Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 13.10.2020
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
ІІІ-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и
двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
в присъствието на секретаря Радка Георгиева и
при участието на прокурора Илиян Банков,
разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 2406 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 19.06.2020 г. по н.ч.д. № 19925/2019 г. на СРС, НО, 133
състав на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК са групирани наложените наказания
на О.Т.М. и е оставeно без уважение
искането на СРП за увеличаване на наложеното общо най-тежко наказание на
основание чл. 24 НК.
Срещу определението е подаден протест от СРП, в който се излагат доводи,
че то е неправилно поради явна несправедливост на наказанието, като се изтъква,
че районният съд не е обсъдил доводите за увеличаване на общото най-тежко
наказание, изложени в предложението от СРП за групиране на наказанията на
осъдения. Прави се искане за изменение на обжалваното определение с приложение
на чл. 24 НК.
В
съдебно заседание прокурорът при СГП поддържа протеста. Счита,
че както законосъобразно, така и целесъобразно би било в настоящия случай да се
приложи чл. 24 от НК по посочения от прокурора при СРП начин. Предлага
определението да бъде изменено, като бъде определено едно общо
наказание с приложението на чл. 24 от НК и увеличаване с 1 година.
Защитникът поддържа, че извършената кумулация от първоинстанционнния съд
е правилна, като е съобразена с принципа за най-доброто положение за осъдения. Намира
изложените от прокуратурата аргументи в протеста за несъстоятелни, защото
грешките на прокуратурата относно
продължителността на предварителното задържане под стража не могат да бъдат отстранявани по този ред. Счита, че противното би
било нехуманно и в
противоречие с принципите и целите на наказанието. Моли определението да бъде потвърдено.
Осъденият О.М. моли да бъде потвърден съдебният акт на предишната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Протестът е неоснователен.
Районният съд в атакуваното определение правилно е изяснил осъжданията
на О.М.:
1. по
н.о.х.д. № 1903/2007 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 20.06.2007 г. за
деяние, извършено на 5.05.2006 г. по чл. 354а, ал. 5 НК, е осъден на глоба в
размер на 500 лева;
2. по н.о.х.д. № 12376/2014 г. на
СРС с влязъл в сила съдебен акт на 28.10.2014 г. за деяние, извършено на
9.11.2013 г., по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 НК, е осъден на СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
за срок от ТРИ години.
3. по н.о.х.д. № 10725/2016 г.
на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 19.09.2016 г. за деяние, извършено на 2.02.2016
г. по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, е осъден на ПРОБАЦИЯ,
включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от 3 години и
безвъзмезден т. в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от 3
години. Третата мярка е била заменена с определение, влязло в сила на
27.03.2017 г., на „включване в програми за обществено въздействие за срок от 2
години“.
4. по н.о.х.д. №
4337/2015 г. на PC Пловдив с влязъл в сила съдебен акт на 5.06.2018 г. за
деяние, извършено на 25.08.2010 г. по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК е
осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален общ режим на
изтърпяване.
На основание чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1 НК при изпълнение на наказанието е приспаднато времето, през
което осъденият М. е бил задържан, считано от 25.08.2010 г. до 18.01.2013 г.
5. по н.о.х.д. № 12700/2019 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 22.11.2019 г. за деяние, извършено на 30.08.2017
г. по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. чл. 28 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1 НК при изпълнение на наказанието е приспаднато времето, през
което осъденият М. е бил задържан, считано от 30.08.2017 г. до 22.11.2019 г.
От справката за
съдимост се изясняват и предходните групирания на наказанията.
С определение,
влязло в сила на 31.07.2018 г., на РС Пловдив по н.ч.д. № 3941/2018 г., на основание
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложено едно общо най-тежко наказание
измежду наложените по н.о.х.д. № 12376/2014 г. на СРС (т. 2), по н.о.х.д. №
4337/2015 г. на РС Пловдив (т. 4) лишаване от свобода за срок от 2 години при
общ режим на изтърпяване.
В първоинстанционното
производство са събрани доказателства относно здравословното състояние на
осъдения, които имат значение при преценка за наличието на предпоставките по
чл. 24 НК. С експертно решение от ІV МБАЛ – София ЕАД от 4.02.2019 г. е
призната 30% трайно намалена работоспособност на О.М.. Представени са
медицински документи от 21.08.2018 г., 18.12.2012 г., 6.12.2018 г. за дискова
болест.
Първостепенният съд
законосъобразно е отчел, че е възникнало ново правно основание за
преразглеждане на въпроса за групирането на наложените до този момент наказания
на осъдения М. – влизането в сила на последното осъждане по н.о.х.д. № 12700/19
г. на СРС, което не е било групирано.
На следващо място съдът е отчел
въз основа на правилно разбиране на материалния закон, че са възможни различни
комбинации между наложените наказания на осъдения след първото, което не може
да влезе в група с нито едно от следващите, но най-благоприятно е това групиране,
което постига поглъщане на второто по продължителност наказание лишаване от
свобода от 1 година и 3 месеца (по н.о.х.д. № 12700/19 г. на СРС) в първото по продължителност от 2 години (н.о.х.д № 4337/15 г. на PC
Пловдив). Поради това обосновано и законосъобразно на основание чл. 25, ал.1
вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода измежду посочените, което възлиза на 2 години лишаване от свобода.
Законосъобразно първата инстанция е приспаднала при изпълнението на общото
наказание времето, през което осъденият е бил задържан по всяко от двете
наказателни производства.
Първоинстанционният съд
законосъобразно е отчел и това, че следва да бъде приведено в изпълнение на
основание чл. 68 НК отложеното с 3-годишен изпитателен срок наказание по
н.о.х.д. № 12376/2014 г. на СРС от 7 месеца лишаване от свобода, тъй като едно
от деянията от кумулативната верига е било извършено в изпитателния му срок (това
по н.о.х.д. № 12700/2019 г.).
Макар първоначалният режим
на наказанието по н.о.х.д. № 12700/2019 г. с влезлия в сила съдебен акт на
22.11.2019 г. да е бил определен като строг, законосъобразно районният съд е постанил
общ режим на общото най-тежко наказание. Това е така, тъй като не е налице нито
една хипотеза по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ – „в“ ЗИНЗС за прилагане на строг
режим за общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода – наказанието
не надвишава 5 години; осъденият не е търпял преди това друго наказание
лишаване от свобода (извън включените в групата), което да не е било отложено
на основание чл. 66 от Наказателния кодекс; едно от престъпленията в
кумулативната верига е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за
което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, но сборът от
двете наказания не надвишава две години, а общо възлиза на 1 година и 10
месеца. Ето защо правилно районният съд е определил първоначален общ режим на
изтърпяване и на общото най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, и
на приведеното наказание по чл. 68 НК за срок от 7 месеца лишаване от свобода на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
И двете страни са останали
удовлетворени от съдебния акт в посочената част. Единственият спорен въпрос е
относно оставеното без уважение от районния съд искане на СРП за приложение на
чл. 24 НК и увеличаване на общото най-тежко наказание.
Въззивният съд извърши
проверка на правилността на съдебния акт в тази част и не констатира основания
за ревизия на съображенията на районния съд, който е обсъдил всички относими
факти без да интерпретира превратно значението и тежестта им. Отчетено е на
първо място, че в кумулативната верига са включени наказания за две деяния. В тази насока следва
да бъде добавено, че престъпленията са по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК и по
чл. 195, ал. 1 НК, като видно от наложените наказания и за двете, съдът по
съществото на делата е индивидуализирал размера им под средния, т.е. при
решителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Същевременно е
установено, че осъденият е с влошено здравословно състояние, което значително
ограничава възможностите му за законен доход, ако не бъдат положени усилия от
страна на държавата за правилното му интегриране извън мястото за лишаване от
свобода. При преценката за наличието на предпоставките за увеличаване на общото
най-тежко наказание въззивният съд съобрази, че двете наказания, включени в
групата, са първите, за които с влезлите в сила съдебни актове е било
постановено ефективно изпълнение в място за социална изолация. Тази форма на
интензивност на наказателната репресия представлява сериозна по сила принуда,
която е самостоятелен фактор за постигане на превантивно и възпиращо
въздействие върху осъдения и това трябва да бъде съобразено, за да се постигнат
целите на на наказанието по чл. 36 НК, така че то да не е прекомерно.
Възможността за увеличение
на определеното общо най-тежко наказание при условията на чл. 24 НК е способ за
постигане на справедлива оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се
прилага, когато съдът констатира, че свеждането на размера на наказанието до
този на най-тежкото измежду наложените от кумулативната верига е несправедливо
и несъответства на съвкупността от престъпните деяния и на личната опасност на
дееца. В конкретния случай обаче, като отчете
всички изтъкнати обстоятелства – за броя на осъжданията (минималния за
групиране), определените наказания при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, липсата на предишно въздействие на изтърпяно ефективно лишаване
от свобода и влошеното здравословно състояние на осъдения, въззивният съд
намира, че целите на наказателната репресия спрямо него се постигат достатъчно
категорично с определянето на общото най-тежко наказание. При това положение
всяко увеличение ще представлява непропорционална по тежест принуда, която
надхвърля необходимостта да се въздейства върху осъдения така, че той да
осмисли последиците на престъпното си поведение и да изгради ефективен
самоконтрол за в бъдеще.
С оглед изтъкнатите съображения
въззивният съд намира, че протестът е неоснователен.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира основания за отмяната му или за изменението му, поради което прие, че следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 3 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло определение от 19.06.2020 г. по н.ч.д. № 19925/2019 г. на СРС, НО, 133
състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.