Р Е Ш Е Н И Е
№ 397 18.12.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и осемнадесета година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1416 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано
е по въззивна жалба на Военно
формирование 24620 – с.Свобода, общ.Чирпан, представлявано от пълномощник -
юрисконсулт, против решение № 47/23.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 235/2018
г. по описа на Районен съд – Чирпан /ЧРС/.
Решението
се обжалва като неправилно и необосновано.
Изложени са оплаквания, че при
уважаването на предявения от ищеца иск за заплащане на възнаграждение за
положен в условията на удължено работно време труд първоинстанционният съд
неправилно и в противоречие с актуалната практика на ВКС не е зачел направеното
от ответника /сега въззивник/ възражение за погасяване на вземането по давност
за периода на исковата претенция от 06.07.2001 г. до 23.03.2014 г.
Със същия аргумент се твърди
неправилност на решението и по отношение на акцесорния иск за обезщетение за
забава за това вземане.
По отношение уважаването на предявения
от ищеца иск за заплащане на допълнително възнаграждение за живот и работа в
отдалечен район се излагат доводи, че решението е неправилно, т.к.
първоинстанционният съд не е отчел липсата по отношение на ищеца/ сега въззиваем/
на всички нормативно предвидени условия, чието кумулативно наличие се явява и
пораждащият правото му да получава такова възнаграждение факт.
Досежно акцесорната претенция за
обезщетение за забава се сочи, че поради несъществуването на главното право не
съществува и правото на обезщетение за забава.
По отношение уважаването на предявения
иск за заплащане на допълнително месечно възнаграждение за присвоена и
потвърдена класна специалност също се излагат доводи, че първоинстанционният
съд не е отчел липсата по отношение на ищеца/ сега въззиваем/ на всички
нормативно предвидени условия, чието кумулативно наличие се явява и пораждащият
правото му да получава такова възнаграждение факт.
Поради това този иск бил неоснователен, а
такъв бил и акцесорния иск за
обезщетение за забава.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени, както и
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение от 450,00 лв. в полза
на Министреството на отбраната.
В законоустановения срок въззиваемият Д.С.Д.,
чрез пълномощника си – адв.М.П., е представил отговор на жалбата, с който я е оспорил
като неоснователна.
Изложил е подробни аргументи досежно
правилността и обосноваността на обжалваното решение.
Досежно
искът за заплащане на възнаграждение за
положен в условията на удължено работно време труд е посочил, че на практика с
отговора на исковата си молба ответникът /сега въззивник/ не е релевирал
валидно възражение за погасителна давност на вземането.
По същество е аргументирал
неоснователността на такова възражение, предвид липсата на изтекъл срок в
законоустановения размер, който да е довел до погасяване на претендираното
вземане по давност.
По отношение на иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за живот и работа в отдалечен район е посочил, че за въззиваемия
са налице предвидените нормативни
условия, които се явяват и пораждащите правото му факти.
В тази връзка се възразява, че
направеното от въззивника в жалбата му тълкуване на относимата подзаконова
норма е неправилно досежно условията, които трябва да са налице, за да възникне
правото на такова допълнително възнаграждение.
По отношение на иска за заплащане на
допълнително месечно възнаграждение за присвоена и потвърдена класна специалност
се посочва, че за ищеца /сега въззиваем/ са били налице изискуемите нормативни
условия, поради което за него е възникнало правото да получава соченото
допълнително възнаграждение.
Претендира се потвърждаването на
обжалваното решение и присъждането на направените във въззивното производство
разноски.
В откритото съдебно заседание въззивното
военно формирование се представлява от
пълномощник – юрисконсулт, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира
за отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемият се явява лично и се представлява
от пълномощник - адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и претендира за потвърждаване
на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Чирпан е бил сезиран с
предявени от Д.С.Д. *** против Военно формирование 24620 – с.Свобода,
общ.Чирпан с иск по чл.214, ал.1 т.3 от ЗОВСРБ вр. чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ, респ. чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ за
присъждане на сумата от 11 731,20 лв., представляваща стойността на
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.07.2001
г. до 14.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
Евентуално ищецът е претендирал
присъждането на сумата от 16 630,48 лв., представляваща обезщетение за
отработеното и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно
определеното служебно време за същия исков период, ведно със законната лихва
върху нея, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
В условията на кумулативно съединяване
са били предявени и акцесорни искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетения за
забава съответно в размери от 1 000, лв. върху първата от главниците и от
458,25 лв. върху втората.
В условията на кумулативно съединяване
са били предявени и иск по чл.214, ал.1 т.6 от ЗОВСРБ за присъждане на сумата от 945,00 лв.,
представляваща неплатено допълнително възнаграждение за живот и работа в
отдалечени райони за периода 01.07.2014 г. – 14.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на
сумата, както и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 100,00
лв., представляваща обезщетение за забава върху тази главница.
В условията на кумулативно съединяване
са били предявени още и иск по чл.214, ал.1 т.6 от ЗОВСРБ за присъждане на
сумата от 630,00 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за
присвоена и потвърдена класна специалност –втори клас за периода 01.07.2014 г.
– 14.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на
иска до окончателно изплащане на сумата, както и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 70,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху
тази главница.
В хода на производството по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК е било допуснато изменение на размера на предявените искове,
а именно главният иск за стойността на неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 06.07.2001 г. до 14.02.2017 г. е бил увеличен на
13 341,51 лв., акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата е бил
увеличен на 11 563,89 лв., евентуалният иск за присъждане на обезщетение е
бил увеличен на 22 336,84 лв., акцесорният иск за обезщетение за забава
върху главницата е бил увеличен на 458,25 лв., искът за присъждане на неплатено
допълнително възнаграждение е бил намален до 939,00 лв., акцесорният иск за
обезщетение за забава върху тази главница е бил увеличен на 131,67 лв., искът
за присъждане на допълнително възнаграждение за присвоена и потвърдена класна
специалност –втори клас е бил намален на 626,00 лв., а акцесорният иск за
обезщетение за забава върху главницата е бил увеличен на 87,77 лв.
Ищецът е изложил твърдения, че за
периода от 06.07.2001 г. до 14.02.2017 г. е бил военнослужещ, съответно за
периода от сключване на договора си за кадрова военна служба на 06.07.2001 г.
до 01.11.2004 г. в поделение 48430 – Стара Загора, от 01.11.2014 г. до
01.06.2006 г. в поделение 26110 – Стара Загора, от 01.06.2006 г. до 01.10.2006
г. в поделение 24150 – Стара Загора, от 01.10.2006 г. до 11.06.2013 г. в
поделение/военно формирование 24620 – с.Свобода, от 11.06.2013 г. до 01.07.2014
г. във военно формирование 44200 –Стара Загора, а от 01.07.2014 г. до
14.02.2017 г. във военно формирование 24620 – с.Свобода.
Със заповед от 08.02.2017 г. на
командира на ответното военно формирование бил прекратен договора за военна
служба на ищеца, той бил освободен от длъжност и военна служба и зачислен в
запаса, а със заповед от 14.02.2017 г. бил отчислен от списъчния състав на
военното формирование.
Заявил е твърдения, че за исковия период
е давал дежурства по график, с нормативно установена продължителност от 24
часа, а фактическа такава от 26 часа, предвид задълженията му да се явява на
работа един час преди застъпване на дежурството, и да остава на работа един час
след това – за сдаване на дежурството.
Предвид това твърди, че е положил
извънреден труд, представляващ фактически отработеното от него служебно време
над установената му месечна продължителност, за което до прекратяване на
служебното си правоотношение не е бил компенсиран с намалено работно време
/почивка/ и което не му било заплатено при прекратяване на договора за военна
служба, остойностен първоначално на сумата от 11 731,20 лв., а след
изменението на иска на сумата от 13 441,51 лв.
При условията на евентуалност е заявил,
че за отработеното от него удължено служебно време над нормативно определеното
му служебно време за процесния период, некомпенсирано с почивки, му се полага
обезщетение в размер от 16 630,48 лв.
Заявил е също така твърдения, че за
периода от 01.07.2014 г. до датата на освобождаването му от длъжност е следвало
да получава допълнително възнаграждение за живот и работа в отдалечен район, тъй като е изпълнявал
военната си служба в с.Свобода, което се намира на разстояние повече от
За същия период, предвид заеманата от
него длъжност „Радиотелеграфист в 4 екипаж на командно-щабна машина на взвод за
комуникационно-информационна поддръжка“ в щабна рота със звание „Редник 3 - ти
клас“ следвало да получава и допълнително възнаграждение за присвоена и
потвърдена от него класна специалност-втори клас, като военнослужещ, който в
изпълнение на функционалните си задължения участва непосредствено в
експлоатацията и поддръжката на въоръжение, техника, боеприпаси,
комуникационни, информационни и навигационни системи и свързаните с тях
технически средства и осъществяващ пряк контрол по изпълнението на посочените
дейности, но такова не му било изплащано.
С подадения отговор на исковата молба
ответното военно формирование 24620 – с.Свобода, общ.Чирпан е възразило по
допустимостта на иска, като е изложило възражение, че с изтичането на
тригодишен срок се е погасило правото на ищеца да претендира възнаграждение за труд извън
периода 23.03.2014 г. – 13.02.2017 г.
Възразило е също така, че за целия исков
период ищецът е служил в различни военни формирования, поради което ответници
за периодите извън службата му във военно формирование 24620 – с.Свобода следва
да бъдат съответните военни формирования в гр.Стара Загора.
По същество е оспорило исковите
претенции, т.к. за периода от 23.03.2014 г. – 13.02.2017 г. Д.Д. не бил положил
труд над нормативно определеното му
служебно време, което да не е било компенсирано с почивка.
По отношение на претенциите за неплатени
допълнителни възнаграждения е възразил, че за ищеца не са били налице
нормативните условия, обуславящи правото му да получава такива възнаграждения.
С обжалваното решение Районен съд –
Чирпан е уважил в пълните им заявени след изменението на исковете размери, като
по отношение на претенцията за присъждането на неплатен извънреден труд или
обезщетение за отработеното от него удължено служебно време над нормативно
определеното му служебно време за процесния период, некомпенсирано с почивки, е
разгледал и уважил главния иск.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за
съдържание и приложения и е допустима, подадена е от процесуално легитимирано
лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, но за частично
неправилно, по следните съображения:
Безспорно между страните е,
че Д.С.Д. е работил като военнослужещ на кадрова военна служба за периода от 06.07.2001 г. до 14.02.2017 г., като съответно за
времето от сключване на договора си за кадрова военна служба на 06.07.2001 г.
до 01.11.2004 г. е служил в поделение 48430 – Стара Загора, от 01.11.2014 г. до
01.06.2006 г. в поделение 26110 – Стара Загора, от 01.06.2006 г. до 01.10.2006
г. в поделение 24150 – Стара Загора, от 01.10.2006 г. до 11.06.2013 г. в
поделение/военно формирование 24620 – с.Свобода, от 11.06.2013 г. до 01.07.2014
г. във военно формирование 44200 – Стара Загора, а от 01.07.2014 г. до
14.02.2017 г. във военно формирование 24620 – с.Свобода.
В периода на службата си във военно формирование 24620 – с.Свобода от 01.07.2014 г. до 14.02.2017 г.
е бил на длъжност „Радиотелеграфист в 4 екипаж на командно-щабна машина на
взвод за комуникационно-информационна поддръжка“ в щабна рота със звание
„Редник 3 - ти клас“.
Със заповед от
08.02.2017 г. на командира на военно формирование 24620 – с.Свобода е бил прекратен
договора за военна служба на Д.Д., той е освободен от длъжност и военна служба
и зачислен в запаса, а със заповед от 14.02.2017 г. е бил отчислен от списъчния
състав на военното формирование.
От останалите събрани по делото доказателства / писмени и заключения на
съдебни експертизи/ е установено, че за исковия период на Д.Д. е било изплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, т.е. за фактически отработено
служебно време над месечната продължителност на служебното време, в размер на
107,52 лв. през месец септември
Фактическата продължителност на
служебното време за периода от 01.07.2014
г. до 14.02.2017 г., намалена с неползваните компенсации по специален график,
непредставен по делото, е била в размер на 35561,02 часа и в размер на 35118,03
часа при използвани компенсации по специален график. За същия период нормативно
определената месечна продължителност на служебното време била 31 520 часа.
Ползваните компенсации били в размер на 6016,985 часа при вариант неползвани
компенсации по специален график за периода 01.01.2010 г. - 14.02.2017 г. и в
размер на 6459,97 часа при вариант на ползвани компенсации по специален график
за периода 01.01.2010 г. -14.02.2017 г. Предвид това полагащите се, но
неползвани компенсации били 4041,02 часа при вариант неползвани компенсации по
специален график за периода 01.01.2010 г. - 14.02.2017 г. и 3 598,03 часа
при вариант на ползвани компенсации по специален график за периода 01.01.2010
г. - 14.02.2017 г.
Положеният извънреден труд при вариант неползвани компенсации по
специален график за периода 01.01.2010 г. -14.02.2017 г. е 4041,02 часа и в
размер на 13 441,51 лв., като размерът на обезщетението за забава за тази
главница е 11 563,89 лв., а при вариант на ползвани компенсации по
специален график за периода 01.01.2010 г. - 14.02.2017 г. е 3 598.03 часа
в размер на 10 880,92 лв., а обезщетението за забава за тази главница е 10
608,68 лв.
Размерът на неплатеното обезщетение за отработено и некомпенсирано с
почивки удължено служебно време над размера на нормативно определеното служебно
време, при варианта на неползвани компенсации по график е 22336,41 лв., а
мораторната лихва е в размер на 229,57 лв., а при вариант с ползвани
компенсации е в размер на 19 887,94 лв.,
с мораторна лихва в размер на 204,40 лв.
Размерът на полагащото се за периода 01.07.2014 г. – 14.02.2017 г.
допълнително възнаграждение за живот и работа в отдалечени райони е 939,00 лв.,
а мораторната лихва е в размер на 131,67 лв.
Размерът на полагащото се за периода 01.07.2014 г. – 14.02.2017 г.
допълнително възнаграждение за присвоена и потвърдена класна специалност –
втори клас е 626,00 лв., а мораторната лихва е в размер на 87,77 лв.
За обосноваване на фактическите си изводи въззивният съд също кредитира
изцяло допълнителното заключение на вещото лице Й.– М..
Същото е компетентно, пълно и обосновано, и в приложенията към него
обобщените отговори на всяка една от поставените задачи е представена в
табличен вид, с отразяване на всяка една от относимите величини – нормативно
установена продължителност на служебното време, фактическа продължителност на
същото, некомпенсиран с почивка труд при удължено служебно време, размер на
възнаграждение за извънреден труд и т.н., по месеци за целия исков период.
При така установените факти, настоящият въззивен съдебен състав намира,
че исковата претенция по главния иск за присъждане на сумата от 13 441,51
лв., представляваща неплатен извънреден труд е частично основателна.
На първо място съдът възприема за правилна практиката на ВКС,
обективирана в решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д.№ 3253/2013 г. на ІV – то
г.о., съгласно която вземането на военнослужещ за положения от него труд при
дежурства над нормативно определената продължителност на служебното време
представлява извънреден труд, вземането за който възниква след полагането му за
съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с изтичане на
давностния срок по чл.111, б.“а“ от ЗЗД.
В конкретния случай исковата претенция е основана именно на твърдения
за положен извънреден труд, т.е. труд над нормативно определената
продължителност на служебното време, при дежурства с фактическа продължителност
от 26 часа, при нормативно определена такава от 24 часа.
На следващо място съдът споделя и съдебната практика на ВКС, отново
обективирана в посоченото решение, а и в други такива, според която ответник по
исковете за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната
служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият
е назначен от министъра на отбраната.
Предвид това, основателно е възражението на въззивника за погасяване по
давност на претендираното вземане за извънреден труд, което се отнася за период
от повече от три години преди датата на предявяване на иска – 23.03.2017 г.,
т.е. за периода от 06.07.2001 г. до 23.03.2014 г.
Възражението на въззиваемия, че от страна на въззивника не е било
направено валидно възражение за давност в срока за отговор на исковата молба е
неоснователно.
Такова се съдържа в писмения отговор, като за валидността му е
ирелевантно обстоятелството, че е било заявено като част от становището по
допустимостта на иска.
Въпросът за относимостта на изтеклата погасителна давност към
допустимостта на исковата претенция или нейната основателност е правен и щом
като подобно възражение е било наведено от страната, то задължение на съда е да
вземе становище по него с постановеното от него съдебно решение.
За периода на непогасените по давност вземания, претендирани от
въззиваемия Д., а именно 23.03.2014 г. до 14.02.2017 г. той е служил във военно
формирование 44200 – Стара Загора до 01.07.2014 г., а от 01.07.2014 г. до
14.02.2017 г. във военно формирование 24620 – с.Свобода.
С оглед на цитираната по-горе съдебна практика, съобразно която
военното формирование, самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, е
задължено като насрещна страна по вземанията на военнослужещите за
възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба, то въззивното
военно формирование се явява материално-правно легитимирано да отговаря по
исковите претенции само за периода от 01.07.2014 г. до 14.02.2017 г., когато Д.Д.
е служил в него.
За този период, съгласно обсъденото по-горе в мотивите заключение на
вещото лице Й.-М., Д.Д. е положил извънреден труд при дежурства над нормативно
определената продължителност на служебното време от 523,52 часа, при вариант за
неизползвани компенсации по специален график /Приложение № 4 към заключението/.
Според решаващият съдебен състав именно този вариант следва да бъде
приет като меродавен, т.к. въззивникът не е представил като доказателство по
делото специалният график за ползвани компенсации от Д.Д. за периода 01.01.2010
г. - 14.02.2017 г., поради което и тези обстоятелства следва да не бъдат
приемани за осъществили се, т.к. не са надлежно доказани от страната в процеса,
чиято е доказателствената тежест за установяването им.
Дължимото за този извънреден труд и неплатено възнаграждение е в размер
на 2 921,80 лв., а обезщетението за забава върху него - 378,42 лв., съгласно изчисленията на
експертизата в приложение № 5 към нея.
Именно за тези размери се явяват основателни и следва да бъдат уважени
предявените от Д.С.Д. срещу въззивното военно формирование искове за присъждане
на възнаграждение за положен извънреден труд и за присъждане на обезщетение за
забава върху това възнаграждение, а за разликите до пълните им предявени
размери съответно от 13 441,51 лв. и от 11 563,89 лв. исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Предявеният иск за присъждане на допълнително възнаграждение за живот и
работа в отдалечени райони е неоснователен.
Съгласно чл.214, ал.1 т.6 от ЗОВСРБ на военнослужещите се изплащат допълнителни
възнаграждения за случаите, установени с нормативен акт.
Такъв нормативен акт е Наредба № Н – 15/27.04.2010 г. за условията,
размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на военната служба от военнослужещите и за специфичните
условия на труд на цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и БА.
Чл.5а, ал.1 от тази наредба предвижда, че допълнително месечно
възнаграждение за живот и работа в отдалечени райони, определени със заповед на
министъра на отбраната, се изплаща на военнослужещите и цивилните служители,
постоянно живеещи и служещи/работещи в села, в които са разположени военните
формирования и обекти, ако селата са отдалечени над
По делото не е спорно, че военно формирование 24620 се намира в село
Свобода, което е на повече от
Освен това от представената по делото заповед № ОХ – 644/02.08.2011 г.
за обявяване на списъци на военните формирования и обекти по чл.5, чл.5а и чл.6
от Наредба № Н – 15/27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната
служба от военнослужещите и за специфичните условия на труд на цивилните
служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА
е видно, че като такъв обект е включено поделение 24620 – Лопово, Петрич.
Съгласно нормата на чл.5а от наредбата правото на допълнителното
възнаграждение за живот и работа в отдалечени райони възниква за
военнослужещите, които постоянно живеят в селото, в което служат, при
положение, че това село е определено в заповедта на министъра на отбраната като
отдалечен район.
Предвид изложеното следва, че за
исковия период Д.С.Д. не е придобил право да получава такова допълнително
възнаграждение, т.к. военно формирование 24620 – с.Свобода не е било определено
като отдалечен район в заповедта на министъра на отбраната, а отделно от това
въззиваемият не е живял постоянно и служил в това село, а само е служил там,
като постоянно е живеел в гр.Чирпан.
Ето защо този иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск се явява неоснователен и
акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата, поради което и той
следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за присъждане на допълнително възнаграждение за
присвоена и потвърдена класна специалност –втори клас също е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.15а от Наредба № Н – 15/27.04.2010 г. за
условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за
специфични условия при изпълнение на военната служба от военнослужещите и за
специфичните условия на труд на цивилните служители от МО, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и БА, на военнослужещите и цивилните
служители /без летателния състав/, които в изпълнение на функционалните си
задължения участват непосредствено в експлоатацията и поддръжката на
въоръжение, техника, боеприпаси, комуникационни, информационни и навигационни системи
и свързаните с тях технически средства и осъществяващ пряк контрол по
изпълнението на посочените дейности, се изплаща допълнително месечно
възнаграждение за присвоена/потвърдена класна специалност, от 40,00 лв. – за
майстор, 30,00 лв. – за първи клас и 20,00 лв. – за втори клас.
Класната специалност се придобива последователно в ред втори клас,
първи клас, майстор, като изискванията за придобиването й и длъжностните лица,
които могат да я присвоят/потвърждават, се определят с акт на министъра на
отбраната.
Редът за придобиване, присвояване/потвърждаване на класна специалност
за военнослужещите от българската армия се определя със заповед на началника на
отбраната, а допълнителното възнаграждение за класна специалност се изплаща,
считано от датата на заповедта на присвояване/потвърждаване на съответната
класна специалност.
От представената по делото заповед № ОХ – 400/10.06.2014 г. относно
определяне на изискванията за придобиване на класна специалност и длъжностните
лица, които имат право да я присвоят/потвърждават се установява, че
придобиването на класната специалност, в това число и „втори клас“, става след
полагането на изпит, а длъжностните лица, които могат да присвояват класна
специалност „втори клас“ за военнослужещите във военните формирования са
командирите на бригади/полкове и приравнени, под чието подчинение се намира
съответното формирование.
За присвояване/потвърждаването на класните специалности длъжностните
лица назначават изпитни комисии, които провеждат два пъти в годината изпити,
включващи теоретична и практическа част, а при успешно издържани изпити
длъжностното лице издава заповед за присвояване, съответно потвърждаване на
класна специалност и удостоверение за класна специалност.
Класната специалност се придобива и потвърждава от датата на заповедта
на нейното присвояване/съответно потвърждаване.
Предвидено е, че военнослужещите, които към датата на влизане в сила на
заповедта притежават класна специалност, съгласно Правилника за класна
специалност и класна квалификация на военнослужещите и военните служители на
БА, обявен с МЗ № 88/14.06.1991 г., я запазват в срок до първите изпити за
потвърждаване на класна специалност по изискванията на заповедта, но не повече
от една година, като в случай на неявяване или неуспешно издържане на първите
изпити за потвърждаване на класна специалност по обявените със заповедта
изисквания, губят правото си на класна специалност.
По делото липсват доказателства до 10.06.2014 г.Д.С.Д. да е присвоил
класна специалност „втори клас“, която да е потвърдил чрез успешно полагане на
изпит, съответно след тази дата да е присвоил такава класна специалност чрез
успешно полагане на изпит, които обстоятелства да са били потвърдени със
съответна заповед на командира, на чието подчинение е Военно формирование 26420
– с.Свобода.
Ето защо правото на въззиваемия да получава такова допълнително
възнаграждение не е възникнало, независимо дали изпълняваната от него длъжност
е такава, при която в изпълнение на функционалните си задължения да участва
непосредствено в експлоатацията и поддръжката на въоръжение, техника,
боеприпаси, комуникационни, информационни и навигационни системи и свързаните с
тях технически средства или да осъществява пряк контрол по изпълнението на
посочените дейности
С оглед на това искът му се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, а поради неоснователността на главния иск неоснователен е и
акцесорният иск за обезщетение за забава, който също следва да бъде отхвърлен.
Предвид различието в правните изводи на въззивния съд и изводите на
Районен съд – Чирпан, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му,
в която главният иск по чл.214, ал.1 т.3 от ЗОВСРБ вр. чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ, респ. чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ е
уважен за сумата над 2 921,80 лв. до пълния му размер от 13 441,51
лв., искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху тази главница е
уважен за сумата над 378,42 лв. до пълния му размер от 11 563,89 лв.,
исковете чл.214, ал.1 т.6 от ЗОВСРБ за
допълнителни възнаграждения и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетения за забава
върху тези главници са били уважени, като се постанови ново решение, с което
първите два иска се отхвърлят за горниците над 2 921,80 лв. и 378,42 лв.
до пълните и предявени размери, а останалите кумулативно съединени искове бъдат
отхвърлени изцяло.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта му за присъдените в
полза на Д.С.Д. разноски за сумата над 369,57 лв., както и за присъдените в
полза на бюджета на съдебната власт държавни такси над 132,01 лв. и разноски над
655,72 лв.
В останалата му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските и държавните такси:
Предвид изхода на делото в настоящото производство всяка от страните
има право на разноски по съразмерност.
В полза на въззивника следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение
от 394,56 лв.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 184,78 лв.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 535,80 лв., която не е била събрана до момента.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 47/23.08.2018 г., постановено по гр.д.№
235/2018 г. по описа на Районен съд – Чирпан
в частта му, в която Военно формирование 24620 – с.Свобода, с адрес: село Свобода, община Чирпан, област Стара Загора е
осъдено да заплати на Д.С.Д., ЕГН - **********, адрес: *** сумата над 2 921.80 лв. /две хиляди деветстотин
двадесет и един лв. и осемдесет ст./ до размера на 13 441.51 лв. /тринадесет
хиляди четиристотин четиридесет и един лв. петдесет и една стотинки/,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за фактически отработеното
служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194,
ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ за периода от
06.07.2001 г. до 14.02.2017 г. (188 месеца) в размер общо от 4 041.02 часа
(четири хиляди четиридесет и едно цяло и две стотни), ведно със законната лихва
от датата на предявяването на иска - 23.03.2017 година до окончателното й
изплащане; за сумата над 378,42 лв. / триста седемдесет и осем лв. и
четиридесет и две ст./ до размера от 11 563.89 лева /единадесет хиляди
петстотин шестдесет и три лв. и осемдесет и девет ст./, представляваща мораторна
лихва върху тази главница; за сумата от 939,00 лв. /деветстотин тридесет и
девет лв./, представляваща неизплатено допълнително месечно възнаграждение за
живот и работа в отдалечени райони за периода от 01.07.2014 г. до 14.02.2017 г.
(31.5 месеца), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването
на иска - 23.03.2017 година до окончателното и изплащане; за сумата от 131.67
лв. /сто тридесет и един лв. и шестдесет и седем ст./, представляваща мораторна
лихва върху тази главница; за сумата от 626,00 лв. /шестстотин двадесет и шест
лв./, представляваща неизплатено допълнително месечно възнаграждение за
присвоената и потвърдена класна специалност – „втори клас“ за периода от
01.07.2014 г. до 14.02.2017 г. (31.5 месеца), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 23.03.2017 година до
окончателното й изплащане; за сумата от 87.77 лева /осемдесет и седем лв.
седемдесет и седем ст./, представляваща мораторна лихва върху тази главница; за
сумата над 369,57 лв. /триста
шестдесет и девет лв. и петдесет ст./ до размера от 3 000,00 лв.,
представляваща присъдените в полза на Д.С.Д. разноски, като и за сумата над 132,01 лв. /сто тридесет и един лв. и една
ст./ до размера от 1 071,59 лв., представляваща държавна такса и
сумата над 655,72 лв. /шестстотин петдесет
и пет лв. и седемдесет и две ст./ до размера от 5 322,90 лв.,
представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица, платими по сметка на
Районен съд –Чирпан, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН - **********,
адрес: *** срещу Военно формирование 24620 – с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230, община Чирпан, област
Стара Загора иск по чл.214, ал.1 т.3 от ЗОВСРБ вр. чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ, респ. чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./
за разликата над 2 921,80 лв. /две хиляди деветстотин двадесет и един лв. и
осемдесет ст./ до пълния размер от 13 441,51 лв. /тринадесет хиляди
четиристотин четиридесет и един лв. петдесет и една ст./, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за фактически отработеното служебно време над
месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/
и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.) за периода от 06.07.2001 г. до 14.02.2017 г.
(188 месеца) в размер общо от 4 041.02 часа (четири хиляди четиридесет и едно
цяло и две стотни), ведно със законната лихва от датата на предявяването на
иска - 23.03.2017 година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С.Д., ЕГН - **********, адрес: *** срещу Военно формирование
24620 – с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230,
община Чирпан, област Стара Загора иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 378,42 лв. / триста седемдесет и осем лв. и
четиридесет и две ст./ до пълния размер от 11 563,89 лева /единадесет хиляди петстотин шестдесет и три лв. и
осемдесет и девет ст./, представляваща обезщетение за забава/мораторна
лихва върху главницата - възнаграждение за извънреден труд.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С.Д., ЕГН - **********, адрес: *** срещу Военно формирование
24620 – с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230,
община Чирпан, област Стара Загора иск по чл.214, ал.1 т.6 от ЗОВСРБ за
присъждане на сумата от 939,00 лв.
/деветстотин тридесет и девет лв./, представляваща неизплатено допълнително
месечно възнаграждение за живот и работа в отдалечени райони за периода от
01.07.2014 г. до 14.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяването на иска - 23.03.2017 година до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН - **********,
адрес: *** срещу Военно формирование 24620 – с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230, община Чирпан, област
Стара Загора иск чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 131,67 лв. /сто тридесет и един лв. и
шестдесет и седем ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата -
допълнително възнаграждение за живот и работа в отдалечени райони.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН - **********,
адрес: *** срещу Военно формирование 24620 – с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230, община Чирпан, област
Стара Загора иск по чл.214, ал.1 т.6 от ЗОВСРБ за присъждане на сумата от 626,00 лв. /шестстотин двадесет и шест
лв./, представляваща неизплатено допълнително месечно възнаграждение за
присвоена и потвърдена класна специалност – „втори клас“ за периода от
01.07.2014 г. до 14.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 23.03.2017 година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН - **********,
адрес: *** срещу Военно формирование 24620 – с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230, община Чирпан, област
Стара Загора иск чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 87,77 лева /осемдесет и седем лв.
седемдесет и седем ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата –
допълнително възнаграждение за присвоена и потвърдена класна специалност „втори
клас“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/23.08.2018 г., постановено по гр.д.№
235/2018 г. по описа на Районен съд – Чирпан
в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.Д., ЕГН
- **********, адрес: *** да заплати
на Военно формирование 24620 – с.Свобода, с
адрес: село Свобода, п.к. 6230, община Чирпан, област Стара Загора сумата от 394,56 лв. /триста деветдесет и четири лв.
и петдесет и шест ст./ - разноски пред настоящата съдебна инстанции за
юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Военно формирование 24620 –
с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230, община
Чирпан, област Стара Загора да заплати на
Д.С.Д., ЕГН - **********, адрес: *** сумата от 184,78 лв. /сто осемдесет и четири лв. и седемдесет и осем ст./ -
разноски пред настоящата съдебна инстанции за юрисконсултско възнаграждение, по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Военно формирование 24620 –
с.Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230, община
Чирпан, област Стара Загора да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Стара Загора
сумата от 535,80 лв. /петстотин тридесет и пет лв. и
осемдесет ст./ - държавна такса за въззивно обжалване.
Решението на основание чл.280,
т.3 in
fine ГПК подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните в
частта му относно исковете за възнаграждение за извънреден труд и обезщетение
за забава върху него.
В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.