Решение по дело №1278/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260055
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20205500901278
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            18.02.2021 година                      град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 16.12.                                                                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 1278 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД.

По така предявения иск е образувано гр. д. № 752/2020 г. по описа на Районен съд – К..

В съдебно заседание от 19.10.2020 г. ищецът е направил изменение на предявения иск от 20 000 лв. на 120 000 лв., поради което съдът е прекратил производство и на основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – С.З..

Пред Окръжен съд – С.З. е образувано настоящото производството по т. д. № 1278/2020 г. 

 Ищецът Т.Я.Т., действащ като баща и законен представител на малолетния Й.Т.Я., чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на ПТП били причинени телесни увреждания на Й.Т.Я., на 3 години.

Сочи, че на 08.09.2018 г. около 10:55 часа в гр. К. по ***, при управление на л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № ***, водачът Н.Г.М., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал велосипедиста С. Т.Я.. Вследствие на ПТП били причинени телесни повреди на водача на велосипеда С. Т.Я. и Й.Т.Я., който се возел на велосипеда.

Било образувано ДП 2843М-1107/2018 г. по описа на РУ - К., което към настоящия момент не било приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от Н.Г.М. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за водача на л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № *** били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.

За увреждащия л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № ***, управляван от Н.Г.М., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „З.Д.Ж.З., гр. С..

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З., която е получена от застрахователя на 02.10.2018г. Образувана е щета с № 0801-002259/ 2018-02, по която застрахователят отказал изплащането на обезщетение.

Сочи, че при процесното ПТП Й.Т.Я. получил травматични увреждания: Хемопневмоторакс декстра,  Контузио пулмопис декстра. ОНД III степен. Статус пост торакоцинтезис декстра ет дренаж и други.

Сочи, че след инцидента на 08.09.2018 г. пострадалият бил откаран до УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. С.З., където бил настанен по спешност в „Клиника по гръдна хирургия“ с опасност за живота. Същият постъпил в лечебното заведение в състояние, в което не можело да бъде осъществен реален контакт с него, като по главата имал множество лацероконтузни рани и хематоми, а в областта на гръдния кош се наблюдавали множество екскориации и хематоми по кожата, със силно отслабено до липсващо дишане. Били извършени параклинични изследвания, консултация със специалисти - детски хирург, лабораторни и образно-диагностични изследвания. Проведено било медикаментозно лечение и била извършена оперативна    интервенция: Хемопневмоторакс травматика декстра/Торакоцинтезис декстра ет дренаж. На 14.09.2018 г. пострадалият бил изписан от болницата с окончателна диагноза: Хемопневмоторакс декстра. Контузио пулмопис декстра. ОНД - III степен. Статус пост торакоцинтезис декстра ет дренаж. При изписването били дадени указания за ХДР и за наблюдение от ОПЛ.

На 14.09.2018 г. пострадалият бил приет за лечение в Клиника по Неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. С.З., с оплаквания от краткотрайно помрачено съзнание, остатъчно главоболие, световъртеж, гадене, залитане и болка в областта на контузионните места. Извършили му параклинични изследвания, консултация със специалисти - педиатър, лабораторни и образно-диагностични изследвания. Проведено било медикаментозно лечение и на 21.09.2018 г. пострадалият бил изписан. При изписването били дадени указания за наблюдение от ОПЛ и медикаментозна терапия за дома.

Твърди, че в резултат на уврежданията, получени от настъпилото на 08.09.2018 г. ПТП, Й.Т.Я. търпял силни болки и страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължавали и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалото дете получило множество травми и счупвания.

Моли съда да осъди ответника „З.Д.Ж.З. да заплати обезщетение на Т.Я.Т. действащ като баща и законен представител на Й.Т.Я. в размер на 120 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 15.09.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал. 3 от КЗ, вр. с. чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който сочи, че в конкретния случай, водачът Н.Г.М. не бил нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не бил причинил процесното ПТП, така както било описано в исковата молба. Липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца и предявените срещу ЗАД „Д.Ж.З.“ АД искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Твърди, че вината на застрахования в ЗАД „Д.Ж.З.“ АД - Н.Г.М. - участник в процесното ПТП, не била установена по предвидения за това в закона начин. Същата не била установена с влязъл в сила съдебен акт и в случая тя можело само да се презумира. Оспорва вината на водача. Същата следвало да бъде доказана в хода на настоящия процес.

Счита, че претендирания от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства.

Сочи, че съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди“.

Твърди, че искът се явявал неоснователен и в пълния предявен размер. Същият не бил съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Претендираният размер не бил съобразен и с приноса на пострадалия и неговите родители-настойници за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.

Твърди че ПТП не било настъпило по описания в исковата молба начин. Оспорва констатациите на контролните органи, отразени в Констативен протокол за ПТП № 284р-18354/13.09.2018 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Сочи, че съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид естеството на информацията в отделните полета на полицейския протокол за ПТП, в тази част нямал характера на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. В посочената част полицейският протокол бил частен свидетелстващ документ, който отразявал възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описвали схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. Липсвали каквито и да било други обективни доказателства за механизма на ПТП и за отговорността за настъпването му.

Твърди, че претендирания от ищеца размер на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен. Визираните наранявания в исковата молба не обосновавали обезщетение в размер на 20 000,00 лева, частично от 120 000,00 лв. Същите се явявали неоправдано завишени и прекомерни.

Оспорва твърдените телесни наранявания, както и причинно следствената им връзка с процесното ПТП. Представените с исковата молба медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали медицински документи, рентгенови снимки, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсвали медицински документи относно възстановителните процеси, липсвали контролни прегледи с ортопед и пулмолог, които били необходими при твърдените увреждания на Й.Я., както и контролни рентгенови снимки, консултация със специалист по гръдна хирургия и физикална и рехабилитационна медицина. За сформиране на дефинитивно заключение досежно съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди били необходими доказателства за твърдените от ищеца травми - такива медицински документи, които да отразяват твърдяната тежест на уврежданията и твърдяното продължително посттравматично възстановяване на същия.

Сочи, че недоказани, силно преувеличени оставали и твърденията на ищеца, че пътният инцидент се отразил на психиката му, предизвикал емоционални болки, нарушения на съня и страдания. Не се сочили медицински документи, удостоверяващи наличието на такова състояние, което има силно негативно влияние върху психиката на пострадалия. Нямало никакви доказателства, че ищецът е посещавал нужните специалисти за това състояние. Нямало данни да са му били изписвани или да е приемал каквито и да е медикаменти за предизвиканите емоционални състояния.

Заявява изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от:

-Брата на ищеца - велосипедистът С. Я., като твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите телесни увреждания, било изключително и само неговото поведение като водач на велосипед, по следните съображения:

Управлявал е велосипед без необходимата сигнализация в нарушение на изискванията по ЗДВП;

Управлявал е велосипед без светло - отразителна жилетка в нарушение на чл. 80, ал.1, т. 1 от ЗДвП в условията на намалена видимост;

Управлявал е велосипед в нарушение на чл. 15, ал. 5 и чл. 80, ал.1, т.2 от ЗДвП, а по-точно не се е движил по посока на движението на пътното платно в най-дясната му част;

Управлявал е велосипед, без задължителните от чл. 79, ал. 1, т. 1,2,3,4 ЗДвП компонента;

Превозвал е малолетно дете, без необходимите предпазни средства - детско столче;

Управлявал е велосипед в превишена скорост на движение;

Не е спазвал правилен ход на движение, а е криволичил по пътя, с което е застрашил живота и здравето на малолетния си брат и на останалите участници в ЗДвП;

Несъзнаване на трудното и бавно възприятие на малолетно лице относно заобикалящата го среда, непридвидимите му реакции и сила на захват;

Управлявал е ППС в нетрезво състояние;

Не е предоставил предпазна каска на превозваното от него дете.

