№ 572
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500438 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответника
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата срещу решение № 4146 от 21.07.2023
г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 2 състав по гр.д. 12915/2021 г., поправено с решение
№ 163 от 10.01.2024 г., с което ответникът е осъден да заплати на Р. Д. С.: а) 30 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 30.11.2018 г. на основание
чл. 78, ал. 1 от ЗДСл плюс законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане; б)
1 841,54 лева обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 30.11.2018 г. на
основание чл. 78, ал. 1 от ЗДСл плюс законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното
изплащане; в) 349,88 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а на адв. Й.
А. адвокатско възнаграждение в размер на 1506,05 лева.
Изложени са оплаквания за противоречие със събраните доказателства, наличие на
съществен принос на пострадалата, завишен размер на обезщетението. Във въззивната жалба
е поискан разпит на един свидетел за установяване на видимото състояние на ищцата към
момента на настъпване на инцидента. Отправено е искане към въззивния съд да „отхвърли“
първоинстанционното решение, да редуцира размера на обезщетението поради
съпричиняване и да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до
предвидения в Наредбата минимум. За последното няма изложение в обстоятелствената част
на жалбата, но поради формулираното искане следва да се даде възможност за уточнението
му.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Й. А., в който се оспорва подадената
жалба и се възразява срещу доказателственото искане.
По повод искането за разпит на един свидетел за установяване на видимото състояние
на ищцата към момента на настъпване на инцидента въззивният съд е приел, че СГС е
уважил всички доказателствени искания на ответника, като е допуснал и разпитал четирима
1
свидетели за установяване на същото обстоятелство. Няма процесуално нарушение, което да
обоснове допускането на още един свидетел от въззивната инстанция и това искане е
оставено без уважение.
Постъпила е и частна жалба от адв. Й. А. срещу определение 367 от 10.01.2024 г., с
което е оставено без уважение негово искане по чл. 248 ГПК. На тази жалба е подаден
отговор от ответника.
На жалбоподателя е указано да уточни дали иска изменение на решението по реда на
чл. 248 от ГПК относно адвокатския хонорар на адв. Й. А.. След уточнение делото е
изпратено на СГС за произнасяне по съдържащия се във въззивната жалба довод за
прекомерност на адвокатския хонорар. СГС е оставил без уважение искането за изменение
на решението чрез намаляване на хонорара на адвоката на ищцата с определение 4744 от
29.03.2024 г., което не е обжалвано от Държавната комисия по стоковите борси и
тържищата.
В съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за
повторен разпит на свидетелите К. и А. относно фактите как е била облечена ищцата, по
време на инцидента, тъй като облеклото й е могло да допринесе за инцидента, в какво
състояние е била пострадалата.
В съдебно заседание и в писмени защити, депозирани на 02.05.2024 г., представителите
на страните развиват съображенията си, изложени в жалбата и в отговора.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Спорно пред въззивната инстанция е налице ли е основание за ангажиране на
отговорността на ответника за претърпените от ищцата вреди при трудова злополука на
30.11.2018 г. Спорно е също какъв е размерът на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди и има ли принос на пострадалия за настъпване на вредите.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди от
трудова злополука. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗДСл за вреди от трудова злополука и
професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност
или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение
независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за
настъпването им.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по следните съображения. Наличието на трудова злополука от 30.11.2018 г. не е
спорно. Тя е призната от административния орган с разпореждане 23211 от 10.05.2019 г. на
НОИ, ТП София – град, решение на директора на ТП на НОИ София-град 1040-21-
230/11.06.2019 г. и потвърдена от съда – решение 1955 от 09.04.2020 г. на АССГ 17 състав
по адм.д. 7696/2019 г. и решение 46 от 05.01.2021 г. на ВАС, Шесто отделение по адм.д.
8027/2020 г. Не е спорно наличието на служебно правоотношение между ищцата и
ответника към деня на инцидента, както и че при инцидента ищцата е получила увреждане
на здравето. Не е спорно причиняването на временна неработоспособност – няма въззивни
доводи срещу приетото от СГС, а и от приложените болнични листове, обсъдени и в
заключението на СМЕ, се установява, че Р. С. е била в отпуск за временна
неработоспособност общо 191 дни във връзка със счупването на дясната глезенна става,
настъпило на 30.11.2018 г.
Евентуалното наличие на принос, твърдян в отговора на исковата молба и във
въззивната жалба, който ще бъде разгледан на систематичното му място, не е основание за
отпадане на отговорността на ответника, а за нейното намаляване.
От изслушаните по делото свидетели и актовете във връзка с признаване на събитието
2
за трудова злополука, описани по-горе, се установява следното. В последния ден от
обучението, на което е била командирована от ответника, след приключване на обучението,
имало организирана вечеря в ресторанта на хотела, в който то се е провеждало, на която са
присъствали много служители на Комисията (около тридесет), като някои от тях, сред които
и ищцата, са употребявали и алкохол (в този смисъл са показанията на свидетелите П. А., В.
Н., Н. К. и Г. Т., с.з. от 19.05.2023 г. л. 159-165). Свидетелите Н. и Т. са категорични, че С. е
танцувала, говорила е нормално, не е падала и залитала и не е била пияна. Ресторантът имал
тереса, покрита с 15-20 см сняг, който бил почистен само около вратата, от която се е
излизало от ресторанта на терасата. Свидетелите Н., К., Т. разказват, че много от
служителите на Комисията, които са били в ресторанта, излизали на терасата да пушат
цигари или да се разхладят. Според показанията на св. Н. и Т. около два часа след полунощ
Р. С. също излязла на терасата, подхлъзнала се и паднала. На помощ й се притекъл св. Т.,
който я е внесъл във фоайето на хотела, а от ресторанта се е присъединил да помогне и
свидетелят Н..
В резултат на падането съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от д-р М. М., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена
ищцата е получила триглезенно счупване с изкълчване на дясната глезенна става, състоящо
се от: счупване на вътрешния глезен; разкъсване на предната част на връзката между
големия и малкия пищял; счупване на външния глезен с разместване; изкълчване на
глезенната става. След преглед в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов, Велико Търново е закарана
по нейно желание в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където е направена операция за наместване
и фиксация с плака и винтове. Изписана е на 06.12.2018 г. в подобрено общо и локално
състояние. От 09.04.2019 г. до 16.04.2019 г. е била на рехабилитация в Специализирани
болници за рехабилитация, филиал Баните. На 21.01.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ й
е направена операция за сваляне на металните импланти, където след тридневен престой е
изписана на 24.01.2020 г.
В острия период след травмата са били много силни и са продължили до първата
операция. Следоперативно болките се дължат на проникването през меките тъкани,
наместването на дислокацията и поставянето на металните импланти, нарастването на
постоперативния хематом. През периода на рехабилитация болките се дължат на
преодоляване на ставните контрактури и възстановяване обема на активни движения. Не е
могла да стъпва на крайника и е ползвала помощни средства около 90 дни. Поради
наличието на повторно счупване на глезена, което няма връзка с първото (така изрично в
с.з. на 17.02.2023 г. при изслушването на д-р М. М., л. 135), д-р М. не може да даде
заключение за актуалното й състояние при прегледа и се е позовал на лист за преглед на
пациент в КДБ от 20.10.2021 г. В този лист е описано, че остеосинтезните средства са
отстранени преди 1 година и се оплаква от болка и ограничени движения в областта на
дясната глезенна става и не съобщава за травматичен момент след сваляне на имплантите.
Има издадени шест болнични листа за временна неработоспособност за 157 дни след
счупването и 34 дни след операцията за изваждане на имплантите.
В с.з. от 17.03.2023 г. д-р М. пояснява, че продължителният оток и дефицит във
функцията, описани в лист за преглед на пациент в КДБ от 20.10.2021 г., са последици от
травмата, т. е. самата травма е довела до това, а не е усложнение на травмата. Едното е
последици, които се лекуват с други методи не лечение, като физиотерапия и т. н., а
усложнения по време на лечението тя не е имала. Затова периодът на зарастване е за около
120 дни, временната нетрудоспособност след първото счупване е 157 дни, през което време
тя е лекувана, започнала е най-вероятно работа и след това има два други болнични листове
– единият е за 34 дни, когато е отстранен металът напълно и вторият е за придружаващи
заболявания, които пациентката е имала и е лекувана в ИСУЛ за 4 дни. Едното е
усложнения, а ищцата няма усложнения - има последици, които могат да се доизлекуват.
Посочил е още, че операцията е направена добре. Зарастването на кожните рани е минало
добре, наместването е много добре, металите са си свършили работата и са били поставени
така, че да доведат до добро костно зарастване. Няма инфекция, няма развитие на фригитен
3
синдром, не е доказан, няма развитие на нито едно усложнение.
Разпитаните за неимуществените вреди в с.з. 17.02.2023 г. свидетели К. С. и Н. С. са
описали помощта, от която се е нуждаела ищцата първите три месеца след инцидента и
ефекта, който падането е оказало върху психиката й. (л. 139-141).
По повод размера на обезщетението за справедливост съдът съобразява заключението
на СМЕ, медицинската документация и показанията на св. С. и С..
При така установените увреждане, двете операции за поставяне и изваждане на
металните винтове, свързани със съответния болничен престой, интензивните болки първите
дни около операциите, и при раздвижването и рехабилитацията, нуждата от чужда помощ
по време на носенето на патерици за три месеца, възстановителния период от шест месеца,
съпоставени с възрастта на ищцата – 41 години към деня на инцидента, обществено-
икономическите условия към ноември 2018 г. и съдебната практика по сходни случаи
именно към тази дата, а не към деня на настоящото решение, съдът намира за справедливо
обезщетение от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. Оплакванията за завишен размер са
основателни предвид липсата на усложнения и на трайни последици от травмата от
трудовата злополука за ищеца. Невъзстановената функция и оток са във връзка с второто
счупване на глезена, което не е във връзка с първото. Наред с това, не се доказва причинна
връзка между счупването на глезена и следните описани в исковата молба вреди:
метаболитен синдром, включващ наднормено тегло, повишена обиколка на талията,
артериална хипертония, дислипидемия и стеатоза на черния дроб. Бившите колеги на
ищцата при разпита си в с.з. я определят като „приятно закръглена“ както към момента на
инцидента, така и към момента на разпита. Ниското самочувствие не е във връзка с падането
и счупването на глезена; показанията на свидетелите на ищцата за психическото й
състояние са твърде общи – „не е същият човек“. Ограниченията при придвижването и
заседяването вкъщи със сигурност са довели и до психически дискомфорт, като той няма
нужда от специално доказване, тъй като съществува житейска презумпция. Не се доказва
обаче наличие на по-голям от обичайния за този род събития дискомфорт. Описаните като
вреда в исковата молба биене на инжекциите с антикоагулант в корема лично от ищцата и
страхът от игли също не в причинна връзка с инцидента. Не може да се присъди
обезщетение под този размер обаче поради дългия период, в който ищцата е била в отпуск за
временна неработоспособност – 157 дни след счупването и 34 дни след операцията за
изваждане на имплантите.
Неоснователни са доводите в жалбата срещу приетото, че увреждането на дясната
глезена става е настъпило по време на вечерята, организирана от ДКСБТ за всички
служители. Жалбоподателят твърди, че организираната от ДКСБТ вечеря на 29.11.2018 г. в
ресторанта на хотел „Релакс КООП“ ЕООД е с начален час 19:30 часа. Отчитайки
нормалната продължителност на една вечеря, същата била продължила не по-късно 22:00
часа на 29.11.2018 г. Увреждането на дясна глезенна става на Р. С. е настъпило на 30.11.2018
г. (между 02:00 и 03:00 часа), т.е повече от 4 часа след приключване на вечерята. По време
на инцидента са присъствали само част от служителите на ДКСБТ, останали в ресторанта на
хотела по своя воля, за да се забавляват. След като по административен и по съдебен ред е
прието, че падането и полученото при него счупване е през време и по повод на
извършваната работа – обучение по програма „Нелегален трафик на хранителни продукти.
Корупционни схеми. Мерки и превенции“, няма значение дали увреждането е настъпило по
време на вечерята и дали към момента на инцидента в ресторанта са присъствали всички
служители.
Неоснователно е наведеното в отговора на исковата молба и поддържано във
въззивната жалба възражение за принос на пострадалата поради факта, че не е проявила
дължимата грижа, чийто проявни форми са неправилна преценка на обективната реалност –
стъпване на покритата със сняг и лед тераса, моментното психическо състояние в резултат
на шумната и задушна атмосфера в ресторанта и късния час, който предполага във висока
степен психо-физическо изтощение на организма, ограничаващо възможността за трезва и
адекватна оценка на ситуацията. Както е подчертано в писмената защита на Комисията пред
4
СГС, при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът или служителят
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може
да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване има само
при груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила за безопасност. Невярно е твърдението на ответника, че
според изявлението си в исковата молба пострадалата е съзнавала, че терасата е заледена и
непочистена от сняг. Ищцата е заявила, че терасата не е била почистена от навалелия сняг, а
под навалелия сняг се бил образувал лед, в резултат на който се подхлъзнала. Констатацията
за наличието на лед пострадалата е направила след падането си. Няма никакви
доказателства, че тя въпреки съзнанието за заледяване под навалелия сняг е затанцувала по
леда и по този начин сама е предизвикала падането си. Всички показания са в смисъл, че е
излязла на терасата и се е подхлъзнала Независимо от четиримата свидетели, разпитани за
механизма на падането и състоянието на пострадалата преди инцидента, не се доказват
твърденията на ответника за алкохолно опиянение. Свидетелят Т. разказва, че доста са си
говорели на терасата, а тя е говорила нормално, без да фъфли, а преди това на дансинга
стъпвала нормално.
Часът на настъпване на инцидента сам по себе си също не обосновава извод за наличие
на груба небрежност. Терасата е била покрита със сняг, под който се оказало, че има лед и
преди „официалното приключване“ (израз от въззивната жалба) на вечерята.
Неоснователни са и доводите за неоснователност на иска поради липсата на
конкретизиране от страна на пострадалата на мястото на инцидента. Съдът не бил взел под
внимание широката разгърната площ на терасата към ресторанта, видно от представения
снимков материал с отговора на исковата молба, за да се установят обстоятелства от
механизма на вредата - къде точно се е случила злополуката и какво разстояние е изминала
пострадалата от вратата на терасата до мястото на инцидента, стъпвайки върху
неподходящата настилка, а именно сняг и лед. Св. Т. разказва, че Р. след падането е била от
външната страна на вратата на терасата, а никой от свидетелите не разказва тя да е била
отделно от останалите излизащи на терасата, да е отишла в далечния й край и да е допуснала
неразумни действия, закономерно водещи до падане.
Поради липсата на доказване на неполагане на елементарна грижа, която и най –
небрежният човек би положил от пострадалия, възражението е неоснователно.
Неоснователни са доводите, че съдът е следвало да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да
намали обезщетението. Съгласно трайната практика на ВС и ВКС обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като е без значение дали поведението му е било виновно, но трябва да е
противоправно. В случая приложима е отговорността на работодателя по чл. 78 ЗДСл, при
която от една страна не се изследва вина и причинител на вредата, а от друга спрямо
пострадалия се изследва наличието на груба небрежност, а не на противоправно поведение в
причинна връзка с вредите. Вън от горното, противоправно поведение на ищцата не се
установява – няма норма, която да е нарушила с излизането си на терасата.
