Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №10224 по
описа за 2019
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от К.Б.П., ЕГН ********** с адрес ***
35, чрез адв. Свилена Николова, срещу
„У.и с.х.“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и 2 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата,
извършено със Заповед №11/18.06.2019г. и да бъде възстановена ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“.
Твърди се в
исковата молба, че с трудов договор от 1993г. ищцата била назначена на длъжност
„счетоводител“ в ответното дружество, а през 1999г. преназначена на длъжност
„главен счетоводител“. Със заповед от 19.04.2018г. било прекратено трудовото й
правоотношение на осн. чл.328, ал.1. т.5 КТ. Това уволнение било отменено с
влязло в сила съдебно решение. На 18.06.2019г. ищцата получила от съда
съобщение за съдебното решение, като й бил даден двуседмичен срок да се яви на
работа. Въпреки това, на 24.06.2019г. й била връчена заповед на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.325, ал.1, т.2 КТ. Оспорва
се тази заповед с твърдението, че работодателят не е изчакал срока по чл.345 КТ, поради което към момента на заповедта не се е породило правото му да
прекрати трудовото правоотношение. Поддържа се и че е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя, тъй като е упражнил правото си на уволнение
въпреки знанието, че срокът за явяване на ищцата на работа не е изтекъл.
Предвид изложеното, се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът отправя искане
за постановяване на решение при признание на исковете и претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, признава предявените искове и възразява за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е
изрично признание на предявените искове от страна на ответника.
В съдебно заседание
е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при
признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл.237, ал.3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички
общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете,
с което същите да бъдат уважени.
С оглед
своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер от 900лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение доколкото същото е в размер под минималния еднократен такъв,
предвиден за този вид искове в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при предявени два обективно
съединени иска, визирани в тази разпоредба.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът
да заплати по сметка на ВРС държавна такса в общ размер от
160лв. върху
двата неоценяеми иска по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К.Б.П., ЕГН ********** с адрес *** 35, извършено със Заповед №11/18.06.2019г.
на Изпълнителния директор на „У.и с.х.“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес
на управление ***, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.2 КТ, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.Б.П., ЕГН ********** с адрес *** 35 на заеманата преди уволнението
длъжност „Главен
счетоводител" в „У.и с.х.“
ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „У.и с.х.“
ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 160лв. (сто и шестдесет лева),
представляваща дължимата по делото държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „У.и с.х.“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Б.П., ЕГН ********** с адрес ***
35 сумата от 900лв. (деветстотин лева),
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: