МОТИВИ
по присъда № 92/29.07.2019 година, постановена по НОХД
№ 120/2019 година по описа на Ихтиманския районен съд
Ихтиманската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу. Р.О.Ц., роден на ***г.
в гр.Х., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
средно образование, за това, че за времето от 20.05.2017г. до 20.01.2019г. в
гр. Ихтиман, след като е бил осъден с влязло в сила решение на Ихтиманския
районен съд по гр. дело № ………….. г., потвърдено с Решение № ……. на Софийски
окръжен съд, влязло в законна сила на 12.05.2017г., да издържа свой низходящ
–малолетното си дете Д. Р.Ц., роден на ***г., действащ чрез законния си
представител Д.В.А. – майка месечна издръжка в размер на по 200,00 лева
месечно, считано от 27.07.2016г., платими на 20-то число всеки месец,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски,а именно 21 месечни вноски, възлизащи на сумата от 3 100,00 лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК
Подс. Ц.
се признава за виновен, като твърди, че иска да заплаща дължимата издръжка, но
няма възможност да стори това. Моли за справедливо наказание..
Представителят на ИРП твърди, че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна, тъй като обективно подсъдимия е имал възможност да плаща
дължимата издръжка, но не е изпълнил това задължение за повече от две вноски, поради което предлага на Ц. да бъде наложено
наказание пробация за минималния предвиден от закона срок от 6 месеца.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по
досъдебно производство 171/2018 г. по описа на РУ-МВР-Ихтиман по отделно и в
тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Р.Ц. и Д.А.
живеели на семейни начала вериода от
2012 г. до 2014 г., като по време на съвместното им съжителство - на 11.01.2013г. им се родило дете – Д. Р. Ц..
След
раздялата между родителите на детето св. А. се грижела сама за сина си., като
през 2016 г. предявила иск за предоставяне упражняване родителските права и
издръжката на детето, във връзка с който било образувано гр. дело № 540/2016 г.
по описа на РС-Ихтиман. С Решение № 1/05.01.2017 г. по гр. дело № 516/2016 г.
на РС-Ихтиман, влязло в сила на 12.05.2017 г., след като е потвърдено с решение
№ ……. г. по гр. дело № 230/2017 г. на
Софийския окръжен съд,, Р.Ц. бил осъден да заплаща на детето си Д. Р. Ц., чрез
неговата майка и законен представител Д.В.А. – майка, месечна издръжка в размер
на по 200,00 лева месечно, считано от 27.07.2016г., платими на 20-то/
двадесето/ число всеки месец.
След влизане
в сила на съдебното решение, детето продължило да живее с майка си, а бащата – подсъдимият
Ц. не изпълнявал своите задължения да внася месечната издръжка на сина си
редовно и в пълен размер.
От
представените по делото разписки от банкови преводи и извлечения от сметката на
св. Д.А. се установява, че Ц. сам или чрез свои близки е превеждал съответно
суми за издръжка на детето си, както следва:на 19.06.2017г. сумата от 100,00
лева;на 20.07.2017г. сумата от 150,00 лева; на 28.09.2017г. сумата от 120,00
лева;на 16.10.2017г. сумата от 100,00 лева; на 28.11.2017г. сумата от 150,00
лева, на 31.01.2018г. сумата от 100,00 лева; на 01.02.2018г. сумата от 100,00
лева;на 13.04.2018г. сумата от 80,00 лева;
на 14.04.2018г. сумата от 80,00 лева; на 27.04.2018г. сумата от 40,00
лева; на 28.04.2018г. сумата от 40,00 лева; на 12.05.2018г. сумата от 60,00
лева.
Отделно от
това той продължил да плаща различни суми, като съобразно представените от
подсъдимия Ц. платежни нареждания и
приетата в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза той дължи
за периода от месец май 2017 г. юни 2019
г. сумата от 7852,00 лева.
С платежно
нареждане от 08.06.2019 г. Ц. е погасил
още 400 лева от задълженията си, но не е посочил нито периода, нито основанието
за плащане.
В разпита
си в съдебно заседание вещото лице посочва, че действително дължимата сума за
периода от месец май 2017 г. до месец юни 2019 г. възлиза на 2652 лева, а
остатъкът от сумата е за издръжка за периода от предявяване на иска по гражданското
дело до влизане в сила на решението, с което Ц. е осъден да я заплаща.
От
изготвената справка от Държавен съдебен изпълнител при РС- Ихтиман се
установява, че по образуваното изпълнително дело до № 97/2017 г. във връзка с
издаден на 23.05.2017 г. изпълнителен лист за заплащане на ежемесечна издръжка
от 200 лева няма постъпили суми.
От приложената справка от НАП се установява, че в
последните години Ц. не е работил по трудово правоотношение, с изключение на
период от 1 месец през лятото на 2016 г., но съгласно справката от Агенцията по
заетостта той не се е бил регистрирал като безработен и не е търсил работа.
Съгласно
справката от Сектор КАТ към ОДМВР-София на името на Ц. няма регистрирани
моторни преводни средства, а от справката от община Ихтиман и ОСЗ-Ихтиман – че
няма данни подсъдимият да притежава недвижими имоти
Горната
фактическа обстановка бе установена от събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство писмени доказателства, както и от показанията на
свидетелката Д.А., според която Ц. не е преставал да работи през целия период,
когато не е заплаща дължимата издръжка.
В
обясненията си подс. Ц., които освен средство за защита са и важно
доказателствено средство, не отрича, че не е изпълнявал точно съдебното решение,
но плащал издръжката, когато е имал възможност за това
Подсъдимият
Р.О.Ц. е роден на ***г. в гр.Х., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, българин, българско гражданство, неженен със средно
образование
От
представената справка за съдимост, се установява, че подсъдимият Ц. не е
осъждан, а съгласно справката му за криминална проявеност не е регистриран в
масивите на МВР за каквито и да е било противообществени прояви.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съставът на чл. 183, ал. 1 НК предвижда носенето на наказателна отговорност от всеки, който, като е осъден
да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра и съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. По същество
се касае за продължено престъпление, осъществявано чрез бездействие (невнасяне
на повече от две месечни вноски).
Престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК е насочено срещу
обществените отношения в семейството и цели защита на ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните
последици от забавянето й и намира обективен израз в неизпълнение чрез
съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски
От
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства
несъмнено бе установено, че подсъдимият Ц. е бил осъден с влязло в сила съдебно
решение да заплаща издръжка на малолетното си дете Денислав Ц., като след
влизането в сила на съдебното решение е плащал неритмично малки суми.
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичането на
срока, от който нататък осъденият да издържа съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра е станал неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Престъплението се явява довършено в момент, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено при хипотезите, посочени в
Семейния кодекс. За неплатена издръжка за времето преди
да има влязло в сила решение, както и за присъдените с него мораторни лихви,
лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава. В този смисъл
след като Ц. е бил осъден с решение, което е влязло в сила на 12.05.2017 г. то
началото на извършване на престъплението е от момента, в който са изтекли два
месеца и той не е заплатил дължимата издръжка. Поради това и съдът прие, че
същият е виновен за това, че не е изпълнил своето задължение за периода от 20.08.2017г.
до 20.01.2019г., като го оправда за това, че не е изпълнил задължението си за
заплащане на издръжка за от момента на първият падеж на задължението след
влизането в сила на съдебното решение 20.05.2017 г до 20.08.2017 г., когато е
била дължима третата поред вноска, след влизане в сила на решението.
Трайно установена е практиката на съдилищата за това, че не се
освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и
неоправдано не работят (вж. т. IV от Постановление на Пленума на ВС № 5 от
16.11.1970 г.). По делото не са събрани каквито и да е данни, че съществуват
някакви обстоятелства, стоящи извън волята на подсъдимия, които съставляват
пречка да полага труд и да реализира доходи. При всички положения обективната
невъзможност да се дава издръжка не погасява правото на издръжка завинаги и
изобщо, а само за времето, докато тази невъзможност продължава. След като дължащият
издръжка е трудоспособен, то независимо че няма доходи, същият дължи издръжка
на детето си поне в минимален размер. Това разбиране е отражение на принципа на
семейното право, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на
пълнолетие, доколкото същото е проявление на основното им задължение да се
грижат за тях. За
ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпно
посегателство по чл. 183, ал.
1 НК,
обаче, е необходимо инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да
е съзнателно. Авторът на деянието преди всичко трябва да е изградил представи
за наличието на съответното задължение и за периода от време, за който не е
внесъл дължимите суми. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият Ц. е
съзнавал своето задължение към малолетното си дете, тъй като е плащал със
закъснение и на части малки суми за издръжката.
Обстоятелството, установено от вещото лице, че е налице частично
изпълнение на задължението за издръжка, включително и след образуване на
съдебното производство, не може да обоснове извода, че подсъдимият не е
извършил от обективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Престъпление по чл. 183, ал.
1 НК
не би било извършено само, ако се установи, че лицето е изплатило цялото си
задължение. Когато е осъществено някакво частично плащане, то не се отразява на
общия извод, че подсъдимият не е изпълнил задължението за заплащане на издръжка
за повече от две месечни вноски. В този случай и платените суми не следва да се
приспадат от общото задължение, доколкото към момента на повдигането на
обвинението подсъдимият е бил извършил престъплението от обективна страна.
Плащането на целият размер на дължимата издръжка би имал значение не за
съставомерността на деянието, а за възможността на подсъдимия да бъде освободен
от наказание въз основа на привилегированата разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК.
Когато изпълнението на задължението е частично този факт да бъде обсъден като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
От субективна страна съдът приема, че
неплащането на издръжка е било съзнателно (умишлено), след като не са събрани
доказателства за наличието на обективна невъзможност (поради болест или други
важни причини, стоящи извън волята на подсъдимия) Ц. да заплаща ежемесечната
издръжка.. Съдът приема, че поведението на Ц. е плод на незаинтересованост и
безотговорност към сина си си, което обстоятелство води до заключението, че той
е виновен за извършване на деянието, за което му е било повдигнато обвинение.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
обществената опасност на деянието и извършителя В случая следва да се отчете
наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства – това са
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия. Самостоятелно
смекчаващо отговорността обстоятелство е и извършеното частично плащане на
дължимите суми за издръжка в хода на съдебното производство. Според настоящия
състав съответно наказание на тежестта на извършеното от страна на Ц. престъпление
би било наказанието пробация, което след като не са налице други вредни
последици за детето Денислав. Съдът намери, че наказанието пробация следва да
бъде определено в минималния от закона размерот 6 месеца , като включва
задължителните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност на явяването и подписването два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца. Според съда така определеното наказание би постигнало целите по чл. 36 НК и най-вече би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на осъдения.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия Р.Ц. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи
разноските по делото, сторени в хода на съдебното производство в полза на
РС-Ихтиман в размер на 100,80 лв., която сума е изплатена на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/