Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.С., 25.01.2016 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
5331 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на А.И.К. срещу решението на СРС, 57 ми състав от
04.10.2013г., поправено с решение от 23.02.2015г., по гр.д. № 4032/2012г.,
с което е отхвърлен иска му срещу А.*,
гр.С., по чл. 222,ал.3 КТ с цена 11700 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд е приел да не му се полага обезщетение по
чл. 222, ал.3 КТ, тълкувайки превратно събраните по делото доказателства€ като
преповтаря фактическата обстановка по исковата молба, която е и безспорна между
страните, иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
искът му бъде уважен.
Въззиваемият
А.*, гр.С. оспорва жалбата с подробни възражения.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и
правилно. В отговор на оплакванията по жалбата, излага следното:
Фактическата
обстановка е безспорна между страните, напълно изяснена от събраните по делото
доказателства и е следната:
Ищецът е бил военнослужещ в поделение
№ 42880-С., като със заповед №08-1161/25.11.1999 г.на Министъра на транспорта е
освободен от кадрова военна служба на осн. чл. 129 от ЗОВСРБ (отм.) поради
придобиване право на пенсия за изслужено време ( съгласно редакцията на текста от
ДВ. бр.112 от 27 декември 1995г.),
считано от 31.12.1999г. При освобождаването му от военна служба ищецът е
получил еднократно парично обезщетение в размер на 18 брутни месечни
възнаграждения за 18 години прослужен и приравнен
трудов стаж на осн. чл. 238, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.). Към момента на
освобождаването на ищеца от кадрова военна служба - 30.12.1999 г. между
страните е възникнало трудово правоотношение въз основа сключен трудов договор
№ 28/30.12.1999 г. Видно от отбелязването в него, трудовият договор е започнал
да се изпълнява от служителя от 01.01.2000 г., когато е постъпил на работа. Придобитото към 31.12.1999г. право на пенсия по чл. 6 ЗП , ищецът е реализирал по - късно - през време на трудовото правоотношение с
ответника. Заявлението за отпускане на пенсия е от 28.04.2001 г. и считано от тази дата му е отпусната лична
пенсия по чл.69 КСО. До прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със заповед № РД -10-28/05.02.2010
г., ищецът е имал статута на работещ пенсионер.
Предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ са: 1. прекратяване на трудовото отношение на което и да било правно
основание и 2. придобиване на право на пенсия за прослужено време (за осигурителен
стаж) към момента на това уволнение. Правото на пенсия за стаж и възраст се
придобива само веднъж, независимо дали по специален или общ закон, поради което
щом ищецът е придобил право на пенсия по специален закон, той не може да
придобие това право втори път по общия закон.
Гратификационното обезщетение поради пенсиониране по чл. 222, ал.3 КТ се
дължи само веднъж - при първото прекратяване на трудово правоотношение, което
съвпада с момента на придобиване на право на пенсия по чл.6 ЗП или следва непосредствено
този момент. В случая цитираният фактически състав е изпълнен към 30.12.1999г.
когато ищецът е придобил право на пенсия и правоотношението му е прекратено ( и
то именно поради придобиването на правото на пенсия). Към този момент ищецът не
е бил в трудово правоотношение с ответника и не при действието на
правоотношението с ответника е придобил правото си на пенсия. Ето защо, спрямо
ответника ищецът няма вземане за обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ. Обстоятелството, че след
като е придобил и упражнил правото си на пенсия ищецът е работил, вече като
пенсионер, при ответника, както и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение с него, са ирелевантни. Те не могат да породят за ищеца ново
право на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ.
С оглед изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с
първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди решението му.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемия се
следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на
2000 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 57 ми състав от 04.10.2013г., поправено с решение от
23.02.2015г., по гр.д. № 4032/2012г.
ОСЪЖДА А.И.К. ЕГН
**********, съдебен адрес *** да плати на А.*, гр.С., п.к. ***** С., на основание чл.
78, ал.3 ГПК, сумата 2000 лева за разноски по делото пред въззивния съд.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: