РЕШЕНИЕ

№1576

гр.Бургас, 22.10.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 11 октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 1222 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Б.Д.Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, ляв. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат Д.Г. ***.

Ответник по жалбата е началник група в РУМВР Айтос.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0237-000070/08.05.2021г. на ответника. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 08.05.2021г. около 01.30 часа в гр.Айтос, на ул.Васил Левски, жалбоподателят управлявал лек автомобил Мицубиши Л200 с рег.№ *******, собственост на Хелиос Милк ЕООД, като при извършена проверка от контролните органи отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване наличие на алкохол в кръвта. При издаден талон за медицинско изследване, отказал да даде кръв за такова. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се прави оплакване за липса на компетентност на органа, издал заповедта. Прави се оплакване за неясно и непълно отразена фактическа обстановка и приложим закон в обстоятелствената част на заповедта. Иска се съдът да отмени заповедта. Сочат се доказателства.

Ответникът е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не е изпратил представител в съдебно заседание. Не е взел становище по жалбата. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от обжалвания акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 21-0237-000070/08.05.2021г. на ответника, от който се установява издаването ѝ. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на съставен АУАН № АA856044/08.05.2021 г.

По делото е представен препис от посочения в заповедта  АУАН, в които е описана идентична фактическа обстановка с тази посочена в оспорената заповед. Представен е и талон за изследване № 081010, чието връчване е удостоверено с подписа на Д.. Приложен е и препис от протокол № 10140/08.05.2021г. за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, от който се установи, че Д. е отказал да даде проба за алкохол във ФСМП Айтос.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, а направеното в този смисъл оплакване на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването ѝ. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка, поради което направените в тази насока оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Не се установиха допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Материалният закон също е приложен правилно. Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая са били осъществени изискуемите предпоставки – Д. е бил спрян за проверка от контролните органи докато е управлявал лек автомобил, т.е. в качеството на водач на МПС. Надлежно е поканен за извършване на тест за наличие на алкохол в кръвта на водача, на което Д. отказал.  След това отказал да даде и кръвна проба за изследване. Тези обстоятелства, съгласно цитираната законова разпоредба, са достатъчно основание за налагане на оспорената принудителна административна мярка. Не е налице основание за оспорване на административния акт по ч.146 т.4 от АПК.

Заповедта е насочена именно към отнемане възможността за управление на моторни превозни средства от водач, спрямо когото надлежно са събрани данни за извършено нарушение във връзка с употребата на алкохол или наркотични вещества. Затова мярката е наложена в съответствие с целта на закона и при спазване изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за оспорване на административния акт. На основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Б.Д.Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, ляв, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0237-000070/08.05.2021г., издадена от началник група в РУМВР Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                            СЪДИЯ :