Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 06,03,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6863 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№6863/2018
г. на РС Плевен е образувано по ИМ /изпратено по подсъдност
от ОС Плевен/ от ***закрит тип
– *** , против „М.“ ЕООД, с посочено правно основание – чл.55, ал.1 от ЗЗД вр.чл.81, ал.1 и ал.2 вр.чл.84, ал.1 от Конвенцията на ООН за договорите
за международна продажба на стоки,
и цена на иска 10000,00 евро главница и 420,00 евро мораторна лихва. В
ИМ се твърди, че през м.август 2017 г. между страните е сключен устен договор
за продажба на металообработваща машина *** ,
като ответникът издал проформа-фактура №**********/22,08,2017 г. за сумата от
20 000,00 евро. Сочи се, че фактурата е платена частично – в размер на
10 000,00 евро, на 11,09,2017 г. Твърди се, че съгласно уговореното и
обичаите, следвало ответникът да демонтира машината да я изпрати на купувача в ***
, което не е сторено. Сочи се, че съгласно чл.59 вр.чл.58,
т.1 от Конвенцията на
ООН за договорите за международна продажба на стоки,
когато във фактурата не е определен срок за плащане, купувачът следва да
заплати продажната цена към момента, в който продавачът е предоставил на
разпореждане на купувача стоката или документите, контролиращи разпореждането с
нея, като купувачът не е длъжен да плати цената докато не е получил възможност
да провери стоката. Твърди се, че ответникът не е изпратил стоката, поради
което на 03,11,2017 г. ищецът е изпратил на продавача уведомление по ел.поща,
че разваля договора и го е поканил да му върне платената сума от 10 000,00
евро. Сочи се, че на 27,02,2018 г. е изпратена нова претенция на ответника за
връщане на сумата, с която неоснователно се е обогатил, като ответникът
отговорил, че може да върне само сумата от 6000,00 евро, а останала част остава
като наложена глоба. Твърди се, че на 16,03,2018 г. и 03,04,2018 г. били
изпратени нови претенции до ответника, но плащане не било извършено. Ищецът
счита, че тъй като договорът е развален на 03,11,2017 г., ответникът се е
обогатил неоснователно, тъй като задържа сумата при отпаднало основание, а
освен това се дължи и лихва за забава в размер на 420,00 евро за периода 11,09,2017
г. – до завеждане на ИМ. В заключение ищеца моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 10 000,00 евро, платена като част от продажната цена по
проформа-фактура №**********/22,08,2017 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на ИМ, както и сумата от 420,00 евро лихва за забава за периода от
11,09,2017 г. до датата на подаване на иска. Претендират се разноски. В с.з. процесуалните
представители на ищеца – адв.М.И. и адв.М.*** , молят съда да уважи претенциите, като присъди и
сторените деловодни разноски. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, адв.И. и адв.*** сочат, че с издаването на фактура за платения
аванс вече е налице сделка и страните следва да се придържат към уговорките си
за доставка, плащане и окончателни документи. Сочи се, че след издаване на
фактурата за аванса продавачът не е предприел действия по уведомяване на
купувача и е бездействал, а е трябвало да изпрати съобщение, че е готов да
натовари стоката, и да отправи искане за плащане. Твърди се, че след отправени
покани по ел.поща от ищеца, ответникът е отказал да върне платения аванс без
основание. Сочи се, че купувача не го касае къде продавача държи стоката и при
какви условия, а от друга страна в самия договор за влог било посочено, че в
наемната месечна цена влиза и един монтаж и демонтаж. Твърди се, че
разпоредбите на чл.87 и чл.88 от ВКМПС предвиждат само разумни мерки за
запазване на вещта. Сочи се още, че във фактурата не е уговорена клауза FCA –
Плевен, и доколкото няма сключен писмен договор за продажба с изяснени условия
между страните, то следва да се прилагат разпоредбите на Конвенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез адв.А.Г. от ПАК, в който сочи, че искът
е допустим, но е неоснователен за разликата над 5543,00 евро главница и над
251,00 евро лихва за забава. Твърди се, че съгласно проформа-фактурата,
условието за доставка е FCA Плевен, което според
унифицираните Международни правила за тълкуване на търговски термини означава
„Франко превозвача“, или продавачът доставя стоката на превозвач, определен от
купувача при уговорено място и преминали митническо изчистване за износ. Твърди
се, че това условие на доставка възлага върху купувача сключването на договор
за транспорт с превозвач, заплащане на транспортните разходи и застрахователни
премии. Ответникът твърди, че веднага след сключване на договора машината е
била подготвена за предаване на превозвач, като е била демонтирана на мястото
