Номер 250208.10.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502243 по описа за 2020 година
Производството е по чл.423 ГПК.
Съдът е сезиран с възражение с вх.№ 14314/14.09.2020г. по описа на ОС-
Бургас, подадено от Н. С. Н. с ЕГН-********** от гр.Б, ул.***№*, вх.*, ет.* заявено
чрез адв.Петя Шивачева от БАК, с посочен адрес на кантора в гр.Бургас, ул.Сердика №
2Б, ет.1 против Заповед № 1506/30.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2964/2018г. по описа на РС-Бургас, по която
е издаден и изпълнителен лист от № 3062/14.08.2018г. в полза на заявителя.
Твърди се, че така издадените заповед за изпълнение не е била връчвана на
длъжника. Посочено е, че от данните по ч.гр.д. № 2964/2018г. по описа на РС-Бургас е
видно, че длъжника при трикратно посещение на адреса/ на 04.05.2018г., на
11.05.2018г. и в неприсъствен ден на 19.05.2018г., не е открит, като връчителя е вписал
че залепва уведомление, тъй като лицето не живее на този адрес, а в друг град, както и
че жилището е обитаемо само през летния сезон. Това отразяване се оспорва от
длъжника с възражението, като се твърди, че това е постоянният му адрес по лична
карта, за което представя заверено копие от последната и той живее за постоянно
именно на този адрес, но съобщението за издадената заповед не му е връчено редовно
от призовкаря. На следващо место се оспорва като нередовно и извършеното връчване
на заповедта чрез работодател, с аргумент, че връчването е извършено чрез Н Ц Л-
управител на фирмата, която няма качеството на страна по делото и не е пълномощник
на длъжника. С оглед изложеното се счита, че е налице нередовно уведомяване на
длъжника, поради което се моли подаденото от него възражение против издадената
заповед по реда на чл.410 ГПК да бъде прието. Приложени са доказателства.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилото възражение и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Бургас е бил сезиран с прието по подсъдност от РС-Никопол
заявление от Австрия Био Гаранти ГмбХ/Австрия/, регистрационен № 78753р на
австрийстия търговски регистър, седалище и адрес на управление в Австрия,
Кьонигсбруннер щрасе 8, 2202 Енцерсфелд, представляван от Х М за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Н. С. Н. с ЕГН-********** от
1
гр.Бургас за сумата от 6 531,26лв., представляваща възнаграждение за услуги по
контрол и сертифициране, съгласно договор за контрол от 17.09.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.03.2018г. до изплащането на задължението.
Заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 1506/30.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2964/2018г. по
описа на РС-Бургас.
Видно от приложенията по делото, лицето, извършващо дейност по
призоваване за връчване на издадената заповед е извършило три посещения на адреса
на длъжника в гр.Б, ул.***№*, вх.*, ет.* както следва: на 04.05.2018г., на 11.05.2018г.
и на 19.05.2018г.-неприсъствен ден, при които не е установило адресата, извършено е
залепване на уведомление на 19.05.2018г. с указания в 2-седмичен срок, считано от
първия работен ден-22.05.2018г. длъжника да се яви в канцеларията на РС-Бургас в
гр.Бургас на ул.Александровска № 101 за получаване на съдебни книжа. Няма спор, а е
видно и от представеното заверено копие от личната карта на Ненков, че
уведомлението е залепено по постоянния му адрес.
Независимо от горното заповедният съд е изискал справка за действащи
трудови договори от НАП и след получена такава е разпоредил и уведомяване на
длъжника чрез работодателя му. Заповедта е надлежно връчена на длъжника чрез
работодателя/връчването е извършено с посочен получател управителя на дружеството
Н Ц Л на 25.07.2018г..
След изтичане на сроковете по чл.413 и чл.414 от ГПК, заповедният съд е
констатирал, че заповедта по чл.410 ГПК е влязла в законна сила и на осн.чл.416 ГПК
е разпоредено издаване на изпълнителен лист. Образувано е изпълнително
производство № 20198020402548 при ЧСИ с рег.№ 802, по което длъжникът е получил
призовка за доброволно изпълнение.
При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Възражението е подадено в срока по чл. 423 ГПК. То изхожда от легитимирана
за производството страна, отговаря на изискванията за редовност на процесуалния
закон и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, възражението на молителя е неоснователно.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за
изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да
подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и
правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК, което в случая не е сторено.
От доводите във възражението се налага и изводът, че длъжникът се позовава на
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно. Не са наведени каквито и да било твърдения, съответно не са налични
2
доказателства във връзка с посочената във възражението т.2, ал.1, чл.423 ГПК, че
заповедта не е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България.
Разпоредбата на чл. 423 ГПК предоставя на длъжника по заповедното
производство възможност да подаде възражение пред въззивния съд в случаите, когато
поради нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта или
поради особени непредвидени обстоятелства, той не е могъл да оспори вземането,
предмет на заповедта, чрез депозиране съобразно чл. 414, ал. 1 ГПК на писмено
възражение пред заповедния съд. Хипотезите, в които се счита, че длъжникът е бил
лишен от тази възможност, са изчерпателно уредени в т. 1 - т. 4 на цитираната норма и
наличието им следва да бъде доказано от длъжника. В случая, възражението на
длъжника се основава на твърдения за нередовност на връчването, представляващо
обстоятелство по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът в настоящия му състав
счита, че не е налице основание да се приеме, че длъжникът не е бил надлежно
уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение, поради което е бил лишен
от възможност да оспори заявеното пред съда вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
47, ал. 1 от ГПК, в редакцията й, действаща към датата на извършване на
процесуалните действия по връчване на издадената срещу длъжника заповед за
изпълнение на парично задължение, намираща приложение и при връчване на заповед
за изпълнение, когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. В уведомлението
се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става
чрез служител на съда, както в настоящия случай, както и че те могат да бъдат
получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. Съобщението се
смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В
настоящия случай, горната процедура е спазена, като в указания двуседмичен срок
длъжникът не се е явил да получи книжата от съда, поради което съдът е констатирал
редовното връчване на основание чл. 47, ал. 7 вр. ал. 5 ГПК, приел е, че заповедта е
добила законна сила и въз основа на нея е издал изпълнителен лист за присъдените
вземания. Горното е достатъчно основание да се приеме, че уведомяването е надлежно
извършено и заповедта е влязла в сила. Независимо от изложеното за пълнота следва да
се отбележи и че е редовно и уведомяването чрез работодателя, като същото е
извършено в унисон с разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.последно от ГПК, като
процесуалният закон не поставя изискване за уведомяването по този рев в заповедното
производство получателят да има и представителна власт. Достатъчно е връчването да
е извършено по месторабота, местослужене или по адрес на стопанска дейност.
Предвид констатираното надлежно връчване на заповедта за изпълнение,
подаденото възражение се явява неоснователно и като такова не следва да бъде прието.
На длъжника не се следват разноски за настоящото производство.
По тези съображения, БОС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК подадено
3
от Н. С. Н. с ЕГН-********** от гр.Б, ул.***№*, вх.*, ет.* заявено чрез адв.Петя
Шивачева от БАК, с посочен адрес на кантора в гр.Бургас, ул.Сердика № 2Б, ет.1
против Заповед № 1506/30.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2964/2018г. по описа на РС-Бургас и издадения
изпълнителен лист № 3062/14.08.2018г., поради ненадлежно връчване на заповедта.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4