Както е развито и във въззивната жалба, небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Именно тези
изложени и от самия жалбоподател предпоставки не се доказват. Противно на твърденията в
жалба, по делото не са налице достатъчно доказателства, които първоинстанционния съд да
е игнорирал, че пострадалата е предвиждала, че може да се подхлъзне и въпреки това се е
отнасяла безразлично към резултата от падането или е мислела да го предотврати.
5
По изложените съображения определеното обезщетение не следва да бъде намалявано.
Решението в частта за неимуществените вреди следва да се отмени за разликата от 25 000
(двадесет и пет хиляди) лева до 30 000 (тридесет хиляди) лева. Срещу обезщетението за
имуществени вреди няма въззивни доводи, поради което и при липсата на нарушена
императивна норма решението в тази част следва да се потвърди. Срещу приетата от СГС
дата за начало на законната лихва няма въззивни доводи, поради което решението и в тази
част следва да се потвърди.
По повод частната жалба на ищцата срещу определение 367 от 10.01.2024 по чл. 248 от
ГПК съдът излага следните съображения. На първо място, договорът за правна защита и
съдействие е от 25.10.2021 г. и към тази дата следва да се определи адвокатският хонорар.
На второ място, независимо коя редакция на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е приложил СГС, като се позовава на решение на
СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 по дело C‑438/22 по преюдициално запитване на СРС,
въззивният състав приема, че не е обвързан от минималния хонорар по тази Наредба.
Редакцията на Наредбата, използвана от СГС, към деня на завеждане на иска, и при наличие
на нарочно възражение на насрещната страна в с.з. от 19.05.2023 г. може да послужи за
ориентир при определяне на обоснован и разумен хонорар. Предвид факта, че делото не е
сложно независимо от разпитаните множество свидетели за едни и същи обстоятелства, като
е протекло в две заседания, адвокатският хонорар, за който е осъдена Комисията на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, от 1506,05, отговаря на тези изисквания. По изложените
съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед променения изход на спора разноските, определени от СГС, следва да се
променят. Определеният по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв хонорар не следва да бъде намаляван,
тъй като посоченият по-горе размер е разумен и обоснован и при уважен иск от 25 000 лева,
като се съобрази и наличието на претенция за имуществени вреди.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 291 лева и решението следва да бъде
отменено за разликата до 349,88 лева. Ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника
юрисконсултско възнаграждение от 80 лева, определено като за основа съдът използва
възнаграждение от 480 лева. Държавната такса, дължима от ответника на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, следва да се намали с 200 лева и решението да се отмени за разликата от 1073,76
лева до 1273,76 лева.
Предвид частичното оставяне без уважение на въззивната жалба в полза на
процесуалния представител на ответника по нея, ищец в производството, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв се дължат 1000 (хиляда) лева. За въззивната инстанция съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лева, от които според изхода на спора са
дължими 70 лева. Ответникът по жалбата следва да плати на въззивния жалбоподател
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 176 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4146 от 21.07.2023 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 2
състав по гр.д. 12915/2021 г., поправено с решение № 163 от 10.01.2024 г. в частта, в която
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е осъдена да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ЗДСл на Р. Д. С. обезщетение за неимуществени от трудова злополука от
30.11.2018 г. за разликата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева до 30 000 (тридесет хиляди)
лева ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до плащането, в частта, в която Държавната
комисия по стоковите борси и тържищата е осъдена да заплати на Р. Д. С. разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разликата от 291 лева до 349,88 лева, както и Държавната
комисия по стоковите борси и тържищата е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на СГС държавна такса за разликата от 1073,76 лева до 1273,76 лева
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367 от 10.01.2024 г. на Софийски градски съд,
Първо ГО, 2 състав по гр.д. 12915/2021 г.
ОСЪЖДА Държавната комисия по стоковите борси и тържищата да заплати на
еднолично адвокатско дружество „Й. А.“ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв в размер на 1000 (хиляда) лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. Д. С. да заплати на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 80
(осемдесет) лева и за въззивната инстанция в размер на 176 (сто седемдесет и шест) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7