на съхранението й в гр.*** . Твърди се,
че машината е прегледана и одобрена от представител на купувача още преди
сключване на договора, като според уговорената франкировка
FCA
проверката на стоката е отложена за момента на достигане на предназначението й
съгласно чл.38 от Конвенцията. Сочи се, че в писмото от 03,11,2017 г. купувачът
сочи, че анулира договора поради „изменили се обстоятелства“, но какви са те не
се посочва, но към този момент всъщност в забава е купувачът, който не е
натоварил машината, а не продавача. Сочи се, че съгласно чл.88, т.1 от
Конвенцията продажбата на трето лице е позволена, с оглед неизпълнение
задължението на ищцовото дружество, като машината е продадена на 06,02,2018 г.,
към който момент вече е ясно, че ищецът няма намерение да изпълни договорните
си задължения. Сочи се, че съгласно чл.80 от Конвенцията ищецът не можи да
развали едностранно договора, тъй като той е неизправната страна по него. Сочи
се, че в следствие неизпълнение задълженията на ищеца да осигури превозвач и да
вдигне машината, за ответника са настъпили вреди – направени разноски за пазене
на машината – в общ размер на 3720,00 лева, за периода от 11,09,2017 г. /датата
на превода по проформа-фактурата/ до
14,12,2017 г. /когато машината е продадена на трето лице/, и направени разноски
за нова продажба на машината – тъй като машината е била демонтирана, с оглед
новата й продажба е бил наложителен монтаж за оглед от евентуалните купувачи и
след това повторен демонтаж за транспортирането й; тъй като този монтаж и
демонтаж са извършени от влогоприемателя, ответникът
е направил разноски за заплащането им в размер на 5000,00 лева. Ответникът
твърди, че направените разноски в общ размер на 8720,00 лева за запазване и
продажба на машината подлежат на основание чл.74 и чл.87 от Конвенцията на
обезщетяване от ищеца и ответникът има право да задържи тази сума на основание
чл.88, т.3 от Конвенцията. Направено е искане за установяване съществуването на
насрещното парично вземане на ответника към ищеца и възражение за съдебно
прихващане между претендираната от ищеца сума в размер на 10000,00 евро и
сумата от 4457,00 евро, с левова равностойност 8720,00 лева, представляваща
вземане на ответника към ищеца. По отношение искането за мораторна
лихва се сочи, че такава се дължи върху остатъка от получената по договора
сума, намалена с разноските по запазване и продажба на стоката, и то от
06,02,2018 г. – след продажбата на машината на трето лице, и възлиза на 251,00
евро. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да приеме за
основателно направеното възражение за прихващане. Възразява се срещу претендираните разноски за превод на документи. В писмена
защита, депозирана в дадения от съда срок, адв.Г.
сочи, че безспорно по делото се установява, че между страните е сключен договор
съгласно чл.23 вр.чл.18, т.3 от ВКМПС. Твърди се, че
съгласно уговорената в проформа-фактурата франкировка,
задължение на купувача е било да посочи превозвач, който да осигури транспорта
до *** , което не само че не е сторено, но и купувачът не е платил
окончателната цена. Сочи се, че конкретната сделка не е обвързана с никакви
митнически формалности, тъй като е вътреобщностна
доставка, поради което продавачът не е имал никакви задължения в тая насока.
Твърди се, че при изричния отказ на купувача да изпълни договора, продавачът е
имал право да развали договора съгласно и двете хипотези на чл.64, т.1 от
ВКМПС, и при положение, че купувачът носи вина за разваляне на договора, то той
дължи обезщетение по чл.74 от ВКМПС за претърпените от продавача вреди
вследствие нарушаване на договора. Сочи се, че вещта е била вложена за пазене в
склад, и при своевременно вдигане на машината от купувача, същият нямало да
дължи разноски за пазенето й, но при нарушен договор – както е в случая,
разноските по съхранението й следва да се поемат от купувача за периода от
плащане на аванса до продажбата на машината на трето лице. Ответникът сочи, че
с оглед новата продажба на машината се е наложил монтаж на същата и съответно
демонтаж, разноските за които отново следва да се поемат от ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
От представената в заверен превод на български
език /от английски език/ проформа-фактура №**********/22,08,2017 г., издадена
от доставчик „*** на клиент *** , се установява, че същата е за продажба на
пробивна машина *** тона, на стойност 20 000,00 евро. Като метод на
плащане е посочено – банков превод, условия на доставка – FCA
Плевен, страна на произход – България. Установява се, че фактурата е изпратена
по ел.поща като прикачен документ на 22-ри ден, месеца не е разбираем /не е
преведен/ 2017 г., в 19:06 ч.
От
представеното в заверен превод на български език /оригинала на латвийски и английски
език/ платежно нареждане №43 от 11,09,2017 г. се установява, че ищеца е наредил
плащане към ответника в размер на 10 000,00 евро, с посочено основание
–проформа-фактура №**********/22,08,2017 г.
От
представеното в заверен превод на български език /оригинала на латвийски и руски
език/ Уведомление от 03,11,2017 г., изходящо от ищеца към ответника, се
установява, че ищеца е уведомил ответника, че във връзка с изменилите се
обстоятелства, анулира договора за покупка на металообработваща машина *** ,
и моли платената сума в размер на 10 000,00 евро да бъде върната по
сметката им. Установява се, че уведомлението е изпратен по ел.поща като
прикачен документ на 3-ти ден, месеца не е разбираем /не е преведен/ 2017 г., в
17,25 ч.
От
представената в заверен превод на български език /оригинала на английски език/
Претенция от 27,02,2018 г., изходяща от ищеца към ответника, се установява, че
ищеца е уведомил ответника, че задържа сумата от 10 000,00 евро без правно
основание и го кани да му бъде възстановена в десетдневен срок от получаване на
претенцията. Установява се, че претенцията е изпратена по ел.поща като прикачен
документ на 28,02,2018 г. в 11,47 ч.
От
представеното в заверен превод на български език /оригинала на английски език/
Писмо от ответника към ищеца, се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че
с неплащането на пълната цена на машината нарушава първоначалното споразумение
и дължи неустойка в размер на 4000,00 евро. Отправено е предложение за
възстановяване на сумата от 6000,00 евро или закупуване на други стоки от ищеца
и приспадане на сумата от 10 000,00 евро от цената на стоките. Установява се,
че писмото е изпратено по ел.поща като прикачен документ на 3-ти ден, месеца не
е разбираем /не е преведен/ 2018 г. в 12,03 ч.
От
представената в заверен превод на български език /оригинала на английски език/
Повторна претенция от 16,03,2018 г., изходяща от ищеца към ответника, се
установява, че ищеца е уведомил ответника, че нямат писмено споразумение
относно прилагането на глоби в отношенията им, като отново е посочено, че сумата
от 10 000,00 евро се задържа от ответника без правно основание и го кани
да му бъде възстановена в десетдневен срок от получаване на претенцията. Приложена
е в заверен превод на български език и идентична с предходната Повторна
претенция от 03,04,2018 г., за която има данни, че е изпратена по ел.поща като
прикачен документ на 11-ти ден, месеца не е преведен, 2018 г. в 12,35 ч.
От
представения от ответника в заверено копие Договор за влог от 10,05,2017 г. се
установява, че ответника е предал на влогоприемателя ***
за отговорно пазене и съхранение движима вещ – *** в складово помещение, находящо се в гр.*** , *** , срещу месечно възнаграждение в
размер на 1200,00 лева с ДДС, като в цената влиза едни брой монтаж и един брой
демонтаж на машината.
От
представения от ответника в заверено копие Приемо-предавателен
протокол от 10,05,2017 г. се установява, че същият е съставен във връзка с
приемане на машина *** в склада на *** по договор за влог от 10,05,2017 г.,
като в 16 позиции са описани частите на машината.
От
представената в заверено копие фактура №**********/29,10,2018 г. с доставчик ***
и получател ответника, се установява, че е начислена сума в размер на 8 500,00
лева без ДДС по Договор за влог от 10,05,2017 г. и сумата от 5 000,00 лева без
ДДС за монтаж и демонтаж на *** . Фактурата е платена от ответника на
29,10,2018 г., видно от представеното платежно нареждане на л.17 от делото.
От
представената в заверено копие фактура №**********/14,12,2017 г. с доставчик
ответника, и получател - неизвестен, се установява, че същата е издадена за
аванс за *** и е на стойност 24 000,00 лева с ДДС.
От
представената в заверено копие фактура №**********/06,02,2018 г. с доставчик
ответника, и получател - неизвестен, се установява, че същата е издадена за ***
на стойност 39 116,00 лева без ДДС, като е приспаднат платен аванс за *** в размер на 20 000,00 лева без ДДС, и е
останала сума за плащане в размер на 22 939,92 лева с ДДС.
От
заключението по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че машина *** е доставена от *** , самоначислено е ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС /тъй като
е вътреобщностно придобиване/, а машината е заприходена в счетоводството на ответника по сч.с/ка 304 – стоки, под №189 на
стойност 32 271,20 лева. ВЛ е установило, че машината е налична към дата
22,08,2017 г. по сч.с/ка
304. ВЛ сочи, че фактура №322/14,12,2017 г. е за аванс в размер на 20000,00
лева без ДДС и е осчетоводена като вземане от клиенти /сметка 411 – Клиенти/ за
„аванс за *** “, начислен е ДДС /сметка 453/2 - ДДС на продажбите/. Установено
е от ВЛ, че фактура №336/06,02,2018 г. е на стойност 22 939,92 лева с
основание „*** “, като е приспаднат аванса в размер на 20 000,00 лева. Същата
е осчетоводена като вземане от клиенти /сметка 411 – клиенти/ за продажба на
стоки – за *** /сметка 701/2 – приходи от продажба на стоки/, начислен е ДДС
/сметка 453/2 - ДДС на продажбите/. ВЛ сочи, че полученото плащане в размер на
22 939,92 лева е осчетоводено по банков път /сметка 503/4 – *** / и
погасяване на вземането от клиенти /сметка 411 – клиенти/, а машината е
отписана от сч.с/ка
304-стоки, на 06,02,2018 г. – изписване на стока поради продажба с фактура
№336/06,02,2018 г. ВЛ е установило също, че на 12,09,2017 г. по сметка на
ответното дружество е получен превод от ищеца с левова равностойност
19 510,00 лева, което плащане е осчетоводено по банков път /сметка 503/4 –
*** / и погасяване на вземането от клиенти /сметка 411 – клиенти/. ВЛ сочи, че
е издадена фактура №307/14,09,2017 г. от доставчик – ответника, и получател –
ищеца, на стойност 19 568,30 лева /данъчна основа – 19 568,30 лева и
ДДС – 0,00 лева/, която е осчетоводена като вземане от клиенти /сметка
411-клиенти/ за аванс /сметка 412 – клиенти по аванси/, а разликата в размер на
58,30 лева е осчетоводена като валутна разлика по сч.с/ка 629 – други финансови разходи – така задължението по
фактура 307/14,09,2017 г. е погасено. Установено е, че горепосочената фактура
№307/14,09,2017 г. е отразена в „дневник за продажби“ на ответното дружество за
данъчен период – септември 2017 г. в СД по ЗДДС с вх.№1500-1513034/13,10,2017
г. ВЛ сочи, че мораторната лихва за забава върху
сумата от 10 000,00 евро за периода 11,09,2017 г. – 08,08,2018
г. е в размер на 322,72 евро. ВЛ сочи, че проформа-фактурата не е данъчен
документ съгласно чл.112, ал.1 от ЗДДС и не се осчетоводява, но ако последва
плащане задължително се издава фактура, която се осчетоводява. ВЛ е установило
че има издадени фактури с номера предхождащи и последващи проформа-фактура
№320/22,08,2017 г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след като е
получено авансово плащане, получателя на плащането издава фактура, която се осчетоводява като се
дебитира сметка 411 и кредитира сметка 412, или
осчетоводява се едно вземане от клиенти
и получен аванс от клиент. След това осчетоводява банката, с която сума закрива
това вземане от клиенти, или се погасява вземането от клиенти, като се закрива
сметка 411 и в случая този аванс следва да е наличен по кредита на сметка 412. ВЛ
сочи, че за изчисляване на лихвата за забава е използвала общодостъпен
интернет-калкулатор за изчисляване на законна лихва върху вземания в евро.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
В случая претендираните права произтичат
от частноправни отношения с международен елемент, доколкото страните по
договора са с места на дейност в различни държави. Международният характер на
частното правоотношение обуславя прилагането на нормите на международното
частно право от правоприлагащия
орган.
Приложимото право към
договори с международен елемент е уредено в глава IV и глава Х от част ІІІ
„Приложимо право“ от КМЧП. Съгласно чл.3 от КМЧП, разпоредбите на КМЧП не
засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена
в международен договор, в друг международен акт в сила за Република *** или в
друг закон. С оглед наличието на международен договор – многостранна
международна конвенция, която урежда възникнали правоотношения по търговска
продажба между страни с главно управление и основно място на дейност в различни
държави, то пряко приложение намира Виенската конвенция и приложимото
материално право е това по Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г., ратифицирана
от Република *** с Указ №264 на ДС от 13,03,1990 г. - в сила от 01,08,1991 г. /***
ратифицира конвенцията на 18,01,1995 г.
Налице са
предпоставките за прякото приложение на Конвенцията, тъй като страните по
договора за продажба са с място на стопанска дейност в различни договарящи
държави; конкретният договор за продажба попада в обсега на Конвенцията съгласно чл.4 вр.чл.1
/като съгласно чл.4 от Конвенция урежда само сключването на договора за
продажба и породените от него права и задължения на продавача и на купувача/ и
не е от категорията на изрично изключените продажби /чл.2/; според съвпадащите
насрещни твърдения на страните по договора за продажба те не са изключили
изрично или мълчаливо приложението на конвенцията /съгласно чл.6/;
правоотношенията по процесните
покупко-продажби са възникнали към 2017 г. – тоест след ратифицирането на
Конвенцията от Република *** и *** .
Съгласно чл.39 от
Конвенцията продавачът трябва да достави стоката, да връчи всички отнасящи се
до нея документи и да прехвърли собствеността върху нея в съответствие с
изискванията на договора и на тази конвенция. Съгласно чл.59 - купувачът трябва
да плати цената в деня, който е определен или може да бъде определен в
съответствие с договора или с тази конвенция, без да е необходимо каквото и да
е искане или спазване на каквито и да са формалности от страна на продавача.
Цитираните разпоредби, както и изричната разпоредба на чл.11, съгласно която не
е необходимо договор за продажба да бъде сключен или доказан писмено, за него
не важи и каквото и да е друго изискване за форма, той може да бъде доказан по
всякакъв начин, включително и със свидетели - аналогично на разпоредбите на ТЗ,
определят търговската сделка покупко-продажба като неформален договор.
Договорът за
международна продажба на стоки не е обвързан с изискване за спазване на
определена форма, но сключването му, съгласно част ІІ от Конвенцията, е
обусловено от две предпоставки – отправено предложение до едно или повече
конкретни лица с характеристиките по чл.14 ал.1 от Конвенцията и приемане на предложението
от насрещната страна по начина и сроковете, указани в чл.18 от същата. Според чл.14, ал.1 вр.чл.15 от Конвенцията, предложението за сключване
на договор за продажба поражда действие с достигането си до адресата и е
валидно, ако изразява ясно намерение за обвързване при приемане и посочва
стоката, предмет на продажба, а по възможност и цената, или реда за
определянето й. Цената не е задължителен елемент от предложението, тъй като
разпоредбата на чл.55 от Виенската конвенция позволява при липса на указания
относно цената или реда за определянето й съгласието на страните да бъде
заместено от онази цена, която обикновено се плаща по време на сключване на
договора за същия вид стока при подобни обстоятелства в съответната област на
търговия. Приемането по смисъла на чл.18
ал.1 от Конвенцията предполага волеизявление или друго поведение на
адресата, което сочи на съгласие с
предложението и поражда действие в момента, когато стигне до предложителя,
стига да е извършено в рамките на определения от него или в друг разумен според
обстоятелствата срок – чл.18, ал.2 от Конвенцията. В чл.18, ал.3 от Конвенцията
е призната възможност съгласието за приемане на предложението да се изрази и
чрез конклудентни действия, като например плащане на
цената, ако вследствие на предложението, на установената между страните
практика или на обичая, адресатът извърши съответното действие в предвидените
за това срокове. Договорът за продажба се счита сключен в момента, когато
приемането на предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията.
В този момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да
прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи -
чл.30 от Конвенцията, и насрещни задължения за купувача да плати уговорената
или мълчаливо определена цена и да приеме доставката - чл.53 от
Конвенцията.
В
процесния случай между страните не е спорно
сключването на договор за
продажба на машина *** , при цена от 20 000,00 евро, сключен при условията на чл.23 вр.чл.18, т.3 от ВКМПС
– на 22,08,2017
г. купувачът ***е получил на електронната
си поща издадената
от продавача „М." ЕООД
проформа-фактура
№**********/22,08,2017 г., имаща характер на предложение с всички основни условия на сделката,
а на 11,09,2017 г. купувачът е превел по сметка на
продавача сумата от
10 000,00 евро, представляваща половината от продажната цена, с основание
за плащането – проформа-фактура
№**********/22,08,2017 г. Плащането на цената е израз
на съгласие, чрез конклудентно действие, с предложението на продавача и има за резултат сключване
на договор.
Следва да бъде отбелязано, че предложението е прието от купувача
без резерви по условията на
сделката - предмет, цена и начин на
доставка.
Спорен
по делото е въпроса коя от договарящите страни е причина за разваляне на
договора.
Видно от съдържанието на проформа-фактурата, условието за доставка *** . Следва
да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на процесуалните представители
на ищеца, че такава уговорка няма, а и франкировката
се прилага само при сключен Договор за продажба. С оглед приложената както в
заверен превод на български език, така и в заверено копие на английски език
проформа-фактура, съдът приема, че като условия на доставката е посочена именно
франкировката FCA, а
и от обсъдените по-горе доказателства се установява, че между страните е налице
валиден договор, сключен при условията на чл.23 вр.чл.18, т.3 от ВКМПС.
Според унифицираните „Международни правила за тълкуване на
търговските термини“ /*** ,
с последна редакция от 2010 г./, франкировката FCA
/"Франко превозвача"/
означава, че продавачът доставя стоките, освободени за износ до превозвача,
одобрен от купувача, на определено място, като продавачът е длъжен да натовари
стоките върху превозвача, одобрен от купувача. Това условие на доставката
възлага върху купувача сключването на договор за
транспорт с превозвач, заплащане на всички
транспортни разходи, застрахователни премии, както и всички вносни такси, за
доставката на стоките до местоназначението
им. Следователно, според приетото от страните условие
за доставка,
задължението да осигури транспорта от *** до *** е на ищеца-купувач.
Безспорно е по делото, че ищецът не е изпълнил задължението си да посочи
превозвач, който да натовари стоката от България, за да я транспортира до *** и
на практика уговорената франкировка FCA
не е изпълнена. Следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на
процесуалните представители на ищеца, че не са били уведомени по никакъв начин
за издадената фактура /с №307 от 14,09,2017 г./ за авансово плащане, като
продавачът не е предприел никакви действия да уведоми купувача за начина на
доставка и срока на окончателно плащане, с оглед разпоредбата на чл.59 от ВКМПС
- при сключен договор, както е в настоящия случай, купувачът трябва да плати цената
без да е необходимо каквото и да е искане или
спазване на каквито и да са
формалности от страна на продавач. Освен
това при уговорена франкировка FCA
/което още веднъж следва да бъде отбелязано, че е безспорно с оглед приложената
както в заверен превод на български език, така и в заверено копие на английски
език проформа-фактура/, купувачът е следвало да уведоми
продавача, че е осигурил превозвач, да
му предаде данните на транспортното
средство и кога то ще пристигне
за натоварване на стоката,
а продавачът няма
ангажимент да заплаща транспортни разходи. В обобщение може да се каже, че при тази франкировка цялата инициатива и отговорност по организацията на доставката лежи върху купувача.
Неоснователни
са и доводите на ищеца, че продавачът не е осигурил разрешение за износ, тъй
като конкретната доставката
не е обвързана с митнически формалности и заплащане на експортни
и митнически такси с
оглед обстоятелството, че и двете страни са ситуирани в държави-членки
на ЕС.
С
оглед изложеното съдът приема, че единствено поведението на ищеца е създало
пречки пред ответника да предаде
машината на осигурен от купувача
превозвач, и то при пълно изплащане на цената. Бездействието
на купувача да приеме доставката
чрез осигурен от него превозвач
и да плати пълния размер на
цената представлява съществено нарушение на договора съгласно чл.53 и
чл.60 от ВКМПС и при изричния отказ на купувача да
изпълни договора, изразен в писмата му от 03,11,2017 г. и 27,02,2018 г., продавачът е имал правото да развали
договора съгласно и двете хипотези на чл.64, т.1 от ВКМПС.
Съгласно
чл.81, т.1 и т.2 от ВКМПС, при разваляне на договора, страната, която е
изпълнила договора изцяло или частично, може да иска от другата страна връщане
на платеното по договора. Ето защо, ответникът дължи връщане на получените като
аванс 10 000,00 евро.
Доколкото
както бе посочено по-горе, продавачът е имал право да развали договора и по
двете хипотези на чл.64, т.1 от ВКМПС, купувачът дължи на основание чл.74 от ВКМПС обезщетение на продавача
за претърпените от него вреди
вследствие нарушаването на договора.
Вследствие нарушаването на договора от ищеца-купувач, довело до неговото разваляне, за ответника-продавач са настъпили вреди,
които ответникът счита, че се
изразяват в направени разноски за запазване на машината и разноски за новата
продажба на машината.
Съдът
счита, че на основание чл.85 и чл.87 от ВКМПС продавачът има право на
обезщетение за направените разноски, свързани със запазването на вещта, за
периода от приемане на офертата – плащането на аванса – 11,09,2017 г., до датата
на последващата продажба на вещта – 14,12,2017 г., по
следните съображения – от представените от ответника Договор за влог и Приемо-предавателен протокол, и двата документа от
10,05,2017 г., се установява, че процесната вещ е
вложена НА ЧАСТИ от ответника за пазене от *** , в
склад, находящ се в гр.*** ,
при уговорено възнаграждение на влогоприемателя в
размер на 1 200,00
лева месечно. Тези
два документа не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ищеца. При положение,
че ищецът-купувач е приел офертата на продавача, платил е авансово
10 000,00 евро и след това близо два месеца не е предприел действия по осигуряване
на превозвач /съгласно уговорената франкировка/,
който да натовари вещта, и плащане на пълната цена, то купувачът
дължи обезщетение за разноските, които продавачът е направил за запазване
на машината съгласно чл.74, чл.87
и чл.88, т.3 от Конвенцията,
разчитайки на изпълнение от страна на
купувача. От обсъдената по-горе
фактура №360/29,10,2018
г., издадена от влогоприемателя *** и платежно нареждане за
сумата от 16 200,00 лева, се установява размера на разноските, сторени от
ответника за запазване на вещта, като съобразно периода, за който разноските се
претендират за дължими от ищеца – 93 дни, съответната сума е в размер на
3 720,00 лева /93 дни х40,00 лева на ден/.
По
отношение разноските, сторени във връзка с последващата
продажба на машината, претендирани за обезщетяване от ищеца, съдът намира
следното – от текста на чл.5, ал.1, т.1 от Договора за влог от 10,05,2017 г. се
установява, че възнаграждението за пазене на вложената машина е в размер на
1200,00 лева с ДДС, за всеки месец, в който машината се съхранява от влогоприемателя, като в цената влиза един брой монтаж и
един брой демонтаж на машината. Съдът счита, че при влагането на машината за
пазене, същата е била демонтирана с оглед обстоятелството, че в пиемо-предавателния протокол от същата дата частите на
машината са описани по отделно в 16 позиции. Ако се приеме твърдението на
ответника, че машината е била монтирана с цел оглед от представител на купувача
/което твърдение остана недоказано/, то най-вероятно това се е случило през
м.август 2017 г., след което е издадена и проформа-фактурата с №320/22,08,2017
г. След получаване на плащането на аванса от 10 000,00 евро на 11,09,2017
г., според твърденията на продавача, същият е предприел демонтаж на машината с
оглед предстоящото й транспортиране. Съдът приема, че до момента на получаване
на писмото от купувача на 03,11,2017 г., продавачът не е предприел действия по
монтаж на машината, тъй като е очаквал превозването й до *** , и едва след тази
дата евентуално е предприел монтаж на същата с цел огледът й от други
потенциални клиенти и съответно демонтаж за последващата
нова продажба. С оглед на изложеното съдът счита, че за периода от м.август до
м.декември 2017 г. /пет месеца/ машината е била монтирана два пъти – веднъж за
оглед от представител на ищеца и веднъж за оглед от други потенциални клиенти, и
е демонтирана два пъти – един път при очаквания превозвач от ищеца в настоящото
производство, и втори път – при натоварването й от последващия
купувач. При тези обстоятелства, според съда, с оглед граматическото и
логическо тълкуване на чл.5, ал.1, т.1 от Договора за влог от 10,05,2017 г.,
месечното възнаграждение за влогоприемателя е
включвало по един монтаж и демонтаж за всеки месец от пазенето на вещта
/изразът „в цената влиза един брой монтаж и един брой демонтаж“ съдът тълкува,
че както определената цена е за един месец, така и допълнителните дейности по
монтаж и демонтаж са за един месец/. С оглед изложеното, съдът счита, че дори и
извършени по вина на купувача горепосочени два монтажа и два демонтажа на
машината, с оглед периода, в който са осъществени, разноските по извършването
им следва да се считат включени в месечното възнаграждение, което е платено от влогодателя. Тук следва да бъде отбелязано, че не се
събраха категорични доказателства каква е цената на услугите монтаж/демонтаж,
като посочената във фактурата от 29,10,2019 г. съдът не може да приеме за
меродавна, доколкото е посочено извършването на 1 бр. монтаж/демонтаж, а самият
ответник-продавач, сочи извършването на 2 броя монтаж/демонтаж за посочения
период.
Ето
защо съдът приема, че вследствие нарушаването на договора от купувача
вредите на продавача са в размер на 3 720 лева, които разноски подлежат съгласно чл.74 и
чл.87
от ВКМПС на
обезщетяване или задържане от продавача съгласно чл.88, т.3
от ВКМПС.
Ответникът
е направил възражение за прихващане. Възражението за прихващане е допустимо,
тъй като е направено по висящ процес, изхожда от легитимирано лице - носителя
на вземането, налице са изискванията за компенсация /наличие на два дълга, две
насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения/. В тази връзка следва
да се има предвид, че съдебната компенсация е допустима и основателна и когато
насрещните вземания или едното от тях са неликвидни. Това е така, защото
съдебната компенсация /прихващане/ погасява насрещните вземания занапред, като
вземането на ответника се установява със сила на пресъдено
нещо и тогава, когато бъде предявено с възражение. Прихващането на вземането на
ответника със спорното вземане е процесуално действие на защита срещу
предявения иск. Ето защо, с оглед гореизложените съображения, съдът приема, че
възражението за прихващане на ответника е основателно и доказано до размера от
3720,00 лева, с равностойност в евро - 1902,00 евро.
Доколкото
ищецът претендира главница в размер на 10 000,00 евро, а възражението за
прихващане е основателно до размера от 1902,00 евро, то ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 8098,00 евро, получена на отпаднало основание. Ответникът
дължи и лихва за забава, начислена обаче върху главницата от 8098,00 евро.
Същата изчислена от съда, с помощта на общодостъпен интернет калкулатор от
сайта https://zakonnalihva.bg, възлиза на
сумата от 261,34 евро, до който размер следва да бъде уважена претенцията по
чл.86 от ЗЗД.
По
отношение на разноските – на първо място неоснователно е възражението на
процесуалният представител на ответника, че направените разноски за превод на
документи не са деловодни разноски. С оглед обстоятелството, че всички относими
към делото доказателства в оригинал са на английски и литовски език,
превеждането им е било задължително с оглед приобщаването им към делото. По
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение – съдът счита и
него за неоснователно. На първо място, делото
се отличава с фактическа и правна сложност, разгледано е в три
съдебни заседания, събирани са допълнителни
доказателства – изготвена е
съдебно-икономическа експертиза. Освен това адвокатското
възнаграждение, което е заплатено /1160,00 лева/, е малко
над минималния размер,
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /1130,00 лева/.
Ето
защо съдът приема, че от общо претендираните от ищеца
разноски в общ размер на 2 393,04 лева, ответникът следва да му репарира
разноски в размер на 1938,36 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или
ищецът му дължи разноски в размер на 138,70 лева. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 1799,66
лева.
По
така изложените съображения Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД вр.чл.81,
т.1 и т.2, вр.чл.84, ал.1 от Виенската конвенция за
международна продажба на стоки „М.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** , ДА ЗАПЛАТИ на ***закрит тип – *** , с идентификационен номер
*********, седалище ***-2, представлявано от *** , сумата от 8098,00 евро, получена на отпаднало основание – развален договор за продажба на металообработваща машина *** ,
за който е издадена проформа-фактура №**********/22,08,2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от
10 000,00 евро ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с
дължими
на ответника от ищеца суми /за
разноски за запазване на машината, подлежащи на обезщетяване на основание
чл.74, чл.87 и чл.88, т.3 от Конвенцията на ООН за договорите
за международна продажба на стоки/ в размер на 1902,00 евро.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от „М.“ ЕООД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** , ДА ЗАПЛАТИ на ***закрит тип – *** , с идентификационен номер
*********, седалище ***-2, представлявано от *** , обезщетение за забава върху сумата от 8098,00 евро за периода 11,09,2017 г. –
14,12,2017 г., в размер на 261,34 евро, като за разликата до претендираните 322,72 евро ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр.ал.3 от ГПК „М.“ ЕООД,
ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** , ДА ЗАПЛАТИ на ***закрит тип – *** , с идентификационен номер
*********, седалище ***-2, представлявано от *** , сумата от 1799,66 лева, представляваща деловодни
разноски по компенсация.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: