответника
депозирано в отговора на исковата молба.Съдебния състав се е задоволил
единствено и само да посочи че се признава иска като е изключил първо
довода на ответника ,че не е канил доверителя ми да заплати сумата предмет
на делото.Счита ,че районния съд е изключил ,че ответника с отговора на
исковата молба оспорва изцяло фактическите твърдения на доверителя му в
исковата молба.
Ответникът оспорва изпращането на покана до доверителя му за
заплащане на процесните суми (като в тази връзка процесуално нарушение е
че по делото не са били допуснати доказателства за установяване на факти и
обстоятелства посочени в исковата молба.Ответникът с отговора на исковата
4
молба е оспорил иска и като процесуално недопустим,както и е оспорил
местната подсъдност на иска.Моли съда да обърне внимание дали в
действителност е налице признание на иска, така както го регламентира
нормата на чл. 237 ГПК, след като ответникът е оспорил твърденията в
исковата молба.Поради това счита ,че в този случай не е налице признание на
иска и поради това не е налице и втората предпоставка на разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПКПоради това моли съда да постанови съдебен акт, с който
отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно определение №
20009/27.01.2021 г. ,постановено по гр.д. № 65/2020 г. по описа на районен
съд гр. Златоград, и постанови друг съдебен акт по същество на спора с който
присъди в полза на доверителя му направените разноски по гр.д. № 65/2020 г.
по описа на районен съд гр. Златоград, а именно внесена държавна такса за
образуване на дело в размер на 50,00 лева и Адвокатски хонорар по договор
за правна защита и съдействие в размер на 300,00 лв.Претендира разноски за
настоящата инстанция и внесената държавна такса .
Постъпил е извън законния срок писмен отговор с вх.
№689/25.03.2021г.от С.Г.Груп"ЕАД София чрез адв.В.,който поддържа
становище ,че частната жалба е неоснователна,тъй като ответника е направил
изрично признание на иска и моли съда да потвърди обжалваното
определение за разноските.Претендира разноски за настоящото производство
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално
допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител,в законният срок,срещу акт, който подлежи на обжалване и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Няма спор ,че с решение № 20142/30.11.2020 г., постановено по гр.д. №
65/2020 г. по описа на районен съд гр. Златоград е уважен отрицателен
установителен иск като съдът е признал за установено на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че В.А. Б., ЕГН **********, адрес: : обл. Смолян, общ. Неделино,
гр. Неделино, ул. „Кокиче" № 5, не дължи на „С. Г. Груп" Еднолично
акционерно дружество ЕИК: ** правоприемник на преобразуваното
дружество С.Г. Груп ООД с ЕИК** за сумата от 275,21 лв., във връзка с
договорни отношения, възникнали между ищеца В.А. Б. и Мобилтел ЕАД
(трето неучастващо по делото лице),осъдил е на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,
В.А. Б. да заплати на „С. Г. Груп" Еднолично акционерно дружество ЕИК:
**, сумата от 360 лева - адвокатско възнаграждение.Това решение е
постановено при признание на иска от страна на ответника С.Г.Груп ЕАД
гр.София .
Релевантният въпрос в случая е този за отговорността на ответника за
разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по
давност и ответникът е направил признание на иска
В мотивите на постановеното решение Златоградският районен съд
5
правилно е приел ,че твърденията на ищеца, че е получил уведомление за
сключен договор за цесия между първоначалния кредитор „Мобилтел“ ЕАД и
ответника, респективно покана за изпълнение на задължението са останали
изцяло недоказани в настоящото производство. Сочат се проведени
телефонни разговори със служители на дружеството, които също не се
доказват, като е представен единствено текст ,за който може да се
предположи, че е от кратко текстово съобщение, без да става ясно от какво
устройство е принтиран текста, респективно , ако същото е мобилен телефон,
не се установява неговият мобилен номер/собственик/ползвател. Соченото
извънсъдебно поведение на ответника почива изцяло на твърденията на
ищеца, които са оспорени от дружеството. Правилно районен съд Златоград е
приел , че дори при доказване на твърденията на ищеца за отправени към
него извън процеса покани за плащане на процесното задължение, същите не
препятстват приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК Извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не
е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето
на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност/в този
смисъл е определение №474/07.11.2019г. по гр.д. №3063/2019г.ІVгр.о. на
ВКС/
Смолянският окръжен съд намира ,че в хода на производството пред
районен съд не са събрани доказателства относно твърденията в исковата
молба от страна на ищеца ,че били отправяни към него покани и дори със
заплахи за плащане на дължимата сума. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. С оглед дадения отговорот страна на С.Г.Груп гр.София
,че изцяло признава иска съдът намира, че в случая е налице именно
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като от представените доказателства, се
установява, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Ирелевантно за спора за разноски е обстоятелството ,че в отговора на
исковата молба ответното дружество е направило възражение за местна
подсъдност относно която районният съд е взел отношение Ответното
дружество изрично е посочило в отговора си ,че предявеният иск е
процесуално допустим,не го е оспорило и е направило признание изцяло на
предявения иск Поради това ще следва да бъде потвърдено като
законосъобразно обжалваното определение №20009/27.01.2021г. по гр.д.
№65/2020г. по описа на районен съд гр.Златоград ,с което е оставено без
уважение искането на В.А. Беширов за изменение на решение №
20142/30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 65/2020 г. по описа на районен
съд гр. Златоград,в частта за разноските ,като неоснователно.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение
№20009/27.01.2021г. по гр.д. №65/2020г. по описа на районен съд
гр.Златоград ,с което е оставено без уважение искането на В.А. Беширов за
изменение на решение № 20142/30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 65/2020
г. по описа на районен съд гр. Златоград,в частта за разноските .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7