№ 2013
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100508091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 20074637 от 23.03.2021 г., постановено по гр. д. № 33600/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 75 състав, ответникът „З.А.Д.
Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъден да заплати на ищеца „А.“ ЕООД, на основание чл. 432 КЗ, сумата в
размер на 525,44 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП,
реализирано на 21.10.2019 г., между лек автомобил „Форд Куга“, рег. № *******, и лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ******* КН, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в тежест на ответното дружество са възложени сторените от ищеца разноски по
делото в размер на 510 лева.
Срещу така постановеното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
е депозирана въззивна жалба от ответника „З.А.Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД, чрез адвокат В.П..
Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване на
същото в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на СРС
досежно наличието на виновно противоправно поведение на застрахования при ответника
водач. Жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е определил размера на
обезщетението, като е приел, че същото възлиза на сумата от 804,40 лева, вместо на сумата
от 721, 96 лева, определяйки го по по-голямата сума измежду двата варианта, предложени от
заключението на автотехническата експертиза. При отчитане на доброволно изплатената от
застрахователя сума в размер на 278,96 лева, счита, че дължимият остатък не следва да
надвишава сумата от 443 лева. При гореизложените съображения моли се съда да отмени
първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго решение, с което да
отхвърли предявения иск, евентуално – да отмени решението в частта, с която искът е
уважен за сумата над 443 лева до 525,44 лева, като отхвърли иска в посочената част.
Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „А.“
ЕООД, чрез адв. М.В.. Считат се за неоснователни заявените с въззивната жалба оплаквания.
Сочи се недоказаност на възражението на ответника за съпричиняване на вредите. Твърди
се, че правилно СРС е кредитирал заключението на приетата по делото автотехническа
1
експертиза във варианта, даващ оценка на вредите по средни пазарни цени на стойност от
804,40 лева с ДДС. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.10.2019 г. в гр. София, на бул.
„България“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд Куга“, с рег. № *******,
управляван от Ц. Д., и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* КН, управляван
от П.Б. и собственост на „А.“ ЕООД, при следния механизъм: лекият автомобил
„Фолксваген Пасат“ се движел в колона от автомобили по бул. „България“, в посока към кв.
„Бояна“, при спиране на последния, движещият се непосредствено зад него лек автомобил
„Форд Куга“ го ударил в задната част поради неспазване на необходимата дистанция и
скорост на движение и реализирал ПТП. Виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек
автомобил „Форд Куга“, което обстоятелство е отразено в съставения двустранен
констативен протокол от 21.10.2019 г. В резултата на реализираното ПТП на собствения на
ищеца лек автомобил са нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на задна
броня, десен плафон заден регистрационен номер, среден държач дясна броня. Причинените
щети са описани в опис – заключение на щета № 0801 – 005124/2019 – 01 от 21.11.2019 г. и
опис – заключение на щета № 0801 – 005124/2019 – 01 от 04.03.2020 г. Към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Форд Куга“ е застрахована при
ответното дружество. Въз основа на заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение при ответното дружество е заведена щета № 0801– 005124/2019 – 01. На
05.04.2020 г. във връзка с образуваната щета е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 278,96 лева, което не покрива всички претърпени имуществени вреди от
процесното застрахователно събитие. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на
525,44 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото застрахователно
обезщетение за нанесените щети на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******
КН, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 21.10.2019 г., в гр. София, на бул.
„България“, по вина на водача на лек автомобил „Форд Куга“, с рег. № *******, застрахован
при ответното дружество, ведно със законната лихва за датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „З.А.Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при
ответното дружество водач. Посочва, че ПТП е реализирано по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* КН. Алтернативно твърди съпричиняване
на вредите от страна на водача на собствения на ищеца лек автомобил – по аргумент, че
същият е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като не е изпълнил
задължението си да не намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на ПТП, както и преди да намали значително скоростта на движение да се
убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Оспорва пряката
причинно – следствена връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба
материални щети. Твърди прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение
поради явна несъразмерност на претендираната стойност и реалната стойност по средни
пазарни цени за ремонтиране на процесния автомобил. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между „З.А.Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД и собственика на лек
автомобил „Форд Куга“, с рег. № *******. Признава, че ответното дружество е извършило
плащане в размер на 278,96 лева по предявена от „А.“ ООД застрахователна претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като недоказан и
неоснователен, евентуално – да присъди обезщетение в по-нисък размер. Претендират се
сторените разноски.
С определение от 07.01.2021 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпването на ПТП на 21.10.2019 г.,
с участието на лек автомобил „Форд Куга“, с рег. № *******, и лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ******* КН; наличие на валидно застрахователно правоотношение по
2
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил марка „Форд
Куга“, рег. № *******, и „З.А.Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД към датата на реализиране на процесното
ПТП.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се установява,
че на 21.10.2019 г. на бул. „България“, в посока към кв. „Бояна“ е настъпило ПТП между лек
автомобил „Форд Куга“, с рег. № *******, управляван от Ц. Д., и лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* КН, управляван от П.Б. и собственост на „А.“ ООД,
при което са констатирани щети единствено по лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
изразяващи се в счупена задна броня, огънат номер, откачена лампа на номера. Протоколът
е изготвен от участниците в ПТП. В т. 12 от протокола – „Обстоятелства“, за водача на лек
автомобил „Форд Куга“ е отбелязано, че ПТП е настъпило „при удар в задната част на друго
превозно средство при движение в една посока и в същата лента“. За другия водач няма
отбелязвания в посочената т. 12.
По делото е приет протокол за ПТП от 21.10.2019 г., в който се съдържат изявления
на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ досежно механизма на процесното
застрахователно събитие, който сочи: „при спиране в колона бях ударена отзад от автомобил
Форд Куга с рег. номер *******“. В протокола се съдържа отбелязване на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, че виновен за настъпване на ПТП е другият водач.
Видно от Уведомление от 21.11.2019 г. собственикът на увредения лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ е уведомил „З.А.Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД за настъпилото застрахователно
събитие. От представените писмени доказателства се установява, че застрахователят е
извършил оглед на автомобила и е съставил опис – заключение по щета № 0801-
005124/2019-01 от 21.11.2019 г. и опис – заключение по щета № 0801-005124/2019-01 от
04.03.2020 г., в които са описани увредените детайли.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е заявил
извънсъдебно претенцията си пред застрахователя, като по образуваната щета му е платена
сумата от 278,96 лева.
От приетата и неоспорена САТЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК,
като компетентно и обективно изготвена, се установява, че за процесното застрахователно
събитие е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 21.10.2019 г.; въз основа на
отразените в протокола обстоятелства за настъпване на произшествието се установява
следният механизъм „на 21.10.2019 г., около 08:40 ч., лек автомобил „Форд Куга“, с рег. №
*******, се движи по бул. „България“ с посока към кв. „Бояна“ и преди Околовръстен път,
водачът реализира ПТП със спиращия пред него в колоната от автомобили лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* КН“. Видимите щети по „Фолксваген Пасат“,
отразени в протокола, са увредени задна броня, регистрационен номер, лампа
регистрационен номер. Вещото лице е посочило, че описаните щети са в пряка причинна
връзка с настъпилото на 21.10.2019 г. произшествие в гр. София. Уточнило е също, че към
датата на застрахователното събитие увреденият лек автомобил е на 2 години, 4 месеца и 8
дни, считано от първоначалната му регистрация на 13.06.2017 г. От заключението се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на „Фолксваген Пасат“, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 804,40 лева с ДДС. Същият е размерът на
обезщетението и при определянето му по реда на Методиката по Наредба № 24 от 8 март
2006 г. за задължителното застраховане. Съгласно отговора на вещото лице по въпрос № 3,
от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с нищо не е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП, тъй като към момента на неговото
настъпване е бил спрял в колона от МПС. Вещото лице е посочило, че по делото липсват
данни, въз основа на които същият би могъл да даде отговор на въпроси № 5 и № 6, касаещи
конкретната скорост на движение на двата автомобила преди удара. Максимално
допустимата скорост на движение по булевард „България“ в гр. София е 70 км. ч. Съгласно
отговора на въпрос № 9 общият размер на причинените щети на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, определен към датата на ПТП, по цени на алтернативни доставчици, е на стойност
721,96 лева.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Ц. Д. се установява, че
последната е участвала в настъпило на 21.10.2019 г. ПТП, като управлявала лек автомобил
марка „Форд Куга“. Сутринта, същата се е движела с нормална скорост – около 30 – 40 км. ч.
по бул. „България“, в посока към отсечката, където булевардът се разклонява към
Околовръстния път. Имало голямо задръстване. Автомобилите се движели в колона, като
колата пред управляваното от свидетелката МПС спряла рязко и като не успяла да реагира
3
на светлинния сигнал, подаден от последната, свидетелката Д. се ударила в нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът намира
следното:
Застрахователното събитие е настъпило на 21.10.2019 г. и застрахователният договор
е сключен през 2018 г., поради което приложимият материален закон е действащият Кодекс
за застраховането /КЗ/, в сила от 01.01.2016 г.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно нормата на чл. 429,
ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл.
45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ е необходимо
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: валиден към момента на
деликта договор за „Гражданската отговорност“ на делинквента; настъпването на деликта –
застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и твърдените вреди
да са настъпили в патримониума на ищеца и да се намират в пряка причинно – следствена
връзка със застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на посочените
от ищеца дата и място е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег. № ******* КН, собственост на „А.“ ЕООД, и лек автомобил „Форд Куга“, с рег. №
*******, управляван от свидетелката Ц. Д.. Не е спорно и обстоятелството, че в резултат на
ПТП са настъпили материални щети за собствения на ищцовото дружество лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“, чийто вид се установява от приетите по делото писмени
доказателства – опис – заключение по щета № 0801-005124/2019-01 от 21.11.2019 г. и опис –
заключение по щета № 0801-005124/2019-01 от 04.03.2020 г., изготвени от служител на
ответното дружество и неоспорени по делото, в които са описани увредените детайли.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, вещото лице дава заключение, че
описаните щети на увредения автомобил могат да бъдат получени при процесното
произшествие и са в пряка причинно – следствена връзка с него
По делото не е спорно и съществуването на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лек автомобил „Форд
Куга“, с рег. № *******, със срок на застрахователно покритие в периода 07.12.2018 г. –
07.12.2019 г.
В първоинстанционното производство е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване и обстоятелството, че по отправена писмена покана от ищеца ответното
дружество е извършило плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от
278,96 лева.
4
Спорните по същество във въззивното производство въпроси са относно
обстоятелството от чие виновно противоправно поведение е настъпило процесното ПТП и
какъв е размерът на причинените имуществени вреди в резултат на неговото настъпване.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато
между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания
/чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този
подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1./ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2./ протокол
за ПТП с материални щети и 3./ двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно, по
аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и същият не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа
техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че
двустранният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го
лишава от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – двустранен
констативен протокол от 21.10.2019 г., съставен от участниците в процесното ПТП,
протокол за ПТП, приложените по делото опис – заключения от 21.11.2019 г. и от 04.03.2020
г., както и от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, която след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирана като компетентно и обективно
изготвена, въззивният съд намира за установен следният механизъм на ПТП: на 21.10.2019 г.
лекия автомобил „Форд Куга“, с рег. № *******, се движел по бул. „България“, с посока на
движение към кв. „Бояна“ и преди отсечката към „Околовръстен път“, като при спиране на
движещия се пред него в колона от МПС лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
******* КН, се ударил в него и му нанесъл материални щети, както следва: увреждане на
задна броня, десен плафон заден рег. номер, среден държач дясна броня. Съгласно
заключението на вещото лице тези щети се намират в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото произшествие. Описаният механизъм се потвърждава и от заявеното от водача
на лек автомобили „Фолксваген Пасат“ – П.Б., в представения с исковата молба и неоспорен
по делото протокол за ПТП № AR192503 от 21.10.2019 г. във връзка с процесното
застрахователно събитие. Същевременно с доклада по делото районният съд е отделил като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцовото
дружество е заявило извънсъдебно претенцията си пред застрахователя на лек автомобил
„Форд Куга“, и по образуваната щета № 0801 – 005124/2019 – 01 на ищеца е заплатена
сумата в размер на 278,96 лева. Така извършеното от страна на ответното дружество
плащане по своята правна същност представлява извънсъдебно признание на
застрахователя, че са налице всички материалноправни предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право, вкл. наличието на противоправно поведение на
водача на застрахования при него лек автомобил.
Предвид изложеното въззивният съд намира за установено по делото наличието на
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Форд
Куга“ – свидетелката Ц. Д., а именно че същата е извършила нарушение на правилата за
5
движение по пътищата, като на 21.10.2019 г., движейки се в гр. София, по бул. „България“, с
посока към „Околовръстен път“, поради неспазване на необходимата дистанция, удря
спрелия пред нея лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* КН, и му причинява
повреди на следните автодетайли: увреждане на задна броня, десен плафон заден рег. номер,
среден държач дясна броня. Деянието е противоправно, защото е извършено в противоречие
с изискванията на правилата, уредени в чл. 23, ал. 1 ЗДвП. От приетото като компетентно
изготвено и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че вредите, описани в опис – заключение от 21.11.2019 г. и
04.03.2020 г., съставени от експерти при ответното дружество, са в причинно – следствена
връзка с това противоправно поведение на водача на лек автомобил „Форд Куга“.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. В разглеждания случай за оборване на презумпцията за вина
ответникът е ангажирал единствено гласни доказателства – свидетелски показания на водача
на лек автомобил „Форд Куга“. В показанията си пред СРС св. Ц. Д. потвърждава, че
положеният в приложения двустранен констативен протокол от 29.10.2019 г. подпис е неин.
От показанията на последната се установява, че на процесната дата управляваният от нея
лек автомобил с рег. № ******* се е движел по бул. „България“ в посока към отсечката за
„Околовръстен път“, движението е било силно натоварено, автомобилите са се движели в
колона, като колоната пред нея тръгнала, тя тръгнала също, колата пред нея спряла –
свидетелката забелязала светлинния сигнал на колата пред нея, но не успяла да реагира и се
е ударила в нея. Свидетелката сочи, че водачът на увреденият автомобил бил спрял рязко.
Въззивният съд намира тези свидетелски показания за недостатъчни за опровергаване на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез обратно доказване от страна на ответника
по делото. Същите съдът преценява при съблюдаване разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид
наличието на договорни правоотношения с ответната страна по делото и евентуалната им
заинтересованост от изхода на настоящото дело. Същевременно тези показания, от една
страна, не кореспондират с останалия доказателствен материал – приетата и неоспорена от
страните САТЕ и протокол за ПТП № AR192503 от 21.10.2019 г., в който се съдържат
изявления на другия участник в процесното ПТП в противоположна на описаната от
свидетелката насока, а от друга страна – съдът намира тези показания за неубедителни
предвид изложеното от свидетелката, че движещият се пред нея лек автомобил е подал
светлинен сигнал, но тя самата не е реагирала и се е ударила в нея, като последната вероятно
е спряла поради спиране на автомобила преди нея, което разколебава въведените твърдения
за евентуално противоправно поведение и на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“.
Показанията не кореспондират и с извънсъдебното поведение на ответното дружество, а
именно извършеното частично плащане на застрахователната претенция, което въззивният
съд цени като признание за наличието на всички материалноправни предпоставки за
възникване деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Форд Куга“. Предвид
всичко изложено настоящият състав намира, че ответникът не е ангажирал доказателства, с
които да е оборил главно и пълно презумпцията за вина на водача на застрахования при него
водач, нито е установил в процеса на доказване наведеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на което съдът приема, че
причинените от процесното ПТП имуществени вреди са изключително в причинно –
следствена връзка с противоправното поведение на делинквента – водач на лек автомобил
„Форд Куга“.
Във връзка с изложените доводи във въззивната жалба, както и установената
фактическа обстановка, въззивният съд намира за безспорно установени по делото всички
предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и
отговорността на ответното дружество „З.А.Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД, произтичаща от действащия
към момента на събитието договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,
управляван от виновния за настъпване на ПТП водач на лекия автомобил „Форд Куга“, с
рег. № *******.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба във връзка с размера на
дължимото обезщетение. Няма спор в съдебната практика, че дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се определя в размер на
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – арг. чл. 386, ал.
2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
6
вид и качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
В разглеждания случай за установяване размера на подлежащите на репариране
имуществени вреди в първоинстанционното производство е назначена автотехническа
експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира като пълно и обективно. Вещото
лице е определило, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното
събитие, е 804,40 лева с ДДС. Същият е размерът на обезщетението и при определянето му
по реда на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите (Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за
задължителното застраховане, наредбата отменена, с изключение на чл. 15, ал. 4 и
приложения № 1 – 6 – ДВ, бр. 90 от 30 октомври 2014 г.), съгласно отговора по задача № 10
от заключението, тъй като към датата на ПТП увреденият лек автомобил е бил на 2 години, 4
месеца и 8 дни от датата на първоначалната му регистрация. Решаващият съд правилно не е
взел предвид размера на обезщетението по задача № 9 – от 721,96 лева, изчислено по цени
от алтернативни доставчици към датата на ПТП. Тази сума не онагледява средните пазарни
цени към датата на процесното ПТП, тъй като е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент на пазара.
Ето защо правилно е определил дължимото от ответника обезщетение в размер на 804,40
лева, и след приспадане на платената от застрахователя извънсъдебно сума от 278,96 лева,
дължимата и незаплатена част е в размер на 525,44 лева.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските във въззивното производство
Предвид този изход и изричната претенция, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемата страна. Такива разноски са доказани в размер на 360 лева –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков път съгласно представеното
извлечение от сметка.
По отношение на обжалваемостта на въззивното решение
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявения иск, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II E въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20074637 от 23.03.2021 г. по гр. д. № 33600/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 75 – ти състав.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева), представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8