Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260028
гр.
Севлиево, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
ИВЕЛИНА ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 583 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Предявена е искова
молба, вх. № 29171/24.06.2010 г. от Ч.Ю.П.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Ю.П. ЕГН **********, с адрес: ***
срещу М.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, за заплащане на сумата 1500 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от деликт, извършен на
23.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта до
окончателното й погасяване, сумата 50
лева – обезщетение за имуществени вреди – извършен разход за медицински преглед
на получените телесни увреждания, както и разноските за производството.
В исковата молба Ч.Ю.П. твърди, че на 23.06.2019 г. като водач на велосипед
в град С. на ул. „***“ е участвал в пътно – транспортно произшествие, като
влязъл в контакт с микробус марка „***",
модел „*** " с ***, управляван от М.П.Г., при който му причинил увреждане на здравето, изразено в нанесени
кръвонасядания в областта на дясна подбедрица, отток в областта на дясна
глезенна става, субективни оплаквания от болка и леко ограничени движения в
дясна глезенна става и лява раменна става. Вина за настъпилото ПТП имал М.П.Г., който при управлението на микробуса
нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието. От причиненото му увреждане твърди,
че претърпял болки и страдания, а така също и негативни емоции от възникналия
инцидент, за възмездяването на които претендира сума в размер на 1500 лева,
както и сумата 50 лева – обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът не
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:
От представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 257 от 23.06.2019 г. на Я. Д.,
мл. автоконтрольор при РУ МВР Севлиево, се установява, че в гр. Севлиево, на
ул. „***“ № 19 е реализирано ПТП между водачът на велосипед Ч.Ю.П. и водачът на микробус - М.П.Г.. В протокола е отразено, че
водачът на микробуса при навлизане в пешеходна зона обозначена с пътен знак,
поради проявена непредпазливост от негова страна, удря с предна част на
автомобила си движещо се с велосипед дете, в посока Кооперативен пазар гр.
Севлиево. В протокола е посочено, че на водача на микробуса е съставен АУАН,
серия Д, № 860401/23.06.2019 г.
От
съдебномедицинско удостоверение № Г-67/26.06.2019
г. на специалист по съдебна медицина и деонтология, се установява, че при
извършен на същата дата преглед на ищеца Ч.Ю.П., са установени следните увреждания: кръвонасядане в
областта на дясната подбедрица, оток в областта на дясна глезенна става,
субективни оплаквания от болка и леко ограничени движения в дясна глезенна
става и лявата раменна става. В удостоверението е посочено, че уврежданията
могат да бъдат получени по времето и начина, съобщени от пострадалия, а именно при
настъпило ПТП. Описаните увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице Р., което съдът цени
като компетентно и съответно на събраните гласни и писмени доказателства, се
установява, че ищецът Ч.Ю.П. е
получил травма на дясната подбедрица, изразяваща се в оток и кръвонасядане на
площ от 4/3 см по предно-вътрешната долната част на подбедрицата и оток в
областта на дясната глезенна става. Субективни оплаквания от болка и леко ограничени
движения в дясна глезенна става; травма на лявата раменна става, изразяваща се
в лек оток на лява раменна става, както и палпаторна и спонтанна болезненост в
същата област. Вещото лице посочва, че вследствие на травмите има нарушена
двигателна функция на дясната глезенна става и лявата раменна става, поради
болка. Описаните травматични увреждания следва да се преценяват като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 30 дни. Към
настоящия момент липсват последици от травматичните увреждания. Съгласно
заключението вследствие на инцидента детето е било подложено на силно
стресогенно въздействие, в резултат на което не можело да спи, будело се през
нощта, изпускало се по малка нужда, страхувало се да кара колело. Това му състояние
продължило около 2 месеца след инцидента. Вещото лице, сочи, че може да се
направи извод, че при инцидента е имало съприкосновение между лявото рамо на
детето и подлежащия терен /паваж/ и съприкосновение между дясната подбедрица и
ходовата лява предна част на буса /или евентуално между дясната подбедрица в
областта на глезенната става и педала на велосипеда/.
От показанията на
свидетелите Ч. Ю. М. и Н. М. М., които съдът преценени съобразно чл. 172 ГПК се
установява, че ответникът при навлизане в пешеходна улица ударил с предна част
на автомобила си движещия се с велосипед ищец, при което му причинил охлузвания
по крака и рамото. След инцидента ищецът се будел нощем и изпитвал страх да
кара колело. Съдът не кредитира показанията на св. М., в частта, в която
твърди, че вследствие на инцидента на ищеца са били причинени охлузвания
главата и е имал главоболие, като в тази част показанията се опровергават от
приетото неоспо*** заключение на СМЕ, основано на медицинска документация.
Фактически твърдения за подобни увреждания не са навеждани и в исковата молба.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Предявен е
осъдителен иск, с правна квалификация чл.45 ЗЗД.
Основателността на
иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта
следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Искът е
основателен.
В резултат на
поведение на М.П.Г., осъществено
при управлението на микробус марка „***",
модел „*** " с ***, предприето в нарушение на чл. 25 ал.1 ЗДП - водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, и в нарушение на чл. 5.
ал. 2, т. 1 ЗДП - водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства, е произтекъл контакт между микробуса и управлявания от ищеца
Ч.Ю.П. велосипед, от който са
настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера – увреждане на здравето
му.
Вредите са
неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане
на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му -
обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл.28
КРБ.
Здравето е такова
състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка
физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект
на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в травматично увреждане на тъкани и органи –
травма на дясната подбедрица, оток в областта на дясната глезенна става; травма
на лявата раменна става, които увреждания са предизвикали отрицателни
емоционални преживявания – болка и страдания за период от 1 месец, както и
стресогенно въздействие за период около 2 месеца.
Предвид
обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените
вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът
на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето, резултат от извършения от ответника
деликт, при отчитане на времевия период,
през който са понасяни болките и страданията, обстоятелството, че не се
установяват усложнения или трайни последици, следва да бъде престирана сума в
размер на 2000 лева, до който размер искът е доказан, но при съобразяване на
факта, че ищецът поддържа претенция в размер на 1500 лева, то този иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на
диспозитивното начало в гражданския процес.
Върху уважената
главница следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането –
23.09.2019 г. до окончателното й погасяване, тъй като вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение (чл.84 ал.3 ЗЗД), а това е момента на извършване на
деликта. От този момент ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение,
което при парично главно задължение е в размер законната лихва – чл.86 ал.1 ЗЗД.
Въз основа на
представения фискален бон от 26.06.2019 г., съдът приема за установено, че
ищецът е извършил разходи в размер на 50 лева за издаване на съдебно медицинско
удостоверение за установяване на причинените му телесни увреждания, като
причинно-следствената връзка на извършения разход с полученото травматично
увреждане се установява от съдебно-медицинската експертиза.
С оглед изхода на
спора, право на разноски се поражда за ищеца, който доказва извършени такива в
общ размер от 682 лева – разноски за исковото производство, формирани от
заплатената държавна такса (62 лева), адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, внесен депозит за СМЕ
в размер на 220 лева. Действително в исковото производство е внесена държавна
такса от 160 лева, която обаче над сумата 62 лева е недължимо внесена и поради
това подлежи на възстановяване. Възлагането в тежест на ответника на разноски,
които подлежат на възстановяване в полза на ищеца, би довело до неоснователното
му обогатяване, което не следва да се допуска.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ч.Ю.П., ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител Г.Ю.П. ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД, сумата 1500 лева (хиляда и петстотин лева) -
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от деликт,
извършен на 23.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
увреждането – 23.06.2019 г. до окончателното й погасяване, сумата 50 лева –
обезщетение за имуществени вреди – извършен разход за медицински преглед на
получените телесни увреждания, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 682
лева (шестстотин осемдесет и два лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: