Р Е Ш Е Н И Е
22.06.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 15 (петнадесети) май Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 648 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.32, ал.2 от СК, по който ищцата Р.С.Д.с ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес ***
чрез пълномощник адв.Д.Е. от ВАК, моли да бъде осъден ответника И.П.И. ЕГН **********,
с адрес *** да й заплати сумата от 2416.25 лв., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба -09.08.2018 г. до
окончателното изплащане, представляваща представляваща ½ част от
заплатените от нея суми за погасяване на вноските по договор за кредит за текущо
потребление от 16.07.2010 г., считано от 03.06.2017 г. Ищецът претендира да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит
за текущо потребление от 16.07.2010г. сключен с БАНКА ДСК ЕАД Велики Преслав е получил
в качеството си на кредитополучател сума в размер на 10 000 лв., по банкова
сметка, ***, с падеж за издължаване на месечните вноски - 16 число на месеца, с
месечна вноска в размер на 151.25 лв. Ответникът, като съпруг на ищеца е
подписал Договор за поръчителство към този Договор за кредит за текущо
потребление за обезпечение изпълнение на задълженията по договора, като същия
се е задължил да отговаря солидарно с ищеца спрямо кредитора при неизпълнение
на задълженията по договора. Ищецът и ответника били във фактическа раздяла от
03.06.2017г. С влязло в сила на 19.01.2018г. решение по гр.дело №1628/2017г. на
ШРС бракът между страните бил прекратен. Ищецът в качеството си на кредитополучател и
ответника в качеството си на поръчител отговаряли по равно за изтегленият
кредит, но от датата на фактическата раздяла
основно ищеца обслужвал месечните вноски по кредита, за него се пораждал
правен интерес от завеждане на настоящото производство, в което претендирал частта
от кредитната месечна вноска, която е надплатила над собственото си задължение.
Месечната вноска по договора за кредит била в размер на 151.25 лв. За периода
03.06.2017 г. до 06.08.2018г. удържаните от банковата сметка на ищеца вноски за издължаване на
кредита били в общ размер на 2112.16 лв., като за процесния период ответника е платил
само две вноски на 24.07.2017г. сума в размер на 130 лв. и на 28.11.2017г. сума
в размер на 110 лв. Сумата погасена от ответника в размер на 240 лв. следвало
да бъде приспадната от общо заплатената по кредита сума за процесния период, а
именно 2112.16 лв. -240 лв.=1872.16 лв. Тази
сума разделена на половина, тъй като били задължени по кредита сме двамата- ищеца
и ответника. Към датата на предявяване на иска ищеца претендира ответника да
бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 936.08 лв., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на задължението. След завеждане на иска на
15.10.2018 г. ищецът е погасил предсрочно кредита изцяло, като е заплатил общо
сумата от 2960.35 лв. Поради, което е допуснато изменение на иска на осн.чл.214
от ГПК от размер на 936.08 лв. на 2416.25 лв. Ищецът претедира заплащане на
сумата на основание чл.127 от ЗЗД, доколкото не следвало друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябвало да се
понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, имал иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от
последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между
другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
Изложеното, ищецът поддържа в хода на съдебните
прения и моли съдът да се произнесе положително по предявения иск. Претендира и заплащане на направените по делото разноски, като прилага и
списък по чл.80 от ГПК.
В предоставения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
изразява становище че претенцията на ищеца произтича не от поръчителство, а от
разпоредбата на чл.32 от СК и е свързана с факта, че кредитът бил изтеглен от
съпруг по време на брака и е ползван за задоволяване на нуждите на семейството.
Според ответника ищеца не е заплатил част, която надхвърля неговото задължение
по кредита, поради което моли иска да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Пълномощникът на ответника в съдебно
заседание, поддържа изложеното в отговора становище за неоснователност на исковата
претенция, като счита за недопустимо изменението на иска. Моли съдът да отмени
допуснатото изменение и да отхвърли изцяло претенцията, както и да присъди на
ответника направените по делото разноски.
Предявеният
от ищеца осъдителен
иск, предвид наличие на правен интерес е допустим. Съдът, счита че изменението на иска не е недопустимо, т.к се касае
единствено за промяна в размера му, като претенцията се основава на едни и същ
юридически факт - Договор
за кредит за текущо потребление от 16.07.2010г. /правопораждащ юридически факт, чийто правни последици представляват
възникване на едно правоотношение, т.е пораждане на права и задължения между
определени лица, в случая страните/. Предвид горното и съдът приема, че с допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК е бил увеличен само неговият
размер, а не и едновременно основанието, т.к. ищецът не е въвеждал нови факти,
различни от така посочените в исковата молба, от които съответно да твърди, че
произтича спорното материално право, така щото да е налице едновременно изменение на основанието и петитума на иска. С
оглед изложеното и съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост.
Като писмени доказателства по делото са приети представените от страните документи: заверени преписи на: договор за кредит за текущо потребление от
16.07.2010г., сключен между Р.С.И. и „Банка ДСК“ ЕАД, клон В.Преслав, ведно с общи условия и погасителен план към
него; договор за наем от 06.06.2017г., сключен между Николай И. Колев и Р.С.И.;
анекс към договор за наем от 06.06.2017г.; препис-извлечение от Решение №
918/08.12.2017г. по гр.д. № 1628/2017г. по описа на ШРС; удостоверение от
„Банка ДСК“ с Изх.№ 17-00-03-708/07.08.2018г.; удостоверение от „Банка ДСК“ с
Изх.№ 17-00-03-973/18.10.2018г.; операционна бележка пореден номер 60 към
15.10.2018г., изд. от „Банка ДСК“ ЕАДкакто и незаверени преписи от: операционна
бележка пореден номер 16 от 18.03.2019г., изявление за прихващане от И.П.И. за
сумата от 1494,25 лв. и изпълнителен лист № 453/21.02.2019г., изд. от РС-Шумен.
Разпитан е
един свидетел при режим на довеждане от ищеца.
Приобщено е и заключението на съдебно-счетоводна
експертиза с Вх.№ 1076/30.03.2020г. изг. от вещото лице Р.В.А. – вещо лице при
ШОС.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът
счита за установено от фактическа и
правна страна
следното:
По делото няма спор, като се
потвърждава и от приетото решение на ШРС, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е бил сключен на 04.11.1995
г. и прекратен с развод на 19.01.2018 г. Безспорно между страните е и че
фактическата раздяла между съпрузите е
настъпила още на 03.06.2017г., което се
потвърждава и от разпита на свидетеля на ищеца. Не се спори също, че през
време на брака, на дата 16.07.2010 г., ищецът е изтеглил 10 000 лв. кредит за
текущо потребление от "Банка ДСК"ЕАД. Самият договор за кредит, ведно
с погасителния план и общите условия към него, са приложени към исковата молба.
Според чл. 32, ал. 2 от СК, която норма е императивна,
съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за задоволяване на
нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват
общите потребности на членовете на семейството (храна, материали, разходи), за
задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ.
Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови (жилищни)
нужди, а при положение, че страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният
кредит е задоволявал нужди на семейството. Тази законова презумпция е оборима,
но в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че кредитът не е бил изразходван
за нужди на семейството, доколкото както законодателят в текста на
разпоредбата, така и съдебната практика, приемат, че заетите по време на брака
от съпрузите парични средства са предназначени и използвани за общи семейни
нужди. Ответникът не отрича, че средствата от кредита са били разходвани за
нужди на семейството.
Следва да се отбележи обаче, че страните са били в брак
от момента на сключване на договора, както и през част от времето на
погасяването на заема, който е бил предсрочно погасен след постановяване на
решението за развода. В този смисъл за периода, докато е траел бракът между страните,
единият съпруг, дори и да е погасявал кредита със свои лични средства, не може
да претендира от другия припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван
за семейни нужди. Това е така, защото по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК
съвместният принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и работа в домакинството. Съдебната практика допуска изключение от този принцип- че през
цялото време, докато трае бракът, не може да се претендира връщане на платените
от единия съпруг средства, поети за общи семейни нужди и подобно изключение
представлява трайната фактическа раздяла. Тя е такова обективно състояние в
отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква
духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да
се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно
придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на
тази постановка, отнесена към спора по настоящото дело, следва да се направи
извод, че погасените от ищеца за периода след фактическата раздяла със средства от банковата му сметка вноски по договора за кредит следва да се считат заплатени с
негово лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. По отношение
на фактическата раздяла, в исковата молба е посочена конкретна
дата- 03.06.2017г., като това обстоятелство не е оспорено.
От данните на ССчЕ се
установява, че сумите по кредита са били погасени от банковата сметка на ищеца от момента на
изтегляне на кредита до този на предсрочното
му погасяване. За периода 03.06.2017 г.
– 06.08.2018 г. ответника е погасил две вноски на 24.07.2017 г. – 130.00 лв. и
на 28.11.2017 г. – 110.00 лв. Както по- горе вече се посочи, в случая
е релевантно това, че след фактическата раздяла ищецът е погасил изцяло
задълженията по кредита, поради което половината от тази сума му се дължи от
ответника,
тъй като според нормата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД платеното на
кредитора се понася по равно от солидарните длъжници, каквито са страните. Разбира се следва да бъдат приспаднати платените от
ответника вноски.
Размерът на платените
месечни вноски от ищеца за периода до 03.06.2017 г. (момента на физическата раздяла) до 06.08.2018
г. според вещото лице, възлиза на сумата от 1872.16 лева, като половината от тази стойност
е в размер на 936.08
лева, които дължи ответника.
Наред с това ответника
дължи и 1/2 от сумата, послужила за предсрочното
погасяване в размер на 1480.17
лева.
Установи се по делото, че ищецът е погасил
предсрочно кредита на 15.10.2018 г., но доколкото в договора за кредит страните
не са уговорили, че сроковете за плащане на вноските са в полза на кредитора,
то следва да се приложи нормата на чл. 70 от ЗЗД. Съгласно ал. 2 на посочената норма длъжникът може
да изпълни предсрочно задължението – плащането е допустимо и в съответствия с
уговореното в договора, като с плащането на целия дълг, ищецът е освободил
всички съдлъжници от задължението – чл. 123, ал.
1 от ЗЗД. На основание
чл. 127, ал.
2, изр. 1 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск
срещу останалите съдлъжници за разликата.
Според задължителното тълкуване на чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарния длъжник
дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на
възникването му, а припадащата се част от това, което е платено за погасяване
на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването./Решение № 211 от
23.07.2012г на ВКС по гр.д.№ 177/2011г,ІV г.о, ГК/.
Предвид изложеното искът е
основателен и доказан в размер на 2416.25 лв., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба за частта от главницата в размер на 936.08 лв. и от
датата на погасяване на задълженията по кредита, законната лихва за частта от
главницата 1480.17 лв., считано от
15.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде ответника да заплати на ищеца
направените разноски, съобразно уважената част от иска, представляващи възнаграждение за адвокат, държавна такса за
образуване на дело, разноски за експертиза в общ размер на 877.00 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.С.Д.с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 2416.25 лв./две
хиляди четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща ½ част
от заплатените от нея суми за погасяване на вноските по договор за кредит за
текущо потребление от 16.07.2010 г., считано от 03.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху частта от главницата в размер на 936.08 лв. от датата на предявяване на иска – 09.08.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата и ведно със законната лихва върху частта
от главницата в размер на 1480.17 лв., считано от 15.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, по иск с правно чл.127, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.32, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Д.с ЕГН **********,
с адрес ***, направените от последния разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 877.00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: