Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
И. КИРИМОВ
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Ивайло Петров,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 1648/2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 22.01.2020 г. по
н.о.х.д. № 15032/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 97-ми състав, подсъдимият Е.И.Г. е признат за виновен за това, че в
периода 04.08.2018 г. до 17.05.2019 г. в гр. София, в кв. „*********, при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото, се заканил с престъпление против
личността – с убийство на Р. К.К., и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, както следва:
- на
04.08.2018 г., около 19:00 часа, в жилище, находящо се в гр. София, кв. „*********,
се заканил с убийство на Р. К.К. с думите: „Ще те убия“, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- на
17.05.2019 г., около 17:00 часа, в жилище, находящо се в гр. София, кв. „*********,
се заканил с убийство на Р. К.К. с думите: „Аз казал ли съм ти, че ти тук няма
да живееш. Аз ще те убия. Ти няма да живееш тук. Ти ще умреш. Аз ще те убия. Аз
ще те заколя“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
Подс.
Е.И.Г. е признат за виновен и за това, че на 17.05.2019 г., в гр. София, кв. „*********
се заканил с убийство на Е.С.Г., като извадил нож, с който замахнал към Г., и
му казал: „Ще те заколя, ей боклук!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Подсъдимият
е признат за виновен и за това, че на 17.05.2019 г., около18:00 часа, в и пред
жилище, находящо се в гр. София, кв. „*********, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
забил нож в пода до касата на входната врата на жилището и отправил обидни думи
към полицейските служители Е.С.Г. и А.Я.Я., а именно: „Ей боклук!“, „Боклуци!“,
„**********!“, поради което на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим,
както и обществено порицание чрез обявяване на присъдата на подходящо място в
сградата на община „Младост“, гр. София.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание две години лишаване
от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 23, ал. 2 от НК е
присъединено наказанието обществено порицание.
На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 17.05.2019 г.
Подс.
Г. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото
разноски в размер на 945,75 (деветстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и
пет стотинки) лева по сметка на СДВР и 330,00 (триста и тридесет) лева по
сметка на СРС.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. Е.Г. чрез
служебния му защитник – адв. И.И., с която се иска отмяна на присъдата като
неправилна, незаконосъобразна, неоснователна и постановена при недоказаност на
обвиненията. Посочено е, че по делото е установено, че между подсъдимия и майка
му – Р. К., е имало конфликт, но не са налице категорични доказателства за това
подсъдимия да е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК както на
04.08.2018 г., така и на 17.05.2019 г., за което са изложени подробни
съображения По отношение на деянията спрямо полицейските служители, извършени
на 17.05.2019 г., е посочено, че подсъдимият действително е държал в ръката си
кухненски нож, който е използвал за приготвянето на салата, но не и с намерение
да заплашва или да навреди на някого. Също така защитата сочи, че от
доказателствата по делото се е установило, че подсъдимият е използвал обидни
думи спрямо полицейските служители, но същите били следствие на нестабилното му
емоционално състояние в резултат на тежкото му бреме и грижите за майка му,
която също се е държала с него по неподобаващ начин. Моли се съдът да се
произнесе с нова присъда, с която да се оправдае изцяло подс. Е.И. по всички
повдигнати обвинения.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 01.07.2020
г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.
В
хода по същество пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска
прокуратура намира жалбата на подсъдимия за правилна, обоснована и
законосъобразна, като смята, че наложеното наказание е справедливо, с оглед на
което моли да бъде потвърдена.
Защитата
в лицето на адв. И. поддържа изложените в жалбата твърдения. Смята, че не са
налице категорични доказателства за осъществяването от подсъдимия на деянията
спрямо майка му от 04.08.2018 г. и 17.05.2019 г. и прави анализ на показанията на
св. М.С. и на пострадалата Р. К., като смята, че същите не следва да бъдат
кредитирани. По отношение на третото обвинение прави извод, че след като спрямо
подсъдимия не е била употребена сила от полицейските служители при задържането
му, то макар и да е бил с кухненски нож в ръката си, няма как да ги е заплашил.
Също така посочва, че са налице доказателства единствено за използваните от
подсъдимия обидни думи спрямо полицейските служители, които били насочени общо
към други политически събития в страната. Иска от съда да се произнесе с нова
присъда, с която да се оправдае подсъдимия по всички обвинения, алтернативно,
ако съдът прецени, че обвинението е подкрепено с доказателства, моли за
намаляване на наказанието и прилагане на чл. 66 от НК.
Подс.
Е.Г. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума посочва,
че не е направил нищо нередно и иска да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти
въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено
следното.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обосновано
районният съд е приел, че подс. Е.И.Г. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, трудово неангажиран, неженен, със средно образование, неосъждан.
Подсъдимият
живеел с майка си Р. К.К. в къща, находяща се в гр. София, кв. „*********, като
двамата имали дългогодишен конфликт и често влизали в пререкания, разрастващи
се в скандали. Те живеели в различни стаи на посочената къща – св. К. живеела в
кухнята, а подс. Г. живеел на семейни начала в други две стаи със свидетелката М.И.
С..
На
04.08.2018 г., около 19:00 ч., подс. Г. се прибрал в горепосоченото жилище. По
това време майка му гледала телевизия в кухнята, седейки в инвалидната си
количка, когато подсъдимият влязъл при нея и се стигнало до скандал, като подсъдимият
ударил майка си в лявата част на главата, обиждал я и я заплашил с думите: „Ще
те убия“. Св. К. се изплашила за живота си и се обадила на тел. 112, за да
повика полиция и линейка. По това време св. М.С. била в къщата, но се намирала
в друга стая и не била пряк очевидец на стеклите се събития, но чула викове и
блъскане по вратата на стаята, която помещавала св. К..
На
същата дата, около 20:20 ч., на получения сигнал се отзовали полицейски
служители от 07 РУ-СДВР – Н.Х.Д.и М.Е.М., които за времето от 19:00 ч. на
04.08.2018 г. до 07:00 ч. на 05.08.2018 г. били дежурни като автопатрул 152 на
територията на ж.к. „Младост“, гр. София. На място установили лицата Е.И.Г., Р.
К.К. и М.И. С.. Полицейските служители получили информация от св. К., че малко
по-рано е била удряна, обиждана и заплашвана с убийство от сина си – подс. Г.. На
подс. Г. и св. С. били съставени два броя разпореждания на основание чл. 64 от ЗМВР с указания да спазват законите на Република България, да не нарушават
обществения ред, да спазват наредба № 1 на СГО и да не влизат в пререкания с Р.
К.К.. На място пристигнал и екип на бърза медицинска помощ с линейка с рег. № *******.
Св. К. била прегледана от д-р З., като й били установени следните травматични
увреждания: хематом по окосмената част на главата; зачервена, оточна лява
лицева половина; хипертония – криза; нервен пристъп. На пострадалата К. й били
дадени лекарства.
На
17.05.2019 г. отново настъпил конфликт между подс. Г. и майка му К., като около
17:00 ч. подсъдимият блъскал по вратата в стаята, която обитавала майка му, след
което я счупил, влязъл вътре и започнал да й крещи, като отправил спрямо нея думите
и изразите: „Аз казвал ли съм ти, че ти тук няма да живееш. Аз ще те убия. Ти
няма да живееш тук. Ти ще умреш. Аз ще те убия. Аз ще те заколя“. Св. К. отново
се изплашила за живота си и повикала помощ, обаждайки се на тел. 112.
На
същата дата, полицейските служители от 07 РУ-СДВР – Е.С.Г. и А.Я.Я., били
назначени като автопатрул 156 за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. Около 17:45 ч.
те получили информация за сигнала, подаден от св. К., и веднага се отзовали на
адреса. Двамата полицейски служители влезли в къщата, която била отворена, по
стълбище се качили до етажна площадка на първия етаж, където имало отворена
входна врата. Влизайки в коридора, чули гласове и почукали на затворена врата
вдясно от входната врата по коридора. Отворил им подс. Г., който бил видимо под
въздействието на алкохол, и започнал да им крещи „Кои сте вие бе? Какво искате?
Какво правите тука“. В същата стая се намирала и св. М.С., на която
полицейските служители казали да не излиза оттам. Св. Г. и Я. били с
полицейските си униформи с видими знаци и значки с номера на полицията.
Подсъдимият излязъл от стаята и продължавал да им крещи, като в същия момент се
отворила вратата отляво, от която се показала пострадалата К., която казала на
полицейските служители, че тя ги е повикала, защото синът й я тормозел, и ги
помолила да влязат в нейната стая. След като изслушали св. К., свидетелите Г. и
Я. докладвали на оперативна дежурна част (ОДЧ) – 70 и по тяхно разпореждане е
трябвало да съставят протокол по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, с който да предупредят
подс. Г. да се въздържа от саморазправа с майка си. В този момент обаче вратата
на стаята на св. К. се отворила и се появил подс. Г., който искал да влезе, но
св. Я. го спрял на вратата и му казал да излезе в коридора. Тогава подсъдимият
започнал да крещи, че ще се обади по телефона за помощ, след което набрал
телефонен номер и когато някой му отговорил започнал да крещи „Помощ“, казал адреса
си и казал, че в дома му имало две момчета с жилетки, които не искали да му се
представят. Подс. Г. се намирал в близост до вратата на стаята на майка си,
като с юмрука на дясната си ръка ударил силно стената до вратата. След това
подал телефона на св. Я., като споделил, че от спешния телефон искали да разговарят
с някого от полицейските служители. Св. Я. взел телефона, отдръпнал се към
стълбището на къщата на площадката, за да говори, а св. Г. останал до вратата
на стаята на св. К.. Тогава подс. Г. извадил кухненски нож с бяло-синя дръжка,
замахнал към св. Г. и му казал „Ще те заколя, ей боклук!“. Св. Г. се дръпнал
настрани и видял, че подсъдимият продължил да замахва към него, след което
забил ножа в дървения под на коридора. Св. Я. чул казаните от подсъдимия спрямо
колегата му думи: „Ще те заколя, ей боклук!“ и видял как подсъдимият забива
ножа в пода, след което извадил белезници, влязъл в коридора и хванал подс. Г.
за едната ръка, като с помощта на св. Г., който хванал подсъдимия за другата
ръка, го извели извън къщата в посока към патрулния автомобил, паркиран на
улицата. Пред къщата св. Я. поставил белезниците на подсъдимия, след което същият
бил отведен в патрулния автомобил. Подс. Г. по пътя към автомобила и в
автомобила обиждал двамата полицейски служители, като им крещял: „Ей боклук!“,
„Боклуци!“, „Да ************!“. Св. Я. докладвал по радиостанцията за случилото
се на ОДЧ – 70, като след това заедно с колегата му запазили
местопроизшествието до идването на ДОГ. Подс. Г. бил отведен и задържан със
заповед за задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 325 от НПК в помещение за временно задържане на
07 РУ-СДВР.
От
изготвената в хода на досъдебната фаза на наказателното производство фоноскопска
експертиза се установява проведеният разговор между пострадалата К. и оператор
112 от 04.08.2018 г., като пострадалата моли за помощ.
В
хода на досъдебното производство са изготвени два броя комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертиза по отношение на подс. Е.Г., от
които се установява, че е психично здрав, при него е налице вредна алкохолна
употреба с висок риск от развитие на зависимост, като алкохолното му опиване е
свързано с намаляване на критичността и повишена импулсивност в отреагирането. От
експертизата от 23.07.2019 г. се установява, че подс. Г. е в бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване – средна степен, при осъществяване на деянията от
17.05.2019 г. Също така е установено, че подсъдимият е бил в състояние да дава
достоверни обяснения относно обстоятелства и факти от значение за делото, както
и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Изготвена
е и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и на св. Р. К.,
от заключението на която се установява, че е психично здрава, не страда от
психично заболяване, налице са възрастови промени, които са в рамките на
нормата за възрастта й, като не са намалени психичните и психологичните й
годности правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и дава
достоверни показания за тях, т.е. при нея е налице съхранена свидетелска
годност. От експертизата се установява и че отправените спрямо К. закани и
физически посегателства от страна на сина й – подс. Г., са възбудили в нея
състояние на реално обоснован, основателен страх.
За
да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия Е.И.Г. (л. 97 от
съд. д.) и показанията на свидетелите Е.С.Г. (л. 47 от съд. д., вкл. дадените в
хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л.
57 от ДП-том 1 и л. 29-31 от ДП-том 2), М.Е.М. (л. 47 от съд. д., вкл. дадените
в хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК –
л. 48 от ДП-том 1), М.И. С. (л. 66-67 от съд. д., вкл. дадените в хода на ДП и
приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 50 от ДП-том
1 и л. 34-35 от ДП-том 2), Н. И. Л. (л. 67-68 от съд. д., вкл. дадените в хода
на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 53
от ДП-том 1), А.Я.Я. (л. 68-69 от съд. д., вкл. дадените в хода на ДП и
приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 32-33 от
ДП-том 2), З.С.В.(л. 71 от съд. д.) и Н.Х.Д.(л. 95-96 от съд. д., вкл. дадените
в хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК –
л. 47 от ДП-том 1); писмените доказателства и доказателствени средства: 2
(два) броя разпореждания от 04.08.2018 г. на основание чл. 64 от ЗМВР (л. 27-28
от ДП-том 1), фиш за спешна медицинска помощ от 04.08.2018 г. (л. 29 от ДП-том
1), решение № 439932 от 28.06.2018 г. на СРС (л. 30 от ДП-том 1), заповед за
незабавна защита по ЗЗДН № 419134 от 30.05.2018 г. на СРС (л. 31 от ДП-том 1),
писмо от Районен център 112-София“, Дирекция „Национална система 112“ към МВР с
№ УРИ 10581р-3173/09.11.2018 г. с приложения (л. 107-111 от ДП-том 1), справка
за съдимост на подсъдимия (л. 113, 115, 116, 118 от ДП-том 1, л. 38 и 40 от
ДП-том 2, л. 17 от съд. д.), протокол за оглед на местопроизшествие от
17.05.2019 г. с приложени фотоснимки (л. 9-13 от ДП-том 2), справка относно
извършени криминални прояви на подсъдимия (л. 43 от ДП-том 2), заповед за
задържане на лице с рег. № 3382зз-964/17.05.2019 г. (л. 50 от ДП-том 2),
формуляр за досие № 813/2019 г. на подсъдимия (л. 28, 45, 73, 93, 94 от съд.
д.); веществени доказателства: 1 (един) брой метален нож с бяло-синя
дръжка, запечатан с картон серия А 0379097, магнитен носител – 1 (един) брой CD-R, съдържащ
звукозапис от обаждането на св. К. до тел. 112 (л. 94 от ДП-том 1); способи
за доказване: 2 (два) броя комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи на Е.И.Г. (л. 76-81 и л. 98-102 от ДП-том 1),
фоноскопска експертиза (л. 91-93 от ДП-том 1) и комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза на Р. К.К. (л. 61-70 от ДП-том 1).
Въззивният
съд намира за обоснована преценката на първостепенния съд да прецени като
такива с най-голяма доказателствена стойност показанията на св. Р. К., тъй като
от тях се установяват времето, мястото и механизма на извършените спрямо нея от
подсъдимия деяния, осъществени на 04.08.2018 г. и на 17.05.2019 г., като пряко
е възприела процесните реплики на подсъдимия спрямо нея. Показанията на
пострадалата се отличават с богато фактологично излагане на възприятия относно
мястото, начинът на осъществяване на престъпните деяния и тяхното авторство. Изнесените
от свидетелката факти не са изолирани от останалите източници на информация по
делото, защото съответстват не само на разказа на полицейските служители Н.Д., М.М.,
Е. Г. и А. Я., които са се отзовали на двата й сигнала до тел. 112 и с които е
споделила възприетата от нея картина на събитията, но и на изготвените в хода
на разследването 2 (два) броя разпореждания от 04.08.2018 г. на основание чл.
64 от ЗМВР, фиш за спешна медицинска помощ от 04.08.2018 г., както и протокол
за оглед на местопроизшествие от 17.05.2019 г. с приложени фотоснимки.
На
следващо място, настоящият състав, смята, че СРС правилно е кредитирал
показанията на св. М.С., В.К.и Н. Л. в частта, с която потвърждават и за други
случаи на агресивно поведение от страна на подсъдимия към майка му и на кавги
между двамата, както и показанията на св. З.В., от които се установява, че
подсъдимият и майка му живеят на един и същи адрес и тя е във влошено
здравословно състояние, като в останалата част правилно показанията на св.
Велев СРС е определил като неотносими към предмета на делото, тъй като не
допринасят за изясняването му.
От
показанията на свидетелите Е. Г. и А. Я. се установяват времето, мястото и
механизма на извършване на деянието, изразяващо се в заплаха с убийство, извършено
от подс. Г. спрямо св. Г., като у последния бил възбуден основателен страх от
осъществяването му, тъй като подсъдимият е замахвал с нож към него, на което
двамата полицейски служители били преки очевидци. Последното се потвърждава от
протокола за оглед на местопроизшествие от 17.05.2019 г. с приложени
фотоснимки, както и от показанията на св. М.С., дадени в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция, която посочва, че е видяла забития в пода нож
след като подсъдимият бил отведен от полицейските служители. Свидетелските
показания на Г. и Я. установяват и времето, мястото и механизма на извършването
на деянието, изразяващо се в изричането на обидни думи от страна на подсъдимия,
насочени към тях. С оглед на гореизложеното СРС правилно е кредитирал
показанията на двамата полицейски служители като логични, последователни и
безпристрастни, пресъздаващи обективната истина.
По
отношение на обясненията на подс. Г., СРС обосновано им е дала вяра единствено
за това, че е в дългогодишен конфликт с майка си, както и за това, че е влязъл
в конфликт с полицейските служители. В останалата им част обясненията на
подсъдимия правилно са прецени като защитна теза, с оглед на което не следва да
бъдат кредитирани.
Въззивният
съд не констатира недостатъци по отношение на доказателствената стойност на
заключенията на всяка от експертизите, поради което не установи необходимост да
бъдат коригирани или допълвани. Заключенията са обективни и компетентно
изготвени, в пълнота отговарят на поставените им въпроси.
Що
се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите
доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
С
оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз
основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи. Първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.
На
първо място, подс. Г. е осъществил от обективна страна престъплението по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо майка му Р. К.. От
обективна страна подсъдимият се е заканил с убийството на пострадалата К., като
на 04.08.2018 г. й казал: „Ще те убия“, а на 17.05.2019 г. отправил следните
думи към нея: „Аз казал ли съм ти, че ти тук няма да живееш. Аз ще те убия. Ти
няма да живееш тук. Ти ще умреш. Аз ще те убия. Аз ще те заколя“. Отправените
закани безспорно възбудили у пострадалата основателен страх от осъществяването
им. Макар това обстоятелство да не е въведено като съставомерен елемент на
инкриминираното престъпно посегателство, следва да се отбележи, че предвид
показанията на свидетелите Д., М., Г., Я. и Л. и ангажираното по делото
експертно заключение на СППЕ, пострадалата, не само е възприела сериозно
отправените към нея закани, но и реално се е уплашила от реализиране им с оглед
цялостната обстановка, начина на извършването на заканите, предхождащите
отношения между подсъдимия и пострадалата, като пораждането на решение за
извършване на посегателството е било много вероятно.
Второ,
подс. Г. е осъществил от обективна страна престъплението по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и спрямо полицейския служител Е. Г., като на
17.05.2019 г. подсъдимият отправил към него заканата: „Ще те заколя, ей
боклук!“, размахвайки срещу него нож, като това заканване би могло да възбуди и
е възбудило у пострадалия основателен страх от осъществяването му, като е било
достатъчно убедително, възприето сериозно от пострадалия, при основателност на
страха от осъществяването му.
На
последно място, подс. Г. е осъществил от обективна страна и престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК, като на 17.05.2019 г. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – забил
нож в пода до касата на входната врата на жилището и оправил обидни и
неприлични изрази спрямо полицейските служители Е. Г. и А. Я.. С действията си
подс. Г. е изразил пренебрежително отношение към важни държавни, обществени и
лични интереси спрямо личността на свидетелите Г. и Я., която е била обект на
неуважителното и агресивно поведение на подсъдимия.
От
субективна страна първоинстанционният съд правилно е определил форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като събраните
доказателства безспорно установяват, че подсъдимият е извършил и трите посочени
по-горе престъпления именно с тази форма на вината. Развитите съображения на
първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон в тази насока са
правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва
да се преповтарят.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложените му наказания по вид и размер.
За
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до шест години, а за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото обосновано
районният съд е преценил, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК.
Първоинстанционният съд е приел, че не само деянията, но и деецът е с висока
степен на обществена опасност, поради престъпната упоритост, с която са
извършени престъпленията. За пълнота следва да се отбележи, че високата степен
на обществена опасност на подсъдимия се изразява също в липсата на задръжки и нисък
самоконтрол, особено след употреба на алкохол, което се потвърждава от
показанията на св. Р. К., М.С. и Н. Л. в частта, в която потвърждават, че
подсъдимият има проблеми с алкохола и под неговото въздействие поведението му
става агресивно и неконтролируемо. Последното се подкрепя и от изготвените по
отношение на подсъдимия комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи в рамките на досъдебното производство.
Като
единственото смекчаващо отговорността обстоятелство правилно СРС е отчел
липсата на предходна съдимост на подс. Г., а като отегчаващи обстоятелства – липсата
на критичност към извършеното, осъществяването на продължавано престъпление спрямо
неговата възрастна и болна майка, както и срещу полицейски служители.
Споделя
се и становището на първия съд, че не са налице предпоставки за приложение на
чл. 55 от НК, тъй е налице едно единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимия, което не може да се
третира като изключително.
Първостепенният
съд е наложил наказания, които въззивният съдебен състав намира за адекватни, с
оглед степента на обществена опасност на деянията и дееца, при решителен превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказанията са съобразени с целите,
предвидени в чл. 36 от НК, като за поправянето на подсъдимия районният съд обосновано
е преценил, че следва да бъдат наложени следните наказания: лишаване от свобода
за срок от две години за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и лишаване от свобода за срок
от шест месеца и обществено порицание за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК районният съд правилно е наложил общо
наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим,
към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наказанието обществено
порицание. В съответствие със закона е определено общото най-тежко наказание да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, тъй като са налице предпоставките
на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, доколкото не са налични изискванията на
закона, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК първоинстанционният съд законосъобразно е постановил, че следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
17.05.2019 г.
С
оглед изхода на делото, районният съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати
разноските по делото.
Първоинстанционният
съд правилно е постановил и отнемането в полза на държавата на веществено
доказателство – 1 (един) брой метален нож с бяло-синя дръжка, запечатан с
картон серия А 0379097 и СП 708 НЕКД-СДВР.
Предвид
изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в
жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание е справедливо
и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция
не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 22.01.2020 г. по н.о.х.д. № 15032/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 97-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.