Посочва, че законните представители на пострадалия - Зеля Юсуфова Зурладжиева и Т.Я.Т. са неглижирали родителските грижи, оказвани на детето, ненавременно завеждане на контролни прегледи и недостатъчен родителски контрол, относно обезопасяване на 3-годишно дете при превоза му с колело в градски условия с интензивно движение и още необезопасяване на невръстно дете, а по-точно поставяне на предпазна каска с цел защита на главата.

Възразява срещу акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание възразява срещу искането да бъде присъдена законна лихва от дата 15.09.2018 г., датата на уведомлението за настъпило застрахователно събитие се явявала 02.10.2018 г. На основание чл. 380, ал. 3 във вр. с чл. 409 от КЗ, когато ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и е представил банкова сметка - *** на изпадане в забава на кредитора.

Сочи, че с извънсъдебната си претенция ищецът към настоящия момент не е представил банкова сметка ***, въпреки дадените от дружеството указания за представяне на такава с писмо с изх. №3998/23.10.2018 г., както и с писмо от 21.12.2018 г. В случай, че ако съдът уважи частично или изцяло исковата претенция, то лихва следвало да се дължи едва след представяне на банкова сметка ***, алтернативно от дата 21.12.2018 г., а по-точно постановения отказ от застрахователя.

Твърди, че по делото нямало данни за настъпили усложнения, като бързото възстановяване и липсата на такива следвала да бъде взета предвид от съда.

Прави изрично възражение за съпричиняване на вредите от ищеца в хода на лечебно - възстановителния процес, при който поради непредпазливост, неглижиране на здравословното му състояние и непосещаване на контролни прегледи, поради действията/бездействията на неговите родители, е довело до удължаване на възстановителния период.

Твърди, че при ищеца не била проявена активност за провеждане на рехабилитация, с което се забавил възстановителният процес и заявява това като възражение за съпричиняване на вредите.

Сочи за безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица „ГО" сключена със „ЗАД Д.Ж.З." АД относно процесния лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“, с рег. № ***. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорва следните обстоятелства:

 Изключителната вина на водача на лек автомобил „Нисан“, модел ,Апмера“ с рег. № *** - Н.Г.М., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния инцидент имал и братът на ищеца С. Я. - велосипедист, който с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието.

 Механизма на ПТП и настъпилите вреди описан в исковата молба.

 Противоправността на действията на водача Н.Г.М. и неговата вина за ПТП и настъпилите вреди за ищеца.

 Причинно следствената връзка между действията на Н.Г.М. и настъпилите вреди.

Телесните увреждания на пострадалия и усложненията, описани в исковата молба.

Причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите телесни увреждания.

Претендираните неимуществени вреди по основание и размер, дължимостта на лихвата.

Преживените болки и страдания от ищеца след ПТП, както и че продължава да търпи болки и страдания в момента.

Твърденията за настъпили усложнения в следствие на ПТП.

Твърди, че твърдените увреждания настъпили в следствие на отскачането и/или изпадането на ищеца от велосипеда и последвал удар в МПС, различно от застрахованото в дружеството, или в твърда повърхност.

Твърди, че ако детето е пътувало с поставена предпазна каска, от ударите в областта на главата нямало да има вредоносни последици за неговото здраве.

Твърди, че ако детето е пътувало в специално детско столче, монтирано на велосипеда и същият бил пригоден за използване от деца, детето не би следвало да изпадне и вредоносните последици щели да са значително по-леки.

Твърди, че нямало данни, от които да е налице съприкосновение между застрахования в дружеството автомобил и ищеца.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 08.09.2018 г. около 10:55 часа в гр. К. по ***, при управление на л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № *** е настъпило ПТП между Н.Г.М. и велосипедиста С. Т.Я.. Вследствие на ПТП били причинени телесни повреди на малолетния Й.Т.Я., който се возел на велосипеда.

Безспорно е, че към датата на ПТП – 08.09.2018 г. за увреждащия л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № ***, управляван от Н.Г.М., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „З.Д.Ж.З., гр. С. по з.п. № BG/30/117002587788  със срок на валидност от 27.09.2017 г. до 27.09.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З., получена от застрахователя на 02.10.2018 г., по която е образувана щета с № 0801-002259/ 2018-02, като застрахователят отказал изплащането на обезщетение.

 

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:

На участъка на който е настъпило ПТП на 08.09.2018 г. в гр. К., ул. "Старозагорска" № 8, южно от Медицински център "Примамед" е имало 2 бр. паркирани л.а. - л.а. "Фолксваген" Пасат с рег. СТ 92 00 ВК и л.а. "Фолксваген" Поло с рег. СТ 51 13 КК, като разположението им е описано в протокола за оглед на местопроизшествие - ДП 284 ЗМ 1107/2018 г. Разположението е посочено на приложената мащабна скица.

В участъка на настъпване на ПТП няма налична хоризонтална, вертикална маркировка и налични пътни знаци.

ПТП е настъпило в светлата част на денонощието в условията на нормална видимост, на сух, прав и равнинен пътен участък, покрит с дребно зърнест асфалт без неравности.

Мястото на сблъсъка се намира в северната пътна лента, предназначена за движение от изток на запад, по дължина на пътното платно гледано по посоката на движение на двете ППС на линията на ориентира /Ор/, а по широчина на пътното платно на около 2.50 м. южно от ориентира /Ор/ - северния край на платното за движение.

Първоначалния контакт между л.а. "Нисан" и велосипеда, спрямо л.а. е с предна дясна част на лекия автомобил /на около 0.30 м в ляво от десните габарити/, а спрямо велосипеда е в задната капла на велосипеда - сблъсъка е заден - екцентричен.      

Водачът на велосипеда се е движил възможно най - вдясно гледано по хода му на движение.

От техническа гледна точка водача на велосипеда е нямал възможност да избегне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

От техническа гледна точка с цел спазването на изискванията за безопасно движение по пътищата, велосипедистите е необходимо да управляват своите велосипеди по пътното платно - по ул. "Старозагорска", възможно най - вдясно по посоката си на движение.

Тригодишният Й.Я. се е возил на рамката на велосипеда, пред водача на велосипеда.

При разлика в скоростите на двете ППС, съответно на велосипеда V в = 12 км/час и на л.а. Vна = 44.96 км/ч., велосипедът получава импулс /кинетична енергия/ от този сблъсък и съответно при добре монтирано столче и обезопасено дете на него е допустимо това дете да не изхвръкне от него, а да изпадне с велосипеда на терена.

При разлика в скоростите на двете ППС, съответно на велосипеда Vв = 12 км/час и на л.а. Vна = 44.96 км/ч., велосипедът получава импулс /кинетична енергия/ от този сблъсък и при добре монтирано столче и необезопасено дете на него е допустимо това дете да изхвръкне от него.

Возещият се на рамката на велосипеда Й.Я. се е отделил от велосипеда и е изхвръкнал върху предния капак и предното панорамно стъкло на паркирания л.а. "Фолксваген" Поло.

От място на изпадането на велосипеда на терена и съответното изхвърчане на возещият се на рамката Й.Я., разстоянието е около 3.00 - 4.00 м.

Скоростта на движение на л.а. " Нисан" Алмера преди удара/сблъсъка и в момента на сблъсъка е равна на 44.96 км/ч.

Скоростта на движение на велосипеда преди сблъсъка и в момента на сблъсъка е равна на 12.00 км/час.

На участъка, на който е настъпило ПТП няма налични пътни знаци и максимално разрешената скорост на движение, за МПС кат. "В" е до 50.00 км/час.

Водачът на лек автомобил е имал техническа възможност да възприеме движението на велосипеда, който се е движил пред него на разстояние около 50 м пред автомобила си и е имал техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Спирачната система на велосипеда е механична, като има налична само преден спирачен механизъм. Заден спирачен механизъм липсва.

При спиране водача на велосипеда издърпва лоста на спирачния механизъм, който издърпва жилото и това жило задейства спирачния механизъм. Гумичките на спирачния механизъм посредством челюстите се задействат и блокират предната капла.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че велосипедът е високопланински бегач, спортен модел и на него не може да се монтира столче на предната рамка, тъй като тя е наклонена. На детски столчета за велосипеди няма монтиран триточков колан. Фабрично монтирани велосипеди няма с такива седалки, те се монтират допълнително за возене на дете.

Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка е допустимо и при сблъсък и изпадането на велосипеда с возещия се пътник, ако е имало такъв на столче е възможно да има поражение и съответно по цялата дясна част на возещия се пътник. Детето е имало възможност да не отхвръкне и да се удари във „Фолксваген“ „Поло“.

След сблъсъка при условие, че детето е на столче на рамката и при неизпадането му от техническа гледна точка, ударът в предната долна част е щял да е с по-голяма сила от това, че е изхвръкнало и попаднало на предния капак.

 

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:

Пострадалият Й.Т.Я. ЕГН ********** от гр. К. при пътно транспортно произшествие на 08.09.2018 г. е получил:

- гръдна травма изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по кожата на гръдния кош, счупване на ІІІ и IV ребра в дясна гръдна половина, контузия на десен бял дроб, набиране на кръв и въздух в дясна гръдна половина. Състояние след торакоцентеза /оперативно отваряне на дясна гръдна половина/ и активна вакуум аспирация.

- черепномозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузни рани в лицева и челната област, депресионно счупване на челната кост в дясно, набиране на въздух в черепната кухина, сътресение на мозъка съпроводено с пълна загуба на съзнание.

-счупване на дясна ключица.

 Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в предварителните сведения ПТП.

 Описаната по-горе гръдна травма осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Счупването на дясната ключица е причинила на пострадалото дете трайно затруднение на движенията на десния горен крайник.

Описаната по-горе черепномозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана в дясна челна област с подлежащо депресионно счупване на дясна челна кост, осъществява медикобиологичния квалифициращ признак нараняване което прониква в черепната кухина.

Само по себе си претърпяното мозъчно сътресение, вследствие на удара в областта на главата, е било съпроводено с пълна загуба на съзнание, което от своя страна осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.

 На пострадалия е проведено оперативно лечение по отношение на гръдната травма и консервативно лечение по отношение на черепномозъчната травма. Бил е на лечение в болничното заведение в продължение на 13 дни.

 Срокът за възстановяването от черепномозъчната и гръдната травми е бил в рамките на около 2 месеца. До пълното възстановяване на движенията на десния горен крайник е бил необходим срок от около 2-3 месеца.

 Липсват медицински документи които да сочат за настъпили усложнения и остатъчни явления вследствие на претърпените травматични увреждания при ПТП на 08.09.2018 г.

Оплакванията на пострадалия след инцидента са в пряка причинна връзка с претърпените травматични увреждания при пътния инцидент.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. Т.Я., брат на детето Й.Т., който е управлявал велосипеда. Посочва, че с брат си отивал към градската баня, за да го изкъпи. Возел брат си отпред на рамката на колелото и карал в дясно плътно. Нямало никой по пътя и изведнъж отзад го блъснала кола, а брат му отхвръкнал и се ударил в друга кола пред тях. Брат му бил в безсъзнание, целият в кръв, не му се виждало лицето от кръв. Взел брат си на ръце и отишъл при шофьора, качил, се при него и му казал да го откара в Бърза помощ. Посочва, че брат му бил в Окръжна болница – С.З. две седмици, бил в тежко състояние, лицето му не се виждало, имал счупени ребра, пукнат череп, дренаж в белия дроб, бил с памперси.

Когато изписали брат му не можел да се движи, около три месеца и половина бил на легло, неадекватен, викал, крещял, през нощта се събуждал от страх. Като чуел звук на кола се плашел. Сега брат му бил на шест години. Имал оплаквания, че му се вие свят, след това спрял с оплакванията. Започвал да буйства, към момента продължавал да се изпуска по голяма и малка нужда.

Свидетелката Бонка Янкова Маринова, която сестра на ищеца посочва, че знае за катастрофата, която била преди две години. Й. пострадал сериозно, бил в Окръжна болница – С.З. две седмици в тежко състояние. След изписването не можел да става около три месеца, нощно време не можел да спи. Към настоящия момент детето не било същото, пак го боляло, викало и повръщало. От училище го върнали, защото имал проблеми в главата и се изпускал по голяма нужда.

Свидетелят Н.Г.М., който е управлявал л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № *** посочва, че не е видял велосипедиста, не е предприемал маневра, карал с 15-20 км/ч. Твърди, че не си спомня за удара.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 08.09.2018 г., по силата на което „З.Д.Ж.З. е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № *** трети лица, се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица BG/303/117002587788/27.09.2017 г. със срок на валидност, считано от 27.09.2017 г. до 27.09.2018 г.

  Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З.  с молба от 28.09.2018 г., получена от ответника на 02.10.2018г. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието в условията на нормална видимост, на сух, прав и равнинен пътен участък, покрит с дребно зърнест асфалт без неравности. В участъка на настъпване на ПТП - то няма налична хоризонтална, вертикална маркировка и налични пътни знаци. Водачът на велосипеда се е движил възможно най - вдясно гледано по хода му на движение, което е в съответствие на изискването на чл. 80, т. 2 от ЗДвП. Мястото на сблъсъка се намира в северната пътна лента, предназначена за движение от изток на запад, по дължина на пътното платно гледано по посоката на движение на двете ППС на линията на ориентира /Ор/, а по широчина на пътното платно на около 2.50 м. южно от ориентира /Ор/ - северния край на платното за движение. Скоростта на движение на л.а. "Нисан" Алмера преди удара/сблъсъка и в момента на сблъсъка е равна на 44.96 км/ч., а скоростта на движение на велосипеда преди сблъсъка и в момента на сблъсъка е равна на 12.00 км/ч. На участъка, на който е настъпило ПТП няма налични пътни знаци и максимално разрешената скорост на движение, за МПС кат. "В" е до 50.00 км/час.

Според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме движението на велосипеда, който се е движил пред него на разстояние около 50 м пред автомобила му и е имал техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка. Докато водачът на велосипеда от техническа гледна точка не е имал възможност да избегне настъпването на процесното ПТП при конкретната пътна обстановка.

С оглед изложеното съдът намира, че с поведението си водачът на л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № *** е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, където е посочено, че  всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. На следващо място водачът на л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № *** е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.

С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

При определяне на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелствата: възрастта на пострадалия Й.Т.Я., който  към момента на увреждането е на 3 години, вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: гръдна травма изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по кожата на гръдния кош, счупване на III и IV ребра в дясна гръдна половина, контузия на десен бял дроб, набиране на кръв и въздух в дясна гръдна половина; състояние след торакоцентеза /оперативно отваряне на дясна гръдна половина/ и активна вакуум аспирация което е квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; черепномозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузни рани в лицева и челната област,  депресионно счупване на челната кост в дясно, набиране на въздух в черепната кухина, сътресение на мозъка съпроводено с пълна загуба на съзнание, което също е медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на дясна ключица. Съдът взема предвид, че с оглед възрастта на Й.Т.Я., същият неминуемо е изживял силен шок и емоционален стрес от инцидента, което е дало отражение върху психо-емоционалното му състояние. Преживеният стрес не е преодолян и към настоящия момент, което се установява и от свидетелските показания, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, като следва да се обърне внимание на родителите да предприемат мерки във връзка с преодоляване на емоционалните последици от претърпяното ПТП като се обърнат към подходящите специалисти, тъй като по делото липсват данни такива действия да са предприемани.

С оглед изложеното съдът намира, че съгласно установения в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, обезщетение в размер на 90 000 лв. напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от малолетното дете вследствие на претърпяното ПТП.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От представените доказателства и автотехническата експертиза се установява, че водачът на велосипеда е извършил  нарушение на разпоредбите на чл. 81, т. 4 от ЗДвП и чл. 141, т. 4 от ППЗДвП, където е посочено, че на водачите на велосипед е забранено да превозват, теглят или тласкат предмети, които пречат на управлението на велосипеда или създават опасности или пречки за другите участници в движението. Същевременно нито Закона за движение по пътищата, нито Правилника за неговото приложение регламентират превозването на велосипед на пътници. От обстоятелството, че законът изрично регламентира правила за превозването на товари от страна на велосипедист, но не и на пътници, съдът намира, че ЗДвП и ППЗДВП не допускат превозването на пътници на велосипед. Съдът намира, че в настоящия случай пострадалият Й.Т.Я. обективно е способствал за настъпване на противоправния резултат като е бил пътник на велосипед, без това да е било разрешено.

При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата участници. Отговорността на водача на моторно превозно средство за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, от тази на пешеходците или велосипедистите и това произтича от качеството на моторното превозно средство като източник на повишена опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди, отколкото споменатите участници в движението. Ето защо съдът като съобрази конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП - в населено място, при добра видимост, както и обстоятелството, че водач на велосипеда е бил не малолетното дете, а друг човек намира, че приносът на пострадалия в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 1/5. Поради това дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на Й.Т.Я. е в размер на 72 000 лв.

 

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 15.09.2018 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено доказателство, че ищецът е уведомил застрахователя на 02.10.2018 г. за настъпване на застрахователното събитие. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 02.10.2018 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 15.09.2018 г. до 02.10.2018 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Ж.З. следва да заплати на Т.Я.Т. действащ като баща и законен представител на Й.Т.Я. обезщетение в размер на 72 000 лв. за причинените неимуществени вреди на Й.Т.Я., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при настъпило ПТП на 08.09.2018 г., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛИ предявения иск над сумата от 72 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 02.10.2018 г. като неоснователни.

 

  По отговорността за разноски:

  От представените по делото доказателства се установява, че ищецът Т.Т. е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 3 930 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 4 716 лв. с ДДС /3 930 х20% = 4 716 лв./

С оглед изхода на делото ответникът „З.Д.Ж.З. следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 2 829, 60 лв., съразмерно с уважената част от иска.

По делото е представена молба от адв. П.К. ведно с фактура и разписка /стр. 96 – 97 от гр. д. № 752/2020 г. по описа на Районен съд - К./ за присъждане на сумата от 132, 23 лв., представляваща заплатена такса за предоставяне на копие от медицинската документация на Й.Т.Я. от У. АД. Видно от представените доказателства горепосочената такса е заплатена не от ищеца Т.Я.Т., а от адв. К..

Поради това съдът намира, че претендираните разноски в размер на 132, 23 лв. не могат да бъдат присъдени нито на адв. К., тъй като същата има право само на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, нито на ищеца, тъй като няма доказателства, същият да е заплатил претендираната сума от 132, 23 лв.

Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 551 лв., както следва: възнаграждение за съдебномедицинска експертиза в размер на 150 лв.; възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 396 лв. и такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. 

Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение на ответното дружество в размер на 450 лв. Следователно общо направените разноски от ответника са в размер на 1001 лева.

 С оглед изхода на делото Т.Я.Т., действащ като баща и законен представител на Й.Т.Я. следва да заплати на „З.Д.Ж.З. направените в настоящото производство в размер на 400, 40 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.Д.Ж.З. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 880 лв. за държавна такса, както и сумата от 217, 56 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на Т.Я.Т. с ЕГН **********, действащ като баща и законен представител на Й.Т.Я. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. К., *** - адв. П.К. от САК обезщетение в размер на 72 000 лв. за причинените неимуществени вреди на Й.Т.Я., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при настъпило ПТП на 08.09.2018 г., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 72 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 02.10.2018 г. като неоснователни.

 

ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 2 829, 60 лв.,  съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Т.Я.Т. с ЕГН **********, действащ като баща и законен представител на Й.Т.Я. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. К., *** - адв. П.К. от САК да заплати на З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** направените по делото разноски в размер на 400, 40 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

        ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2 880 лв. за държавна такса, както и сумата от 217, 56 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :