№ 6869
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №13754/09.08.2023г., постановено по гр.д. №23149/2021г. по
описа на СРС, 178 състав, е осъден ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК
****, да заплати на „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК ****, на основание чл.411 от КЗ
сумата от 1453,85 лева, представляваща регресно вземане по щета
№44012132126613 за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 03.09.2021г. в гр.
София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.05.2022г.
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
761,27 лева разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответника „ЗАД Д.Б.:
Ж. И З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт А.С., като се излагат
оплаквания, че същото е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и несправедливо. Неправилно
първоинстанционният съд възприел, че автомобилът не можел да бъде
възстановен във вида преди процесното ПТП с алтернативни части. Вещото
лице заявило, че автомобилът можел да бъде възстановен и с алтернативни
1
части, което по никакъв начин нямало да бъде забележимо, различимо или
некачествено. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Насрещната страна „ДЗИ – О.З.“ АД, чрез пълномощника адв. А. Б., е
депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който
жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Правилно първоинстанционният съд възприел посочената от вещото
лице стойност за ремонта на автомобила, изчислена по средни пазарни цени с
влагането на оригинална част задна броня. Вещото лице изрично заявило, че
алтернативните части не могат да се сравнят като качество с оригиналните,
тъй като последните били с по-добри технически характеристики.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с
2
ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик лек автомобил марка
„Форд Мустанг“ с рег. №СВ****НК за периода на действие на договора,
настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на
03.09.2021г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, при което
застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е
възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в
рамките на предвидената в договора сума, както и, че ищецът като
застраховател е заплатил за ремонта на увредения при ПТП автомобил сумата
от 2675,06 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че
е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Между страните не
е спорен също така механизмът на настъпване на ПТП, както и
обстоятелството, че отговорността на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц
180“ с рег. № СВ****СВ към датата на настъпване на ПТП е застрахована при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
като ответникът е възстановил на ищеца част от изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 1236,21 лева преди предявяване на иска.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни
инстанции, спорен между тях е размерът на дължимото обезщетение за
претърпените вреди. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл
решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
№109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО,
№52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
3
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. В тази
връзка неоснователно е поддържаното от въззивника възражение, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по завишени цени, тъй като според
установената съдебна практика обезщетението се присъжда за ремонт на
автомобила с нови оригинални части, а не с алтернативни части.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 534,46 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършване на разноските.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13754/09.08.2023г., постановено по гр.д.
№23149/2021г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ –
О.З.“ АД, ЕИК ****, разноски за въззивното производство в размер на 534,46
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4