Районен съд – Бургас, 22
наказателен състав
Решение №722/01.07.2020 г. по НАХД №954/2020 г.
Р Е
Ш Е Н И Е
№
722 01.07.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
Бургас,
ХXII наказателен състав
На 10.06.2020 г.
В открито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Гемеджиев
Секретар: Мария Милева
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев НАХД № 954 по описа за 2020 година, за
да се произнесе намира следното :
Производството пред Районен съд – Бургас е по реда на чл.189, ал.14 ЗДвП,
вр. чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.А.Б.,
ЕГН ********** с адрес ***, подадена против електронен фиш серия К № ***за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00
лева
В жалбата се посочва, че наказанието
по обжалвания ел.фиш се оспорва в цялост и същото се счита за
незаконосъобразно, неправилно, нарушаващо общоприетите правила и закони в
страната. Доказателства не се представят. С вх.№20189/08.06.2020 г. в съда е
постъпила молба от жалбоподателя Б., в която се прави позоваване на изтекла в
нейна полза абсолютна давност. На това основание е поискано от съда да отмени
обжалвания електронен фиш.
Административно-наказващият орган – редовно уведомен, не се явява и не
представя допълнителни доказателства, освен административната преписка.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения
срок против акт, подлежащ на съдебно обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Районен съд – Бургас, 22
наказателен състав
Решение №722/01.07.2020 г. по НАХД №954/2020 г.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2018 г., в 13:20 часа, в гр.Бургас по ПП I-9, километър 246+600 до местността
„Пода“ в посока от квартал „Крайморие“ към пътен възел „Юг“ автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 644 заснело лек автомобил марка “Ford” модел „Focus” с рег. № А 79 25 КТ,
който се движел със скорост от 89 km/h при ограничена с пътен знак В-26 скорост
от 60 km/h.
След справка в централна база данни на КАТ се установило, че превозното
средство е собственост на жалбоподателя Д.Б., поради което и ѝ бил
издаден процесния ел.фиш. В него изрично е указана и възможността по чл.189
ал.5 ЗДвП за подаване на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е
управлявало процесното МПС. Такава декларация не е подадена.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателствени средства и по-конкретно: Протокол
за използване на техническо средство или система, протокол за проверка,
разпечатка от клип. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй
като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за
това са следните:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
При издаването на обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство съдът не констатира от формална страна допуснати нарушения. Електронният фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, а именно съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното ѝ заплащане.
Районен съд – Бургас, 22
наказателен състав
Решение №722/01.07.2020 г. по НАХД №954/2020 г.
В ЗДвП не е предвидено електронния
фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице-издател и негов
подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити.
Скоростта е фиксирана с
автоматизирано техническо средство №TFR1-M 644, преминало последваща техническа
проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно устройството е притежавало техническите
характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано
в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние
да изпълнява в пълен обем предназначението си.
С оглед горното, съдът намира, че
нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото
средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел автомобила към момента на заснемането
му е била 89 км/ч (първоначално 92 км/ч, но с приспадане на 3 % толеранс е
получена скорост от 89 км/ч) при ограничена такава от 60 км/ч с пътен знак
В-26, съгласно чл.21, ал.2 ЗДвП.
Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното
превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е
действителния негов извършител. Законодателят е предвидил в
чл.189, ал.5 ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът или ползвателят на МПС, с
което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за
Районен съд – Бургас, 22
наказателен състав
Решение №722/01.07.2020 г. по НАХД №954/2020 г.
лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В противен случай той е лицето, което следва да понесе
отговорност за извършеното с МПС-негова собственост нарушение. В конкретния
случай видно
от справката в системата на КАТ МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя. След неизползване на възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е
приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за
извършването на вмененото му административно нарушение. Наложеното
с обжалвания ел.фиш административно наказание глоба от 100 лв. съответства на
фактически извършеното нарушение - превишаване на разрешената ограничена с
пътен знак В-26 скорост от 50 км/ч, въведена според чл.21, ал.2 ЗДвП, от 21 до 30
km/h и предвидено административно наказание глоба 100 лв., съгласно чл.182, ал.
1, т.3 ЗДвП.
По отношение на направеното
възражение за изтекла в полза на жалбоподателя Д.Б. абсолютна давност, е
необходимо да се обърне внимание на някои безспорни материалноправни положения.
Процесният ел.фиш не следва да се
отмени поради изтичане на давността за административнонаказателното преследване
на нарушението.
В чл.11 ЗАНН наред с другите
въпроси е посочено, че за обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго. С Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 11 ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в НК.
Относно давността за погасяване на
административнонаказателното преследване в ЗАНН не се съдържа разпоредби,
поради което приложение следва намерят съответните текстове на чл.80 и чл.81 НК, тъй като деянията, квалифицирани
като административни нарушение имат по-близко сходство с правната
природа на престъплението предвид целите на административното наказване и реда,
по който то се осъществява.
Следователно и по аргумент на чл.80, ал.1, т.5 НК, административнонаказателното
преследване ще се изключи по давност, когато не е възбудено в продължение на
три години, защото наказанието по ЗДвП е глоба, налагана на физическите лица,
която съответства на наказанието глоба по чл.37, ал.1, т.4 НК.
Настоящият състав намира за
необходимо да посочи, че макар това да не е изрично посочено в горецитираното
тълкувателно постановление,
Районен съд – Бургас, 22 наказателен
състав
Решение №722/01.07.2020 г. по НАХД №954/2020 г.
в административнонаказателното
производство следва да се прилагат и правилата на обикновената давност. Ако се
приеме, че се прилага единствено срокът на абсолютната давност по чл.81, ал.3 вр с чл.80, ал.1, т.5 НК /4 години и шест
месеца/, то извършителят на административното нарушение ще да бъде третиран
по-неблагоприятно в сравнение с извършителите на престъпления, по отношение на
които намира приложение институтите както на обикновената, така и на
абсолютната давност.
Безспорно за изтичането на
давностните срокове в административнонаказателното производство съдът е длъжен
да следи служебно.
При липса на датата на издаване на
ел.фиш, следва да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на
деянието. От датата на извършване на нарушението /16.06.2018 г./ до датата на
връчване на ел.фиш /20.02.2020 г. – л.5 от делото/ са изминали една година и
осем месеца, а обикновената давност би изтекла на 16.06.2021 г., респективно
абсолютната – на 16.01.2023 г.
Изтичането на обикновената или
абсолютната давност безспорно преклудира възможността на АНО да реализира което
и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение, в
което се включва и налагането на административно наказание, но в настоящия
случай не е изтекла както обикновената 3-годишната давност (чл.11 ЗАНН във
връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК), така и абсолютната (чл.11 ЗАНН във връзка с чл.81,
ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК) в размер на 4 години и половина.
Предвид посоченото настоящият
състав не приема за основателно направеното позоваване на изтекла в полза на
жалбоподателя абсолютна давност.
Мотивиран от посочено и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд -
Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
серия К № 2121174 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Сектор
“ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и на
осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Д.А.Б.,***, 22 наказателен състав
Решение №722/01.07.2020 г. по НАХД №954/2020 г.
ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 100.00 лева.
Решението, съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс
(чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.