Решение по НАХД №9070/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3416
Дата: 17 септември 2025 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20251110209070
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3416
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110209070 по описа за 2025
година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯТ Д. В. В., роден на *****г. в гр. С.,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан
(реабилитиран), неженен, без деца, трудово ангажиран в частния сектор
като готвач на непостоянна работа, живущ в гр. София, ж.к. „М.“, бл. **,
вх. **, ет. **, ап. ***, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на
14.07.2024г. в гр.София без надлежно разрешително по чл.73 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) държал 2 бр.
високорискови наркотични вещества - 1 бр. амфетамин, с нето тегло 1.35
грама, на стойност 54.00 лв. и с процентно съдържание на активния
компонент 10%, включен в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от
ЗКНВП; - 1 бр. коноп с нето тегло 0.50 грама, на стойност 10.00 лева и с
процентно съдържание на активния компонент - тетрахидроканабинол 17%,
включен в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП,
всички наркотични вещества на обща стойност 64.00 лв., като случаят е
маловажен – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР по състава на
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК, поради което на основание чл. 78а,
1
ал.1 от НК вр. чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност, като ГО ОСЪЖДА НА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ПАРИЧНА „ГЛОБА“ В РАЗМЕР
НА 1000.00 (ХИЛЯДА) ЛЕВА, която ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата.

ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на Държавата
предмета на престъплението инкриминираното високорисково наркотично
вещество – 1 бр. амфетамин, с нето тегло 1.35 грама, на стойност 54.00 лв. и с
процентно съдържание на активния компонент 10%; 1 бр. коноп с нето тегло
0.50 грама, на стойност 10.00 лева и с процентно съдържание на активния
компонент - тетрахидроканабинол 17% и ПОСТАНОВЯВА тяхното
унищожаване след влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ОБВИНЯЕМИЯТ Д. В.
В., с ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА СДВР И ПО БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ сторените в досъдебното
производство разноски в общ размер на 111.93 лева за изпълнена съдебна
експертиза, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима държавна такса в полза
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД за служебно издаден изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ

към Решение от 17.09.2025г. по НAХД № 9070/2025г. по описа на 9-ти
състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против обвиняемия Д. В. В., с ЕГН: ********** (и със снета по делото
самоличност), за това, че на 14.07.2024г. в гр.София без надлежно
разрешително по чл.73 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) държал 2 бр. високорискови наркотични вещества - 1
бр. амфетамин, с нето тегло 1.35 грама, на стойност 54.00 лв. и с процентно
съдържание на активния компонент 10%, включен в Списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП; - 1 бр. коноп с нето тегло 0.50 грама, на
стойност 10.00 лева и с процентно съдържание на активния компонент -
тетрахидроканабинол 17%, включен в Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП, всички наркотични вещества на обща
стойност 64.00 лв., като случаят е маловажен – престъпление от общ
характер по състава на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Д. В. В., редовно призован, се явява лично в заседанието
пред съда. Извършва доброволно самопризнание. Изразява съжаление за
случилото.
Обвиняемият Д. В. В. моли в правото си на последна дума по реда на
чл.297, ал.1 от НПК съдът да се произнесе с решение, което да му наложи
минимално по размер наказание.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Обвиняемият Д. В. В., роден на ********г. в гр. С., българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан (реабилитиран на основание
чл.86, ал.1, т.1 от НК на 20.06.2017г.), неженен, без деца, трудово ангажиран в
частния сектор като готвач на непостоянна работа, живущ в гр. С., ж.к. „М.
**“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, с ЕГН: **********.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание към 14.07.2024г. и след тази дата до
настоящият момент. Обвиняемият В. се ползва с положителни
характеристични данни. Трудово ангажиран е като готвач в частния сектор.
Обвиняемият В. не е извършвал противообществени прояви и не е бил
задържан за срок до 24 часа по ЗМВР.
1
Свидетелите С. П. Ц. и А. П. С. - полицейски служители при СПС към
СДВР и свидетеля И. Л. Х. - автоконтрольор при ОПП-СДВР, в качеството си
на длъжностни лица по ЗМВР – полицаи, охраняващи обществения ред и
транспортното движение по ЗДвП, работели на смяна в гр.София, ж.к.
„Студентски град“, за времето от 19:00 часа на 13.07.2024г. от 07:00 часа на
14.07.2024г. Свидетелите Ц., С. и Х. на 14.07.2024г., в около 02:10 часа
спрели за проверка по ЗМВР в района на адрес - гр.София, ж.к. „Студентски
град“, при ул. „Академик Стефан Младенов“ до блок 30 на пресечката с улица
„Жак Натан“ лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, с рег. №
**********, управляван от свидетеля Д. З. Б. След спирането на лекия
автомобил, обвиняемият Д. В. В. излязъл от пасажерска задна врата от същото
МПС и побягнал, за да осуети проверката по ЗМВР спрямо него. Обвиняемият
В. не спирал на полицейските викове „Полиция, спри!“, обективирани към
него от свидетелите Ц. и С. При изминато известно разстояние на
преследване, обвиняемият В. бил настигнат от свидетелите Ц. и С., и след
това - задържан от тях за срок от 24 часа по ЗМВР. Във владение на
обвиняемия В. било установено наличие на две наркотични вещества за лична
употреба, предадени от същия доброволно с протокол от 14.07.2025г. (и
съгласно заключението на съдебната физико-химична експертиза), а именно -
1 бр. амфетамин, с нето тегло 1.35 грама, на стойност 54.00 лева и с
процентно съдържание на активния компонент 10%, включен в Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП; - 1 бр. коноп с нето
тегло 0.50 грама, на стойност 10.00 лева и с процентно съдържание на
активния компонент - тетрахидроканабинол 17%, включен в Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП, всички наркотични
вещества на обща стойност 64.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен начин и непротиворечиво въз основа събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, а именно: справка за
съдимост, заповед по ЗМВР, СФХЕ и извършената експертна справка, от
приложения в ДП протокол за доброволно предаване с отразените в него
релевантни факти, от показанията на разпитаните под надзора на прокурора
свидетели С. П. Ц., А. П. С., И. Л. Х., Д. З. Б. П. Л. Б., Б. Д. М., както и от
обясненията на обвиняемия В. (за положителните му характеристични данни
и за изразеното от него съжаление за случая; за обективираното от него
доброволно самопризнание).
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства в
мотивите на постановеното решение не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл академик
Стефан Павлов „Наказателен процес“, изд. 1979г., стр.660 и сл. В тази насока
2
е Решение № 194 от 12.10.2012г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО –
„Делото Белнейски“.
Доказателствата по делото и показанията на разпитаните свидетели С. П.
Ц., А. П. С., И. Л. Х., Д. З. Б. П. Л.Б., Б. Д. М., както и от обясненията на
обвиняемия В., са пълни, последователни, изчерпателни, достоверни, логични,
точни, конкретни, кореспондиращи, взаимодопълващи, добросъвестни и
детайлни на изложената фактическа обстановка. Съдът възприе и кредитира
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват
противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно
фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. От
показанията на тези свидетели, поставени в основата на установената
фактическа обстановка ясно се установява механизмът на извършване на
престъплението, неговият автор, установяват се датата и часът на
извършването на престъплението, мястото където е извършено. Необходимо е
да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да
описват някои детайли по повод на събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след първоначален
разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради
липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение №
440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева
устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе
адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация,
каквато се явява инкриминираното престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия
и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени и гласни
3
доказателствени средства с приетата по делото СФХЕ. Налице е редовност и
законосъобразност във формата и съдържанието на извършените
процесуално-следствени действия в ДП чрез процесуалния инструментариум
на НПК. Приложение са способи на доказване във връзка с изясняването на
приложението на разпоредбата на чл.102 от НПК със събраните и проверените
доказателства и доказателствени средства. Съдът не установява допуснати
нарушения при изготвянето на протокола от 14.07.2024г. в ДП за предаване на
наркотичните вещества. Фактите от протокола, че инкриминираните вещества
„амфетамин“ и „коноп“ се предават от обвиняемия В., които са били за лично
ползване, се доказват и от показанията на свидетелите Ц., С. и Х. Съдът няма
основание да се съмнява в безпристрастността, добросъвестността и
достоверността на показанията на свидетелите Ц., С. и Х. Същите са
полицейски служители на МВР и в кръга на службата са установили
релевантни факти, които са от значение за приложението на чл.1 от НПК вр.
чл.102 от НПК.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която
е обвинен от СРП. Доколкото по делото изначално липсва противоречив
доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда
поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи на
доказване и други, съгласно принципа на формалната логика “per
argumentum a contrario”, вр. с чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от обвиняемия противоправно деяние, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства.
Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия и останалите
доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по
делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът кредитира съдебната физико-химична експертиза и с експертните
справки към тях, тъй като вещото лице по един ясен, обоснован и мотивиран
начин е изяснило с експертните си познания от областта на науката какво по
вид е всяко конкретно наркотично вещество, намерени у обвиняемия В.,
теглото им, процентност на тяхното съдържание и пазарната им цена. СФХЕ
се намира с корелация с останалите по делото доказателства и
доказателствени средства.
II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съд намира, че обвиняемият Д. В. В. е осъществил състава
на престъплението по престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1
от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП. Аргументите на
настоящия съд са следните:
4
Безспорно е установено съгласни събраните по реда и способите на НПК
писмени доказателства, веществени доказателства, СФХЕ и гласни
доказателствени средства, че на 14.07.2024г. в гр.София без надлежно
разрешително по чл.73 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) държал 2 бр. високорискови наркотични вещества - 1
бр. амфетамин, с нето тегло 1.35 грама, на стойност 54.00 лева и с процентно
съдържание на активния компонент 10%, включен в Списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП; - 1 бр. коноп с нето тегло 0.50 грама, на
стойност 10.00 лева и с процентно съдържание на активния компонент -
тетрахидроканабинол 17%, включен в Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП, всички наркотични вещества на обща
стойност 64.00 лева, като случаят е маловажен – престъпление от общ
характер по състава на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК.
Разпоредбата на чл. 354а от НК защитава важни обществени отношения,
свързани със здравето на гражданите. Това в конкретната хипотеза не е
достатъчно, за да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право, тъй като изложените от прокурора факти по категоричен
начин установяват много ниска степен на увреждане на обществените
отношения.
Безспорно е установено, че обвиняемият В. е държал на
инкриминираните дата и място без надлежно разрешително, издадено по
Закона за контрол на наркотичните вещества, минимално количество високо
рискови наркотични вещества - 1 бр. амфетамин, с нето тегло 1.35 грама, на
стойност 54.00 лева и с процентно съдържание на активния компонент 10% и
1 бр. коноп с нето тегло 0.50 грама, на стойност 10.00 лева и с процентно
съдържание на активния компонент - тетрахидроканабинол 17%, включени в
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП, като всички
наркотични вещества са били на обща стойност от 64.00 лева.
Следва да се отбележи, че безпротиворечиво е възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д.
№ 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Законът в чл. 354а НК забранява не само
държането на наркотични вещества, но и на техните аналози. Съгласно § 1, т.
17 от ДР на ЗКНВП – „аналог“ е всяко вещество, което не е включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично
вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
В случая, настоящият състав е на мнение, че изискванията на закона за
квалифициране на държаните от обвиняемия В. на инкриминираните дати и
място 1 бр. амфетамин, с нето тегло 1.35 грама, на стойност 54.00 лева и с
процентно съдържание на активния компонент 10% и 1 бр. коноп с нето тегло
0.50 грама, на стойност 10.00 лева и с процентно съдържание на активния
5
компонент - тетрахидроканабинол 17%, като високо рискови наркотични
вещества, са налице. Това е така, защото процесните вещества имат химичен
строеж на високо рисковите наркотични вещества „амфетамин“ и „коноп“. Т.е.
първото изискване за квалифицирането на държаните наркотични вещества
„амфетамин“ и „коноп“, като високорискови наркотични вещества е
реализирано.
Настъпило е и второто изискване на закона, а именно – наркотичните
вещества да предизвикват химическо въздействие върху човешкия организъм,
характерен за употребата на наркотичните вещества „амфетамин“ и „коноп“.
В противен случай, обвиняемият В. не би имал интерес да държи такива
вещества в себе си, ако те нямат ефекта на наркотичните вещества.
Високорисковите вещества „амфетамин“ и „коноп“ са вещества с висока
степен на риск, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, включен в Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
С оглед горното съдът счита, че правилно СРП е приела, че държането на
инкриминираните две високо рискови наркотични вещества е престъпно по
смисъла на чл. 354а НК. Обвиняемият В. не е имал разрешително за
държането на въпросните високорискови наркотични вещества, изискуемо
съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията
и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и
именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В текста
на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
„маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява
„маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи, може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае
за маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС). В същата насока е и
ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима, както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, (личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието) преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. Преценката дали едно деяние
6
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното -
(Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение №
306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни
критерии, като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно,
поради това се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога,
съобразно конкретиката на отделния случай, съдът следва да отчете всички
тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо значение.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай)
- налице е държане на наркотични вещества без надлежно разрешително за
това.
Съдът намира процесният случай за маловажен, а не за малозначителен
(по изложените критерии от т.1 до т.5), тъй като се касае за 1.). държане на
малозначителни количества наркотични вещества – 1 бр. амфетамин, с
нето тегло 1.35 грама, на стойност 54.00 лева и с процентно съдържание на
активния компонент 10% и 1 бр. коноп с нето тегло 0.50 грама, на стойност
10.00 лева и с процентно съдържание на активния компонент -
тетрахидроканабинол 17% на обща стойност от 64.00 лева.
Налице е 2.). сравнително ниска стойност (в съотношение 1 към 14 от
1 МРЗ в размер на 933.00 лева към 14.07.2024г.) на стойността на
наркотичните вещества, която съответства, обаче за деянията от същия вид
по състава на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай на
държане на високорискови наркотични вещества, което поведение не
представлява малозначително на основание чл.9, ал.2 от НК). Съгласно
Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (в сила към
момента на извършване на деянието) стойността на инкриминираните
вещества „амфетамин“ и „коноп“ е в размер на 64.00 лева.
Установява се, че по делото, че малозначителните количества
наркотични вещества – 1 бр. амфетамин, с нето тегло 1.35 грама, на
стойност 54.00 лева и с процентно съдържание на активния компонент 10% и
1 бр. коноп с нето тегло 0.50 грама, на стойност 10.00 лева и с процентно
съдържание на активния компонент - тетрахидроканабинол 17% на обща
стойност от 64.00 лева са били 3.). само и единствено за лично ползване (за
лични нужди) на обвиняемия В., с което същият доброволно е приел да
накърни своя личен здравен статус, без да засяга общото здраве на останалите
членове на обществото – вредите за общественото здраве са силно стеснени и
се ограничават изключително до здравето на самия обвиняем В.. (Това е
основният критерий при преценката дали случаят е маловажен по чл.93, т.9
НК, съгласно Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД №
7
1014/2022г.). Първата инстанция на СРС приема, че конкретните наркотични
вещества, установени като държани у обвиняемия В. не са били реално
споделени с друго лице или лица.
Обвиняемият В. е 4.). съдействал на органите на разследването, дори и
да е побягнал преди началото на проверката му ЗМВР. Бил е уплашен.
Самопризнал е за държаните от него наркотични вещества, доброволно
ги е предал, и не е противостоял на извършваните след това в ДП
процесуално-следствени действия.
Решаващата инстанция на СРС отчита и че 5.). проявата на обвиняемия
В. е инцидентна. Същият не е имал други противообществени прояви, не
е нарушавал закона и не е бил задържан по ЗМВР, с изключение на
деянието по настоящия случай. Обвиняемият В. е неосъждан и притежава
чисто съдебно минало. Същият има трудова ангажираност като „готвач“ и
изразява съжаление за стореното.
Съдът, обаче, намира, че деянието му не представлява малозначително
такова по смисъла на чл.9, ал.2 НК, и поради вида на наркотичните вещества–
„амфетамин“ и „коноп“, които са широко разпространени и достъпни, както и
поради стойността на установените в неговото владение наркотични вещества
и че същите са от вида на високорисковите наркотични вещества, каквито са
амфетамина и конопа, като количеството им позволява да бъдат употребени на
няколко пъти с няколко дози.
Количествата, вида и стойността на високорисковите наркотични
вещества, държани от обвиняемия В., сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието му, за да бъде то третирано като
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК , макар тази
степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази насока е Решение №
297/27.04.2023г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав по ВНОХД №
2557/2022г., според което преценката за квалифицирането на престъплението
по чл.354а от НК по ал.3 или по ал.5 на същия състава се основава на
преценката на обществената опасност на деянието, изведена само от предмета
на посегателството и личността на неговия извършител, не и с оглед
вредоносния резултат на деянието.
Именно по тези съображения, съдът намира, че наказателната репресия
спрямо обвиняемия В. законосъобразно е материализира в обвинение по чл.
354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК
Престъплението е извършено от обвиняемия В. при условията на
маловажен случай. Моралната му укоримост, по мнението на настоящия
състав сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид, поради което и съдът счита, че
престъплението е квалифицирано от СРП обосновано като такова по чл. 354а,
ал. 5 от НК. В тази насока решаващата инстанция на СРС се позова и на
Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД № 1014/2022г.
(дори същото да е за инцидентен случай, а не като част от една по-трайна
съдебна практика на съдилищата). Според това решение на ВКС е приложена
8
не правната норма на чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (въпреки миналата
съдимост на подсъдимия), а разпоредбата на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК за държане на около 30.00 грама марихуана като високо рисково
наркотично вещество (и в съответствие със същите обстоятелства - критерии,
съобразени от съда в правната страна на мотивите на присъдата от т.1 до т.5 –
малко по-горе), като престъплението е било извършено в изпитателен срок на
предходно наложено с влязла в сила присъда наказание „лишаване от
свобода“.
Преценката дали е налице маловажен случай на държане на високо
рискови наркотични вещества е комплексна и се преценява винаги конкретно,
индивидуално, обективно и всеобхватно – преценяват се личността на
извършителя, механизма на престъплението и обстоятелствата при които е
извършено то; какъв е предмета и средството на престъплението; до какво
измерение в качествено и количествено отношение са засегнати и/или
застрашени обществените отношения, които са предмет на закрила от
съответния престъпен състав; какви мотиви и подбуди е имал дееца; какви са
били целите му и какви са вредните последици от деянието, респективно
спрямо кого са били насочени, в каква степен и по какъв начин.
Тези изложени съображения обуславят извода на съда, че спрямо
обвиняемия В. е приложим материалния закон на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2,
т.1, пр.1 от НК, съгласно доказателствата по делото, ниската степен на
обществената опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на
преценката на подбудите и мотивите на обвиняемия.
От субективна страна съдът намира, че деянието на обвиняемия В. е
извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е
разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за
приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на
обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по
целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, същият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
предвидено наказание „глоба” до хиляда лева, а от извършеното престъпление
няма причинени имуществени вреди.
Обвиняемият В. не представлява голяма обществена опасност, а целите на
наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на
административно наказание.
В тази насока, съдът се позова на цялостна преценка на доказателствата
по делото, на личността на обществената, на ниската степен на обществена
опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на преценката на
подбудите и мотивите на обвиняемия при съобразяване и на занижената
9
степен на обществената опасност на личността на дееца с оглед доказаните по
делото негови положителни характеристични данни.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът
отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – трудова
ангажираност, неосъждан е, критичен е към стореното, притежава
положителни характеристични данни и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез
налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като
административно наказание се определя в съответствие с целите на
административното наказание по ЗАНН.
В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на административното
наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели следва да бъде
определено и наказанието на обвиняемия В..
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 (хиляда) лева. Така определено и в
тези предели индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за
постигане на целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй
като се явява да е отговарящо на конкретната обществена опасност на
извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Чрез него ще се
отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо наказателното
преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването
или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. В тази насока съдът
не споделя, че следва да постанови оправдателен съдебен акт на основание
чл.9, ал.2 НК Т.е. все пак наказание трябва да има с оглед принципа на
наказуемостта на престъпленията, дори това наказание да е по правната си
природа административно такова, а в случая е глоба в размер на 1000.00 лева.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът постанови отнемането в полза на
държавата предмета на престъплението, който, след влизане в сила на
решението да бъде унищожено по надлежният законов ред.
Разноски по делото не са сторени и такива не се възлагат в тежест на
обвиняемия В. на основание чл.189, ал.3 от НПК.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
10
Съобщи за изтекли лични данни