Решение по дело №2000/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е     N

град Р у с е,  18. 03. 2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав, в публично

            заседание на 25.01.2021година, в състав:

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N2000/20год.

            по описа на Русенски РС и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от И.Х.Б., ЕГН: **********,***, против наказателно постановление № 198-ЗЗ/10.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение и на основание на  чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/ му било наложено наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.

Моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Представителят на Наказващия орган моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с обявената на 13.03.2020год. пандемичната обстановка по повод заразата от COVID–19 и гласувания Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, здравният министър, в рамките на правомощия по му чл. 63, ал. 4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., за временни противоепидемични мерки на територията на Р. България. Със посочената Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., считано от 21.03.2020 г. са преустановени и посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места (пар. I, т. 1), наредено е да бъдат организирани контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните градове (пар. II, т. 2 и 3) и е забранено на лица до 60 годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето между 8. 30 и 10. 30 часа. Именно цитираната Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването е отразена като заповед, чиито мерки по пар. II, т. 2 и 3  били нарушени от жпод.Б., във връзка с което е съставен процесният АУАН № 198-ЗЗ/17.04.20год.  С него жпод.Б. бил обвинен в това, че  17.04.2020г. около 10.30ч. в град Русе, местността „Капаклийка"- път към главен път гр. Русе – с. Червена вода, напускайки гр.Русе през без основателна причина нарушава противоепидемичните мерки на здравният министър, въведени със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г, изменена и допълнена със  Заповед № РД-01-153/25.03.2020 г., нарушение по чл.209а, ал1 от ЗЗ. Актът подписал с възражение, с което оспорил предявеното обвинение. Последвало такова и в 3дневния срок по ЗАНН.

Впоследствие, АНО преценил, че са налице предпоставките на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, с оглед данните за наличие на престъпление по чл. 355 от НК, поради

което прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите на РП Русе. С Постановление от 01.07.2020 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателното производство, като приел, че деянието на жпод.Б. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и изпратил материалите по преписката на Директора на ОД МВР-Русе за преценка наличието на административно нарушение по ЗЗ. След получаване на постановлението на РРП, въз основа на акта за установяване на административното нарушение, Директора на ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на основание  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено горепосоченото наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства.

Жалбата е допустима, по същество ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна на последното, както следва:

Обжалваното НП било издадено след прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН № 198-3З/17.04.2020 г. Последица от прекратяването се явява обстоятелството, че съставеният акт е изгубил своето правно значение, т.е. такъв не съществува и последващо административнонаказателно производство е могло да бъде образувано само на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата, завършила с Постановление от 01.07.2020год. Съдържанието на  в атакуваното наказателно постановление сочи обаче, че АНО се позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална възможност му предоставя разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а на несъществуващия вече поради прекратеното административнонаказателно производство АУАН № 198-3З/17.04.2020. По този начин съществено била нарушена процедурата по издаване на наказателното постановление, което се явява и необосновано, тъй като се базира на несъществуващ акт.

Съдът, след като провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намира че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушения на правата на жалбоподателя, както и са опорочили обжалваното НП.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени нарушените законовите разпоредби.

Формално АУАН и НП съдържат законови разпоредби, посочени като нарушение. Между АУАН и НП обаче няма съвпадение нито в посочените факти, нито в посочените като нарушени разпоредби, което се явява съществено процесуално нарушение, достатъчно да обуслови отмяна на НП:

На първо място в акта е посочена като нарушена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г, изм. и доп. със  Заповед № РД-01-153/205.03.2020, докато в Наказателното постановление АНО посочил за нарушена  Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г, изм. и доп. със  Заповед № РД-01-197/11.04.2020г 

Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, е наредено е да бъдат организирани контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните градове (пар. II, т. 2 и 3). Посочената в акта Заповед № РД-01-153 от 25.03.2020 г. за изменение и допъл нение на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. (отм.) въвежда промени съгласно които се допуска през контролно-пропускателните пунктове да преминават лица само в случай на неотложност на пътуването, предоставящи доказателства за това.

Докато посочената н НП Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването въвежда от 12.04.2020 задължението за всички граждани да поставят защитна маска на лицето си (за еднократна или многократна употреба) или друго средство(като шал,кърпа и др.), което да покрива устата и носа при посещение на:

Всички открити и закрити обществени

Места и пространства, до които гражданите имат свободен достъп,

Местата за обществено ползване и

Местата за предоставяне на обществени услуги

В акта и наказателното постановление обаче не са изложени факти, досежно това жалб.Б. да е носел или не предпазно средство, което да е в основата на санкционирането му. Посочването на обективен признак от състава на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание, какво задължение е имал, което е нарушил.

Спорно е и посоченото за място на извършване на нарушението.  В акта за такова е посечена „местността Капаклийка, път към главен път Русе-с.Червена вода”, докато в НП липсва този обективен признак. Последният е от изключително значение за делото, с оглед на това, че жпод.Б. е санкциониран за „заобикаляне на изградено КПП”, което следва да бъде ясно, непротиворечиво посочено, с оглед преценка на съда за съставомерност на деянието. Нещо повече в жалбата си жпод.Б. твърди, че се връщал от вилната зона в местността Астарджийка, през общински път посока улица Русофили, пресичаща бул.Христо Ботев, на стотици метри преди изграденото КПП на изхода на града, т.е. същият твърди че не е напускал гр.Русе заобикаляйки КПП, а се връщал в града.

В заключение съдът отбелязва, че различно описаната в АУАН и НП фактически обстановка досежно  мястото няа нарушението, противоречията в посочените заповеди, въвеждащи различни противоепидемологично мерки, и тяхната липса на връзка с тях, правят обвинението противоречиво, неясно, възпрепятстват съда да извърши проверка на фактите от него и грубо нарушават правото на защита няа жпод.Б..

Предвид изложеното Съдът намира, че наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №198-ЗЗ/10.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение и на основание на  чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, на И.Х.Б., ЕГН: **********,*** е наложено наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Русе.

            Решението да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………