Решение по дело №4912/2015 на Районен съд - Сливен

                             Р Е Ш Е Н И Е № 445

 

                               Гр.Сливен,6.06.2016г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на единадесети май,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното гр.д.№ 4912 по описа за 2015 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

 

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата С.П.Р. са наследници по закон на П. Г. П. и са получили в наследство от П. лозе с площ 0,999 дка, подробно описано в исковата молба. Сочи се, че ищеца и първата ответница са съсобственици, при квоти ½ идеална част  от правото на собственост върху процесния  недвижим имот. Твърди се, че през месец ноември 2015 г. при разговор между ищеца и втория ответник М.М.П. е установено, че в началото на м. 10.2015 г. първата ответница е продала своята идеална част от имота на втория ответник за сумата от 300 лв. Сочи се, че по време на разговора са присъствали съпругата на ищеца Ж. П.П. и П.Г.К., които са чули  направеното от втория ответник признание за закупуване на процесния имот. Твърди се, че ищеца е направил справка в Служба вписвания и е установил, че на 09.10.2015 г.  С.П.Р. е дарила ½ идеална част от процесния недвижим имот на М.М.П.. Сочи се, че ищеца не е получавал предложение за закупуване на частта от имота, собственост на първата ответница. Твърди се, че с договора за дарение страните са заобиколили  закона и са  сключили договор за покупко-продажба.

Поискано е, да бъде обявен за нищожен договора за дарение и да бъде постановено ищеца да встъпи в правата на купувача при действително договорените цени и условия за ½ идеална част от недвижимия имот.

Поискано е, да бъде обявен за нищожен договора за дарение.

Съдът е квалифицирал иска за обявявана за нищожен на договор за дарение  като такъв, с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр.  чл. 17 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал иска за изкупуване на идеалната част, като такъв с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че имота е бил съсобствен между него и първата ответница по наследство от баща им Петър Георгиев П., че ищеца и първата ответница са притежавали по ½ ид. част от процесния недвижим имот, по отношение на факта, че първата ответница е продала на втория ответник  идеалната си част от недвижимия имот за сумата от 300 лв. и че това е казано от втория ответник на ищеца, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника М.М.П., е постъпил.

В отговора е заявено, че предявеният иск е допустим, но и двата предявени иска са неоснователни. Сочи се, че действителната воля  е била такава, каквато е обективирана в нотариалния акт, а именно С.Р. е заявила на М.М.П., че желае да му прехвърли идеалната част от лозето си, тъй като не може да организира гроздобера, не може да се грижи за лозето, няма възможност да пътува до с. М., а брат й не желае да се грижи за нейната идеална част, както и доброволно да си поделят наследствените имоти. В отговора е посочено, че единственото условие е било, след гроздобера на С.Р. да се предаде сумата, получена от продажбата на гроздето. В отговора е заявено, че ответника М.П. е заявявал на ищеца, че е дал сумата от 300 лв. на С.Р., но не е заявявал, че това е цена на закупената от него 1/2 идеална част от лозето. В отговора се твърди, че П. е дал на Р. сумата от 180 лв., след продажба на гроздето, а  сумата от 120 лв. е  изплатена при изповядване на сделката и това е казано и на ищеца. Твърди се, че при срещата между П. и П., ищеца е бил в лекия автомобил само със съпругата си, други лица е нямало, а до ответника е била майка му.

Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В едномесечния срок за отговор, отговор от С.Р., е постъпил.

В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Посочено е, че мотивите за извършване на договора за дарение са били с оглед това, че се познава отдавна с втория ответник, далечни роднини са, през годините той й е помагал, както при стопанисването на лозето, така и при стопанисването на къщата в с. М. Посочено е, че Р. няма възможност да пътува до с. М. и да се  грижи и стопанисва наследствените имоти.

Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. С., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответницата С.П.Р., редовно призована се явява лично и с адв. Стамова, която моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителката й направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът М.М.П., редовно призован се явява лично и моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 408 от 25.02.1999 г. на ОСЗ гр. Сливен е възстановено правото на собственост на П. Г.П. върху лозе от 0,999 дка, ІV категория, м. Дебиджика, по плана за земеразделяне на с. М., община Сливен с номер на имота 040054.  

От удостоверение за данъчна оценка се установява, че процесния имот е с данъчна оценка 245.45 лв.

От удостоверение за характеристика на имота се установява, че имот с № 040054 е с начин на трайно ползване лозе, площ 0,999 дка, ІV категория земя, с разстояние до населено място 602 метра, разстояние до път 382 м, неполивно.

От удостоверение за наследници на П. Г. П. се установява, че след смъртта си на 23.12.2003 г. П. Г.П. е оставил за  наследници М. С. П. – съпруга – починала на 28.05.2015 г., Г.П.П. – син, С.П.Р. – дъщеря.

От удостоверение за наследници на М.С.П. се установява, че след смъртта си на 28.05.2015 г. е оставила за  наследници Г.П.П. – син и С.П.Р. – дъщеря.

С нотариален акт от 09.10.2015 г. С.П.Р. е дарила на М.М.П. собствената си ½ идеална част от лозе от 0,999 дка, ІV категория, м. Дебиджика, по плана за земеразделяне на с. М., община Сливен с номер на имота 040054. Дарения М.М.П. е заявил, че е съгласен и приема дарението.

От показанията  на свид. С. И. се установява, че процесния недвижим имот е бил разделен между С.П.Р. и Г.П.П. още приживе на наследодателя им П. Г.П.  От показанията й е видно, че С.Р. е подарила лозето на М.М.П., като са се уговорили П. да прибере гроздето и да им заплати парите от прибраното грозде. От показанията й е видно, че С.Р. е имала претенции единствено да й се плати гроздето.

От показанията на свид. М. П. се установява, че е виждала сина си М.М.П. да разговаря с Г.П.П. и че сина й е заплатил сумата от 300 лв.  на С.П.Р. за събраното грозде.

От показанията на свидетеля Василев  се установява, че свидетеля е разговарял с М.М.П., който му е казал, че е взел лозето и от тогава е заплащала майката на М.М.П. таксата за лозето.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. в частта, в която заявява, че М.М.П. му е казал, че е купил лозето, тъй като самият свидетел след това е заявил, че не може да цитира думите на П..

От показанията на свидетелката Ж. П. се установява, че през месец октомври М.М.П. е казал на съпруга й „платил съм 600 лв. на сестра ти и съм си извадил нотариален акт”.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявеният иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение последно от ЗЗД, вр. чл.  17 от ЗЗД за признаване на установено, че извършената с нотариален акт от 09.10.2015 г. сделка договор за дарение на 1/2 идеална част е привидна и всъщност с нея се прикрива покупко-продажба, съдът като взе в предвид представените, приети и относими към делото доказателства, намира, че така предявения иск е неоснователен и недоказан. При все на дадените изрични указания и конкретно разпределената доказателствена тежест, ищеца в настоящото производство не доказа на принципа на пълно, пряко , главно и основно доказване фактът , първо, че  дарението обективирано в нотариалния акт е  привидно; второ, че прикритата сделка е договор за покупко-продажба, както и съответно елементите на договора за покупко-продажба. Доказа се също така, че С.П.Р. е взела парите от продажбата гроздето. Не се доказа обаче по никакъв начин, че С.П.Р. е получила сума, за да продаде своята 1/2 идеална част на М.М.П., нито се доказа каква сума е получила.

По предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение последно, вр. чл. 17 от ЗЗД.

За да се докаже нищожността на един привиден договор, третото лице, което се позовава, че е налице привиден договор следва да докаже договарянето между страните на прикрития договор, елементите на прикрития договор и други съществени условия на сделката. В настоящия процес ищеца следваше да докаже осъществяването на прикрития договор, а именно, че между С.П.Р. и М.М.П. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в конкретния случай покупко продажба на правото на собственост на 1/2 идеална част от недвижимия имот – лозе от 0,999 дка. Следваше да се докажат и елементите на прикрития договор, а именно договореностите между продавача и купува, платената цена, прехвърлянето на собствеността. С нотариален акт от 09.10.2015 г. е прехвърлено  правото на собственост върху 1/2 ид. част чрез дарение.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2  от ЗС, доколкото в настоящото производство са предявени два обективно кумулативно съединени иска, първият за признаване за нищожна спрямо Г.П.П. на сделката, обективирана в нотариален акт № 130 от 09.10.2015 г. спрямо дарителя С.П.Р. и надарения М.М.П., като иска  за нищожност е обуславящ спрямо иска за изкупуване с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, който е обусловен от доказването на привидността, както и от доказването, че в действителност прикритата сделка е договор за покупко-продажба. Доколкото в настоящото производство не се доказа прикритата сделка, елементите й, и не се установи привидност на извършеното дарение, предявеният иск за изкупуване  на ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот лозе с площ от 0,999 декара,  с която С.П.Р.  е надарила М.М.П., предявеният иск за изкупуване  на идеалната част, предмет на дарението е неоснователен. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС визира извършването на продажба на идеална част при условия,  уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. В настоящия случай не се доказа извършването на продажба, поради което и не би могло да се постанови изкупуването на идеалната част от ищеца по настоящото дело, също така не се доказаха и елементите на твърдяната покупко-продажба.

За да се уважи иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС ищецът следва да докаже действително уговорените условия на покупко-продажбата, за да може при евентуален положителен резултат да бъде установено изкупуване по действително уговорените между съсобственика и третото лице условие. 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ответника С.П.Р., ще следва да бъде осъден Г.П.П. да заплати на С.П.Р. на основание чл. 78,  ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Така мотивиран , съдът

 

                                               Р    Е      Ш      И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение последно от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за  обявяване на нищожност на прикрита с дарение покупко-продажба, като дарението е обективирано в нотариален акт от 09.10.2015 г., № 130, том VІІ, рег. № 12137, дело № 1012 от 2015 г., на нотариус Н.С., с район на действие СлРС, предявен от Г.П.П., с ЕГН ********** ***, срещу дарителя по договора за дарение на недвижим имот С.П.Р. с ЕГН ********** *** и дарения по договора М.М.П. с ЕГН ********** *** за даряване на 1/2 идеална част от лозе от 0,999 дка, ІV категория, м. Дебиджика, по плана за земеразделяне на с. М., община Сливен с номер на имота 040054, при граници: имот № 040055, имот № 040025, имот № 040053, полски път № 000374, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска за изкупуване с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от  Г.П.П., с ЕГН ********** *** срещу С.П.Р. с ЕГН ********** *** за изкупуване на 1/2 идеална част от лозе от 0,999 дка, ІV категория, м. Дебиджика, по плана за земеразделяне на с. М., община Сливен с номер на имота 040054, при граници: имот № 040055, имот № 040025, имот № 040053, полски път № 000374, която 1/2 идеална част С.П.Р. е дарила на М.М.П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.П.П., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Р. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лв./триста лева/

Решението  може да бъде обжалвано  с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването  му на страните пред СлОС.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: