МОТИВИ : Обвинението против подс. Д.П.М. е за това, че
на 03.01.2007г., в гр. Пазарджик, пред надлежен орган на властта - Т П,
прокурор в Районна прокуратура гр. Пазарджик, набедил Д.Г.М., ЕГН **********,***,
в престъпление по чл. 198, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, а именно, че на
30.12.2006г. извършила грабеж на златни бижута и пари, собственост на Д.М.,
като знаел, че е невинна и Д.М. /към момента на разглеждане настоящето дело
вече с фамилия Т./ е била привлечена към наказателна отговорност - престъпление
по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият
не
се признава
за виновен по така предявеното му обвинение и дава обяснения по същото като твърди,
че Д.М. действително била извършила грабежа.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият Д.М. и Д.Т. били съпрузи, но
живеели разделени, тъй като отношенията им били крайно влошени. Подсъдимият останал да живее в
семейното им жилище в гр. Пазарджик на ул. „С” № 7, ет. 8, ап. 29, а Д.Т. живеела при
приятели и роднини, като през последните години живеела и работела в чужбина.
На 03.01.2007г. подс. М. подал жалба
пред Т П, дежурен прокурор в Районна прокуратура гр. Пазарджик, в
която посочил, че бившата му съпруга Д.Т. на 30.12.2006 г., към обяд, дошла в
жилището му, за да си вземе лични вещи, като едновременно с това взела
торбичка, в която се намирали негови златни бижута- 270 гр. и сумата от 1 560
евро. След като усетил, че Т. била направила нещо нередно, подс. М. бил
дръпнал дрехите й и въпросната торбичка паднала на земята. В отговор Т. го била блъснала,
той паднал и тя избягала с торбичката.
В резултат на твърденията на подс. Д.М., била образувана преписка
№ 2/2007 г. по описа на РП- Пазарджик. Впоследствие било образувано ДП № 50/2007 г. по описа на РУ
на МВР Пазарджик, разследвано от свид. Б.К., разследващ полицай при РУ на МВР-
Пазарджик. В хода на разследването по така образуваното ДП, подс. М. потвърдил
изнесеното в жалбата си. С постановление от 14.05.2007г. Д.Т. била привлечена в
качеството на обвиняема за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като
производството се водело в нейно отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т.
3 от НПК, тъй като по това време тя била извън пределите на страната. За
изясняване на обстоятелствата по делото, производството било спряно на 06.06.2007
г., като след завръщането на М. в България било възобновено на 09.05.2008 г. В
разпита си в като обвиняема Д.Т. /тогава М./ не се признала за
виновна и дала обяснения, в които категорично заявила, че от момента, в който
се разделили с бившия й съпруг, никога не била ходила в жилището им, където той
останал да живее. Т.
също така посочила, че била посещавала единствено апартамента
на големия си син, където живеел той и семейството му, а именно, в същия
жилищен блок, но на втория етаж.
От показанията на свидетелите Р.А., М.М., снаха на Д.Т., В.В., С С и Т Ц било
установено, че на сочената от подс. М. дата - 30.12.2006 г. Д.Т. не била посещавала
бившето им семейно жилище, обитавано вече само от подсъдимия, а жилището на сина им
по молба на снаха си,
М.М., тъй като последната искала да поговорят относно
възникнал проблем. Д.М., заедно със своята приятелка, свид. А., отишла на уговорената
среща в жилището на сина си. Посрещнала ги свид. М.М., като в апартамента се
намирал и подс. Д.М., който бил дошъл сам, малко преди това. Последният заявил
на свид. А. да не влиза в апартамента. По настояване обаче на Д.Т. свид. А. останала
пред входната врата на жилището, като последната била отворена. В момента, в
който влязла в жилището на своя син, телефонът на Д.Т. позвънил и тя
излязла на терасата, за да говори. След нея излязъл и подс. М., който издърпал
телефона от ръцете й и го изхвърлил през терасата. В този момент се появил
по-малкият син на Д.Т., Ю, който бил разбрал, че майка му се намирала в
жилището на брат му и веднага я издърпал навън, като си тръгнали заедно със свид.
Р.А..
От гореизложеното, както и от
показанията на свидетелите, С и Ц, посочени от подс. М., които според него били
присъствали на случилото се в апартамента му на ет. 8, било установено, че Д.Т. не била ходила на
посочената дата до това жилище, нито била влизала в него.
От друга страна, подс. М. не представил писмени доказателства от
които да е видно, че той е притежавал действително сочената от него парична
сума в евро и златните накити, предмет на приписваното на Д.Т. престъпление.
Вследствие на проведените
процесуално-следствени действия по ДП № 50/ 2007г. по описа на РУ на МВР-
Пазарджик, не били
събрани доказателства за виновността на Д.Т., поради което производството било
прекратено с постановление на РП - Пазарджик от 04.06.2008 г.
Постановлението влязло в сила, тъй като не било обжалвано в установения от
закона срок.
След влизане в сила на постановлението на РП - Пазарджик за
прекратяване на производството, Д.Т.
подала жалба в Районна прокуратура гр. Пазарджик срещу
бившия си съпруг, подс. М., за набедяване по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От събраните на съдебното следствие
доказателства не се установи верността на твърденията на подсъдимия, че
свидетелката Д.Т. е извършила грабеж на 30.12.2006г. Напротив, събраните
доказателства опровергаха категорично тези твърдения.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе частично въз основа обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Д.Т., Р.А., Б.К., заключението на вещото лице и
писмените доказателства.
Обясненията на
подс. М., че т. се качвала в апартамента му на осмия етаж и там извършила
грабеж, останаха изолирани от останалите, преценени като достоверни от съда,
доказателства и се опровергаха безспорно от показанията на свидетелките Д.Т. и Р.А..
Съдът
категорично не даде вяра на показанията на свидетелите Д.Ф., И.Б. и Г.М., че,
отивайки на посещение при подсъдимия, на 30.12.2006г., видели свидетелката Д.Т.
да излиза от апартамента на подсъдимия М. на осмия етаж. Основен мотив за това
е, че, ако тези свидетели действително бяха присъствали и видели горното
обстоятелство, то, без никакво съмнение, подсъдимият М. щеше да ги посочи още с
подаването на жалбата си пред полицията или поне в рамките на предварителната проверка
или досъдебно производство № 50/2007 г. на РУ на МВР Пазарджик. Това биха
били едни от основните свидетели на обвинението против Т., поради което
противоречи на елементарната логика същите да бъдат пропуснати по невнимание от
М., както и от органите на досъдебното производство, при положение че е имало
каквато и да било индикация за очевидци на напускането на местопрестъплението
от лицето, против което се води наказателното преследване за грабеж. Вместо
това, подс. М. сочи горните свидетели едва на настоящето съдебно следствие.
Съдът не даде
вяра и на показанията на свид. В., че на 30.12.2006г., около 10.00 – 10.15 часа,
след като обменил валута по искане на подс. М., връщайки се да му даде
получената сума, на входа на апартамента на осмия етаж видял Д.М. и Д.М. /Т./
да влизат заедно в апартамента. На първо място това противоречи на казаното от
самия подсъдим М.. При очна ставка с Т. в съдебна заседание на 02.06.2009г. /стр.
5 от съдебния протокол/, подсъдимият заявява: „Върнах се на осмия етаж, влязох
си вътре и след 10 минути тя /Д./ дойде под предлог да си вземе необходими вещи”.
На второ място, в разпита си като свидетел по ДП № 50 /07г. на РУ на МВР –
Пазарджик на 15.05.2008г., В. не е твърдял обстоятелството, че е видял М. и Т.
да влизат заедно в апартамента. В. казал следното: „Аз взех парите, купих тези
неща, занесох му ги, поседях малко при него и си тръгнах”. Нито дума за
присъствие на свидетелката Т. по това време в апартамента на осмия етаж.
От заключението
на приетата на съдебното следствие техническа експертиза, изготвена от инж. В.Г.,
което съдът възприе изцяло като обективно и компетентно, се установи, че на SIM – карта с
надпис WIND № 380 7925502, представена като доказателство от
частното обвинение, за времето от 04.11.2006г. до 09.11.2007г. са получени и
запазени общо осем кратки текстови съобщения /SMS/ с обидно,
цинично и заканително съдържание, подробно описани по време и текст в
заключението. Съобщенията са били адресирани до свидетелката Д.Т., която
ползвала картата към онзи момент. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно подсъдимият е изпратил
всички тези съобщения.
Видно от
справка за пътувания на подсъдимия, изпратена на съда с писмо рег. № 41587 от
28.09.2009г. на ОД на МВР - Пазарджик, при едно от многобройните си пътувания
извън пределите на България, Д.М. е напуснал страната на 06.09.2007г. и се е
завърнал на 05.12.2007г. Действително през този период са получени по-голямата
част от споменатите съобщения, общо шест на брой. Пет от тези съобщения са от
карта на чуждестранен мобилен оператор, с начални цифри на кода +3864. Според
заключението на експерта, кодът на абонатния номер не дава информация за това,
къде се намира абонатът, тъй като дори да е на друга територия в роуминг,
кодът, който се предава е на оператора, издал картата. Тоест телефоните, от
които са изпращани съобщенията, може да са се намирали както в чужбина, така и
на територията на България.
Само едно от
съобщенията, изпратено на 30.09.2007г. в 14.26.36 часа, е от мобилен телефон с
номер **********, който е ползван от подсъдимия, според изричните му обяснения
в съдебно заседание от 19.05.2009г. на стр. 4 от съдебния протокол. Текстът на
това съобщение е дословно следният: „Парцал долен, решението на р.п-ра,пз. ще бъде
преведена на ит. и предадена на ит.служби слд това ще разбереш какво те чака?
До тогава стеб комуник.не циганка моли”.
Съдът прие, че това е единственото съобщение,
което доказано е изпратено от подсъдимия. За всички останали съобщения
съществува голяма вероятност също да са изпратени от подсъдимия, доколкото са с
идентична лексика и изцяло в контекста на отношенията на М. със свидетелката Т.
и на развиващите се по онова време събития между тях. Тази висока степен на
вероятност, обаче, не е достатъчна, за да може, в рамките на един съдебен
процес, да се приеме за категорично установено, че именно подсъдимият е
изпратил и останалите съобщения.
При
така установената фактическа обстановка подс. Д.М. е осъществил състава на
престъплението по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 03.01.2007г., в гр.
Пазарджик, пред надлежен орган на властта - Т П, прокурор в Районна прокуратура
гр. Пазарджик, набедил Д.Г.М., ЕГН **********,***, в престъпление по чл. 198,
ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, а именно, че на 30.12.2006г. извършила грабеж
на златни бижута и пари, собственост на Д.М., като знаел, че е невинна и Д.М.
/към момента на разглеждане настоящето дело вече с фамилия Т./ е била
привлечена към наказателна отговорност.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите,
и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал
е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е висока предвид конкретните обстоятелства, при които е
извършено, и най-вече с оглед престъпната упоритост и настойчивост на
подсъдимия М., воден от личната си омраза, да навреди на свидетелката Т.,
използвайки държавни органи – полиция, прокуратура и съд.
Подсъдимият е личност със средно
висока
степен на обществена опасност – не е осъждан, но има негативни
характеристични данни. Видно от писмената му характеристика, изготвена от
младши полицейският инспектор по местоживеене, Д.М. се ползва с лошо име в
квартала, в който живее, нарушавал е обществения ред, има противообществени
прояви и е склонен към употреба на алкохол.
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в желанието на подсъдимия да задоволи личната си
амбиция да навреди на бившата си съпруга.
Като
смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени чистото съдебно
минало на подсъдимия. Отегчаващо обстоятелство – негативните характеристични данни.
При
тези данни и като даде значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че за
постигане целите на наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на две години лишаване от С.
С
оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прецени, че за неговото поправяне
се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и
на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС определи общ първоначален режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от С в затворническо общежитие от открит
тип.
Основание
за това съдът намери както в негативната характеристика на подсъдимия, сочеща
го като личност с явно и трайно изразено противообществено поведение, така и в обстоятелствата
и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и в последващото
поведение на подсъдимия, които са красноречиви за това какво представлява М.
като личност, а от там и как следва да се въздейства върху същия, за да се
постигнат в максимална степен целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече
тези на личната превенция.
Пострадала от
престъплението е съпругата на М., с която живеели разделени. Това само по себе
си е достатъчно красноречиво като характеристика за подсъдимия. Вместо да
полага грижи за жената, с която имат двама сина или поне да не й вреди,
подсъдимият с охота, напълно предумишлено и злонамерено ангажира репресивен
държавен апарат, воден от единственото си желание да причини страдания и сериозни
неудобства на Т.. И в значителна степен успява – против последната е започнато
наказателно преследване, макар и в нейно отсъствие й е повдигнато обвинение за
тежко умишлено престъпление, каквото е грабежът, при влизането й в страната на
05.05.2008г., в присъствието на всички пътуващи с нея в автобус, й е връчена
призовка да се яви в полицията, а впоследствие й е отказана виза за САЩ, където
трябвало да присъства на дипломирането на единия им син.
След
прекратяване на наказателното производство, образувано в резултат на
набедяването от страна на подсъдимия М., последният отново демонстрира очевидно
твърдата си убеденост, че може да си позволи безнаказано да манипулира
правораздавателните органи. В рамките на съдебното следствие по настоящето
дело, подсъдимият води трима свидетели – Д.Ф., И.Б. и Г.М., които е склонил
отново да лъжат пред съда. Нито един от тези трима свидетели не е видял на
30.12.2006г. свидетелката Т. да излиза от апартамента на подсъдимия, намиращ се
на осми етаж на адрес ул.”С” № 7 в гр.Пазарджик. Съображенията си защо приема
това за факт, съдът изложи по-горе. Очевидно е, че подсъдимият Д.М. следва една
линия на поведение, явно показваща трайната му нагласа, без оглед на
използваните средства, да преследва постигането на собствените си цели като
сезира правораздавателните органи с единственото желание да тормози някой или
като склонява хора, които са му близки, да изопачават фактите, дори и с цената
на риска да бъдат наказани за това. Очевидно е, че подсъдимият няма никакви
задръжки в това отношение. Действията му могат да бъдат напълно обосновано
определени като преднамерено злонамерени и нагли.
Изложените
доводи и наличието на едно тежко престъпление против правосъдието, извършено от
лице с трайна нагласа в тази посока, мотивираха съда да приеме, че, за да се
въздейства превъзпитателно върху подсъдимия Д.М., същият трябва да бъде
изолиран от обществото като изтърпи ефективно наказанието лишаване от С, което
да му даде възможност да преосмисли
досегашния си начин на мислене и действие и евентуално да ориентира бъдещето си
поведение към спазване на закона, респект към установения правов ред в
обществото и към правоприлагащите органи.
От
деянието на подсъдимия, свидетелката Д.Т. е претърпял неимуществени вреди, за които
подсъдимият дължи обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично плащане
в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането до окончателното
изплащане - чл.45 във връзка с чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 от ЗЗД.
При определяне размера на
паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване изискванията на
чл.52 от ЗЗД, като взе предвид, че против Т. е започнато наказателно преследване, макар и в нейно отсъствие й
е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, при влизането й в
страната на 05.05.2008г., в присъствието на всички пътуващи с нея в автобус, й
е връчена призовка да се яви в полицията, а впоследствие й е отказана виза за
САЩ, където трябвало да присъства на дипломирането на единия им син, съдът прие, че
свидетелката е претърпяла едни значителни по интензитет и продължителни във
времето неимуществени вреди, за възмездяване на които определи обезщетение от три хиляди лева. За разликата до пет хиляди лева отхвърли предявения иск като
неоснователен.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :