О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
Гр. София, 23.05.2018
г.
Софийски градски съд, ГО, І-4 състав в закрито заседание
в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
4663 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Д.М.
срещу Върховен административен съд за сумата от 50000.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразен акт произнесен по адм.д.№ 3806/2018 г.
по описа на ВАС – определение № 4043/28.03.2018 г. Ищецът твърди, че
произнесеният съдебен акт, с което е била оставена без уважение молбата му за
предоставяне на правна помощ по образуваното производство представлява
незаконосъобразен акт, с който са били нарушени правата му.
Предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба
следва да бъде върната, а образуваното съдебно производство прекратено. В
постановеният съдебен акт е посочено, че същият подлежи на обжалване пред 5-членен
състав на ВАС в 7-дневен срок от връчването му. Ищецът не излага твърдения за
това дали е упражнил правото си на защита при инстанционен контрол на акта и не
излага фактически и правни доводи в тази насока.
Отделно от това е налице и друго основание за недопустимост.
Ако се приеме, че искът е деликтен - по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, отговорността на
ответника не може да бъде ангажирана за деяние, за което служителят, комуто е
възложена работата, не носи гражданска отговорност. Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите
и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техни служебни
действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено
престъпление от общ характер. В настоящия случай, ако се приеме, че се
претендират вреди от ответника, в качеството му на работодател на съдия, за
извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции (неверен извод в
постановен акт), доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим,
недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от
функционалния имунитет на магистрат. Това е така, защото отговорността на
възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия
причинител по чл.45 ЗЗД - същата има гаранционен характер и съществува само
доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Искове за вреди от
магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими,
само при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за търсене на
отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при
изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер,
извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при
липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва
и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД.
В този смисъл е и практиката на ВКС в следните определения: определение № 1263
от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, 4 ГО, определение № 288 от
10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, 3 ГО, определение 43 от 26.02.2015
г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, 2 ГО и определение №12 от 13.01.2010 г. по
ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, 3 ГО.
Съобразно изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА гр. дело № 4663/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, І -4 състав.
ВРЪЩА депозираната искова молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: