№ 27
гр. Оряхово, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100475 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба Вх. № 2571/02.07.2024 г. от С. И. К., немски гражданин, код по булстат:
*********, родена на ********** г., с документ за самоличност №
L3H15TMNK, издаден на 31.01.2019, от В.Т.Ш. Ф.Р.Г. и адрес: Ф.Р.Г. 10245
Берлин, Г.М.Щ № 3, действаща чрез пълномощниците си д-р М Р. Н., с личен
номер в регистрите на българската адвокатура №********** и адвокат М. А.
А. с личен номер в регистрите на българската адвокатура №**********, с
посочен съдебен адрес: 1504 София, ул. Шипка № 36, тел. +359 2 948 69 40,
******@*********.*** срещу В. В. В., с ЕГН ********** от гр. Враца, ж.к.
„Дъбника“, бл. 26, вх. Г, ет. 4, ап. 84 и Т. К. Т., с ЕГН ********** от гр. Лом,
ул. Пристанищна № 13А, ет.4, ап. 15, с която се иска установяване спрамо
двамата ответници, че поземлен имот с идентификатор 16451.54.60 с площ 40
857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово не е собственост на Т. К. Т., както и да
бъде обявена нищожността на саморъчно завещание от 03.09.2005 г., обявено с
Протокол от 01.03.2022 г., в полза на ответницата Т. К. Т., тъй като не е
написано и подписано от покойния баща на ищцата Х. К. И.ов. Претендират се
разноски в производството.
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация
чл. 440, ал. 1 от ГПК и чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Ищцата твърди, че като наследник на своя баща Х. К. И.ов– б.ж. на гр.
София, е собственик на поземлен имот с идентификатор 16451.54.60 с площ
40 857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово, област Враца по КККР, одобрени със
Заповед РД 18-97/14.02.2019 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 27.02.202З г., адрес на ПИ: с. Г.В.,
местност Въртопа, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 054060 при съседи: 16451.54.9, 16451.54.10,
1
16451.54.11, 16451.54.61, 16451.54.203, 16451.54.28, 16451.54.59. Върху този
имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №
20248990401113, образувано при ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на
действие Окръжен съд Враца, като страни по това дело са двамата ответници -
В. В. В. - взискател и Т. К. Т. – длъжник. Във връзка с този факт се твърди, че
изпълнението е насочено срещу имущество, което не принадлежи на
длъжника Т. К. Т., тъй като завещанието от 03.09.2005 г., въз основа на което
тя се легитимира като собственик на процесния имот, е нищожно – не е
написано и подписано от завещателя Х. К. (баща на ищцата). Последният се
твърди, че на 03.09.2005 г. се е намирал извън България - в отделение за
интензивно лечение в болница в Германия и не е бил състояние да пише и
подписва каквито и да било документи. Именно затова за ищцата е налице
правен интерес от обявяване нищожността на саморъчно завещание от
03.09.2005 г., обявено с Протокол на нотариус от 01.03.2023 г. и установяване,
че изпълнението по изпълнително дело № 20248990401113, образувано при
ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на действие Окръжен съд Враца, е насочено
срещу имущество, което не принадлежи на ответницата Т. К. Т., тъй като
ищцата е единствен законен наследник на покойния Х. К. И.ов и се
легитимира като собственик на процесния имот с приложените към исковата
си молба Договор за доброволна делба на земеделска земя от 07.03.2001 г. и
два боя Констативни нотариални актове от 11.06.2009 г. и от 19.03.2001 г. В
исковата молба подробно са изложени аргументи относно допустимостта и
основателността на предявените искове, респ. подробни фактически
твърдения, които според ищцата обуславят тази допустимост и основателност
на същите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. В. В.,
действащ чрез пълномощника си адв. Х. Г. П. от АК Враца, с който се
оспорват предявените искове. Твърди се, че Т. К. Т. е собственик на процесния
имот, въз основа на надлежно обявено и вписано завещание в нейна полза,
както и че същата е владяла имота повече от 20 години. Сочи се също, че
ищцата никога не е владяла имота, тъй като не е пребивавала в Р България и
като чужденец, нямащ постоянен или настоящ адрес в Р България, не е
изпълнила изискванията на чл. 3б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което опорочава
представения от нея Констативен нотариален акт от 2009 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Т. К. Т.,
действаща чрез пълномощника си адв. Д. Е. К. от АК Враца, с който се
оспорват предявените искове като неоснователни по идентични съображения
с тези на ответника В., а именно че ищцата никога не е владяла имота, за да се
снабди през 2009 г. с констативен нотариален акт за собственост и наличие на
надлежно обявено завещание в полза на ответницата, което я легитимира като
собственик. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на предявените
от ищцата искове.
По отношение на оспореното саморъчно завещание се твърди, че
твърденията за неговата нищожност са неоснователни, както и че същото е
получено по пощата от Т. Т.. Сочи се, че покойният Х. К. е имал намерение да
й прехвърли собствеността върху процесната нива, тъй като тя я е обработвала
години наред преди неговата смърт, за което той е имал знание и не се е
противопоставял. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на
предявените от ищцата искове.
2
Заявено е възражение за изтекла придобивна давност по отношение на
процесния имот в полза на Т. К. Т., което е прието за разглеждане в
производството. Твърди се, че ответницата владее имота повече от 10 години,
считано от 01.03.2004 г., вкл. до настоящия момент, като се твърди владението
да е било спокойно, явно и непрекъснато, като ищцата обработва имота,
ползва се от плодовете му и се грижи за него, като го е отдавала под наем на
земеделци, по сключени устни договори с тях. Претендират се разноски в
производството.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото Констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 132, том IV, рег. № 1909, дело № 564 от от 11.06.2009 г.
се установява, че ищцата С. И. К. е призната за собственик по наследство на
процесния недвижим имот, който съгласно приложена актуална скица
представлява поземлен имот с идентификатор 16451.54.60 с площ 40 857 кв.м.
в с. Г.В., Община Оряхово, област Враца по КККР, одобрени със Заповед РД
18-97/14.02.2019 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.02.202З г., адрес на ПИ: с. Г.В., местност Въртопа,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 054060 при съседи: 16451.54.9, 16451.54.10,
16451.54.11, 16451.54.61, 16451.54.203, 16451.54.28, 16451.54.59. Освен на
този имот, ищцата е призната за собственик по наследство и на още три имота,
наследени от баща й Х. К. И.ов – б.ж на гр. София и находящи се в с. Г.В.,
общ. Оряхово.
От приложения по делото Договор за доброволна делба на земеделска
земя от 07.03.2001 г. се установява, че наследниците на К.И.Д. – б.ж на с. Г.В.,
общ. Оряхово (дядо на ищцата) са постигнали съгласие за доброволноо
разпределение на наследството му, като в дял на покойния баща на ищцата е
възложен именно процесния недвижим имот – нива от 40,850 дка., шеста
категовия земя, в местността „Въртопа“, представляващ имот № 054060 в с.
Г.В., общ. Оряхово. По отношение на този имот, след доброволната делба
между наследниците на К.И.Д. – б.ж на с. Г.В., общ. Оряхово, покойният баща
на ищцата Х. К. И.ов се е снабдил и с Констативен нотариален акт № 31, том I,
рег. № 158, дело 75 от 19.03.2001 г. по отношение на процесния имот.
От приложените по делото съобщение за насрочен опис с Изх. № 18548/
29.04.2024 г., постановление за налагане на възбрана, справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по електронна партида 7707 от 11.06.2009 г. за
процесния имот, 2 броя изпълнителни листове от 11.04.2024 г., 2 броя
заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.04.2024 г., Запис на заповед от
08.02.2022 г., Запис на заповед от 14.01.2023 г., молба за образуване на
изпълнително дело от 25.04.2024 г. се установява, че при ЧСИ И.ка Ц, с Рег. №
899, с район на действие Окръжен съд Враца е образувано изпълнително дело
№ 20248990401113, с взискател ответникът В. В. В. и длъжник – ответницата
Т. К. Т., като изпълнението е насочено срещу процесния имот, чрез насрочване
на опис и оценка на същия, респ. изнасянето му на публична продан.
Въз основа на Обезпечителна заповед № 7/05.06.2024 г., издадена от ОС
Враца по ч. гр. дело № 431/2024 г. в полза на ищцата, е допуснато обезпечение
3
на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по образувано изпълнително
дело № 20248990401113 по описа на ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на
действие Окръжен съд Враца, което се установява от приетите по делото
Определение № 579/04.06.2024 г. по ЧГД 431/2024 на Окръжен съд Враца,
Обезпечителна заповед от 05.06.2024 г., Постановление за спиране на
изпълнението № 1468/10.06.2024 г., Съобщение за спиране на изпълнението и
молба по ИД 1113/2024 г. по описа на ЧСИ И. Ц.
По делото е приложено и Саморъчно завещание от 03.09.2005 г., ведно с
Протокол от 01.03.2022 г. за обявяване на това завещание, съгласно които
покойният баща на ищцата – Х. К. И.ов – б.ж. на гр. София, е завещал в полза
на ответницата Т. Т. цялото си притежавано към смъртта му имущество, като
не е налице изброяване какво включва това имущество.
Представен по делото е и Протокол за извършена частна почеркова
експертиза, която съдът не следва да коментира и ползва в производството,
тъй като същата е извършена преди подаване на исковата молба – т.е извън
настоящото производство и изводите от нея не могат да се ползват от съда по
делото.
От приложеното Писмо от Германски сърдечен център Берлин от
21.10.2005 г. се установява, че покойният баща на ищцата – Х. К. И.ов – б.ж.
на гр. София е бил хоспитализиран в сърдечния център от 30.08.2005 г. до
смъртта си на 27.09.2005 г., с остър миокарден инфарк от 19.08.2005 г.,
коронарна болест на три съда и други диагнози, като на 31.08.2005 г. е била
извършена операция на пациента. Последвали са усложнения и допълнителни
интервенции, с последващо влошаване на състоянието на пациета, който е
починал на 27.09.2005 г. в 6,42 часа.
От представените по делото преводи на смъртен акт от 30.09.2005 г. и
удостоверение за наследници от Районен съд Лихтенберг от 29.11.2005 г. се
установява, че Х. К. – роден на 22.02.1926 г. и живущ в Берлин – Лихтенберг е
починал на 27.09.2005 г. в Берлин – Митте и е бил женен за Елизабет Гизела
К., а единствен негов наследник по завещание е дъщеря му С. И. К..
От представените по делото писмени документи от ОЗС Оряхово (писмо
с изх. № РД-12-05-133-6/03.01.2025 г., електронно писмо от 08.01.2025 г.,
молба до ОСЗ Оряхово от 13.12.2024 г. с вх. № РД-12-05-135-5/16.12.2024 г. и
писмо от ОСЗ Оряхово, с изх. № РД-12-05-133-4/29.05.2024 г.) и Договор за
аренда на земеделска земя от 11.08.2005 г. се установява, че процесният имот е
бил обработван в периода 2005 г. – 2015 г. по силата на договори за аренда и
преарендуване, а след 2015 г. и до момента се обработва като бели петна по чл.
37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ.
По делото е прието и заключение на допусната съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно,
пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно
компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението се потвърждава, че съгласно здравословното състояние и
всички медицински документи от болничен престой и интервенции спрямо
покойният баща на ищцата – Х. К. И.ов – б.ж. на гр. София, то последният на
дата 03.09.2005 г. (датата на съставяне на саморъчното завещание,
представено от ответницата Т. Т.) не е бил способен да пише и не е бил в
съзнание след проведената на 31.08.2005 г. операция, като е показал будна
реакция едва на 07.09.2005 г., вкл. предвид това състояние – на дата 03.09.2005
4
г. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и
не е могъл адекватно да ги ръководи.
В настоящото производство е прието и заключение и допълнение към
заключение на допусната от съда съдебно-графична експертиза - също
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно, пълно и
всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и
специалните знания на вещото лице в областта на графолофията. От
заключението на същата и след извършените изследвания на почерците и
подписите в представените по делото сравнителни образци, както и от
сравнително-идентификационните изследвания на вещото лице се установява,
че ръкописният текст и подписът срещу „Завещател“ в саморъчното
завещание с дата 03.09.2005 г. от името на Х. К. И.ов, обявено с Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 01.03.2022 г. на нотариус И.Л. и
вписано в служба по вписванията като Акт № 170, том I с вх. рег. № 345 от
10.03.2022 г., не са изпълнени от посочения завещател Х. К. И.ов - б.ж. на гр.
София.
По делото са разпитани свидетелите Е.Д.В. и Д.Б.В., чиито показания
съдът възприема с вяра, но отчита факта, че същите не отразяват преки
възприятия и впечатления относно начина на владение и стопанисване на
процесния имот от страна на ответницата Т. Т.. Свидетелят В споделя, че
познава ответницата като приятелка на покойния Х., с който са живеели в
Германия. След това от нея е разбрал, че Х. е починал и нивата му в с. Г.В. е
наследена от ответницата, която информация също е узнал от нея. Също така
свидетелият споделя, че всяко лято ответницата си идва от Германия, за да
получава парите си от обработването на нивата, която е предоставила на
частни лица, да я косят. Всички тези обстоятелства този свидетел знае от
самата Т., като споделя, че е ходил лично до нивата и я е виждал, но не сочи
нито местонахождение на същата, нито големина или каквито и да било
индивидуализиращи белези, освен че се намиира в с. Г.В.. Съпругата на този
свидетел - свидетелката Воденичарска споделя, че от съпруга си познава
ответницата Т. и е чула от нейни разкази, че същата е дала за обработване нива
в с. Г.В. и веднъж в годината се връща в България, за да получава пари за
обработването й. Не е възприела лично нито едно обстоятелство, за което
свидетелства, а има знание за тях от разкази на съпруга си и на ответницата Т.
Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че е налице принудително изпълнение по изпълнително дело №
20248990401113, образувано при ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на
действие Окръжен съд Враца, което е насочено спрямо процесния недвижим
имот (поземлен имот с идентификатор 16451.54.60 с площ 40 857 кв.м. в с.
Г.В., Община Оряхово) за парично вземане на първия ответник и взикател в
изпълнителното производтсво - В. В. В. срещу втория ответник и длъжник в
това производство – Т. К. Т.. Освен това принудителното изпълнение спрямо
посочения имот не е приключило, тъй като след узнаване за същото, ищцата е
предприела действия по обезпечаване предявяването на исковете, които се
разглеждат в настоящото производство и е последвало спиране на
изпълнението спрямо имота, въз основа на издадена от Окръжен съд – Враца
5
обезпечителна заповед. По всички тези факти страните не спорят в
настоящото производство.
Освен горните факти и във връзка с основателността на исковата
претенция по чл. 440, ал. 1 от ГПК съдът намира, че безспорно се установи, че
процесният имот не принадлежи на втория ответник и длъжник в
изпълнителното производство - Т. К. Т., предвид оспореното саморъчно
завещание от 03.09.2005 г., с което тя се легитимира в изпълнителното
производство като собственик процесния поземлен имот с идентификатор
16451.54.60. Не се доказаха твърденията на ответницата, че завещанието е
ръкописно написано и подписано от завещателя Х. К. И.ов (баща на ищцата).
Напротив – установи се тъкмо обратното, с оглед заключението на съдебно-
графичната експертиза, а именно че ръкописният текст и подписът срещу
„Завещател“ в саморъчното завещание от 03.09.2005 г. от името на Х. К. И.ов,
обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 01.03.2022 г. на
нотариус И.Л. и вписано в служба по вписванията като Акт № 170, том I с вх.
рег. № 345 от 10.03.2022 г., не са изпълнени от посочения завещател Х. К. И.ов
- б.ж. на гр. София. Освен това от заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установи, че на 03.09.2005 г. покойният Х. И.ов се е намирал в
болница в Германия, в тежко здравословно следоперативно състояние, като не
е бил в съзнание от 31.08.2005 г. (когато е опериран) до 07.09.2005 г. През
целия този период, вкл. до смъртта си на 27.09.2005 г., той не е напускал
болничното заведение - Германски сърдечен център Берлин. Предвид тези
факти не се установиха твърденията на ответницата Т. Т., че е получила
оспореното завещание от завещателя Х. И.ов по пощата, като необяснимо
дълъг е и периодът от съставяне на завещанието на 03.09.2005 г., до
обявяването му пред нотариус едва през 2022 г. В самото завещание не се
съдържа изброяване на имуществата, които ответницата придобива от
завещателя, а е посочено, че получава цялото му имущество. Тази
формулировка се явява в противоречие с волята на завещателя, изразена в
приложено по делото завещание, съставено в Берлин от 19.08.2005 г., в което
изрично завещава своите движими вещи в Р България на съпругът на неговата
пплеменница – лек автомобил и други движимости. Това обстоятелство също
потвърждава недостоверността и неавтентичността на оспореното саморъчно
завещание от 03.09.2005 г. Освен това недоказани останаха и твърденията на
ответницата, че владее и обработва процесния имот години преди смъртта на
завещателя, с негово знание. Това твърдение се опровергава от представения
по делото Договор за аренда на земеделска земя от 11.08.2005 г., съгласно
който по волята на покойния Х. И.ов имотът му е бил обработван в периода
2005 г. – 2015 г. по силата на договора за аренда и преарендуване, а след 2015
г. и до момента се обработва като бели петна по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ
(предвид документите, приложени от ОЗС Оряхово). Това показва, че по
отношение на имота не е налице деклариране от страна на собственик или
ползвател на имота, че ще го обработва или ще го отдава под наем или аренда.
Именно затова за периода 2015 г. – 2025 г. процесният имот е обработван като
имот по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ – в масив за ползване на „Агро сървиз“
ЕООД.
Предвид горните съображения съдът намира, че искът по чл. 42, б. „б“,
вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН се явява доказан, респ. основателен и следва да бъде
уважен.
6
Преди формирането на извод за основателност на исковата претенция по
чл. 440, ал. 1 от ГПК, следва да се разгледа основателността на възражението
за изтекла в полза на ответница Т. К. Т. придобивна давност за процесния имот
по чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл. 2 от ЗС, тъй като предмет на иска по
чл. 440 ГПК е именно правото на собственост на ответницата. Правото на
собственост на ищцата не е предмет на спора, а е от значение само за
доказване на правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иска.
Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително -
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС №
6 от 1974 г./. Субективният елемент на владението – намерението за своене, е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху
вещта/имота.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
процесният имот е бил собственост на покойния Х. К. И.ов, а след неговата
смърт, е наследен от неговата дъщеря – ищцата С. К., предвид нищожността
на оспореното саморъчно завещание в полза на ответницата Т. Т..
По отношение обективния елемент на владението, съдът намира, че
ответницата не проведе пълно и главно доказване на твърдяното от нея
основание за придобИ.е на собствеността. От разпитаните по делото двама
свидетели не може да се направи категоричен извод за наличие на
непрекъснатото, трайно, явно и необезпокоявано упражняване на фактическа
власт върху процесния имот от страна на Т. Т. в рамките на заявения от нея
период – от 01.03.2004 г., а и до момента. Фактът на твърдяното владение не се
установи от разпитаните по делото свидетели, които говорят за някаква нива в
с. Г.В., която ответницата давала на частни лица да косят и обработват, но не
конкретизират нито нейното местонахождение, нито площ, граници и пр.
Поясняват само, че имотът е наследен от ответницата, като този факт също
знаят от нейните разкази, вкл. и твърденията им за владението и
обработването на нивата, също са опосредени от нейните думи, а не
представляват факти, които тези свидетели пряко са възприели и установили.
Освен това ищцата проведе насрещно доказване и ангажира доказателства,
които установяват осъществяването на факти, имащи за последица
прекъсването на придобивната давност по предвидения в закона ред – най-
напред със сключването от пълномощник на собственика Х. И.ов - Договор за
аренда на земеделска земя от 11.08.2005 г., надлежно нотариално заверен,
подписан и вписан в СВ при РС Оряхово, вкл. регистриран в ОЗС Оряхово. По
силата на този договор имотът е бил обработван от арендатор в периода от
2005 г. до 2015 г. – за 10 стопански години, поради което твърденията за
обработване на имота от страна на ответницата в сочения период, считано от
7
01.03.2004 г. до 2015 г., се явяват неоснователни и придобивна давност в
нейна полза не е текла. Освен това с издадения в полза на ищцата Констативен
нотариален акт от 2009 г. твърдяната придобивна давност по отношение на
процесния имот също е прекъсната. След 2015 г. до настоящия момент никой
не е декларирал, че обработва или ползва по някакъв начин имота, поради
което със съответни заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца,
имотът е обработван като такъв по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ – в масив за
ползване на „Агро сървиз“ ЕООД.
Поради горното съдът намира, че ответницата не проведе пълно и
несъмнено доказване в нейна полза да е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1
от ЗС давностен срок, по силата на който да е придобила собствеността на
процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 16451.54.60 с
площ 40 857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово. След смъртта на неговия
собственик Х. К. И.ов, същият е наследен от неговата дъщеря С. К., която през
2009 г. с Констативен нотариален акт е призната за единствен собственик по
наследство на няколко недвижими имоти, наследени от покойния й баща Х. К.
И.ов, сред които и процесната нива с идентификатор 16451.54.60 с площ 40
857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово. При тези обстоятелства съдът намира, че
и последната предпоставка за уважаване на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК е
налице - процесният имот не принадлежи на ответницата и длъжник в
изпълнителното производство- Т. К. Т. и ищцата се легитимира като носител
на правото, което твърди, че е засегнато от принудителното изпълнение върху
процесния недвижим имот.
По разноските:
Ищцата е направила искане и са представени доказателства за направени
разноски в производството, вкл. и в обезпечителното производство пред ОС
Враца, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й бъде присъдена сумата
от общо 2709,40 лв., включваща съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 1805,40 лв. (155,90 лв. държавна такса, 10 лв.
такса вписване на исковата молба, 10 лв. съдебни удостоверения за вещо
лице, 500 лв. депозит за вещо лице и 1129,50 лв. платено адвокатско
възнаграждение) и съдебно-деловодни разноски в обезпечителното
производство пред ОС Враца в размер на 904 лв. (40 лв. държавна такса и 864
лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
По исковете, предмет на настоящото производство е допуснато
обезпечение по ч. гр. дело № 431/2024 г. по описа на ОС Враца и съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013 г., отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението. По обезпечителното
производство ищцата е направила следните разноски – 40 лв. платена
държавна такса и 864 лв. платено адвокатско възнаграждение, като не следва
да се присъждат суми за купиерски услуги, както и възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2024 г., сключен между трети
за производството лица - МН Консултинг ЕООД и адв. Нели Алекова от САК.
Неоснователно се явява и искането на ищцата за присъждане на
административни такси за снабдяване с документи, реализирани преди
образуване на производството, както и за куриерски такси, за почеркова
8
експертиза, изготвена извън настоящото производство, винетка и разходи за
гориво, тъй като всички тези разходи не представляват такси и/или разноски в
производство по смисъла на чл. 78 ГПК, като голяма част от тях са заплатени
преди образуване на настоящото производство, респ. не са реализирани във
връзка с хода на делото пред съда. Съдът намира, че не следва да се възлагат в
тежест на ответниците и претендираните разходи за винетка и гориво за
проведените две открити съдебни заседания по делото, тъй като от една
страна същите се включват в уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие №
1/01.07.2024 г., а от друга страна не са представени доказателства за
индивидуализация на автомобила, за който се претендират (голям талон),
предвид необходимостта от изчисляване на съответната разходна норма на
съответния лек автомобил, като липса и уговорка в представения договор за
правна защита, че същите не са включени в заплатеното възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 440 от ГПК, че
недвижимият имот, спрямо който е насочено изпълнението по изпълнително
дело № 20248990401113, образувано при ЧСИ И.ка Ц, с Рег. № 899, с район на
действие Окръжен съд Враца, а именно: поземлен имот с идентификатор
16451.54.60 с площ 40 857 кв.м. в с. Г.В., Община Оряхово, област Враца по
КККР, одобрени със Заповед РД 18-97/14.02.2019 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 27.02.202З г.,
адрес на ПИ: с. Г.В., местност Въртопа, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 054060
при съседи: 16451.54.9, 16451.54.10, 16451.54.11, 16451.54.61, 16451.54.203,
16451.54.28, 16451.54.59, не принадлежи на длъжника по изпълнението и
ответник в настоящото гражданско дело - Т. К. Т., с ЕГН ********** от гр.
Лом, ул. Пристанищна № 13А, ет.4, ап. 15.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25,
ал. 1 от ЗН на Саморъчното завещание с дата 03.09.2005 г. от името на Х. К.
И.ов, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 01.03.2022г.
на нотариус И.Л. и вписано в служба по вписванията като Акт № 170, том I с
вх. per. № 345 от 10.03.2022 г., тъй като не е ръкописно написано и подписано
от посоченото като завещател лице - Х. К. И.ов.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците В. В. В., с ЕГН
********** от гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 26, вх. Г, ет. 4, ап. 84 и Т. К. Т., с
ЕГН ********** от гр. Лом, ул. Пристанищна № 13А, ет.4, ап. 15 ДА
ЗАПЛАТЯТ на С. И. К., немски гражданин, код по булстат: *********, родена
на ********** г., с документ за самоличност № L3H15TMNK, издаден на
31.01.2019, от В.Т.Ш. Ф.Р.Г. и адрес: Ф.Р.Г. 10245 Берлин, Г.М.Щ № 3,
действаща чрез пълномощниците си д-р М Р. Н., с личен номер в регистрите
9
на българската адвокатура №********** и адвокат М. А. А. с личен номер в
регистрите на българската адвокатура №**********, с посочен съдебен адрес:
1504 София, ул. Шипка № 36, тел. +359 2 948 69 40, ******@*********.***
сумата от общо 2709,40 лв. (две хиляди седемстотин и девет лева и
четиридесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски в
настоящото производството в общ размер на 1805,40 лв. и в обезпечителното
производство пред ОС Враца – в общ размер на 904 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10