РЕШЕНИЕ
№ 19834
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110137284 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от М. Р. А., ЕГН **********, срещу Ф. Б. – А.а, ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 04.02.2016 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че по време на брака не са
придобивали недвижими имоти, включително и движими вещи, представляващи СИО.
Поддържа, че се е запознал с ответницата през 2015 г. в Нигерия, след което сключили
граждански брак в България. Изтъква, че съвместното им съжителство продължило до 2019
г., тъй като коренно се различавали във възгледите за живота и бракът им се оказал дълбоко
и непоправимо разстроен. Сочи, че през периода до 2022 г. са се чували по няколко пъти, но
не са се срещали. Ищецът твърди, че към средата на 2022 г. се е запознал с друга жена, с
която заживял на семейни начала и към настоящия момент е бременна в петия месец, с оглед
на което, счита, че е налице основание за прекратяване на брака. Изтъква, че е правил
неуспешни опити да потърси ответницата на мобилния й телефон.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор чрез
назначения й особен представител в който заявява, че иска е допустим, но по същество е
неоснователен и недоказан. Посочва, че не е в интерес на никой от съпрузите бракът да
съществува само чисто формално, но счита, че към настоящия момент не е доказано, че
1
бракът между страните е само формалност. Твърди се, че продължителната фактическа
раздяла на съпрузите може да е причина за дълбокото разстройство на брака, но това следва
да бъде доказано. Намира за неправилно бракоразводният иск да бъде уважен само въз
основа на направените изявления и оценката на самите страни, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен. Заявява, че само съдът следва да се произнесе по състоянието на
брака, като прецени всички данни по делото.
На дата 10.10.2024 г. е постъпила допълнителна Молба – Становище, в която ответницата
чрез назначения й особен представител заявява, че във връзка с получено Определение №
37110 от 16.09.2024 г., с което съдът връща исковата молба в частта, в която ищецът иска
ответницата да върне предбрачното си фамилно име, заявява, че след проведен разговор с
ответницата същата е изявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име –
Балогун.
С Протоколно Определение от 23.10.2024 г. съдът е допълнил проекто – доклада
обективиран в Определение № 37110/16.09.2024 г. за окончателен, като допълва същия, с
оглед заявената с молба от 10.10.2024 г. претенция на ответницата Ф. Балогун – А.а с правно
основание чл. 53 СК.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищецът заявява, че желанието му е брака да бъде
прекратен, тъй като от години няма отношения с ответницата и последната не живее в
България. Поддържа, че към настоящия момент живее с друга жена, има и дете, с оглед на
което счита, че е безпредметно брака да продължи.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили брак на
04.02.2016 г. в гр. София, Република България, за което е издаден акт за граждански брак №
3022/04.02.2016 г., като съпругата е променила фамилното си име от Балогун на Балогун –
А.а. /л.9 от делото./ От брака страните нямат родени деца /удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца на л. 9 от делото/.
В регистъра на имуществените отношения е вписан имуществен режим на общност /л.10
от делото/.
От представеното по делото писмо с рег. № 536400-62028 от 25.10.2023 г. на МВР,
Дирекция „Миграция“ се установява, че в резултат на извършени справки в
информационните масиви на МВР по така предоставените данни, ответницата Балогун Ф.,
родена на 23.11.1988 г., ЛНЧ **********, ЕГН **********, гражданин на Нигерия е
постоянно пребиваващ в Република България, член семейство на БГ от 08.10.2021 г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства при разпита на свидетелката
М.Р.а А.а (сестра на ищеца). От нейните показания, които съдът кредитира като логични и
непротиворечиви по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че брат й се познава с
ответницата от 2015 г., като имат сключен граждански брак през 2016 г., но към настоящия
2
момент не живеят заедно от около пет години. Споделя, че след тяхната раздяла не е
виждала ответницата през последните пет години, както и че не ги е виждала двамата заедно
през последните пет години.
Относно прекратяването на брака: От събраните по делото доказателства и съобразно
становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се
намират във фактическа раздяла от около пет години, нямат родени от брака си деца и не
поддържат отношения помежду си /св. Мария А.а, чиито показания съдът кредитира като
логични и непротиворечиви/. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от този съпруг, който е
променил името си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото
удостоверение за граждански брак, че при сключването на граждански брак ищцата е носела
фамилното име Балогун, което е променила на Балогун - А.а. Същата желае да възстанови
предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака. Искането е основателно,
поради което съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
Относно разноските: С оглед липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги направили.
Окончателната държавна такса дължима за развода е в размер на 50,00 лева, съгласно чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от двете страни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 04.02.2016 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№ 3022/04.02.2016 г. на СО, район „Триадица“, между М. Р. А., ЕГН **********, срещу Ф.
Балогун – А.а, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Ф. Балогун – А.а,
ЕГН **********, да носи предбрачното ФАМИЛНО ИМЕ - Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК М. Р. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Ф. Б. – А.а, ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4