№ 40
гр. Благоевград, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско
дело № 20231200501130 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Жалбоподателката Г. А. К., редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от адв. П. М., с пълномощно по делото.
Ответницата А. Д. П., представлявана от законния си представител В. Б. Д. –
редовно призована, не се явява. Не се явява и неин процесуален представител.
За ответника „С. Г. Груп“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител
или процесуален представител.
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА:
Малко преди започване на днешното съдебно заседание е постъпила молба от
ответника „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД, с предходно
търговско наименование „С. Г. Груп“ ЕАД, чрез адв. Н. Д. М., с която молят
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
1
препраща към Определение № 1174/21.11.2023 година от закрито съдебно
заседание.
ДОКЛАДВА се и молбата на „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД, с
предходно търговско наименование „С. Г. Груп“ ЕАД, чрез адв. Н. М., с която
се поддържа отговорът на въззивната жалба; иска се от съда да се произнесе
по допускането и приемането на представените с отговора на въззивната
жалба писмени доказателства; възразява се, че са неоснователни
оплакванията във въззивната жалба и че всички те съставляват нови
възражения, които не са били въвеждани с отговора на исковата молба и за
които преклузивният срок по чл. 133 от ГПК е изтекъл; в този смисъл са
наведени доводи, че поради това, че не са били наведени, съдът по реда на
чл. 146, ал. 2 от ГПК не е указал на страната, че дължи доказване на тези
факти и обстоятелства; направено е искане в случай, че въззивниците
направят нови доказателствени искания или представят нови доказателства,
да се даде срок на другата страна за становище по това искане; принципно се
иска от съда да даде ход на делото по същество, като постанови решение, с
което да потвърди обжалваното решение на Районен съд – Благоевград;
направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай,
че такъв се претендира от въззивниците; моли се съдът да предостави срок за
писмена защита.
АДВ. М.: Уважаеми Окръжни съдии, от името на доверителката ми
поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания, но бих искал
в рамките на няколко минути да заявя становище относно депозирания
отговор и съдържащите се в него доказателствени искания, включително и по
отношение на днес депозираната молба от страна на ответника. На първо
място, като взимам повод от отговора на въззиваемата страна, бих допълнил
въззивната жалба, като релевирам и си позволя да привлека вниманието на
почитаемия съд върху следния факт – в исковата молба се твърди, че втората
ответница – А. П., е внучка на доверителката ми и именно с това качество е
придобила дарения тип процесен имот. В действителност обаче нито в
настоящото исково производство, нито преди това в нотариалното
производство по съставянето на процесния нотариален акт за дарение са
представени доказателства, които да подкрепят това ищцово твърдение. В
охранителното производство, видно от описа на приложенията към
нотариалния акт, е представено само удостоверението за раждане на
2
ответницата П., което може да удостовери единствено родствените връзки
между нея и родителите й, но няма как да удостовери наличието на родствена
връзка между доверителката ми и ответницата П., за която се твърди, че е
нейна баба. Фактът на родствените отношения между двете съответници не е
обявен за безспорен между страните по делото и следователно е подлежал на
пълно доказване, каквото не е проведено. Възраженията във въззивната жалба
и в днес депозираната молба, които са в смисъл, че видите ли оплакванията
ни във въззивната жалба представлявали възражения, които били
преклудирани, е меко казано неточно, за да не кажа несъстоятелно. Касае се
за развити в жалбата правни и фактически доводи по съществото на сложения
за разглеждане правен спор. Известно е, че в юриспруденцията ВКС се
утвърждава разбирането за необходимостта да се прави разлика между
възражения по смисъла на чл. 133 от ГПК, с които ответникът заявява свои
насрещни права спрямо ищеца, като например възражения за давност, за
неизпълнен договор, за право на задържане, за прихващане и прочие, и
направеният от ответника правен и фактически довод въз основа на
обстоятелствата по делото и по основанието на иска, които доводи
решаващият съд следва да съобрази по същество. Именно такива са доводите
и изложени в нашата въззивна жалба. Тъкмо в този смисъл е и определението
на настоящия съдебен състав от 21.11.2023 година, в което почитаемият
въззивен съд вече е приел, че в процесната въззивна жалба са направени
оплаквания по същество досежно правните изводи на първоинстанционния
съд, по които въззивният съд ще следва да се произнесе, поради което и
съставът не е намерил за нужно да дава указания на страните в настоящия
процес по въпросите, визирани в чл. 312 от ГПК. Най-категорично се
противопоставям на заявеното в отговора на въззивната жалба
доказателствено искане за приемане на приложените към жалбата писмени
доказателства, което моля да оставите без уважение, по следните
съображения: Въззиваемият е обосновал искането си за събиране на писмени
доказателства в настоящата въззивна фаза, с довод, че първоинстанционният
съд не му бил дал указания, без да става ясно какви точно указания има
предвид въззиваемият. Истината обаче е друга – както лесно може да се
установи от прочита на определението на първоинстанционния съд от
06.06.2022 година по реда на чл. 140 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, в него са дадени подробни указания на ищеца
3
досежно подлежащите на доказване обстоятелства и едно от тях е тъкмо за
установяването от ищеца на качеството му на кредитор, което му качество е
оспорено от доверителката ми още в отговора на исковата молба. На ищеца
освен това е указана и необходимостта от доказването на всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД, които са детайлно
посочени в съдебното определение. Въпреки това ищецът тогава не е
представил писмени доказателства, които са приложени към отговора на
въззивната жалба, с които доказателства той без съмнение е разполагал към
онзи момент, и иска тези доказателства да бъдат събрани едва в настоящата
въззивна фаза. Това обаче определено е недопустимо от процесуална гледна
точка, предвид забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК. Въззиваемият не само не
сочи обективни причини, които да са му попречили да посочи и да представи
тези доказателства своевременно в първоинстанционното производство, а
напротив – в отговора си на въззивната жалба изрично признава, че
съзнателно е укрил тези доказателства от съда, включително е извършил
поправки и заличавания в процесния цесионен договор, тъй като тези
доказателства се отнасяли до някаква фирмена тайна според разбиранията на
въззиваемия. Това обаче е довело до непълнота на доказателствата, която не
може да бъде преодоляна по начина, по който иска това въззиваемият, а
именно чрез заобикаляне на законовата забрана за събиране във въззивното
производство на доказателства, които са могли да бъдат посочени от страната
в срок в първоинстанционното производство. Това не е сторено единствено
поради процесуалната небрежност на самата въззиваема страна – нещо, което
считам, че не следва да бъде толерирано. Ето защо пледирам да бъде оставено
без уважение доказателственото искане на въззиваемия за събиране на
приложените към отговора на въззивната жалба писмени доказателства, тъй
като това би било в противоречие със забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК,
както казах.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след кратко съвещание, счита, че следва да бъде оставено без
уважение искането за приемане като писмени доказателства по делото на
представените с отговора на въззивната жалба такива, тъй като на основание
чл. 266, ал. 1 от ГПК искането е преклудирано и следва да бъде оставено без
уважение.
4
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за приемане за приемане като писмени
доказателства по делото на представените с отговора на въззивната жалба
такива.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. М.: Почитаеми Окръжни съдии, по съображенията, изложени във
въззивната жалба, както и тези, развити в днешното съдебно заседание, ви
моля да отмените, като неправилно и незаконосъобразно, постановеното
първоинстанционно решение по Гражданско дело № 224/2022 година на
Районен съд – Благоевград, и вместо него да постановите свое, с което да
отхвърлите изцяло, като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца
„С. Г. Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Моля да ми
присъдите и сторените пред двете съдебни инстанции разноски, като
разноските се състоят в заплатено адвокатско възнаграждение, за което по
делото са представени съответните договори за правна защита и съдействие.
Размерът на възнаграждението е съобразен с пазарната цена на процесния
недвижим имот и е в рамките на минималното такова, съобразно Наредбата
на Висшия адвокатски съвет. Моля ви и за допълнителен срок за представяне
на писмена защита.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок, като предоставя на страните възможност за
депозиране на писмени становища по делото в едноседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5