Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НO, VІІ въззивен
състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при участието на
секретаря Албена Арсова и прокурора Ангел Попколев, разгледа докладваното от
мл. съдия Атанасова ВНОХД № 5509 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.10.2015г.,
постановена по НОХД № 3701/2015 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 102ри състав,
подсъдимият Й.М.Б. е признат за виновен в това, че в гр.София, ж.к. „Люлин“,
бл. *******, след като е бил осъден с решение № ІІІ-14-72 от 30.06.2008г. по
гр.д.№ 1851/2008г. по описа на СРС, ГО, 86ти състав, влязло в законна сила на
02.07.2008г., да издържа свои низходящи, а именно непълнолетния си син Й.Й.Б.,
роден на ***г., като заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, чрез
неговата майка и законен представител Д.З.Б., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода
от 02.04.2011г. до 02.03.2014г. – 35 пълни месечни вноски по 100 лева всяка, на
обща стойност 3 500 лева – престъпление по чл. 183, ал.1, предл. 3 от НК,
като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по внесеното обвинение за периода
на деянието от 02.11.2009г. до 01.04.2011г., за разликата в броя на неплатените
вноски над посочените 52 броя и за разликата над посочения общ размер на
дължимите вноски до 5 200 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.
1, предл. 3, вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2 от НК вр. с чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр чл. 371, т. 1 от НПК
му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: -
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 месеца с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 7 месеца.
Със същата
присъда подсъдимият Й.М.Б. е признат за виновен и в това, че в гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл. *******, след като е бил осъден с решение № ІІІ-14-72 от
30.06.2008г. по гр.д.№ 1851/2008г. по описа на СРС, ГО, 86ти състав, влязло в
законна сила на 02.07.2008г., да издържа свои низходящи, а именно непълнолетния
си син Й.Й.Б., роден на ***г., като заплаща месечна издръжка в размер на 100
лева, чрез неговата майка и законен представител Д.З.Б., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода
от 02.04.2011г. до 02.03.2014г. – 35 пълни месечни вноски по 100 лева всяка, на
обща стойност 3 500 лева – престъпление по чл. 183, ал.1, предл. 3 от НК,
като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по внесеното обвинение за периода
на деянието от 02.11.2009г. до 01.04.2011г., за разликата в броя на неплатените
вноски над посочените 52 броя и за разликата над посочения общ размер на
дължимите вноски до 5 200 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.
1, предл. 3, вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2 от НК вр. с чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр чл. 371, т. 1 от НПК
му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: -
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 месеца с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 7 месеца.
Първоинстанционният
съд на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия Б. едно общо
най-тежко наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 7 месеца с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 месеца
Върху привлеченото
към отговорност лице са възложени направените по делото разноски в размер на 190 лева
по реда на чл.189, ал.3 НПК и е осъден да заплати държавна такса в размер на
5 лв. за издаване на един брой изпълнителен лист. Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила жалба от подсъдимия Й.М.Б. чрез неговия защитник - адв.И.Б., в която
се излагат доводи за несправедливост на наложеното на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Жалбоподателят моли да му бъде определено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, като наказанието
„пробация“ бъде заменено с „глоба“ в минимален размер и за двете престъпления,
за които му е повдигнато обвинение.
В разпоредително
заседание на 10.12.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния
съд защитникът на подсъдимия Й.Б. – адв. Б., моли производството по делото да
бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото е изтекъл
срок надвишаващ с ½ предвидения в чл. 81, ал. 3 от НК. Посочва, че подсъдимият
желае да се ползва от изтеклата абсолютна давност, като подчертава, че по
никакъв начин неговото процесуално поведение не е станало причина за изтичане
на давностния срок. Излага доводи и в насока на това, че проведеното
наказателно производство в личностен план е постигнало своята цел, като
подсъдимият поддържа добри отношения с децата си и плаща редовно дължимата им
издръжка.
Представителят
на държавното обвинение поддържа пред въззивния съд становището, че следва да
се постанови съдебен акт съобразен с изискванията на чл. 80 и чл. 81 от НК.
Повереникът на
частните обвинители – Й.Б. и Й.Б. – адв. З. моли присъдата да бъде оставена в
сила, като счита наложеното от Софийски районен съд наказание на подсъдимия за
възможно най-снизходително, доколкото се касае за трайно не изпълнение на
задължението за заплащане на издръжка в един продължителен период от време –
повече от 3 години. Адв. З. взема становище и по направеното от страна на
защитата изявление за изтекла давност по смисъла на чл. 80 от НК, като
подчертава, че обжалваната присъда е постановена на 27.10.2015г., а мотивите
към нея, независимо че в конкретния случай е налице едно безспорно деяние и
делото не може да се определи като такова с правна и фактическа сложност, са
изготвени три години след постановяването и.
Подсъдимият Й.М.Б.
посочва, че желае да бъде приложен закона за давност и иска делото да бъде
прекратено, като подкрепя заявеното от защитника си.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
отмяна на първоинстанционния акт и прекратяване на наказателното производство
поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
В хода на
наказателното производство въззивният съд установи, че наказателното
преследване за деянията, за които на подсъдимия Й.Б. е повдигнато обвинение по
чл. 183, ал. 1 от НК, е изключено с оглед изтеклия абсолютния давностен срок.
Становището на съда се мотивира от факта, че за престъпленията по чл. 183, ал.
1 от НК от законодателя е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до една
година или „пробация“. Същевременно съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в този
случай давността за наказателното преследване е три години, а според чл.81,
ал.3 от НК абсолютната давност за наказателното преследване, независимо от
прекъсването на давността, е четири години и шест месеца. Повдигнатото на Й.Б. обвинение
е за деяния, всяко от които е осъществено в периода от 02.11.2009г. до
02.03.2014г., съответно давностният срок е изтекъл на 02.09.2018 г. – три
месеца преди образуване на въззивното производство пред настоящия състав.
В разпоредбата
на чл. 24, ал. 2 от НПК е предвидено, че наказателното производство не се
прекратява, ако подсъдимият направи искане то да продължи, предвид това
въззивната инстанция при постановяването на настоящия съдебен акт съобрази и
направеното от подсъдимия Б. изрично изявление в проведеното открито съдебно
заседание пред Софийски градски съд, че желае делото да бъде прекратено поради
изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. С оглед изложеното,
настоящият състав приема, че постановената от първоинстанционния съд присъда
следва да бъде отменена изцяло, а производството срещу него – да бъде
прекратено. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в
решение № 143/21.06.2013г. по н.д.№ 144/2013г. на ВКС, ІІІ н.о, решение №
269/19.05.2009г. по н.д.№ 218/2009г. на ВКС, І н.о., съгласно която последиците
на настъпилата абсолютна давност за наказателно преследване, констатирана във
висящо наказателно производство пред въззивният съд, обуславя при изрично
направено изявление от подсъдимия отмяна на постановената присъда, независимо
дали същата е била осъдителна или оправдателна.
Ирелевантно в
случая е обстоятелството, изтъкнато от повереника на частните обвинители, че
причина за изтичане на давностния срок за наказателно преследване е забавянето на мотивите. В действителност въззивният
съд отчита, че мотивите към присъдата са изготвени от първинстанционния съд в
срок, надхвърлящ границите на разумното, но това обстоятелство не може да бъде преценявано
в настоящия случай.
По изложените съображения
и на основание чл.334, т.4 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3
от НК вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 27.10.2015 г.
постановена по НОХД № 3701/2015г. по описа на Софийски районен съд, НО, 102ри състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство за извършени
в периода от 02.11.2009г.-02.03.2014г. от подсъдимия Й.М.Б. престъпления по чл.183,
ал.1 от НК спрямо Й.Й.Б. и Й.Й.Б..
Решението
подлежи на касационно обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.