О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
272 Година 17.01.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети януари
Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4417 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени
документи, каквито с отговора не са представяни.
Следва
да се допусне до и призове за разпит в качеството на свидетел за насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, посоченото в отговора на ответника
лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към
предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат
доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Следва да се задължи
ответникът да внесе депозит за разпит на допуснатия по негово искане свидетел
(чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати
възнаграждение.
Следва
да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да
отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за
отговора им съдът не разполага със специални знания, което обуславя
назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи
депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на
съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника. За съдебното заседание следва да се призоват допуснатия свидетел и вещото
лице, след внасяне от ответника на определените от съда депозити. Страните
следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им
се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът
е основал предявения иск, са посочени в поправената му искова молба и по
същество се изразяват в това, че бил потребител на ел.енергия
към ответника с клиентски № -. С писмо с изх. № 8277295-1/20.08.2019 г. го уведомил,
че при извършена на 03.06.2019 г. проверка на меренето на ел.енергия на обект с
ИТН - в -, на клиент с № -, било констатирано, че електромерът не отчитал, като
бил съставен констативен протокол № 434922/03.06.2019 г. Поради това ответникът
приел, че ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена, съответно неплатена и
на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ сметката му за ел. енергия от 05.04.2019
г. до 03.06.2019 г. била коригирана, като допълнително начислена му ел. енергия
била на стойност 489.16 лева. За същата ответникът издал фактура № **********/20.08.2019
г., с която била коригирана сметката му за ел.енергия за минал период. Сумата
не била платена, което обосновавало и основанието за предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК. Допълнителната ел.енергия била начислена
неправомерно, в нарушение на ЗЕ и общите условия на Е.Р. и Е.С., както и при
неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Ищецът не бил получавал никакви
документи за демонтаж на електромера, за извършена експертиза и др., от които
да било видно, че действително процесния електромер бил този, за който се твърдяло.
Не бил присъствал и на проверката и демонтажа на електромера. Получил бил
единствено посоченото уведомително писмо, към което били приложени издадената
фактура и съставения констативен протокол. Към момента на извършване на
проверката, 03.06.2019 г., били приетите от КЕВР по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 35/30.04.2019 г. Съгласно чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, при
извършване на проверки по реда им, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2,
операторът на съответната мрежа съставял констативен протокол, като в ПИКЕЕ не били
посочени реквизитите му. Приложеният към писмото констативен протокол № 434922/03.06.2019
г. бил частен документ, който не представлявал протокол по смисъла на чл. 80 ЗЕ
- нямало твърдения и не се установявало да бил съставен от контролните органи
по ЗЕ за резултатите от извършена от тях проверка. Освен това не бил изготвен
съгласно правилата, предвидени в чл. 49 ПИКЕЕ. Бил подписан от двама свидетели,
на които не били посочени трите имена и качеството им, нито други данни, за да
се проверяло дали не били служители на оператора на съответната мрежа. Не било
изпълнено разпореждането на ал. 4 на чл. 49 - в случаите по ал. 3 /когато
проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната
мрежа изпращал констативния протокол на клиента в 7-дневен срок. В случая
протоколът бил съставен на 03.06.2019 г., а изпратен на 20.08.2019 г. В него липсвали
констатации за грешка в отчитането на електромера. Посочено било само, че бил с
изгаснал дисплей. Издадената фактура също сама по себе си не представлявала
основание за плащане. Такова била доставката на услугата, а фактурата
удостоверявала този факт за данъчни цели. Касаело се за едностранно съставен от
ответника частен документ, който имал единствено формална, но не и материална
доказателствена сила. В този смисъл по делото не били ангажирани доказателства
за извършен реален отчет на електромера за периода, за който се отнасяла
фактурата. Ответникът нарушил изброените си задължения и правата на клиента,
като в нарушение на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната му мрежа, напълно неправомерно начислил допълнителна
ел. енергия на стойност 489.16 лева. Не ставало ясно и как изчислил периода, за
който била коригирана сметката му. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИККЕ, на която
обосновавал корекцията, в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради
която използваната ел.енергия преминавала през измервателната система, но
количествата й не можели да бъдат отчетени и не била установена външна намеса
при проверка или отчет, преминалото количество ел.енергия се изчислявало на
база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото СТИ. В случая не
ставало ясно въз основа на кои данни бил определен периода за корекция, а
липсвали и такива, при метрологична проверка да било установено неотчитане на
ел. енергия. Още повече, че избраният от ответника отчетен период бил
значително по-голям от този, следващ подмяната на СТИ. Посоченият в изпратената
му фактура "отчетен период" бил произволно определен, без да имало
яснота как точно бил формиран. Както при недоказана нерегламентирана намеса на
потребителя и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или
частична/ на СТИ, щом не бил посочен точния период, не можело да се отчете
реално консумираната енергия, и едностранното коригиране на сметките за минал
период било неприемливо, тъй като допускало доставчикът да получел цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя ел. енергия. В допълнение,
липсвали и данни за виновното му поведение. Подобни действия или бездействия
върху електромера от негова страна не били извършвани. Още повече, че се намирал
извън имота и никой освен служители на ответника нямал физически достъп до него.
Дори да били неточности при отчитането, същите не били причинени от него.
Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от ответника,
не следвало да влече ощетяването му, чрез извършване на корекция на сметката му
за минал период. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за
поддържането им в изправност било негово. Не му била предоставена информация за
това кога била извършена последната проверка на СТИ, което можело да доведе до евентуално
неоснователно обогатяване на ответника, каквото впрочем било налице към момента,
тъй като сумата щяла да бъде недължимо платена. Преизчисляването на неизмерена/неправилно
измерена енергия въвеждало форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи
се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на
потребителя докато не бъдело установено, че неизмерването било резултат от
негово виновно поведение. Несвоевременното извършване на контрол за годността на
електромера представлявало неизпълнение на задълженията на доставчика, който го
ползвал и носел задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна
отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало
отговорност и се регламентирали от нормативен акт с ранг на закон. Този извод
се налагал от чл. 15, ал. 1 и 3 ЗНА. Поради това отговорността на потребителя и
субективното право на доставчика на ел. енергия да получел плащане за
неизмерената/неправилно измерената енергия, следвало да бъде установена със
специален закон, какъвто бил ЗЕ. Подзаконовият нормативен акт, какъвто били ПИКЕЕ,
можел само да допълни и уточни закона. Отделен оставал въпроса, че в случая
нямало констатация за процент на грешка в отчитането. Констатациите за
неизправност в отчитането на електромера били недоказани. Ответникът не можел
да коригира post factum потребителската му сметка, щом не бил определен точен
период и не било доказано неточното отчитане на доставената ел.енергия да се
дължало на виновното му неизпълнение на задължения от договора. Претенцията за
заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и такава на
стойност 489.16 лева не бил ползвал. Дори да се приемело, че съществувала
възможност за едностранна корекция на сметката му за минал период, предвид
приетите ПИКЕЕ, то не били налице доказателства, че соченото в справката за
консумирана ел. енергия количество от 2614 kWh, било реално доставено и
потребено от него. Не се установявало и то да било доставено именно през
посочения период. За установяването било нужно, доколкото договорните отношения
между страните почивали на правилата на договора за покупко-продажба, а купувачът
дължал заплащане на цена само за реално предоставена стока. Поради това констатациите
за неизправност в отчитането на електромера били недоказани, а претенцията за
заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и ел.
енергия на стойност 489.16 лева не била ползвана/потребена от него.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
489.16 лева за допълнително начислена му ел. енергия вследствие установено
неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й по фактура №
**********/20.08.2019 г., за периода от 05.04.2019 г. до 03.06.2019 г., както и
разноските по делото.
Правна
квалификация на предявения отрицателен установителен иск е нормата на чл.124,
ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но
неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. На 03.6.2019 г. негови служители
извършили проверка на електромер № 46464212, отчитащ доставяната ел.енергия в
обекта (чл. 46 ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/2009 г.). В хода на проверката било
констатирано несъответствие на характеристиките на електромера с нормираните.
Поради това, при спазване на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ, електромерът бил
демонтиран, а на негово място монтиран нов, който отговарял на нормативните
изисквания. За тези действия извършилите проверката лица съставили констативен
протокол № 434922/3.6.2019 г. Въпреки опитите на служителите да намерят
представител на клиента на обекта, такъв не бил открит. Поради това проверката
била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на ответника,
изписани с трите си имена, които подписали протокола (вж. чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ).
Същият бил изпратен на клиента и получен от него, което било видно от
прилагането му към исковата му молба. В случая не твърди и счита, че било
извършено неправомерно вмешателство или въздействие върху процесния електромер,
а той бил дефектирал, поради което бил демонтиран и предаден за гаранционно
обслужване. Тъй
като от всичко описано ставало пределно ясно, че СТИ не измервало цялата
доставена ел.енергия, количеството й било изчислено на основание чл. 52, ал. 1,
т. 3 ПИКЕЕ. Допълнително начисленото количество енергия в случая било в размер
от 2614 kWh, като стойността му била изчислена
по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за период от 59 дни (чл. 54, ал.
1, вр. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) - 489.16 лева с ДДС. За тази сума издал на ищеца процесната
фактура № **********/20.08.2019 г., която му била изпратена с писмо с изх. №
8277295-10/20.08.2019 г. (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Видно от прилагането му към
исковата молба, то било получено от ищеца. Периодът на корекция в никакъв
случай не бил определен произволно, тъй като случая, поради възникналият дефект
на електромера, не можел да бъде взет предвид предходен период, а последващ
установяване на дефекта (чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ) и към датата на извършване
на корекцията (20.8.2019 г.) имало два предходни отчета на електромера - за юни
и юли 2019 г., но не и за август 2019, била извършена корекция на сметка за
периода от 5.4. - 3.6. 2019 г., за какъвто аналогичен последващ период - от 3.6
- 29.7.2019 г. имало данни от отчетения поставен на обекта на ищеца, работещ
точно електромер с № *********, след демонтажа на процесния с констативен
протокол с № 434922/3.6.2019 г. Съществувало законово основание за начисляване
процесната сума. КЕВР имал правомощието да приеме ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2, вр. чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като раздел IX от тях
уредил случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.
енергия от операторите на ел.мрежи. В случая приложение намирал чл. 52, ал. 1,
т. 3 ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума пък била изчислена по определената от
КЕВР пазарна цена(чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ), ведно с дължимата сума за мрежови
услуги и цена за задължения към обществото (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление
на количеството ел.енергия, доставена на клиента през процесния период, като
практиката на ВКС в тази връзка била еднозначна. Ответникът нямал задължение да
доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало
съществено значение кой бил извършил това въздействие, и то не можело да му се
вмени във вина. Установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието
върху електромера и неговата вина, били от компетентността на разследващите
органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на
чл. 234в НК. Що се касаело до спора, въпросът кой бил конкретният извършител,
бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали
преизчислението, не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции
на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Точно обратното. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия
правото на мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не било обусловено
от доказването на виновно поведение на потребителя. Този въпрос и основанието
за извършване на корекция на количеството доставена електрическа енергия, бил
разглеждан многократно от ВКС след приемането на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012
г.). Съставите били единодушни, че законът давал възможност за извършване на
едностранна корекция на сметка на клиента в случай на констатирано неправомерно
въздействие върху СТИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва
виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил неприложим. Считано от 04.5.2019
г. били в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството
електрическа енергия вече се извършвало от операторите на съответните
електрически мрежи. В изпълнение на правомощията си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, КЕВР приела нови ПИКЕЕ, които били обнародвани в ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г. С тях се дала нова регламентация на обществените
отношения свързани с реда и начините на преизчисление на количествата
електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измервало точно или изобщо не
измервало доставените количества електрическа енергия. С новия ПНА се
детайлизирала уредбата на тези специфични обществени отношения, като най-същественото
изменение, което следвало да рефлектира и върху съдебната практика по тези
правни спорове, било изключването от процеса по коригиране на количествата
електрическа енергия на крайните снабдители (вж. § 1, т. 28а, б. „а" от ДР
на ЗЕ) - в случая Е.С. (Е.С.). В тази връзка, считано от 04.5.2019 г., Е.С. не
издавало фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия
така, както това се правело по реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
2013 г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019 г.). Към момента, както преизчислението на
количествата електрическа енергия, така и фактурирането им, се извършвали от
оператора на съответната електрическа мрежа, към която бил присъединен
конкретния обект на клиент (вж. § 1, т. 346, б. „а" ДР на ЗЕ) - в случая ответника.
С оглед на това мотивите, с които голяма част от съдебните състави в страната
уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители с електрическа
енергия, а именно, че в общите условия не бил предвиден изричен ред за
уведомяване на клиентите, вече били неотносими, именно поради факта, че
крайните снабдители вече не участвали в процеса по извършване на т.нар.
„корекция на сметка" и логично ОУ конкретно на Е.С. вече не намирали
приложение в тези отношения. Искът бил изцяло неоснователен и като такъв моли да
бъде отхвърлен, като му присъди сторените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като
на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му
вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в
отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него
вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и
неговия размер.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил
като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С. и общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № **********/20.08.2019
г., справка за коригиране на сметката за електроенергия, писмо с изх. № 8277295-1/20.08.2019
г., констативен протокол № 434922/03.06.2019 г., удостоверения за актуално
състояние на страните.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото
заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени от ответника към
тази експертиза в отговора му, при депозит в размер на 100 лева, вносим от
ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване
на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в
дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ДОПУСКА
до разпит в качеството на свидетел по делото лицето Л.М.Б., което да се призове
за разпит на посочения в отговора негов адрес за насроченото заседание за
разглеждане на делото, след внасяне от ответника на определения от съда
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, да внесе по сметка на
Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване и разпит
на допуснатия по негово искане свидетел, и представи в същия срок по делото
документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще
загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако
пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
19.02.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора
на ответника. За тази дата да се призоват допуснатият свидетел и вещото лице,
след внасяне от ответника на определените от съда депозити.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: