№ 12735
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110156061 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване искове
с правно основание чл.500 от КЗ от „Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление гр.С,представлявано от С П и К К,срещу Л. Е. С.,ЕГН
**********,и И. Е. М,ЕГН **********,с искане за осъждане на всяка от
ответниците да заплати сума в размер на по 966,74 лева,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 09.12.2022 г. на пътя между В и В е
настъпило ПТП между автомобил ***** с рег. № ****** и автомобил **** с
рег. № ***** като произшествието е предизвикано от водача на автомобил
***** – Е. Б. С.,който се движел с несъобразена скорост и навлязъл в лентата
за насрещно движение. Ищецът сочи,че е застраховател по договор за
застраховка гражданска отговорност за автомобил опел и като такъв е
изплатил обезщетение за настъпилите вреди за автомобил **** дукато. В
исковата молба се поддържа,че водачът Е. С. е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол над 1,2 промила,поради което и на основание чл.500
от КЗ дружеството има регресно вземане спрямо водача,респективно срещу
неговите правоприемници. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответницата Л. Е. С. не е подала писмен отговор и не е изразила
становище по иска.
Ответната страна И. Е. М. в срока за отговор е представила
удостоверение за отказ от наследство,оставено от Е. Б. С..
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
1
Приет е протокол за ПТП от 09.12.2022 г.,съгласно който водачът на
автомобил опел се движел с несъобразена скорост и навлиза в насрещното
платно за движение,където реализира ПТП с автомобил **** дукато. В
протокола е отбелязано,че водачът Е. С. е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол над 1,2.
Според доклад по щета № ********** щетите възлизат общо на 1908,48
лева,а с преводно нареждане от 13.01.2023 г. е наредено изплащането на
парична сума в размер от 1908,48 лева с наредител „Б“АД.
От удостоверение от 18.11.2024 г.,издадено от РС Пазарджик се
установява,че И. Е. М. се отказва от наследството,оставено от Е. Б. С..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.500 от КЗ е обусловено от
провеждането на доказване,че застрахователят по застраховка гражданска
отговорност е заплатил обезщетение на трети увредени лица за настъпилите
имуществени и/или неимуществени вреди и наличието на някоя от
предпоставките,при които по смисъла на цитираната разпоредба възниква за
застрахователя право на регресно вземане спрямо прекия причинител. С
договора за застраховка гражданска отговорност застрахователят се задължава
по време на действие на договора да осигурява обезпечение за евентуални
вреди към други лица вследствие на действия или бездействия на водача,чиято
отговорност е застрахована в нарушение на изискването да не се вреди
другиму,а с настъпването на това събитие задължението му се трансформира в
задължение да определи обезщетение. Застрахователят може да претендира
възстановяване на стойността на щетите от прекия им причинител само в
регламентираните съгласно чл.500 от КЗ хипотези. В настоящия случай
страните не спорят,че ищцовото дружество е застраховател по договор за
застраховка гражданска отговорност за автомобил опел,т.е. ищецът в
изпълнение на своите договорни задължения е образувал преписка по щета и е
изплатил сумата от 1908,48 лева за обезвреда на автомобил ****,на който са
причинени имуществени вреди вследствие настъпилото ПТП. За да счете,че е
доказано,че дружеството ищец е изплатило обезщетение на третото увредено
лице,съдът взе предвид,че по делото е представено преводно
нареждане,доказващо факта на плащане. Съдът намира,че при съобразяване
писмените доказателства пътнотранспортното произшествие е предизвикано
виновно от водача на автомобил опел,който навлиза в насрещното платно за
движение,където настъпва и ударът между двата автомобила. Това означава,че
от значение за преценка дали искът е доказан по основание е дали е
реализирана някоя от хипотезите,регламентирани съгласно чл.500 от КЗ за
ангажиране отговорността на виновния водач С.. В настоящия случай с
исковата молба ищецът претендира регресното вземане на основание
управление на автомобила с концентрация на алкохол над позволената от
закона. Съдът намира,че е доказано наличието на основание за ангажиране
регресна отговорност по чл.500,ал.1,предл.1 от КЗ. Протоколът за ПТП
представлява официален удостоверителен документ,в който е посочено,че Е.
С. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда,протоколът е подписан без забележки,поради което съдът намира,че е
доказано наличието на основание за възникване на регресно вземане. Правото
2
на застрахователя на регресно вземане възниква при управление на
автомобила с концентрация на алкохол над допустимата съгласно чл.5 от
Закона за движение по пътищата,т.е. над 0,5 промила. В този смисъл е
съдебната практика на Върховния касационен съд,обективирана в решение №
84/18.07.2011 г.,постановено по търг.дело № 815/2010 г. Софийският районен
съд счита,че исковата претенция,предявена от ищеца подлежи на уважаване за
сумата от 966,74 лева спрямо ответницата С. и следва да бъде отхвърлена за
сумата от 966,74 лева спрямо ответницата М.,защото се е отказала от
наследството,оставено от Е. С.. С настъпването на универсално наследствено
правоприемство наследникът встъпва в правата на наследодателя и отговаря
за задълженията на наследодателя до размера на наследствения си дял. Когато
наследник по закон се е отказал от наследството,счита се,че това лице не
наследява,съответно не отговаря за задължения,възникнали приживе на
наследодателя. Така мотивиран,съдът приема,че искът,насочен спрямо
ответницата М. подлежи на отхвърляне. С оглед това,че ответницата С. се
явява наследница по закон,както и като отчете,че тази ответница не оспорва
иска нито по основание,нито по размер,съдът намира,че искът за сумата от
966,74 лева подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такИ. в размер от 350 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Е. С.,ЕГН **********,с адрес гр.П да заплати на
основание чл.500 от КЗ на „Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от С П и К К сумата от 966,74 лева (
деветстотин шестдесет и шест лева седемдесет и четири стотинки ) – регресно
вземане по щета № **********,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 20.09.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.500 от КЗ,предявен от
„Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от С П и К К срещу И. Е. М,ЕГН **********,с адрес гр.П,за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 966,74 лева ( деветстотин шестдесет и шест
лева седемдесет и четири стотинки ) – регресно вземане по щета №
**********.
ОСЪЖДА Л. Е. С.,ЕГН **********,с адрес гр.П да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Б“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и К К сумата от
350 ( триста и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4