№ 13975
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110127313 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Р. срещу „******“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 30.12.2021г. заплатил в полза на ответника сумата от
271,31лв., която била платена без основание.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му я върне, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Отрича да е получавал сумата от ищеца, а евентуално посочва, че има
правно основание за това.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В т. 1 от ТП №
1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, е разяснено всяка хипотеза кога намира приложение.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е платил в полза на ответника сумата, а в
тежест на ответника да докаже основание за получаването.
От представения от ищеца разходен касов ордер /л. 13/ се установява, че на
30.12.2021г. е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 271,31лв. След като е
доказан положителният факт на плащането, ответникът следва да докаже правно
1
основание за получаване на сумата.
Съдът намира, че по делото не се доказва такова основание. Ответникът твърди
наличието на заемно облигационно правоотношение с молба от 25.06.2025г., но не
ангажира доказателства в подкрепа на същото. Самата молба, в която се съдържа
„справка“ за платени суми, не може да служи като доказателство за факта на наличие
на правоотношение, доколкото представлява писмено обяснение (твърдение) на страна
в процеса, тъй като изхожда от самия него. Не е представен договор или друго
доказателство за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и
относно неговото съдържание. Освен това, ответникът признава, че платената сума е
„разнесена погрешка по друго задължение“ – какво е това задължение, откъде
произтича и дали действително съществува не се установява в хода на процеса. Ето
защо, по делото не е доказано наличието на основание за получаване на сумата и
същата следва да се счита платена без основание, което прави предявения иск
основателен.
При този на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в
размер на 43,10лв. за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., на каквото процесуалният му представител има право. Същото следва да
бъде определено от съда при съобразяване задължителната практика на СЕС – с оглед
липсата на сложност на производството и приключването му в кратък срок, нисък
материален интерес, неявяване на представител, разумното и справедливо
възнаграждение възлиза на 300лв., като Наредба № 1/2004г. няма задължителен, а само
ориентировъчен характер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
********* да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***** на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 271,31лв. – платена без основание на 30.12.2021г. с разходен
касов ордер № 222738, ведно със законната лихва от 17.02.2025г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,10лв. – разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
********* да заплати на адв. К. Й. К. от АК – Пловдив, с личен № ******, с адрес:
****** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300лв. – адв. възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2