Р Е Ш Е Н И Е
№ 863
гр.Пловдив, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 11.06.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина
Василева
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1008/2019г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от ЕТ“Техно видео САТ- М.Г.“ против
решение от 10.12.2018 г. по гр.д. № 2558/17г. на РС- гр.Асеновград, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за това въззиваемият да бъде осъден
да му заплати сумата от 5614 лева, включващи левовата равностойност на 2800
швейцарски франка- продажна цена на лек автомобил марка „Рейндж Ровър“, и 500
лева- част от договорено между страните и платено от жалбоподателя
възнаграждение за доставка на автомобила. Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като първоинстанционният
съд погрешно е обсъдил събраните доказателства и също така погрешно е приел, че
не се установява между страните да е сключен договор за поръчка. Сочи се, че за
това обстоятелство са налице писмени доказателства, а именно два РКО,
удостоверяващи сключването на договора, плащането на цената на поръчания и
доставен автомобил, както и на част от възнаграждението на изпълнителя. Иска се
цялостна отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
От особения представител на въззиваемия В.Д.Д.- адв. М.И.
е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните
доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
В
мотивната част на обжалваното решение е възприета правна квалификация на
предявения иск по чл.280 от ЗЗД, съгласно която разпоредба с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия. С исковата молба по гр.д.
№ 2558/17г. на РС- гр.Асеновград обаче не се претендира изпълнение от
въззиваемия- ответник по иска, на поети от него задължения по договор за
поръчка, а връщане на платени по такъв договор суми от жалбоподателя, в
качеството му на възложител. В обстоятелствената част на исковата молба изрично
е записано следното: „През месец февруари 2016г. след многократни лъжи от
страна на ответника, че е намерил автомобил, отговарящ на критериите на ищеца и
че такъв ще му бъде доставен, доверителят ми се отказа от поръчката и иска
дадените от него пари да му бъдат върнати“. Цитираното твърдение следва да се
тълкува като такова за оттегляне на поръчката от възложителя по смисъла на
чл.287 от ЗЗД, което има за последица прекратяване на договора. Следователно правната
квалификация на иска е по чл.55, ал.1, предл.3, вр. чл.287 от ЗЗД за връщане на
получено на отпаднало основание. Доколкото и при правилната правна квалификация
предметът на иска и самото искане остават същите обжалваното решение не следва
да се обезсили, а настоящата съдебна инстанция ще следва да се произнесе по
същество на спора.
В исковата молба по гр.д. № 2558/17г. на РС-
гр.Асеновград се твърди, че през октомври 2015г за нуждите си като ЕТ ищецът
решил да закупи автомобил. Запознал се с ответника, който го уверил, че ще му
досатви избрания от него автомобил. В началото на месец ноември 2015г., след
като ищецът избрал от публикувана в интернет- сайт обява автомобил „Рейндж
Ровър 4.6 HSE“,
находящ се в Швейцария, за цена от 3200 швейцарки франка, ищецът се срещнал
отново с ответника и го уведомил за своя избор. На 18.11.2015г последният
уведомил ищеца, че се е свързал с продавача на автомобила, успял да намали
обявената продажна цена на 2800 швейцарски франка
и запазил автомобила за следващите 15 дни. Договорили се ищецът да заплати
възнаграждение на ответника в размер от 1000 лева от които 500 лева авансово и
останалите 500 лева при доставката на автомобила. На 19.11.2015г ищецът предал на
ответника 5614 лева, представляващи левовата равностойност на 2800 швейцарски
франка и 500 лева от възнаграждението за доставката, за които суми били
съставени два РКО. Страните се договорили автомобилът да бъде доставен от
ответика не по-късно от 30.11.2015г. До средата на декември 2015г избрания от
ищеца автомобил не е доставен. След няколко дни той установил, че обявата за
избрания от него автомобил вече не е активна. През месец февруари 2016г., след
могобройни уверения от страна на ответника, че е намерил автомобил отговарящ на
критериите на ищеца и че такъв ще му бъде доставен, ищецът се отказал от
поръчката.
С подадения, чрез назначения на
ответника особен представител адв.М.И., се оспорва между страните да е
възникнала облигационна връзка. Оспорени са представените с исковата молба РКО
по аргумент на това, че същите нямат посочен издател, и съответно платец на сумите,
а и липсва подпис на лицето броило сумите, няма подпис на счетоводител. Липсвали
и издадени към РКО документи,
оправдаващи разхода. От твърденията на самия ищец се установявало, че
ответникът е положил грижа за изпълнение на поръчката намалил е цената на
избрания автомобил, но не е получил възнаграждение за изпълнението й.
В двата приети по първоинстанционното
дело РКО са вписани имената въззиваемия В.Д. и неговия ЕГН, положен е подпис
върху който има печат на „Техно видео САТ“. Положен е и подпис за получил
сумата. Авторството на подписите не е оспорено и не се опровергава по никакъв
начин. Като основание за изплащане на сумата от 5124 лева е записано
„Закупуване на автомобил „Рейндж Роувър“. Като основание за изплащане на сумата
от 490 лева е записано „Доставка на автомобил „Ленд Роувър“. Съобразно с
горното, настоящият състав на съда намира, че, независимо от това дали двата
РКО представляват годни първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч, те
могат да се разглеждат като разписки за получени от Д. суми за придобиване на
лек автомобил, който най- общо се индивидуализира като такъв с марка „Роувър“.
Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на
разпитания по делото свидетел Ц. Г.- син на ищеца / жалбоподател по настоящето
дело/, като е приел, че твърдяният договор за поръчка, чието установяване се
цели със свидетелските показания, е на стойност над 5000 лева и поради това,
съобразно с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, свидетелските показания
са недопустими. Стойността на договора за поръчка включва всички разходи,
необходими за извършване на възложените действия, а когато е договорено
възнаграждение, както е и в конкретния случай, и него. За допускане на
свидетеля не е дадено изрично съгласие от ответника / в протокола за
проведеното на 18.09.2018г. публично съдебно заседание е записано изявление на
адв.И., че предоставя на преценката на съда допускането на искания свидетел/.
При това положение, съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, която не допуска
установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лева,
показанията на свидетеля Г. действително се явяват недопустими.
Единствено въз основа на двата РКО не може да се
направи категоричен извод за сключването на датата на издаването им на договор
за поръчка. Предвид липсата на обективирани в тези документи изявления за
възлагане на определени действия- закупуване в полза на ЕТ“Техно видео САТ- М.Г.“
на лек автомобил с определени параметри и при определени или определяеми
разходи и възнаграждение, за да се приеме, че е сключен именно договор за
поръчка с посочения в исковата молба предмет, следва също така да е налице
основание да се приеме за абсолютно невъзможно сумите по РКО да са изплатени с
оглед на някакви други правоотношения между страните. Формулировките
„Закупуване на автомобил „Рейндж Роувър“ и „Доставка на автомобил „Ленд Роувър“
не предполагат задължително извършването на бъдещи действия. Не е изключено
парите да са изплатени за вече закупен и доставен автомобил. В този случай пак
ще е налице договор за поръчка, но няма да е налице неизпълнение на възложеното
действие. Не е изключено парите да са платени и за закупуване на лек автомобил
в полза на Д., тъй като липсва пълномощно за придобиване на собствеността
директно на името на ЕТ“Техно видео САТ- М.Г.“, нито има текст, който да
указва, че получателят на сумите се е задължил да прехвърли собствеността върху
автомобила и то именно в полза на платеца.
Дори да приемем, че между страните е сключен твърдяния
договор за поръчка, за да приемем също така, че на жалбоподателя се дължи
връщане на даденото от него, то следва да се установи и факта на оттеглянето на
поръчката, с оглед отпадане на основанието за плащане на сумите от 5124 лева и
490 лева. Доказателства за оттегляне на поръчката не са налице. В показанията
си свидетелят Г. не сочи баща му да се е отказал от доставката на автомобила и
да е заявил изрично това на Д.. Самата искова молба би могла да се разглежда
като писмено изявление за оттегляне на поръчката, но, тъй като въззиваемият е
призован по реда на чл.47, ал.1- 6 от ГПК и му е назначен особен представител,
исковата молба реално не е достигнала до него. В тази връзка следва да се
направи едно ясно разграничение- исковата молба е редовно връчена, съгласно
предвидения в ГПК ред, но това важи единствено в качеството й на искова молба,
но не и като писмено изявление за оттегляне на поръчката. Единствената
възможност за редовно връчване на извънсъдебни писмени изявления е чрез нотариус
на основание чл.50 от ЗННД, препращащ включително и към чл.47 от ГПК. За всички
останали изявления следва да са налице доказателства, че са достигнали до
техните адресати, с оглед постигане на целените с тях правни последици. Ето
защо, настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено. Съдебни разноски не следва да се присъждат, тъй като
въззиваемият е представляван от особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК,
чието възнаграждение е платено от жалбоподателя, и не е внесена държавна такса
за въззивно обжалване.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.12.2018 г. по
гр.д. № 2558/17г. на РС- гр.Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя ЕТ“Техно видео САТ- М.Г.“ иск за това въззиваемият В.Д.Д. да бъде
осъден да му заплати сумата от 5614 лева, включващи левовата равностойност на
2800 швейцарски франка- продажна цена на лек автомобил марка „Рейндж Ровър“, и
500 лева- част от договорено между страните и платено от жалбоподателя
възнаграждение за доставка на автомобила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: