№ 42
гр. Русе, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201882 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1882/2021г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. АЛ. АЛ. против наказателно постановление № 21-1085-
002015/20.08.2021г., издадено от Началник Група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява упълномощен
процесуален представител, който взема становище по жалбата, като моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и „АМ“. На
17.06.2021г. около 16 ч. управлявал л.а. „Волво ХЦ 90“ с ДК № Р 7054 КВ на кръстовището
на улиците „Потсдам„ и „Михаил Арнаудов“. Там той извършил маневра завиване в
обратна посока – към МОЛ Русе, като пресякъл двойна непрекъсната линия. Това му
поведение било забелязано от св.С.И., служител на сектор „ПП“ гр.Русе и който би в наряд
по това време със служебен автомобил с колегата си Андрей Димитров. Нарушението на
1
правилата за движение ги провокирало да го спрат за проверка, като още в самото начало
забелязали, че той заваля говора си, а освен това силно мирише на алкохол. Св.И. поискал да
го изпробва за употреба на алкохол с техническо средства, но жалбоподателят на няколко
пъти, въпреки даваните му изрични и неколкократни указания и напътствия, не издишвал
достатъчно количество въздух. Св. И. дори възприел, че изобщо не поема въздух, съответно
не издишва такъв в устройството, съответно то не възпроизвеждало звуков сигнал, че е
дадена валидна проба. Изрично му било разяснено, че въпреки нежеланието да даде валидна
проба няма пречка да даде кръв за изследване, но така или иначе, въпреки нови и нови
псевдоопити до валидна проба не се стигнало. Бил му издаден талон за медицинско
изследване, като жалбоподателят не се явил в определеното болнично заведение за даване
кръв за изследване. За констатираното нарушение св. И. му съставил АУАН, а въз основа на
него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени
наказания глоба в размер на 2 000лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице
– то е разбрало в какво е обвинено и е упражнило в срок процесуалното си право на жалба
срещу НП. Правилно е приложен и материалният закон.
Нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е правилно установено и доказано по
несъмнен начин. От АУАН и показанията на св. С.И. в съдебно заседание се установява, че
жалбоподателят действително е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието за установяване на
употребата на алкохол с доказателствен анализатор или с медицинско изследване и
химическо лабораторно изследване. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел,
защото същите са логични, последователни и най-вече, защото не се опровергават от
другите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира по никакъв начин
представения в съдебно заседание от защитата резултат от образно изследване – графия на
ребра – по отношение на жалбоподателя, видно от което той има фрактура на 6 ребро вляво
и амбулаторен лист, видно от който той страда от остър бронхит. Именно въз основа на тези
медицински изследвания защитата обосновава възраженията си, че жалбоподателят е бил в
обективна невъзможност да вдиша достатъчно въздух в техническото средство. Това
възражение е неоснователно най-малко, защото представената медицинска документация е с
дата, следваща деня на нарушението – 18.06.2021г. и изобщо не е ясно дали към момента на
проверката жалбоподателят е бил с подобни увреждания. Освен всичко друго в хода на
2
проверката той дори не е заявил, че страда от „затруднено и болезнено дишане“, както е
посочено в амбулаторният лист и болки в ребрата, съответно това да е причина за
невъзможност да издиша въздух в достатъчно количество. Доколкото от показанията на св.
И. се установява, че той е говорел завалено и е лъхал силно на алкохол, за съда е безспорно,
че именно съзнанието за това го е демотивирало да не вдиша достатъчно въздух, което да
обективира устройството да измери алкохола в издишвания въздух. Освен всичко друго,
дори и да е било така, не е имало никаква пречка жалбоподателят да се яви в определеното
медицинско заведение и да даде кръв за изследване, доколкото му е бил определен срок от
45 минути да стори това. Това не се опровергава и от показанията на св. К.Д., с която той
живее на семейни начала и с която имат дете, която твърди, че не се е явил да даде кръв за
изследване, защото не е намерил личната си карта в дома им и поради това се е принудил да
ходи до местоработата си да я търси там, в резултат на което срокът за явяване бил изтекъл.
Без да се коментира заинтересоваността на тази свидетелка следва да се посочи, че не е
имало пречка и жалбоподателят да се яви в медицинското заведение и да се легитимира и
със свидетелство за управление на МПС по арг.чл.12 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. Още
повече, че жалбоподателят е бил длъжен да носи в себе си някой от българските лични
документ, посочени в чл.13 ал.1 от Закона за българските лични документи с оглед и
задължението му по чл.5 от т.з. или най-малко свидетелство за управление на МПС,
доколкото такова задължение за него съществува и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че са доказани по безспорен начин
обективните и субективните признаци на деянието по чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП.
Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и
размерът им не зависи от волята на АНО и съда.
При това положение наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-002015/20.08.2021г., издадено от
Началник група пир сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Д. АЛ. АЛ.
с ЕГН ********** му наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 2 000 лв. (
две хиляди) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири)
3
месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП .
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4