Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич,
03.02.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и четвърти
януари две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА
ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1528 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба
на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК103533691, град Варна, „Варна
Тауърс-Г”, бул. „Вл. Варненчик” 258, с която против С.Д.В. ЕГН ********** ***, са
предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване дължимостта на следните парични вземания, за които е
издадена заповед № 395 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
28.02.2019г. по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на Районен съд - Добрич:
- 511,84 лева -
незаплатена цена на доставена ел.енергия и такса възстановяване по
фактури, издадени за периода 19.10.2018г. – 18.12.2018г., за обект в село П.И., община Д., ул. ”***” ***,
кл. N **********, аб.N **********, ведно със законната лихва от датата на
заявлението – 25.02.2019г. /дата на пощенското клеймо/, до окончателното
плащане;
- 10,95 лева - мораторна лихва за периода 26.11.2018г. –
14.02.2019г.
Претендират се разноските по заповедното и по настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в сила определение исковата молба е върната и
производството по делото е прекратено в частта относно сумата от 19 лева,
предявена за установяване като незаплатена цена на доставена ел.енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени за периода 19.102018г. – 18.12.2018г., за
обект в село П.И., община Д., ул. ”***” ****, кл. N **********, аб.N
**********, по издадена заповед № 395 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 28.02.2019г. по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на Районен съд –
Добрич.
Исковете се основават на следните
обстоятелства: ответникът е клиент на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с
клиентски номер ********* във връзка с продажба на ел.енергия за обект с
абонатен номер **********, находящ се на адрес село П.И., община Д., улица *** N ***. Облигационното отношение между страните се
регулира от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про
Продажби"АД (ОУ), приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и
одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ „потребителят се задължава ...
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете
и по начина, определени в тези ОУ”. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУ,
като в ал. 6 изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен,
че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
При това положение той изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана. Съгласно чл. 38 от ОУ
потребител, който не изпълни в срок задължението си за плащане на дължими суми,
дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
заповедно производство по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на ДРС по заявление на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД е издадена заповед за изпълнение за
дължимите към момента на подаване на заявлението суми – главница и обезщетение
за забава. По указание на съда кредиторът е предявил иск за установяване на
вземанията си.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва
исковете по основание и по размер. Оспорва дължимостта на претендираните
вземания, защото ищецът не е доказал изпълнението на задължението си за
продажба на ел.енергия, реалната доставка на количествата ел.енергия и
предпоставките за възстановяване на захранването. Издадените фактури не са
основание за възникване на задължението, те са само частни документи и имат
материална доказателствена сила, само когато удостоверяват неизгодни за
издателя си факти, какъвто настоящият случай не е. Не би била такова
доказателство и поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, защото с
поставените задачи няма да се установи наличието на облигационно отношение,
доставката на ел.енергия и нейното количество. Липсата на доказателства за
реална доставка на ел.енергия определя иска за сумата от 492,84 лева като
неоснователен. Тъй като не са налице предпоставки за заплащане на тази
главница, не е налице и основание за прекъсване на ел.захранването в обекта, а
следователно и за начисляване на такса за неговото възстановяване, като не е
доказано също, че снабдяването с ел.енергия е възстановено. Противопоставя
възражение за недействителност на клаузата на чл. 21, ал. 1 от Общите условия
на ДППЕ, която възлага на потребителя разходите за прекъсване и възобновяване
на снабдяването в случаите, когато преустановяването е по негова вина, поради
нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Тази клауза противоречи
на разпоредбите на чл. 122 – чл. 124 от ЗЕ и е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 2 от ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон. Акцесорният иск за мораторна лихва е неоснователен поради
несъществуването на главното задължение.
От
доказателствата по делото съдът установява следните факти:
Ответникът
е клиент на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с клиентски номер ********* във
връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер **********, находящ
се на адрес село П.И., община Д., улица *** N *** – налице е извадка от имотния
регистър и неговото искане от 18.04.2016г. за вида на захранване в имота (л. 99
- 103). Лично ответникът, като абонат, е подписал констативен протокол от
04.05.2017г. за демонтаж/монтаж на електромер. Между страните е налице
договорно отношение за доставка на ел.енергия.
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза С.И., неоспорено
от страните, се установява, че в периода 19.10.2018г. – 18.12.2018г. има издадена
от ищеца една фактура с номер ********** от 19.10.2018г. на стойност 492,84
лева – цена на доставена ел.енергия и мрежови услуги в процесния имот в
количество 2156 квтч за периода от 06.09.2018г. до 04.10.2018г., с падеж
26.11.2018г. От представената справка за потреблението на ел.енергия вещото
лице е установило, че размерът на отчетеното количество ел.енергия е определен
на база извършени регулярен отчет, без прилагане на корекционна процедура или
служебно начисляване. Стойността по фактурата съответства на отчетената
ел.енергия. Счетоводството е водено редовно от ищцовото дружество. Дължимото
обезщетение за забавено изпълнение на задълженията за неплатена ел.енергия до
14.02.2019г. възлиза на 10,95 лева.
От
заключението на вещото по съдебно-техническата експертиза инж. В.Ч., също
неоспорено от страните, се установява, че средството за техническо измерване в
обекта е одобрен тип, с оценено съответствие, монтиран на 04.05.2017г.
(протокол на л. 104), произведен през 2009г., с последна метрологична
експертиза през 2017г., подлежащ на последваща метрологична проверка след четири
години (през 2021г.). Не са докладвани отклонения при начина на монтиране и експлоатацията
на електромера. Посочените в справката за консумирана електроенергия количества
е възможно да бъдат доставени до обекта през процесния период и съответстват напълно
на записванията в издадената фактура. Количествата ел.енергия съответстват напълно
на реално извършения отчет по данни, съхранени в електронния масив на ищеца и
са правилно остойностени по действащите в периода цени.
Установените
факти обосновават следните правни изводи:
Исковете
са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ТЗ и са с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 91 и сл. от Закона за
енергетиката, при действие на Общите условия за продажба на електрическа
енергия, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от
ДКЕВР. Предявени са като установителни по реда и в срока на чл. 415, ал. 1 от ГПК след успешно проведено производство по издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и указание на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2
вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК. Допустими са, по изричната разпоредба на закона.
Възражението на ответника за недействителност на клаузи от договора, касаещи
заплащане на разходите за възстановяване на ел.захранването, са неотносими,
защото такава такса не се претендира по делото.
От писмените доказателства и
заключенията на вещите лица се установява, че между страните е бил сключен
договор за доставка на ел.енергия в процесния обект при действие на общи
условия, както и че по издадена в исковия период фактура за потребителя
е възникнало и не е заплатено задължение в размер на 492,84 лева за консумирана
ел.енергия. Обезщетението за забава за исковия период е в размер на 10,95 лева.
Касае се за парично задължение с установен ден за изпълнение по график за
плащане, обявен по реда на чл. 15 от ОУ (в интернет страницата на доставчика, в
издадената фактура, в центъра за обслужване на клиенти) и неизпълнението до
последния ден от срока поставя длъжника в забава, което поражда правото на
кредитора да претендира обезщетение в размер на законната лихва. Исковете са
доказани по основание и размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно
на уважените искове (като се отчете и частичното прекратяване на
производството):
- в
заповедното производство: 24,09 лева държавна такса и 48,18 лева юрисконсултско
възнаграждение;
- в
исковото производство: 72,27 лева внесена държавна такса, 240,91 лева депозит
за депозит за особен представител на ответника, 289,09 лева депозит за вещи лица,
96,36 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
не е претендирал и претърпял разноски.
Водим
от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че С.Д.В. ЕГН ********** ***, дължи
на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК103533691, град Варна, „Варна
Тауърс-Г”, бул. „Вл. Варненчик” 258, следните суми, за които е издадена заповед
№ 395 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.02.2019г. по
ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на Районен съд - Добрич:
- 492,84 лева - незаплатена цена на доставена ел.енергия и
такса възстановяване по фактури, издадени за периода 19.10.2018г. –
18.12.2018г., за обект в село П.И., община Д., ул. ”****” ****, кл. N
**********, аб.N **********, ведно със законната лихва от датата на заявлението
– 25.02.2019г. /дата на пощенското клеймо/, до окончателното плащане;
- 10,95 лева -
мораторна лихва за периода 26.11.2018г. – 14.02.2019г.
ОСЪЖДА С.Д.В. ЕГН **********
***, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК103533691, град
Варна, „Варна Тауърс-Г”, бул. „Вл. Варненчик” 258,
разноски по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на ДРС в размер на 24,09 лева държавна
такса и 48,18 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.В.
ЕГН ********** ***, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК103533691, град Варна, „Варна Тауърс-Г”, бул. „Вл. Варненчик” 258, разноски
по гр.д.№ 1528/2019г. по описа на ДРС в размер на 72,27 лева внесена държавна
такса, 240,91 лева депозит за депозит за особен представител на ответника, 289,09
лева депозит за вещи лица, 96,36 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :