Решение по дело №513/2012 на Районен съд - Карнобат

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                    № 159 / 28.9.2012 г.

 

                                    град Карнобат,28.09.2012 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

   Карнобатският районен съд,колегия…………..,в публичното си заседание на двадесет и осми септември през 2012 година в състав :

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                 2.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 513 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид:

 

   Производството по делото е образувано по повод предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК

Ищецът твърди в молбата си,че ответника Ч.Д. имал сключен граждански договор от 15.02.2008 година с “Приста Корект”ООД-град Бургас,по силата на който се задължил да извърши строително-монтажни работи на строителен обект,стопанисван от фирмата,на която той бил управител,а именно –“Манастира 2008”ЕООД-град Сливен.Описаната във въпросния договор дейност била по-конкретно : кофраж и декофраж, полагане на бетон,армировка,зидария,покривни конструкции. Извършва-нето на договорената дейност ответника поел като бригадир.По силата на чл.5 от въпросния договор ответникът се задължил да извърши посоченото в чл.1 от същия договор в срок до 30.05.2008 година.За този договор ищецът узнал на по-късен етап,а именно-когато той бил представен по повод заведена тъжба в РПр.-град Сливен.Ищецът твърди,че в действителност ответника не само не е извършвал никакви строителни работи на обекта му,но дори не го е посещавал.Въпреки това обаче ответникът,в качеството си на свидетел,заявил в съдебно заседание на 30.11.2010 година по гражданско дело № 4115/2010 година по описа на Районен съд-град Сливен,че е работил заедно с още осем души на обекта и че е извършил описаните по-горе строително-монтажни работи.По този начин последният изложил неверни факти и обстоятелства,което именно породило правния интерес у ищеца от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск.

В тази връзка ищецът претендира съдът да приеме за установено по отношение на ответника,че същият не е извършвал строително-монтажна работа на стопанисвания от фирмата му “Манастира 2008”ЕООД-град Сливен обект като освен това осъди последния да му заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание претенцията се поддържа.

Ответната страна оспорва предявения срещу й иск,твърдейки,че същият е недопустим,поради липсата на положителна процесуална предпоставка, тъй-като ищеца нямал интерес от търсената защита,поради което е направила искане за прекратяване на това основание производството по делото,по който въпрос съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 ГПК от 23.05.2012 година.

На второ място ответника е направил алтернативно оспорване на иска,твърдейки,че същият е неоснователен,като на това основание претендира той да бъде отхвърлен.

По делото са приети представените от страните писмени доказателства, събрани са и гласни доказателства.

Освен това съдът е допуснал на основание чл.197 във връзка с чл.195,ал.1 от ГПК извършването на съдебно-техническа оценъчна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,чиито заключения като неоспорени от страните са приети като абсолютни доказателства  по делото.

 След съвкупната и поотделна преценка на всички събрани по делото дока-зателства,съдът намира за установено от фактическа и правна страна след-ното :

На първо място във връзка със споменатата по-горе допустимост на предявеният иск съдът намира за необходимо да отбележи,че не споделя изтъкнатото в отговора на ответника и по-конкретно обстоятелството,че отрицателната установителна  претенция е недопустима,защото не е налице интерес от търсената с този иск защита от страна на ищеца.И това е така,тъй-като съгласно правната доктрина,а и установената съдебна практика с право на установителен иск се ползват и лица,които не са субекти на правоотношението,предмет на УИ,без да имат при това качеството на процесуални субституенти.Нещо повече-установителният иск се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни.Съществуващата широка легитимация отговаря на съдържанието на търсената с УИ защита,при което насочен единствено към установяване на действителното правно положение,този вид иск трябва да бъде открит пред всеки,който има интерес от него,като такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение,а всички тези трети,чужди на правоотношението лица,чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.Именно поради това пък тогава,когато един процес с предмет УИ е финализиран с влязло в законна сила решение,то не може да бъде обезсилено само под предлог,че е липсвал интерес от УИ,а още по-малко може да му се отрича силата на пресъдено нещо/виж проф.д-р Ж.Сталев–“Българско гражданско процесуално право”,стр.195/.Ето защо съдът счита,че в случая не е налице сочената от ответника абсолютна процесуална предпоставка за прекратяване като недопустимо производството по делото.

По делото са приети като доказателства протокол от проведено на 30.11.2010 година открито съдебно заседание по гражданско дело № 4115/2010 година по описа на Районен съд-град Сливен,в което заседание като свидетел е бил разпитан ответника Ч.Д.,граждански договор от 15.02.2008 година,сключен между “Приста Корект”ООД-град Бургас и ответника,служебна справка,издадена от Районен съд-град Сливен,писма на Районна прокуратура-град Сливен,постановления на Районна и Окръжна прокуратури-град Сливен,резолюция на прокурор от Върховна касационна прокуратура и постановление на Апелативна прокуратура-град Бургас.

Събрани са също така и гласни доказателства,съответно-разпитани по делото са свидетелите Георги Кьосев,Васил Филипов,Димитър Златев,Живко Андреев и Стойчо Стоев.В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Кьосев,Филипов и Златев,за разлика от тези на свидетелите Андреев и Стоев,които прие за неубедителни,противоречащи си със събраните по делото писмени доказателства,както и със заключенията на вещите лица.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че

ответника действително никога не е извършвал строително-монтажни работи на стопанисвания от фирмата на ищеца “Манастира 2008”ЕООД-град Сливен обект.

От заключенията на извършените по делото съдебно-техническа оценъчна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,които като неоспорени от страните са приети като абсолютно доказателство,също следва несъмнения извод,че ответника не е извършвал никакви строителни и монтажни работи в обекта на ищеца.

При така установената фактическа обстановка,настоящия съдебен състав намира за безспорно установено,че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК се явява напълно основателен и доказан и като такъв той е необходимо да бъде уважен изцяло.

Ищецът е  претендирал заплащането на направените от него разноски по делото,поради което съдът намира,че ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати същите.

 Мотивиран от изложените по-горе съображения,съдът

 

                             

                                              Р    Е    Ш    И    :

 

 

       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  на Ч.В.Д.,ЕГН-**********,***,че същият не е извършвал строително-монтажна работа на стопанисвания от фирмата на И.К.Г.,ЕГН-**********,в качеството му на представляващ-управител на “Манастира 2008”ЕООД,със седалище и адрес на управление : град Сливен,бул.”Хаджи Димитър” № 1,ап.5,действащ чрез пълномощника си адвокат С.Б. ***,със съдебен адрес : град Сливен,пл.”Хаджи Димитър”№ 4/ДТ”Стефан Киров”,служебен вход,ет.3/,обект

ОСЪЖДА Ч.В.Д.,ЕГН-**********,***,да заплати на И.К.Г.,ЕГН-**********,в качеството му на представляващ-управител на “Манастира 2008”ЕООД,със седалище и адрес на управление : град Сливен,бул.”Хаджи Димитър” № 1,ап.5,действащ чрез пълномощника си адвокат С.Б. ***,със съдебен адрес : град Сливен,пл.”Хаджи Димитър”№ 4/ДТ”Стефан Киров”,служебен вход,ет.3/,направените от него  разноски по делото в размер на 987.50/деветстотин осемдесет и седем лева и петдесет ст./лева,а на държавата-държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи и сумата 10 лева,представляваща държавна такса,която следва да бъде приведена по сметката на Карнобатския районен съд. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,считано от връчването на преписи от същото на страните.

 

 

 

                                                    

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ :